РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. П., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100444 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. Д. В.
М., АК – П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81,
ет.3, ап.Б, в качеството му на пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.3,
ап.Б, срещу „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ
„Силвър център“, ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от Д.а Страхилова
Димитрова.
Ищецът твърди, че между него и ответника има сключен договор за
паричен заем и с предявените искове претендира да бъде прогласена
нищожността на клауза от този договор, предвиждаща заплащането на такса
за експресно разглеждане на документите в посочен размер, и да бъде
прогласена нищожността на клауза от същия договор, предвиждаща
заплащането на неустойка в посочения размер, поради накърняване на
добрите нрави и противоречие със закона.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния
срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответната страна,
ведно с насрещен иск за съвместно разглеждане, с който се претендира
заплащането на суми в посочен размер, представляващи неизпълнено
задължение по цитирания договор за паричен заем.
От ответника по насрещния иск е постъпил отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявения насрещен иск.
П.кият районен съд намира главния иск за основателен.
Сключен е бил Договор за паричен заем VIP 14 № 573241 от 14.09.2021
1
г. между кредитора „Вива кредит” ООД и длъжника Б. А. В.. Според
договора, в полза на ответника е предоставен кредит от 3000 лева, който е
следвало да се върне на общо 26 погасителни вноски. Всяка погасителна
вноска е в размер на 194,35 лева, като в нея са включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.32%. Общият размер на
всички плащания с включена такса за експресно разглеждане е 5 053,10 лева,
която сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по
кредита. ГПР е в размер на 49.37 %. Уговорено е в договора, че за извършена
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на
заема се дължи такса от 1 384,76 лева /чл.1, ал.3/. Според чл.5, ал.1
заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1.
поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да
работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия
си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000
лева, през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или
да има кредитна история със статус не по-лош от 401 “Редовен“, да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя, посочено в чл.3, ал.1, т.7, валидна 30 дни след падежа за плащане
по договора. Според чл.5, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в
ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 923 лева, като уговорката е тя
да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 229,85 лева, а
общото задължение по договора става в размер на 5 976,10 лева.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което
трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на
чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.
Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски
2
кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от
закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключения договор.
П.кият районен съд намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от
посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В случая в чл.5 от договора формално е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължение на ответника, но настоящият съдебен състав
намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото,
за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много
кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да
му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество
изисквания – за възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за минимален
стаж при работодателя, за сравнително висок осигурителен доход, да няма
лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор.
Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя
работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно не по-рано от
3 дни от деня на представянето й. Налагането на толкова къси срокове
въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни
условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси
поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на
всички посочени условия. Някои от тези условия всъщност не са нужни на
кредитора, като например да представи бележка от работодателя, издадена не
3
по-рано от 3 дни преди представянето й. Неясно защо се иска и поръчителят
да има поне 6 месеца стаж при сегашния си работодател. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако
не и невъзможно тяхното изпълнение.
Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то съдът намира,
че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30
дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с
такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на
лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за
длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по
чл.5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това
е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на
кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да
се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението
за неустойка, както и предвид размера й от 923 лева /при главница от 3000
лева/ съдът счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство
обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае
за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за
главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена
допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба
за кредитора.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем
противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва
да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на
лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е
включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна
печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е
4
40.32%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и
вземането от 923 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и
друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да
участва и сумата от 923 лева, изразена като процент. Това не е сторено,
поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно
дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.
Горните мотиви важат и за таксата за таксата за експресно разглеждане
на заявката за паричен заем, уговорена в размер на 1 384,76 лева. Такава такса
не се дължи по силата на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като заемателят не следва да
заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Експресното разглеждане на молбата за кредит е част от усвояването на
кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане не се дължи. Налага се
извод, че тази такса е всъщност печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от
ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, то клаузата съдържаща се в чл.1, ал.3 и клаузата
предвиждаща заплащането на неустойка в Договор за паричен заем следва да
бъдат приети за недействителни – чл.22 ЗПК.
Горните изводи не могат да се променят от възраженията на ответника,
че кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй като
предварително е информирал клиента за всички условия по кредита, както и
че потребителят е имал свободата да реши дали договорът го устройва.
Обстоятелството, че кредиторът не е банка, по договора няма обезпечения,
като повишеният риск оскъпява финансовия ресурс не може да обоснове
уговаряне на неустойка, която фактически представлява допълнителна
печалба, а няма обезпечителна и обезщетителна функция.
По горните мотиви искът е основателен, поради което следва да се
постанови решение, с което бъдат прогласена нищожността на клаузите по
договора за паричен заем.
Относно предявения насрещен иск:
По делото е ангажирано копие от договор за предоставяне на паричен заем
5
VIP 14 с № 5732461 от 14.09.2021 г. със страни „Вива кредит” ООД и Б. А. В. /вж.
л.л.4-7/.
Последната страница от договора разположена на отделен лист, не носи
подписа на лицето посочени в текста, като договарящ заемател.
Страната, която претендира права от неподписан документ носи
доказателствената тежест по твърдението, че този документ е част от друг
документ.
Неподписаният документ може да бъде основание за осъдителна
претенция основана на съдържанието в него само, ако страната която е
посочена като задължена в него изрично потвърди, че се е задължила за това
съдържание, т.е. ако на първо място признае факта или на второ такова -
признае исковата претенция.
В настоящия случай, ответната страна по НИ не е направила изрично
признание нито за факта, че точно това е съдържанието на подписан, в
качеството на заемател договор, нито е признала иска с отговора си по
насрещния иск или по-късно в хода на процеса.
Обстоятелството, че се твърди от Б. В. в първоначалната искова молба,
че страните по делото са страни и по облигационна връзка /договор/ не
означава, че не е в тежест на дружеството-насрещен ищец, че неподписаният
документ е част от основанието, на което претендира осъждането за
заплащане на парична сума.
Това доказване не може да се основава на твърдения, за това кой е
съставител /автор на съдържанието/ на документа, тъй като същия не е
ръкописен, а и дори да беше резултатът би бил същия - този документ не носи
подписа на ответника по НИ, т.е. е без значение, кой е автора на
съдържанието след като лицето посочено като задължено не се е подписало.
Неподписният документ приравнява правни последици на липса на
документ, поради което претенцията /насрещната такава/ за осъждане
основана на съдържанието на такъв документ, се явява неоснователна.
По разноските:
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва
да се осъди да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в обща размер на 626,93 лева. Това е така, доколкото от
данните по делото е видно, че ищецът е получила от адв.М. безплатна правна
помощ в качеството си на материално затруднено лице. Размерът на
възнаграждението е 626,93 лева, доколкото са предявени два иска съответно
за 1384,76 лева и 923 лева, които съдът е уважил в цялост.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, понеже ищецът е освободен от такси и
разноски по делото, ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на
съда държавна такса в общ размер на 105,39 лева.
Поради неоснователност на насрещния иск не следва да се присъждат
разноски на ищеца по същия.
Така мотивиран, Петричкият районен съд
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата съдържаща се в чл.1, ал.3 от
Договор за паричен заем № 5732461/14.09.2021 г., сключен между Б. А. В. и
„Вива Кредит“ ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 1 384,76 лева, на основание 26, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.22, във вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19 ЗПК, както и на
основание чл.143, ал.1 от ЗЗП.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата съдържаща се в чл.5, ал.2 от
Договор за паричен заем № 5732461/14.09.2021 г., сключен между Б. А. В. и
„Вива Кредит“ ООД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на
923 лева, на основание 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, във вр. с чл.10а, чл.11 и
чл.19 ЗПК, както и на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск, с който с иска да бъде осъден Б.
А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., да заплати на „Вива Кредит“ООД,
ЕИК: *********, да заплати сума в размер на 2 763,17 лева, от които 2 410,15
лева, главница по Договор за паричен заем № 5732461/14.09.2021 г., 353,02
лева, начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем,
за периода от 21.02.2021 г. до 07.06.2022 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Вива кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.
АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от Д.а Страхилова
Димитрова, да заплати на адв. Д. М. от АК-П., на основание чл.38, ал.2 ЗА
адвокатско възнаграждение от 626,93 /шестстотин двадесет и шест лева и
деветдесет и три стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „Вива кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.
АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от Д.а Страхилова
Димитрова, да заплати по сметка на П.кия районен съд сумата от 105,39 /сто
и пет лева и тридесет и девет стотинки/ лева, държавна такса по предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
7
двуседмичен срок от съобщението му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8