Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2023г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 2747/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е
по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба на „Джи- Про Груп“ ООД, ЕИК ********* гр.Варна, ул.“У.“ № 33, представлявано
от Р.С.Б. против Заповед № 222-ФК/24.11.2022г., издадена от Началника
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: производствен цех и магазин „Джи бар“, находящ
се в гр.Варна, ул.“У.“ № 33 и забрана на
достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл.186 ал.1 и
чл.187 ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят счита заповедта за
неправилна и незаконосъобразна, по съображения подробно изложени в
жалбата; твърди, че не са изложени мотиви относно срока на мярката; не е
извършена точна и мотивирана преценка по отношение на срока; при издаване на
обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа
на съразмерност.Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно
заседание и по съществото на спора жалбоподателят
редовно призован не се явява, не се представлява. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Ответната страна, редовно
призована не е изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото
писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
След преценка на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На
23.11.2022г. е извършена проверка документирана с ПИП
№ 0062623/23.11.2022г. на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на
ЗДДС – производствен цех и магазин „Джи бар“,находящ се в гр.Варна, ул.“У.“ №
33, стопанисван от “Джи – Про Груп“ ООД. При проверката било установено, че в
обекта са налични два броя фискални устройства. В хода на проверката е
установено, че дружеството, като задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ не е изпълнило задължението си да работи с ФУ от
одобрен тип по чл.8 ал.2, което да отговаря на техническите и функционалните
изисквания по ал.1.
При така установените
в хода на проверката факти било прието, че дружеството е извършило нарушение на
чл.8 ал.2 от Наредба Н-18/2006г., вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС, поради което със Заповед
№ 222-ФК/24.11.2022г.
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП наложил на „Джи – Про Груп“ ООД процесната ПАМ –
запечатване на търговски обект – производствен цех и магазин „Джи бар“,находящ
се в гр.Варна, ул.“У.“ № 33 и забрана за достъпа до него за срок от 10 дни. В
заповедта са изложени мотиви, че се взема предвид вида и тежестта на
извършеното нарушение – използването на фискално устройство от неодобрен тип по
смисъла на чл.8 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., което не отговаря на
функционалните изисквания по чл.8 ал.1 от Наредбата, последиците от
нарушението, местоположението на обекта. Посочено е също така, че с
установеното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните
обороти.
За така установеното
нарушение впоследствие е съставен АУАН № F687374/01.12.2022г., както и НП № 685124-F687374/09.01.2023г.
Предвид установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Видно от Заповед №
ЗЦУ–1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10,
ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, директорите на дирекция „Оперативни
дейности” в ГД „Фискален контрол“ са оправомощени да издават заповеди за
налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект” по чл.186
от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не
страда от пороци, влечащи нейната нищожност.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските служби.
Производството
е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране и отчитане на продажбите
и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл.186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка –
„запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай нейното
основание е по чл.186, ал.1, т.1, б. "а" – неизпълнение на
задължението за спазване реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба-неиздаване на фискална касова
бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.
От
събраните по делото доказателства се установи, че с Протокол за извършена
проверка № 0062623/23.11.2022г., АУАН № F687374/01.12.2022г.
и НП № 685124-F687374/09.01.2023г. е установено извършено от “Джи-Про Груп“ ООД нарушение на чл.8 ал.2 от Наредба Н-18/2006г.,
вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС.
В оспорената заповед са посочени
фактическите и правните основания за издаването й. Приложената правна норма в административния
акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186
ал.1 т.2 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: използва фискално устройство
или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от
Българския институт по метрология.
Като фактическо основание в
заповедта е посочено, че при извършената на 23.11.2022г. проверка в
стопанисвания от дружеството търговски обект е установено, че същото има
качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба № н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, но не е използвало
фискално устройство от одобрен тип, което да отговаря на функционалните
изисквания, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Посочено е
също така, че дружеството, като търговец, който е регистриран по ЗДДС не
използва софтуер за управление на търговската дейност, не използва ИАСУД.Посочено
е, че в търговския обект има въведено в експлоатация и работещо фискално устройство,
но същото не е от одобрен тип. Изложени
са и подробни мотиви относно продължителността на срока за запечатване на
търговския обект.
По отношение съответствието на
обжалвания акт с материалния закон следва да се отчете, че съгласно чл.118 ал.1
и ал.2 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Фискалните устройства и интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат
техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да
подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания,
редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят
с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология. В
чл.118 ал.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с
която се определят: (т. 1) условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност; (т. 3) изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна
връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите.
Такава е Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), издадена от
Министъра на финансите, обн. ДВ бр. 106 от 27.12.2006г.
Според чл.1 ал.1 т.3 от същата
Наредба, с нея се определят и изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите. Според чл. 8, ал. 1 от Наредбата, фискалните устройства трябва да
отговарят на: (т. 1) функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и на (т.
2) техническите изисквания съгласно приложение № 2, а в чл. 25, ал. 9, изр.
последно от Наредбата е предвидено, че данни от всяка фискална касова бележка
се предават автоматично от ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно
приложение № 17.Извършените по случая проверки и събраните в хода на
административното производство по издаване на заповедта доказателства водят до
извода, че е налице осъществен състав на нарушение, което е било установено по
безспорен начин от съответните органи на НАП.
Трайно в съдебната практика, въз
основа на използваната в чл.186 ал.1 от ЗДДС формулировка "се
прилага", е застъпено становището, че при издаване на акт за запечатване
на обект органът действа в условия на обвързана компетентност, т. е. при
констатирано нарушение е длъжен да наложи принудителната административна
мярка.В случая целта на предвидената в чл.186
ал.1 т.2 от ЗДДС принудителна мярка е да предотврати и преустанови
нарушения, свързани със задълженията на лицата по използване на фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип.
Настоящият съдебен състав намира, че
административният орган коректно е изпълнил и задължението си да изложи в акта
съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта и
обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок, а именно че се
взема предвид вида и тежестта на извършеното нарушение - местонахождението на
обекта и неговата големина.
Срокът на наложената принудителна
административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – промяна в начина
на извършване на дейността в обекта, чрез правилно предаване на изискуемите
данни в НАП и недопускане на вреда за фиска.
Макар и уредени в ЗАНН,
принудителните административни мерки се различават от административните
наказания, а ПАМ се налагат не само за прекратяване, но и за предотвратяване на
административни нарушения, поради което издаването на процесната заповед преди
издаването на НП за нарушението, установено със съставения АУАН, не
представлява процесуално нарушение.
Констатира се, че принудителната
административна мярка е наложена при наличие на законовите предпоставки.
Оспорваната заповед е в съответствие с материалния закон и неговата цел, при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, предвид което подадената срещу нея
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора искането
на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява
основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата
на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
е 100лв. и следва да бъде присъден в този размер.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джи- Про Груп“ ООД, ЕИК
********* гр.Варна, ул.“У.“ № 33, представлявано от Р.С.Б. против Заповед
№ 222-ФК/24.11.2022г., издадена от Началника
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: производствен цех и магазин „Джи бар“, находящ се в гр.Варна, ул.“У.“ № 33 и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„Джи- Про Груп“ ООД, ЕИК ********* гр.Варна, ул.“У.“ №
33, представлявано от Р.С.Б. да заплати на НАП – София сумата от 100лв./сто/,
представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните.
Административен съдия: