Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл.
съдия Любомир Игнатов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4307 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 52246/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 169 състав, Е.А.Д. /ЕГН **********/
е осъден да заплати на Н.А.А. /ЕГН **********/ на основание чл.45 ЗЗД сумата 2 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, силен стрес, срам на работното място, всички настъпили в резултат на
извършено на 25.07.2016 г. противоправно поведение, ведно със законната лихва
от 25.07.2016 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за сумата над
уважения размер до пълния предявен размер от 12 000 лв. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът Е.Д. е осъден да
заплати на ищцата Н.А. и сумата 300 лв.- разноски за производството, съразмерно
с уважената част от исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от Н.А.А. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която искът й по чл.45 ЗЗД е
отхвърлен за горницата над сумата 2 000 лв. до пълния предявен размер от
12 000 лв. /или за сумата 10 000 лв./, претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди, и в частта относно разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на
посоченото обезщетение, ведно с лихви и разноски по делото.
Въззиваемата
страна Е.А.Д. /ответник по делото/ не изразява становище по повод подадената от
ищцата въззивна жалба.
Предявени са искове с
правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната от
ищцата част и следва да бъде частично отменено.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да е налице непозволено увреждане, е необходимо
установяването на следните елементи от фактическия му състав: виновно и
противоправно поведение /действие или бездействие/ на ответника по делото,
причинени на ищеца вреди и причинна връзка между посоченото поведение на
извършителя и настъпилите за ищеца вреди.
Съобразно
разпоредбата на чл.269 ГПК, предвид формираната сила на присъдено нещо /СПН/ по
влязлото в сила като необжалвано от ответника решение за сумата 2 000 лв.-
обезщетение за обезвреда, въпросът за наличието на визираните в закона материално-
правни предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника за
причинени на ищцата неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени
вследствие упражнено физическо и вербално насилие, не подлежи на разглеждане от
въззивния съд.
Спорни
във въззивното производство са само обемът на причинените на ищцата
неимуществени вреди и размерът на дължимото за тях обезщетение за обезвреда по
чл.45 вр. чл.52 ЗЗД.
Съгласно
сключеното на 26.06.2017 г. по НОХД № 2378/ 2017 г. на СРС, НК, 1 състав, споразумение,
одобрено от съда, ответникът Е.А.Д. се е признал за виновен в това, че на
25.07.2016 г. около 11.30 часа в приемната на МВР, находяща се в гр. София, кв.
Княжево, бул. „*********, употребил сила и ударил шамар на Н.А.А. /ищцата/ по
лявата буза, хванал я за косата, задърпал я към стената на приемната, където я
блъснал и започнал да я удря с юмруци в областта на лицето и тялото, употребил
заплаха с думите: “Сега ще видиш кой съм, *********, ще те шибам до припадък, курво, ти
не ме познаваш! *********, децата ти че одат гладни, *********, мръсна курво!“,
с
цел да я принуди в качеството й на орган на властта да пропусне нещо по служба-
да не му състави акт за установяване на административно нарушение по чл.6 ЗБЛД-
престъпление по чл.269, ал.1 НК“, за което му е наложено наказание „пробация“.
Обемът
на причинените на ищцата- полицейски служител, при изпълнение на службата й,
свързана с опазване на обществения ред, вреди се извежда от влязлото в сила
споразумение, одобрено от наказателния съд /приравнено на постановена от
наказателния съд присъда/, цитирано по- горе, и останалите събрани в тази
насока доказателства- писмени и гласни доказателства и експертно заключение на
съдебно- медицинска експертиза.
За
преживените от ищцата във връзка с процесния деликт болки и страдания се
установява следното въз основа на събраните в процеса гласни доказателства:
Свидетелят В., който работел с ищцата в 6-то РУ на МВР, сочи, че бил получен
сигнал, че колежката имала нужда от помощ за лице, което буйствало и проявило
насилие върху нея. Влизайки в приемната, свидетелят видял лице /посочва
ответника в залата/ „върху нея на бюрото“, което било задържано. Викнали Бърза
помощ за колежката, а след като тя била прегледана, я закарали и до Съдебна
медицина. След този случай ищцата променила работното си място, казала, че няма
да работи на тази длъжност, не работела на терен. Била травмирана. Свидетелят С.,
също колега на ищцата, сочи, че вследствие процесния инцидент А. била уплашена
и следващите седмици била доста притеснена, затворена, не желаела да работи с
граждани, без при нея да има друг колега, тъй като изпитвала страх да изпълнява
служебните си задължения. Това била и основната причина да се премести. Освен
това сочи, че случаят се обсъждал и се коментирал широко. Свидетелят Н. бил
уведомен за случилото се от самата ищца. След този случай тя изявила желание да
бъде преназначена на друга длъжност. Този случай й нанесъл емоционални и
психически травми. Свидетелят опитал да я разубеди да остане, но след няколко
месеца тя подала заявление за преназначаване, за което като причина посочила
случилото се. След случката не била същата, не желаела да изпълнява
задълженията си.
В
случая чрез извършения от ответника противоправен акт е увредено физическото
здраве- телесният и психически интегритет на ищцата, и в този смисъл е
засегнато правото й на лична неприкосновеност, представляващо конституционно
установено право. Гражданскоправната санкция на противо-правното виновно
поведение на делинквента се изразява във възникване на вземане за обезщетение
на неимуществените вреди /чл.45 вр. чл.52 ЗЗД/, като чл.52 ЗЗД задължава съда
да определи обезщетението по справедливост, като отчете, че възстановяване на
засегнатото неимуществено благо не е възможно /личната неприкосновеност е
парично неостойностима/, а обезщетението представлява предвидената от закона
заместваща облага, чиято цел е да отстрани неблагоприятните последици от
правонарушението.
По
въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е
налице задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968
г. и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС-
ОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда
от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Принципът справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди,
причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от
съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение на съда.
Понятието
„вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл-
като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на чл.45 ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна
връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта се определя глобално- за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва
да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва
да е достатъчно по размер за репарирането им- в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди.
Не
е спорно по делото- с оглед изложеното по- горе, че претърпените от ищцата
физически и психически болки и страдания са свързани с получените в следствие
нанасянето на удар с ръка /шамар по лицето/ кръвонасядане и оток на лявата буза
в областта на долночелюстния ъгъл, охлузване на лявата предмишница, вследствие
блъскане към стената на помещението, и остра стресова реакция, и с получените в
следствие проявеното спрямо нея вербално насилие- чрез използване на цитираните
по- горе заплашващи и нецензурни изрази, установени въз основа на представените
по делото споразумение по НОХД, гласни доказателства, медицинска документация и
неоспореното заключение на изслушаната в първоинстанционното производство
съдебно- медицинска експертиза. Предвид събраните по делото доказателства за
характера, обема и интензитета на понесените от А. болки и страдания, несъмнено
представляващи недопустимо вмешателство в личния й живот, на същата следва да
бъде определено и присъдено обезщетение в размер на 4 000 лв.- според
вътрешното убеждение на настоящия въззивен съдебен състав.
При
определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд взе предвид
характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата- въззивник,
изхождайки от характера на претърпените болки и страдания от физическо и
психическо естество, установени въз основа на събраните по делото гласни
доказателства /св. показания на св. В., св. С. и св. Н.- колеги на ищцата/,
продължителността на причинените при инцидента страдания и интензивността им /10-
15 дни за физическите страдания и няколко месеца- за психическите/,
обстоятелството, че вследствие проявеното срещу нея физическо и психическо
насилие А. е имала негативни преживявания, свързани с преживения силен стрес, унижение
и срам на работното място, за чието преодоляване е провела психологични
консултации и поискала преместване на друго работно място, без работа на терен
/заявление за преместване от 31.10.2016 г./, както и обстоятелството, че
описаното деликтно поведение е проявено срещу ищцата- униформен полицай, при
изпълнение на служебните й задължения на работното й място в приемната на МВР,
находяща се в гр. София, кв. Княжево, бул.„*******РУ- СДВР/, несъмнено водещо
до накърняване на професионалната й репутация.
С
оглед горното при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал /писмени и гласни доказателства и експертно заключение на съдебно-
психиатрична експертиза/ настоящият въззивен съд намира, че за претърпените при
инцидента на 25.07.2016 г. по време на работа в приемната на 06 РУ- СДВР и след
това болки и страдания от физическо и психическо естество съобразно
диспозитивното начало на ищцата Н.А. следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. общо, отговарящо на принципа на
справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Посоченото
обезщетение за неимуществени вреди по чл.45 вр. чл.52 ЗЗД следва да бъде
присъдено на ищцата, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 25.07.2016
г., до окончателното му изплащане- на основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора атакуваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът на Н.А. по чл.45 ЗЗД е отхвърлен за сумата 2 000 лв. /горница
над присъденото от СРС обезщетение от 2 000 лв. до размер на сумата
4 000 лв./- обезщетение за неимуществени вреди, и вместо това да бъде
постановено решение за присъждането на тази сума, ведно със законната лихва от
датата на увреждането- 25.07.2016 г., до окончателното й изплащане- на
основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. В
останалата обжалвана от ищцата част, в която искът й по чл.45 вр. чл.52 ЗЗД е
отхвърлен за горницата над сумата 4 000 лв.- обезщетение за неимуществени
вреди, до пълния предявен размер от 12 000 лв., решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи да заплати на
ищцата допълнително сумата 300 лв.- разноски за първоинстанционното
производство /за платено адв. възнаграждение/, съразмерно на уважената част от
иска, и на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК сумата 200 лв.- разноски за
въззивното производство, съразмерно на уважената част от жалбата.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи
да заплати по сметка на СГС сумата 80 лв.- държавна такса върху уважената част
от иска, и сумата 40 лв.- държавна такса за въззивното обжалване, или общо 120
лв. Освен това на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи да заплати по
сметка на СГС и сумата 100 лв.- разноски за възнаграждение на вещо лице /СМЕ/,
заплатено от бюджетните средства на СРС.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 52246/ 2018 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 169 състав, в обжалваната част, в която предявеният от Н.А.А. /ЕГН **********/
срещу Е.А.Д. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждането
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания от
физическо и психическо естество/ от противоправно поведение на Е.А.Д. на
25.07.2016 г., е отхвърлен за сумата 2 000 лв. /горница над присъденото от СРС
обезщетение от 2 000 лв. до размер на сумата 4 000 лв./, и за
законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.А.Д. /ЕГН **********/
да заплати на Н.А.А. /ЕГН **********/
на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от физическо и
психическо естество /вкл. силен стрес, срам на работното място/, настъпили в
резултат на реализирано на 25.07.2016 г. противоправно поведение, ведно със
законната лихва от 25.07.2016 г. до окончателното й изплащане, а също и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 300 лв.
/триста лева/- разноски за първоинстанционното производство /допълнително/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 52246/ 2018 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 169 състав, в останалата обжалвана част, в която предявеният от Н.А.А. /ЕГН **********/
срещу Е.А.Д. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен за горницата над сумата 4000
лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. /или за сумата 8 000 лв./,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, силен стрес, срам на работното място, настъпили в резултат на реализирано
на 25.07.2016 г. противоправно поведение, ведно със законната лихва от
25.07.2016 г. /чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.А.Д. /ЕГН **********/
да заплати на Н.А.А. /ЕГН **********/
сумата 200 лв. /двеста лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.А.Д. /ЕГН **********/
да заплати по сметка на Софийски
градски съд общо сумата 220 лв. /двеста
и двадесет лева/- държавни такси за
първоинстанционното и въззивното производства и изплатено от бюджетните
средства на съда възнаграждение за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 52246/ 2018 г. на СРС, І ГО, 169 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.