МОТИВИ към РЕШЕНИЕ N 834/11.05.2017г., постановено
по АНД № 572/2017г. по описа на ПРС,
VI н. с.
Производството е по реда на
чл.375 и сл. от НПК.
Районна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Б.Д.Р. – роден на ***г***, ****,
български гражданин, със средно образование, управител на фирма, разведен,
неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН: **********, за това, че на 13.07.2016г. в
гр.Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага
обвиняемият да бъде признат за виновен. Счита, че фактическата обстановка,
описана в постановлението се доказва по категоричен начин, тъй като обв.Р. е
имал непристойно поведение към медицински лица в МБАЛ „Пловдив“ – Пловдив.
Прокурорът счита, че от заключенията на психиатричните експертизи, едното
постановено в хода на досъдебното производство, а другото в хода на съдебното
следствие, се доказва, че обв.Р. е разбирал свойството и значението на
постъпките си. С оглед на изложеното прокурорът предлага на Съда да освободи
обв.Р. от наказателна отговорност и да приложи чл.78а от НК като наложи
административно наказание „глоба“, тъй като обвиняемият е с чисто съдебно
минало, не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК и от деянието няма
настъпили имуществени вреди. Анализирайки смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, прокурорът предлага на Съда да наложи
административно наказание „глоба“ в размер от 2500 лева, като на обвиняемият
бъдат възложени и разноските по делото.
Защитникът на обвиняемия Б.Р.
– адв.К. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и моли Съда да
признае обв.Р. за невинен по така повдигнатото му обвинение. Навежда твърдения,
че заключението на комплексната токсикологична и психиатрична експертиза не
дава категоричен отговор дали обв.Р. е разбирал свойството и значението на
извършеното от него и да е могъл да ръководи постъпките си. Предвид на това
защитникът счита, че не е налице субективният елемент на престъплението по
чл.325 ал.1 от НК, тъй като експертите не могли да отговорят на въпроса дали
между лекарството „Авонекс“, което приемал обв.Р. във връзка със заболяването
си множествена склероза и приетият от него алкохол е налице химична реакция. А
това бил най-важният въпрос за настоящото производство, поради което настоящият
случай не бил изяснен в пълнота, тъй като според защитника обв.Р. е бил
невменяем към момента на деянието. С оглед на тези свои изводи защитникът
предлага на Съда да приеме, че не е налице субективният елемент на
престъплението по чл.325 от НК, тъй като употребата на препарата „Авонекс“ има
странични ефекти като тревожност, безпокойство, агресивно поведение, което
всъщност е повлияло на общото състояние на обв.Р.. Алтернативно, ако Съдът не
приеме тезата на защитата за липса на субективния елемент на престъплението, то
защитникът моли това да бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като обв.Р. е с чисто съдебно минало, има тежко здравословно
състояние, като лекарствения препарат и приетия алкохол са създали условия обв.Р.
да е нервен и раздразнителен, поради което е извършил и вмененото му деяние.
Защитникът отбелязва, че след като е разбрал за поведението си, обв.Р. се е
извинил на целия медицински екип, като именно лекуващият лекар е заявил в
показания си, че няма претенции към поведението на обвиняемия, тъй като това
били нормални ситуации в болницата. С оглед на тези си доводи защитникът моли
Съда ако наложи административно наказание, то последното да бъде ориентирано в
предвидения от закона минимален размер. В този ред на мисли защитникът е
съгласен с прокурора и за това, че разноските следва да бъдат възложени на
обвиняемия.
Обвиняемият Б.Р. не оспорва
извършеното от него, но заявява, че е несъзнателно и не помни какво се е
случило. Твърди, че употребата на алкохол явно е довела до това му състояние,
като в последствие се е извинил за поведението си. Изразява съжаление за
стореното и моли Съда за минимална глоба.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Б.Д.Р. е роден на ***г***, ****, български гражданин,
със средно образование, управител на фирма, разведен, неосъждан /реабилитиран/,
с ЕГН: **********.
Обв.Б.Р. страдал от заболяване „множествена склероза“
и провеждал лечение с лекарствен препарат „Авонекс“, който приемал планово под
формата на инжекция всяка сряда. Така направил и на 13.07.2016г. следобед като
му била поставена инжекция с препарата „Авонекс“. По-късно обв.Р. пил и две
бири, тъй като му било топло, като след това посетил автосалон „Юта кар“,
находящ се на ул.“Рогошко шосе“, където се срещнал със св.Р.Ч.. Там обв.Р. пил
малко мента и спрайт със св.Р.Ч., след което му прилошало, започнало да му се
вие свят, пребледнял. Легнал на диван и помолил за помощ, тъй като не се
чувствал добре. св.Р.Ч. се обадил на св.М.В.,, с която обв.Б.Р. живеел на
семейни начала, като я питал какво да прави и дали да извика линейка. Св.В.
била наясно с кризите, които обв.Р. получавал след приемане на препарата
„Авонекс“, като казала на св.Ч. да извика линейка и да заведат обв.Р. в спешно
отделение. Св.Ч. извикал бърза помощ и около 21 ч. дошъл екип на бърза помощ,
които извършили преглед на обв.Р.. Установили, че последният има много високо
кръвно налягане, като наред с това направили кардиограма и му включили система.
Лекарят от екипа на Център за спешна медицинска помощ заявил, че обвиняемият
следва да бъде заведен в медицинско заведение, поради което качили обв.Р. в
линейка и го закарали в МБАЛ „Пловдив“.
Същият ден – 13.07.2016г. в спешно отделение на МБАЛ
„Пловдив“ били на работа св.Л.А., св.Т.П. и св.В. Т.. Около 21,30ч. в
отделението екип на ЦСМП – Пловдив докарал обв.Б.Р., който бил на носилка.
Епикът на ЦСМП обяснил на св.А., че обв.Р. бил употребил три вида алкохол и
наркотици, поради което му прилошало. С оглед на така постъпилата информация
св.А. веднага сигнализирала ***** Т.П. от неврологичното отделение за случая с
обв.Р.. Междувременно в спешно отделение постъпили и други пациенти с диагноза
инсулт. След няколко минути в отделението пристигнал и св.***П., който се
запознал със състоянието на постъпилите пациенти и започнал да преглежда първо
пациентите с инсулт, тъй като били по-спешни. Обв.Р. наблюдавал това и започнал
да вика към лекаря и отправил забележка, че не му обръща внимание първо на
него. На висок глас обв.Р. започнал да вика „малоумници, ще ви еба майката,
идиоти, за нищо не ставате“, като започнал да си дърпа поставената система на
ръката му. Св.** П. заявил на обвиняемия, че първо ще прегледа пациентите с
инсулт, което вбесило обв.Р., който скочил от носилката и се насочил към *** П.,
като го хванал за дрехите, започнал да го дърпа, след което го хванал за врата
и го вдигнал във въздуха и започнал да го души. Св. *** П. успял да се освободи
от обв.Р. и бързо напуснал кабинета, като не прегледал обвиняемия. Тогава обв.Р.
се насочил към св.Л.А. – ***** в спешното отделение, като започнал да й вика
„Какво се разхождаш като шопар, ей сега ще претрепя и теб“, като тръгнал
агресивно към нея. Св.А. се отдръпнала, като в следствие на бързата й реакция
обв.Р. не успял да я хване. В кабинета присъствали св.В. Т. и св.Д.П., като
виждайки случващото се св.Т. излязла от кабинета и видяла близки на обвиняемия,
като ги помолила за помощ, а наред с това отишла да извика охраната. Св.П.
наблюдавала случващото се и се опитала да се намеси и да предпази другите
свидетели. Тогава в кабинета влязъл служител на охраната, както и св.М.В.,
които успели да успокоят обв.Р.. В последствие му бил поставен диазепам и така
обвиняемият се успокоил. Малко по-късно около 23 ч. обв.Р. си тръгнал в добро
състояние от отделението, придружен от св.В.. Осъзнавайки поведението си обв.Р.
се извинил неколкократно на свидетелите А., П., Т. и П., които останали крайно
възмутени от поведението на обвиняемия, тъй като полагали усилия да му помогнат
с оглед здравословното му състояние, но в замяна получили множество обиди и
агресия от страна на обв.Б.Р..
В хода на досъдебното производство била назначена
съдебно – психиатрична експертиза, от чието заключение се установява, че обв.Б.Р.
не се води на диспансерен учет в ЦПЗ – Пловдив, като не са били установени
патологични промени в психичните сфери по време на освидетелстването. Към
момента на извършените от него действия обв.Р. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Към момента на
деянието не е бил в състояние на обикновено или патологично алкохолно опиване,
като състоянието му е позволявало правилно да възприема фактите и да участва в
наказателното производство.
По искане на защитата в хода на съдебното следствие бе
назначена комплексна съдебно токсикологична и психиатрична експертиза, която
имаше задача да установи дали е налице връзка между химичния препарат „Авонекс“
и употребения от обвиняемия алкохол, дали този препарат е повлиял на общото
състояние на обвиняемия, могъл ли е той да възприема правилно фактите и да
участва в наказателното производство, както и налице ли е химична реакция между
препарата „Авонекс“ и приетия алкохол? Видно от заключението на вещите лица се
установява, че не е налице връзка между химичния препарат „Авонекс“ и
употребения от обв.Р. алкохол. Този препарат е повлиял на общото състояние на
обвиняемия в рамките на допустимите нежелани странични ефекти на препарата.
Състоянието на обв.Р. към момента на деянието е давало възможност правилно да
възприема фактите и в последствие да участва в наказателния процес. Приложението
на диазепам, което е станало мускулно, с оглед последващото успокоените в
кратко време на обвиняемия е дало възможност да се овладее агресивното му
поведение, като важна роля за това е изиграла и появата на неговите близки,
което всъщност първо е повлияло успокояващо на обвиняемия, който се почувствал
сигурен с тяхната поява. Вещите лица установяват, че не могат да дадат отговор
на въпроса дали е налице химична връзка между препарата „Авонекс“ и приетия
алкохол, тъй като това може да се установи единствено към момента на приемане и
на двете вещества, което може да стане единствено при следствен експеримент,
което не е направено. Но общото заключение на вещите лица е, че така приетия
алкохол не е повлиял на препарата „Авонекс“.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите
лица по двете експертизи като пълни, обективни, съобразени изцяло с поставените
задачи и специалните им знания.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – обясненията на обвиняемия Б.Д.Р., дадени в хода на съдебното
следствие и в хода на досъдебното производство, както и от показанията на
свидетелите Л.Е.А., Т.А. П., В. Д.Т., Д.П.П., Р.А.Ч., Р.Р.Ч.и М.Е.В. дадени
в хода на досъдебното производство, както и от приложените писмените доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Л.А., Т.П., В. Т. и Д.П., от които се установява как
е бил приет обвиняемия в спешното отделение, съответно какво е било поведението
му, какви думи и действия е отправил към медицинския екип и как в последствие
се е успокоил, а по-късно и съжалил за поведението си, като поотделно на всеки
един от свидетелите е поднесъл своите извинения. Именно от показанията на тези
свидетели се установява и фактическата обстановка, описана по-горе.
От показанията на св.Р.Ч. се установява, че бил заедно
с обв.Р. в автосалон „Ю.к.“ в гр.Пловдив, когато му прилошало и св.Ч. се
свързал със св.В. и след това извикал екип на бърза помощ, който отвел обв.Р. ***.
Св.Ч. извикал своя син – св.Р.Ч. в болницата, който останал до изписването на
обв.Р. и му помогнал да се прибере до дома си. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Р.Ч. и Р.Ч. като обективни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.М.В., от
които се установява, че обв.Б.Р. приемал всяка сряда препарата „Авонекс“. След
приема често ставал раздразнителен, паникьосвал се, започнал излишно да се
притеснява. В този ден св.В. била до детската градина и взела детето си, след
което го завела на рожден ден. Тогава получила обаждане от св.Р.Ч., който
обяснил, че обв.Б.Р. е при него и му станало зле. Св.В. посъветвала св.Ч. да
извика бърза помощ, след което отишла в автосалона на Ч.. Там заварила обв.Р.
да лежи на диван, а в близост на маса имало в чаши мента и спрайт. Обвиняемият
обяснил, че пил малко мента и спрайт и изведнъж му станало много зле. Тогава
дошъл и медицинския екип, който измерил кръвното на обвиняемия и установил, че
е много високо. Медиците от спешния екип заявили, че следва да закарат обв.Р. в
медицинско заведение и така го взели с линейката. Св.В. отишла да прибере
детето си от рождения ден, след което посетила МБАЛ „Пловдив“. Докато чакала
пред спешния център чула вътре да се вика. След това излязла лекарка, при което
св.В. се възползвала от отворената врата и влязла в кабинета. Там видял обв.Р.,
който бил много нервен и буйствал, оплаквал се, че бил дълго време там и никой
не му обръщал внимание. Св.В. едва успяла да го успокои, след което лекар му
поставил „Диазепам“, а малко по-късно обв.Р. се успокоил. По-късно състоянието
му се подобрило, след което обв.Р. започнал да обикаля всеки един от лекарите и
сестрите в спешния кабинет и се извинявал, като само доктора му казал, че няма
проблем, а останалите жени – лекари и сестри нищо не отговорили.
Съдът кредитира изцяло
обясненията на Б.Р., от които се установява, че през деня е приел препарата
„Авонекс“, след което пил бира и в последствие мента със спрайт. Установява се
също така, че му станало много зле, след което била извикана бърза помощ.
Екипът на бърза помощ установил, че има високо кръвно, като му сложили система,
но от последната му станало по-зле. В линейката му поставили и кислородна
маска. Когато пристигнал в болницата му казали да изчака, като обв.Р. се
оплакал от системата и искал да я махне, защото не му действала добре. Не му
обърнали внимание, при което обв.Р. станал със системата, но не помнел да е
псувал лекаря и присъстващите, а просто искал да му обърнат внимание. Нямал
спомен да е псувал или да се е държал агресивно. В последствие лекарят му
поставил инжекция и се успокоил. След като се подобрил обв.Р. говорил със
всички присъстващи и се извинил на всеки един от тях. В следващите дни негов
близък се обадил и му казал, че една от лекарките имала намерение да пусне
жалба срещу него, като обв.Р. искал тя да му се обади и да й се извини, но
последната подала жалба. Обв.Р. съжалявал за това, че е обиждал лекарите, но не
го направил умишлено, тъй като не помнел какво се е случило, а единствено си
махнал системата, тъй като му ставало лошо. Съдът кредитира изцяло тези
обяснения, от които се установява именно част от поведението на обв.Р., който
помни престоя си в спешното отделение, това, че му било зле и искал да си махне
системата, че станал с нея и искал помощ от присъстващите и че му била
поставена инжекция от лекаря, след което се успокоил. Обв.Р. не помни да е
псувал или да се е държал агресивно към лекарите и сестрите в отделението, но
въпреки това изказва съжаление за стореното от него и заявява, че не помни да
се е държал така, което Съдът приема изцяло за защитна теза на обвиняемия. До
този извод Съдът достига след като установява, че обв.Р. помни множество
детайли от престоя си, като общото му състояние, искането да махне системата
си, „викането“ на лекарите, но забравя своите думи и действия, за които обаче в
последствие се извинил персонално на всеки един от присъствалите. Именно това
мотивира Съда да приеме, че обв.Р. умишлено пропуска факти за своето поведение,
за което твърди, че не помни, но помни всичко останало, което се е случило в
този момент, без да е налице амнезия за период от време, през която обв.Р. да
не помни нищо, а е налице единствено „избирателна амнезия“ единствено по
отношение на думите и действията на обв.Р. по отношение на лекарите и сестрите
от спешното отделение. Това поведение на обв.Р. Съдът приема за защитна теза,
която цели да убеди Съда, че обв.Р. не е съзнавал поведението си.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, Съдът прави
извода, че обвиняемият Б.Д.Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението чл.325
ал.1 от НК за това, че на 13.07.2016г. в гр.Пловдив е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
От обективна страна се събраха достатъчно категорични
доказателства, от които се установява, че обв.Р. е извършил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.325 ал.1 от НК. Обв.Р. е извършил непристойни
действия: псувал е лекарския екип и присъстващите сестри и санитар, наричал ги
с обидни имена, като е имал агресивно поведение към св.П., дърпал го за
дрехите, хванал го за врата и го вдигнал над пода, като имал агресивно
поведение и към св.А.. Всички тези действия: викове, псувни, обиди и агресивно
поведение са непристойни по своето естество, нарушавали грубо обществения ред,
показали са неуважението на обв.Р. към обществото и в частност към лекарския
екип, като действията са извършени на обществено място – спешно отделение при МБАЛ „Пловдив“, в което са
присъствали и други лица. Всички присъстващи останали крайно възмутени от
поведението на обв.Р..
От субективна страна се събраха достатъчно категорични
доказателства, от които се установява, че обв.Р. е разбирал свойството и
значението на извършеното от него, съзнавал е, че с поведението си засяга общо
приетите норми на поведение, целял е нарушаването на обществения ред и е
показал неуважението си към лекарския екип в спешното отделение. Обв.Р. е целял
настъпването на вредоносния резултат и е постигнал същия, тъй като успял да
обиди и прогони лекуващите го лекари, тъй като не получил веднага дължащото му
се, според него, внимание.
В хода на съдебното следствие защитникът на обв.Р.
наведе доводи за липса на субективна страна на престъплението, тъй като според
защитата обв.Р. бил под влияние на лекарствения препарат „Авонекс“ и алкохол,
което му пречело да разбира правилно поведението си и да ръководи постъпките
си. Съдът по-горе изложи в мотивите си, че обв.Р. сочи в обясненията си
хронологично какво се е случвало с него от приемането на препарата „Авонекс“ до
изписването му от болницата. Обвиняемият подробно разказва как е пристигнал в
болничното заведение, какво е било отношението на лекарския екип, как не
получил веднага помощ, как се чувствал зле от поставената му система, как
станал, а в последствие как бил успокоен от близките си и му била поставена
инжекция „Диазепам“. От тези обяснения се установява, че обв.Р. във всеки един
момент е бил в ясно съзнание, помни всичко, което му се е случило, но удобно
забравя да е псувал лекарския екип, да е дърпал лекаря, да го е вдигал за врата
и да се е държал агресивно с присъстващите медицински работници. Тук следва да
се отбележи, че обв.Р. не е забравил фактът, че неколкократно е поднесъл
извиненията си на всеки един от лекарския екип, което би било много странно,
ако последният действително не е помнел какво е правил и как е нарушавал
общоприетите норми за поведение, тъй като ако действително обвиняемият не е
съзнавал действията си, то едва ли би поднасял извиненията си. Именно това му
поведение и изводите на Съда кореспондират изцяло и със заключението на вещите
лица по назначената комплексна токсикологична и психиатрична експертиза, от
което заключение се установява, че обв.Р. през цялото време е съзнавал
постъпките си и е могъл да ги ръководи. Вещите лица са категорични, че между приетия
лекарствен препарат и поетия от обв.Р. алкохол не е налице химична реакция, а
влошеното състояние на обвиняемия се дължало на въздействието на препарата,
повишеното кръвно налягане и в малка степен на приетия алкохол, тъй като ако
именно алкохолът влияел негативно на обвиняемия, то последния би избягвал
приемането на алкохол, за да се чувства по-добре. Не следва да се пропусне и
фактът, че именно св.В. посочва, че обв.Р. по принцип е бил нервен и избухлив и
именно тя е положила усилия да го успокои в кабинета на спешно отделение, което
допълнително мотивира Съда да приеме, че обв.Р. е склонен да не зачита
общоприетите норми за поведение и да се държи обидно и агресивно към околните.
С оглед на всичко изложено до тук Съдът приема, че защитната теза не е
подкрепена с нито едно доказателство и е единствено плод на желанието на
защитника да убеди Съда в това, че обвиняемият не е съзнавал поведението си,
като Съдът приема тази теза за голословна.
За извършеното от обвиняемия Б.Д.Р. престъпление по чл.325 ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с
обществено порицание. Видно от приложената по делото справка за съдимост обв.Р.
е реабилитиран, поради което следва да се счита за неосъждан, не е освобождаван
по реда на чл. 78 А от НК и от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Предвид това са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.78А, ал.1 от НК, като Съдът
счита, че обв. Б.Р. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на
така посоченото наказание Съдът отчита всички обстоятелства по делото – чистото
съдебно минало, тежкото здравословно състояние, изказаното искрено съжаление за
извършеното, които следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани. С
оглед на така изложеното Съдът
счита, че най - справедливо е да му се определи и наложи наказание ГЛОБА
ориентирана в минималния предвиден в закона размер, а именно – 1000 /хиляда/
лв. По този начин целите на наказанието ще се изпълнят, като обвиняемият ще има
възможност да преосмисли поведението си и да се поправи, предвид фактът, че с
наложеното наказание ще бъде ограничен да разполага с финансови средства.
На основание чл.189 ал.3 от НПК обв.Р. следва да бъде
осъден да заплати сумата от 116 лв. по сметка на ОД на МВР – Пловдив,
представляващи разноски в хода на досъдебното производство.
На същото основание обв.Р. следва да бъде осъден да
заплати и сумата от 580 лв. по сметка на Районен съд – Пловдив, представляваща
направени разноски за експертиза в хода на съдебното следствие.
По изложените мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.