О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         гр. Ловеч, 24.01.2024 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти януари  две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм.дело № 395/2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на Глава десета, раздел IV, във вр. с чл. 54, ал. 5 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

          Административното дело е образувано по жалба от В. С.И. *** като пълномощник на М.С.И. със същия адрес, чрез адв.С.Г. против Заповед  № 03–РД-2255/29.07.2020 г. издадена от Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ)  София, бул. „Цар Борис III“  № 136 с която е спряно административното производство по обработката за кампания 2019 на Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 11/280519/54919  на М.С.И. с ЕГН ********** - кандидат по схемите и мерките на директни  плащания с Уникален регистрационен номер (УРН) 625486, подадено от упълномощено лице  В. С.И..

          В жалбата са наведени доводи за некомпетентност на административния орган, издал оспорената заповед, неспазване на установената форма, съществени нарушения на административно производствените правила във връзка с неуведомяване на адресата по реда на чл. 26 от АПК, както и противоречие  с материално правните разпоредби, поради което се иска отмяна на оспорения административен акт и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът е представи писмено становище за неоснователност на жалбата .

Съдът намира същата за допустима като подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване административен акт в законоустановения срок. Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на  03.08.2020 г., а жалбата е подадена на 17.08.2020 г., видно от пощенско клеймо на плик на л. 28 от делото и е заведена в деловодството на административния орган на 19.08.2020 г. Разгледана по същество  е неоснователна.

Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, Административният орган (АО)  спира производството, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.

Необходимо е да са налице кумулативно и двете предпоставки за спиране съгласно нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК: 1. престъпни обстоятелства; 2. чието установяване е от значение за издаването на акта. Константна е съдебната практика, че не се изискват доказателства за образувано наказателно производство, както и че акта за спиране на производството по чл. 54, ал. 1 от АПК следва да е мотивиран.

Оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от териториално и материално компетентен орган. Същата е подписана от Изпълнителния директор на ДФЗ  В.Г., който видно от приложеното на лист 6 от делото решение от протокол № 145 на УС на ДФЗ от 19.07.2019 г., е избран за такъв. А съгласно чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на фонда и го представлява. Съобразно чл. 20а, ал. 1 и 2 от същия закон, Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), като организира и ръководи нейната дейност и я представлява. В тази връзка неоснователни са твърденията в жалбата за неяснота относно издателя на оспорената заповед и нейната нищожност.

Ясна е  датата на издаване на заповедта, както и нейното съдържание.

Освен това в обжалваната заповед са изложени достатъчно подробни мотиви на четири страници. Приложена е и таблица за допълнителна прецизност и яснота на мотивите.

Ето защо съдът намира, че Заповед № 03-РД-2255/24.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана.

 Административното производство по издаване на обжалваната заповед е започнало след постъпила информация – подаден сигнал от А.Д.Н., заведен с № 02-110-0400/1001 от 27.08.2019 г., като сигналът е получен в ДФЗ – ЦУ от ОД на ДФЗ Ловеч във връзка със сигнал от Областна дирекция по безопасност на храните – Ловеч от 26.08.2019 г., което е безспорно между страните, а и е видно от писмените доказателства в административната преписка.

Няма спор межди страните, а и се установява от писмените доказателства в административната преписка, че освен горните сигнали, са били получени и два броя жалби с № 02-6500/6565 от 03.09.2019 г. и № 02-6500/6565#1 от 23.10.2019 г. от С.М.Н. срещу В. С.И. и „обвързани с него лица и фирми“. Първата жалба е до „Европейската служба за борба с измамите“, като е придружена с подписка на жители на с. *** и с.***.

От писмените доказателства се установява,  че при извършен анализ от експерти на Дирекция „Противодействие на измамите“ са установени роднински връзки и идентичност между кандидатите физически лица и управителите на няколко юридически лица.  Това е подробно описано в доклад до Изпълнителния директор на ДФЗ, както и в сигнала на Изпълнителния директор на ДФЗ до Върховна касационна прокуратура (на л. 41-62 от делото).

 С писмо изх. № 756/2020 от 23.03.2020 г. на Окръжна прокуратура(ОП)   Ловеч и вх. № 02-6500/6565 от 26.03.2020 г. на ДФЗ (на л. 63 от делото) ответника е бил уведомен, като му е изпратено копие от постановление за възлагане на предварителна проверка от 23.03.2020 г. на прокурор при ОП  Ловеч, видно от което се възлага проверка на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР – Ловеч по преписка № 756/2020 г. на ОП  Ловеч за престъпление но чл. 248а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.

С писмо УРИ № 123120-257 от 22.06.2020 г. и вх. № 02-110-1400/279 от 24.06.2020  ДФЗ е бил уведомен от ГДБОП, Сектор „Борба с организираната престъпност“  Ловеч за извършването на проверка по пр. пр. № 900/2019 г. по описа на ОП – Ловеч във връзка с извършено престъпление по чл. 248а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК от четири физически лица, включително и от жалбоподателя М.С.И., по който повод от ГДБОП, Сектор „Борба с организираната престъпност“  Ловеч изискват допълнителна писмена информация от ДФЗ. Следва да се посочи, че изисканата от ГДБОП, Сектор „Борба с организираната престъпност“  Ловеч информация със същото писмо касае оригинали на документи, находящи се в администрацията на ответника.

Поради изложеното и видно от посочените по-горе писма и сигнали, обжалваната в настоящото производство заповед е издадена след получените писма за образувана проверка, като следва да се посочи, че са налични две преписки: преписка № 756/2020 г. по описа на ОП Ловеч и пр. пр. № 900/2019 г. по описа на ОП Ловеч.

Отделно от административната преписка, от сигнала на Изпълнителния директор на  ДФЗ до Върховна касационна прокуратура, както и от съдържанието на таблицата в обжалваната заповед е видно, че шестима от седемте кандидати са с един и същ пълномощник – В. С.И.. Дирекция  „Противодействие на измамите“ в докладна записка изразява становище, че е „налице разделяне от едно стопанство на седем такива“, като голяма част от дейностите по заявяване, земеделските обработки (доколкото се извършват такива), организацията на всички дейности, свързани с дейността на кандидатите за земеделски стопани се координират от едно и също упълномощено лице – В. С.И.. Сочи се, че „разделянето“ е извършено с цел избягване на ограниченията на плащанията при някои от мерките, както и поради факта, че при евентуални проверки от ДФP  при заявени и необработени парцели  ще бъде санкционирано само едно лице.

В обстоятелствената част на обжалваната заповед са изложени и допълнителни мотиви: „В тази връзка ДПИ счита, че М.С.И., чрез своя пълномощник В. С.И. е заявил площи по схеми и мерки на ДП, които не е обработил. От заявените и необработени площи за кампания 2019 г. са налични и голям брой необработени цели БЗС-та. Изложените обстоятелства и направените изводи и резултати от проверки в ДФЗ са обективирани  в докладни записки от администриращата и специализираната дирекция с № 02-6500/6565 от 20.11.2019 г. и 11.02.2020 г. Изложеното до тук води до хипотезата за представяне на неверни сведения, целящи получаване на неследващо се подпомагане.“

Предвид изложеното съдът намира, че при издаване на обжалваната в настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

По отношение на твърдението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за стартиралото производство по издаване на обжалваната заповед, посочен на няколко места в жалбата като нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, следва да се посочи, че както чл. 26, ал. 1, така и чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК се намират в раздел първи на глава пета, като разпоредбите предхождат разпоредбите относно самото издаване на ИАА. Ето твърдението за нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК би било относимо едва при издаден индивидуален административен акт(ИАА) .В случая не се е стигнало до издаването на такъв, защото с обжалваната в настоящото производство заповед  на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е спряно административното производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане УИН 11/280519/54919 на М.С.И., кандидат по схемите и мерките на директни плащания с УРН 625486, подадено от В. С.И. като упълномощено лице.

Ето защо твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК не се отразява при преценката за законосъобразност на обжалваната заповед, с която се спира административното производство преди да се издаде ИАА.

Съдът не споделя възражението за противоречие на оспорената заповед с материално правните разпоредби. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, АО спира производството, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта.

Необходимо е да са налице кумулативно и двете предпоставки за спиране съгласно нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК: 1. престъпни обстоятелства; 2. чието установяване е от значение за издаването на акта; Константна е съдебната практика, че не се изискват доказателства за образувано наказателно производство, както и че актът за спиране на производството по чл. 54, ал. 1 от АПК следва да е мотивиран.

Представените от жалбоподателя удостоверения от ОП Ловеч с идентично съдържание, но от различни дати на л. 16-25 от делото, като тези на л. 18, л. 19 и л. 20 са напълно еднакви, включително и с дата на издаване – 10.03.2020 г., не са относими при преценката за законосъобразност на настоящата заповед. Те  удостоверяват единствено, че срещу В. С.И.  към съответна дата няма  обвинения по неприключили наказателни производства.

За настъпването на предпоставката за спиране по чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК не е необходимо изобщо да е стартирало наказателно производство, респ. да е образувано досъдебно производство, нито дори да има привлечено обвиняемо лице. Достатъчно за изпълнението на фактическия състав на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е наличието на „престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта“.

Поради това е ирелевантно дали срещу пълномощника на жалбоподателя – В. С.И. има повдигнати обвинения и неприключили наказателни производства, като следва да се посочи, че жалбоподател е друго лице – М.С.И., който е брат на В. С.И..

В обжалваната в настоящото производство заповед са изложени достатъчно подробни мотиви, които се подкрепят от представените по делото доказателства към административната преписка, които съдът кредитира, а и не се оспорват от жалбоподателя, който освен сочените по-горе неотносими удостоверения от ОП Ловеч  не е представил други доказателства.

Административното производство по издаване на обжалваната заповед е започнало след постъпила информация – подаден сигнал от А.Д.Н., заведен с № 02-110-0400/1001 от 27.08.2019 г., като сигнала е получен в ДФЗ – ЦУ от ОД на ДФЗ Ловеч във връзка със сигнал от Областна дирекция по безопасност на храните Ловеч от 26.08.2019 г., което е безспорно между страните, а и е видно от писмените доказателства по делото. Освен горните сигнали, са били получени и два броя жалби с № 02-6500/6565 от 03.09.2019 г. и № 02-6500/6565#1 от 23.10.2019 г. от С.М.Н. срещу В. С.И. и „обвързани с него лица и фирми“. Първата жалба е до „Европейската служба за борба с измамите“, като е придружена с подписка на жители на с. *** и с.***.

При извършен анализ от експертите на дирекция „Противодействие на измамите“ са установени роднински връзки и идентичност между кандидатите физически лица и управителите на няколко юридически лица.  Това е описано подробно в доклад до Изпълнителния директор на ДФЗ, както и в сигнала му до Върховна касационна прокуратура , в който е изложена достатъчно подробна фактическа обстановка, включително по отношение на конкретни имена. В него е отбелязано, че В. С.И. е общински съветник и председател на „Комисия по екология, гори и земеделие“ към Общински съвет Тетевен и са изразени съмнения за злоупотреба със служебно положение.

След изпратения сигнал на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ до Върховна касационна прокуратура /на л. 41-62 от делото/ изх. № 02-6500/6565 от 21.02.2020 г., с писмо изх. № 756/2020 от 23.03.2020 г. на Окръжна прокуратура  Ловеч и вх. № 02-6500/6565 от 26.03.2020 г. на ДФЗ /на л. 63 от делото/ ответника е бил уведомен, като му е изпратено копие от постановление за възлагане на предварителна проверка от 23.03.2020 г. на прокурор при ОП  Ловеч /на л. 64-65 от делото/, видно от което се възлага проверка на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР  Ловеч по преписка № 756/2020 г. на ОП  Ловеч за престъпление но чл. 248а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.

С писмо УРИ № 123120-257 от 22.06.2020 г. и вх. № 02-110-1400/279 от 24.06.2020 г. , ДФЗ е бил уведомен от ГДБОП, Сектор „Борба с организираната престъпност“  Ловеч за извършването на проверка по пр. пр. № 900/2019 г. по описа на ОП  Ловеч във връзка с извършено престъпление по чл. 248а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК от четири физически лица, включително и от жалбоподателя М.С.И., по който повод от ГДБОП, Сектор „Борба с организираната престъпност“ Ловеч са изискали допълнителна писмена информация от ДФЗ, както и оригинали на документи, намиращи се при ответника.

Поради изложеното и видно от посочените по-горе писма и сигнали, обжалваната в настоящото производство заповед е издадена след получените писма за образувана проверка, като следва да се посочи, че са налични две преписки: 1. № 756/2020 г. по описа на ОП  Ловеч;  2. пр. пр. № 900/2019 г. по описа на ОП Ловеч.

Освен това се установява, че шестима от седемте кандидати са с един и същ пълномощник – В. С.И.. Дирекция  „Противодействие на измамите“ в докладна записка изразява становище, че е „налице разделяне от едно стопанство на седем такива“, като голяма част от дейностите по заявяване, земеделските обработки (доколкото се извършват такива), организацията на всички дейности, свързани с дейността на кандидатите за земеделски стопани, се координират от едно и също упълномощено лице – В. С.И..

В обстоятелствената част на обжалваната заповед са изложени и допълнителни мотиви: „В тази връзка ДПИ счита, че М.С.И., чрез своя пълномощник В. С.И. е заявил площи по схеми и мерки на ДП, които не е обработил. От заявените и необработени площи за кампания 2019 г. са налични и голям брой необработени цели БЗС-та. Изложените обстоятелства и направените изводи и резултати от проверки в ДФЗ са обективирани  в докладни записки от администриращата и специализираната дирекция с № 02-6500/6565 от 20.11.2019 г. и 11.02.2020 г. Изложеното до тук води до хипотезата за представяне на неверни сведения, целящи получаване на неследващо се подпомагане.“

Ето защо и като съобрази изложеното по-горе, че представените удостоверения от ОП Ловеч са ирелевантни, като за настъпването на хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК не е необходимо  нито да е стартирало наказателно производство, респ. да е образувано досъдебно производство, нито дори да има привлечено обвиняемо лице, съдът намира, че обжалваната заповед съответства на разпоредбите на закона.

Проверката за наличието на „престъпни обстоятелства“ по смисъла чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК не е предпоставена нито от започване на наказателно производство, нито от привличане на обвиняемо лице, а още по-малко от хода на евентуално такова производство в неговата досъдебна и съдебна фаза.

Достатъчно е доказването кумулативно и на двете предпоставки за спиране съгласно нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК: 1.  престъпни обстоятелства, 2. чието установяване е от значение за издаването на акта. Крайният ак  е уведомителното писмо, с което се признава или отказва правото на кандидата да получи средства за подпомагане, вследствие на подадено заявление за кандидатстване по схемите и мерките на директни плащания. Следва да се посочи, че превенцията за нарушения, свързани с измами е задължителна част от работата на ДФЗ – РА, поради което правилно при установената по-горе фактическа обстановка е издадена  Заповед № 03-РД-2255/24.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е спряно административното производство преди издаване на ИАА.

Имайки предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Съгласно чл. 200, ал. 2, във вр. с чл. 202 и чл. 54, ал. 5 от АПК, определението, с което се отменя заповед на административен орган за спиране на административното производство, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните, участващи в това производство. Административният орган, издал оспорената заповед за спиране на административното производство има качеството на решаващ орган в административното производство, по което е издал заповедта, а не на страна. В административната фаза на процеса, той е овластеният от закона орган да издаде определен административен акт и не е страна в производството, развиващо се пред него. Поради това и административният орган не попада сред правните субекти, на които разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя правна възможност да обжалват определението, постановено в производството по раздел IV от АПК. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - Определение № 3218/14.03.2018 г. по адм. д. № 2508/2018 г., Определение № 2209/19.02.2018 г.  по адм. д. № 1445/2018 г., Определение № 348/10.01.2018 г. по адм. д. № 291/2018 г. Поради изложеното настоящото определение подлежи на обжалване само от страните в административното производство, а в случая това е единствено жалбоподателя.

Освен това Върховният административен съд с Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело №10/2019 г. е постановил, че не е допустимо обжалване на определението по чл. 200, ал.1 от АПК от административния орган, издател на обжалвания акт.

По изложените съображения и на основание чл.202, т.2, чл. 200 от АПК, във вр. с чл.54, ал.5, във вр. с чл. 54, ал.1, т.3 от АПК, съдът 

 

           О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В. С.И. *** като пълномощник на М.С.И. със същия адрес, чрез адв.С.Г. на Заповед  № 03–РД-2255/24.07.2020 г. издадена от Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” София, бул. „Цар Борис III“  № 136, с която е спряно административното производство по обработката за кампания 2019 на Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 11/280519/54919, на М.С.И. с ЕГН ********** кандидат по схемите и мерките на директни  плащания с Уникален регистрационен номер (УРН) 625486, подадено от упълномощено лице  В. С.И..

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд от страните, участващи в административното производство.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: