РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Велико Търново , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500728 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на П. А. Н. от с.А., Община С. чрез особения й
представител адвокат Й.А. И. от ВТАК, въззивна жалба е уважителната част на решение
№ 196 /27.08.2020 г. по гр.д. № 1107/2019 г. на ГОРС, с което е признато за установено
по предявените срещу нея от „А.СВ“ ЕАД по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, че
дружеството – ищец е носител на цедирани му от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД /предишния
кредитор на ответницата/, вземания, произхождащи от договор за кредит за покупка на
стоки от 13.06.2017 г. за сумите 1395,22 лева – остатъчна главница, 433,05 лева –
възнаградителна лихва за периода 20.08.2017 г. до 20.06.2019 г. / падежа на последната
вноска / и 216,46 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
21.09.2017 г. до 01.02.2019 г. , заедно със законната лихва върху главницата , считано от
01.02.2019 г. до окончателното й изплащане съгласно заповед за изпълнение от 01.02.2019
г. по ч.гр.д. № 199/2019 г. на ГОРС. Наведени са оплаквания/ възражения / за
неправилност на решението, които се основават на несъобразяване на обстоятелствата
за нередовност на връчването на уведомлението за цесия на длъжника, ненастъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, поради недоказаност на обявяването й по надлежен
начин , липса на уговорки за дължимост на възнаградителна лихва и застрахователна
премия, както и доказателствена неустановеност на факта на предаване на сумата- предмет
на заема.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК другата страна е подала отговор на жалбата съдържащ
оспорването й с подробни доводи за съответствие на решението със събраните
доказателства и материалния закон. Претендира присъждане на направените по въззивното
производство разноски за особен представител на ответницата, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева.
В с.з. представителите на страните съответно поддържат и оспорват жалбата.
1
Предявени са по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, имащи за предмет
претендирани вземания за връщане на парични средства, предоставени в заем по силата
на договор за потребителски кредит/ чл.9 ЗПК/, заплащане на възнаградителна лихва и
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът „АСВ“ ЕАД-С. твърди, че по силата на сключен в съответствие
на изпълнение на всички изисквания на ЗПК на 09.06.2017 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД-С.
и ответницата П. А. Н. потребителски договор за кредит за покупка на стоки ,
дружеството й е предоставило паричен заем в размер на 1198 лева за закупуване на
телевизор , срещу задължението й да го върне чрез плащане на 24 месечни погасителни
вноски в размер на 79,49 лева / последната с падеж на 20.06.2019 г. / , включващи
възнаградителна лихва като цена на потреблението, определена на база 28,58 % годишен
лихвен процент/ в общ размер на 479,74 лева/ и заедно с това и премия по застраховка
„Защита на стоката и покупката“ като изпълнителен елемент от групов застрахователен
договор за застраховка „ Защита на плащанията“, платима на части по 9,58 лева месечно
при пълен размер на застрахователната премия за периода -230,02 лева, като общата
стойност на кредита възлиза на 1428,02 лева , а общият размер на дължимите плащания -
на 1907,76 лева , при годишен процент на разходите 32,64 %. . Ответницата е изплатила
една месечна погасителна вноска/ първата/ и е преустановила изпълнението на
задълженията си , изпадайки в продължителна забава.
Кредиторът е прехвърлил на ищеца всички произтичащи от договора за
потребителски кредит вземания и други права в изпълнение на сключен на 27.07.2017 г.
рамков договор за прехвърляне и продажба на вземания / цесия/ съгласно приложение № 1,
подписано на 13.02.2018 г. Вторият е правил три опита да съобщи на ответницата за
цесията и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита , но изпратените й писма на
адреса , посочен в договора, не са получени по причина , че са събрани данни за
неприсъствието й на него.
Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение , с което да
приеме за установено, че е носител на изискуемите вземания- предмет на издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 199/2019 г. на ГОРС, както и да осъди ответницата
да заплати направените по заповедното и исковото производства разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Особеният й представител оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани с възражения, еднакви с тези, изложени в жалбата .
Обективните факти, описани по-горе : сключения договор за потребителски
кредит със съдържанието на приложно значимите за претендираните спорни права
уговорки / клаузи/ , сключения договор за цесия , в чийто обхват според приложение № 1
са включени вземанията и правата , произхождащи от първия договор, усвояването на
заемните средства с цел закупуване на телевизор / фактура № 1112/09.06.2017 г. издадена на
ответницата като купувач на стоката от търговеца продавач/ , единственото плащане,
направено за изпълнението му – предмет на наведените в исковата молба твърдения са
писмено документирани и установени пред/ от първоинстанционния съд/ включително и
чрез заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза/, поради което въззивният
съд, упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите им в
мотивната част решението му и е ненужно тяхното повторно изложение тук.
Възражението за недължимост на възнаградителна лихва поради липса на
изрично и ясно формулирана клауза в договора за потребителски кредит , която да поражда
това основно/ по дефиниция и практически интерес от сключването му / право на
кредитора да получи цена на предоставеното потребление на парите , е неоснователно.
Клаузата за лихвата съдържа достатъчно ясни показатели / изведени от част III, т.1 и т.2
на Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, чл.1 на договора и погасителния план/ за
2
определяне на размера й за целия период на връщане на главницата/ 479,74 лева/ и
поотделно за всяка месечна вноска в резултат на математически операции, тъй-като
предвижда фиксиран лихвен процент от 28,58 % по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗПК.
Неоснователно е и възражението за недължимост на застрахователна премия поради
липса на ясна и формулирана клауза в договора при какви условия се поема задължение
по въпросната застраховка към кредитора и обвързана ли е тя със самото му сключване
като предпоставка, без която не може да се сключи . За какво и при какви условия се поема
това задължение се вижда от съдържанието на сертификат № CREX-... с датата 09.06.2017
г. , подписан от ответницата, Общите условия за застраховка „Закрила на плащанията
Плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане / л.145-153 на
делото/ . Застрахователната услуга, която ответницата е договорено , че получава от
застрахователя се счита своеобразно финансово кредитирана / приложение № 2, към чл.5,
ал.2 ЗПК, т.7 / от БНП П.П.Ф.“ ЕАД в резултат на сключения между тях потребителски
договор, което кредитиране се изразява в плащане от кредитора /като лице, което също
се ползва от застраховката и е изрично посочено за такова в сертификата/ на цялата
застрахователна премия , поради което първата е поела задължение да му възстанови
платеното/ достатъчно е позоваването на общото правило на чл.74 ЗЗД/.
Последица от изпълнението на сключения рамков договор за цесия е
придобиването от ищеца- цесионер на вземанията, произтичащи от договора за
потребителски кредит , заедно с принадлежащите им обслужващи права – чл. 99, ал.2 ЗЗД.
Ответницата е обвързана към и дължи изпълнение на новия кредитор , макар и
фактически да не е получила съобщението за прехвърлянето. Очевидната от гледище на
разума правилност на този извод следва от обстоятелствата, че ищецът като лице,
упълномощено да извърши от името на стария кредитор правното действие съобщаване за
цесията / чл.99, ал.4, вр. с ал.3, вр. с чл.36, ал.1 ЗЗД/ е положил достатъчно усилия /
изразени в три опита/ да го стори чрез ползване на пощенска и куриерска услуги, като
причината за непостигане на този резултат е в поведението на ответницата : не е намерена
на адреса , който е заявен и отразен в договора, с данни, логически сочещи трайно
отсъствие или напускане, без да е уведомила / в ущърб на общото изискване/ начало за
добросъвестно поведение на страните- чл.8, ал.2, чл.63, ал.1 ЗЗД, чл.57, ал.2 КРБ/ за това
стария кредитор, с което се е поставила в невъзможност да получи съобщението и
едновременно е възпрепятствала изпълнението на задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД .
Затова на основание чл. 46, ал.2 от ЗНА , за случая комбинирано приложение за
правоприлагане по аналогия на закона следва да намерят , както фикциите за редовно
връчване на съобщенията , изведени от нормите на чл. 41, ал.2, изр.1-во, вр. с ал.1, чл.40,
ал.2, вр. с ал.1 от ГПК, като в тяхна идейна подкрепа е клаузата на чл.7, изр.1-во на
договора, така и следва да се приеме , че е налице освобождаване на стария кредитор от
неблагоприятните последици на неизпълнение на задължението му за съобщаване на
цесията, тъй-като то е по причина , която не може да му се вмени във вина – чл. 81, ал.1
ЗЗД. .
Забавата в изпълнението на задължението на ответницата- кредитополучател да
заплати вноските , чийто падежи са настъпили на 20.08.2017 г. и 20.09.2017 г. е
юридически факт , запълващ хипотезата на клаузата на чл.3, изр.2-ро на договора за
потребителски кредит, е поставила кредита / договорната му допустимост се извлича от
общата договорна свобода- чл.9 от ЗЗД и по аргумент от нормите на чл.432, ал.1 от ТЗ,
чл.71 ЗЗД / в състояние на предсрочна изискуемост за вземанията по него . Следва
внимателно да се прави разлика между състоянието на дълга , наречено предсрочна
изискуемост и самото упражняване на последицата й, изразена в правото да се иска
3
изпълнение на всичко от главницата занапред от момента на достигане на изявлението на
воля на кредитора до длъжника , че я упражнява / задължението за плащане на
възнаградителна лихва занапред до края на срока за връщане на отпуснатите в заем парични
средства се погасява, понеже отпада правото на длъжника да ги ползва за остатъка от
периода, а цена се плаща за предоставено ползване /
Това състояние може да настъпи а/ автоматично по силата на диспозицията на
норма/ клауза/ от самия договор/ след осъществяване на хипотезата й като обективно
проявление на дадено обстоятелство/ , т.е. без да е нужно нарочно волеизявление с такъв
ефект, както е настоящия случай / текстът на посочената по горе клауза казва : „…. без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост“/ или б/ по силата на доведен до знанието на длъжника факт на упражняване
на предвидено в норма/ клауза/ на договора преобразуващо субективно право,
предизвикващо този ефект / кредиторът едностранно да измени договора относно
модалитета срок на изпълнение”, обявявайки на длъжника волята си с такава насоченост,
каузално свързана с обективно наличие на предвидени в него или в закона обстоятелства ,
предпоставящи пораждането на това право. Затова във всеки един момент след 20.09.2017
г. в полза на кредитора е било на разположение правото да иска изпълнение /
извънсъдебно или по съдебен ред / на всичко останало включващо главниците по кредита.
Дори и да би се приело , че за да се ползва ищецът от последицата на предсрочната
изискуемост по съдебен ред все пак е било необходимо предварително да я обяви на
ответницата с волеизявление / упражняване на преобразуващо право / и независимо че по
делото не е установен с писмен документ този факт , това положение с нищо не осуетява
изискуемостта на всички претентирани права. Това е така поради обстоятелството, че далеч
преди датата на устните състезания пред първоинстанционния съд, вече е бил изтекъл
крайния срок за погасяване на всички задължения по договора за потребителски кредит,
предсрочната изискуемост е загубила правно значение за изхода на част от спора, защото
съдът е длъжен да съобрази новонастъпилото обстоятелство при постановяване на
решението си – чл.235, ал.3 ГПК.
Затова правосъдният резултат от предявените установителни искове следва да
бъде постановения с обжалваното решение.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата 374 лева , представляваща разноски за особен
представител по въззивното производство , а на основание чл. 78, ал.8 ГПК сумата 100 лева
– представляваща адвокатско възнаграждение , тъй-като спечелилата делото страна е
юридическо лице и защитата й е осъществена от юрисконсулт.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 196/27.08.2020 г. по
гр.д. № 1107/2019 г. на ГОРС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК П. А. Н. , с ЕГН: **********, от
с.А., Община С. , ул.Ч. № .. да заплати на „АСВ“ ЕАД , с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление : гр.С., бул.Д-р П.Д. № .., офис сграда Л... , ет... сумата 374 / триста
седемдесет и четири / лева, представляваща направени по въззивното производство
разноски, както и сумата 200/ двеста/ лева, представляваща юрисконсултско
4
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5