РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Казанлък, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20245510101401 по описа за 2024 година
Предявени са три установителни иска с пр. осн. чл.422 ГПК във връзка с
чл.79 ЗЗД.
Ищецът „А.Б.Б. ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес: гр. С. моли
съда постанови решение, с което да приеме за установено, че Б. И. М., ЕГН
********** дължи на „А.Б.Б. ЕООД, ЕИК *****, по издадената по ч.гр.д. №
2533/2023 година по описа на РС.Казанлък Заповед № 1466/02.11.2023 година
за изпълнение на парично задължение, сума в общ размер от 2421.08 лв., от
които главница по договор за потребителски кредит в размер на 1300 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за
потребителски кредит в размер на 359.56 лв. за периода от 16.11.2017 г. до
31.01.2019 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата договора за потребителски кредит в размер на 761.52 лв. за
периода от 16.11.2017 г. до 21.08.2023 г., както и лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението – 25.08.2023 година
до окончателно изплащане на вземането.
Моли съда да осъди ответника Б. И. М., ЕГН ********** да му заплати
сторените съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д № 2533/2023 г. по описа на
1
Районен съд - Казанлък и по настоящото производство.
Твърди, че между „К.“ ЕАД, ЕИК *****, в качеството на кредитодател и
Б. И. М., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит № 969024/ 16.11.2017 г. по електронен път
по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/ като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за
комуникация от разстояние при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния
документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние и приложимото законодателство.
При сключването на процесния договор на ответника е предоставена
цялата информация, изискуема по закон.
В случай, че съдът приеме, че договорите не са сключени по електронен
път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, моли съдът да приеме, че договорът за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума.
Видно от приложените Общи условия и договор за потребителски
кредит № 969024/16.11.2017 г. между страните е сключен действителен
договор, при спазване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, регламентиращ договорът да
бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните и при спазване на чл.10, чл. 11 и
чл. 22 от ЗПК.
Длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит
"К.", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в
което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната
преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез
хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора
за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата
информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след
2
запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно
волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон
"Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм
въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с
извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било
подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След
електронното изявление, договорът, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ
автоматично са били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно
изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията
към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "К." ЕАД като кредитор и
длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия,
подробно уговорени в цитираните по-горе документи.
При кандидатстването за кредита ответникът сам избрал да обезпечи
изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „А.Т.“ЕООД, като
договорът за предоставяне на поръчителство не е задължителен за сключване.
Същият е сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.
Моли съда да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния
случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез
тълкуване на т.III.11, вр.т.III.9., б."а" от Общите условия към договора за
потребителски кредит, съгласно които, ако кредитополучателят кандидатства
за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ,
заявлението се подава с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил
СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора" на указаното за
това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените
действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и
договорът - приети и подписани от същия.
Твърди, че договорът е реален. На 16.11.2017 г. длъжникът Б. И. М., ЕГН
********** е сключил договор за потребителски кредит №
9690248/16.11.2017 с „К.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район ****, по силата на който е получил кредит в размер
на 1300 лв., която се съгласил да върне на 14 броя вноски, по 118.54 лева
всяка, в срок до 31.01.2019 г., когато е падежа на последната вноска, съгласно
Приложение № 1 към договор за потребителски кредит, съдържащ
3
Погасителен план, неразделна част от договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и
годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Задължението по
договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично
дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66
ЗЗД.
В съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане
на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни
падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ‘7, неразделна част от договора за кредит, страните са се
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са постигнали
съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението
му.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
заемодателя, неразделна част от договора за кредит страните се съгласили, че
длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от договора за кредит страните
постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му.
В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ е уговорено правомощие на „К.“ ЕАД да
уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма и стикери.
Твърди, че на 16.11.2017 г. ответникът Б. И. М. сключил договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „А.Т.“ ЕООД. По силата на
договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да
сключи договор с трето за процеса лице – „К.“ АД и да отговаря пред „К.“ АД
4
солидарно с Б. И. М. с ЕГН ********** за всички задължения по договора за
кредит така, както те са установени в договора за кредит и приложенията към
него. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне поръчителство дружеството
се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“
АД.
На 16.11.2017 година дружествата „А.Т.“ ЕООД и „К.“ АД са сключили
договор за поръчителство, по силата на който „А.Т.“ ЕООД се е задължило
спрямо „К.“ АД за всички задължения на Б. И. М., ЕГН **********: по
договора за кредит.
Ответникът Б. И. М., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по договора за кредит.
„К.“ ЕАД е поканило „А.Т.“ ЕООД да плати всички изискуеми
задължения на Б. И. М., ЕГН: ********** по договора за кредит на 18.02.2021
г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от
договора за предоставяне на поръчителство „А.Т.“ ЕООД е изпратило
уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички
дължими суми и предстоящо плащане от „А.Т.“ ЕООД.
На 23.02.2021 г. „А.Т.“ ЕООД погасило дължимите от Б. И. М., ЕГН:
********** на „К.“ ЕАД суми, както следва: 1300 лева /главница/ по договор
за кредит; 359.56 лева /договорна лихва/ за период 16.11.2017 г до 31.01.2019
година; 761.52 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава/.
С извършване на посоченото плащане „А.Т.“ ЕООД, в качеството си на
изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
На 23.02.2021 г. „А.Т.“ ЕООД е уведомило по електронна поща
длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от
договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „А.Т.“ ЕООД в
правата на кредитора „К.“ ЕАД, както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на
1167.04 лева, ведно със сумата от 302.7 лева, представляваща обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство.
5
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021
г. „А.Т.“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б. ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****.
От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 02.03.2021 г., е видно, че страните са постигнали договореност
цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях,
които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към
дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора.
Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „А.Т.“
ЕООД към ответника по гореописания договор за кредит е прехвърлено на
„А.Б.Б. ЕООД, ЕИК *****. Вземането срещу ответника по настоящото
производство е посочено в Приложение № 1.
Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в
договора електронна поща. Връчването на съобщението за сключения договор
за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел
да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за
цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.
Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и
незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента.
Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли да приемете за
надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова
молба.
6
Ответникът Б. И. М. чрез назначения му особен представител адв. Н. Г.
счита предявените установителни искове за неоснователни и недоказани и
моли съда да ги отхвърли. Твърди, че ищецът не е негов кредитор и че между
него и цедента не е съществувало облигационно правоотношение за вземане,
което да бъде предмет на цедиране.
Оспорва активната процесуална легитимация на „А.Б.Б. ЕООД като
твърди, че по делото няма доказателства да е прехвърлено конкретното
вземане, предмет на исковата молба и представените договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. г., ведно с Приложение 1 към
него от дата 18.02.2021 г. не удостоверяват такова.
Твърдението на ищеца, че длъжникът е уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл не е подкрепено с
доказателства и го намира за неоснователно. Ответникът по делото не е
надлежно уведомен за извършената цесия. Съгласно чл. 99 от ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането не допускат това. Предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има
действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. От представените по делото
доказателства ставало ясно, че цесионерът не е изпращал съобщение за
извършената цесия преди подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК. След
образуване на настоящето дело такова е било изготвено уведомление за цесия,
подписано с ел. подпис на 06.06.2024 г. от лице без представителна власт,
което не е било надлежно връчено.
Уведомяването за извършена цесия не е достигнало до ответника с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на назначения
на ответника по делото особен представител.
В случая връчването на договора за цесия, като приложение към
исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на
цедираното вземане на ответника, чрез назначения му от съда особен
представител по делото, не съставлява надлежно съобщаване на цесията
7
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането да
е породило действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Връчването на уведомлението за цесия на особен представител на
ответника по делото не би могло да се приравни, нито на връчване на
ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника
за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Представителната власт на особения представител спрямо ответника по
делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същия, като приложение
намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК - /в този смисъл и мотивите на т. 6 на
ТР№ 6 от 06.11.2.0013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС/,
която представителна власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 от ГПК, което води
до извода, че особеният представител на ответника по делото не притежава
пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в
материалното правоотношение.
С оглед на обстоятелството, че цесията, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
не е породила своето действие спрямо длъжника, счита, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира от ответника цедираното му
вземане, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария
кредитор.
По отношение на договора за кредит твърди, че искът се явява
неоснователен поради това, че между ответника и цедента не съществува
твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение. Липсват да е
сключвал договор за потребителски кредит № 969024/16.11.2017 г. Не е
потвърждавал процесния договор за кредит и не е усвоявал заемната сума.
Представеният е исковата молба договор не го обвързва, поради това, че
същият не е изразява по ясен и недвусмислен начин волеизявление, че той
приема направеното от доставчика предложение по см. на чл. 18, ал. 1, т. 3 от
ЗПФУР.
Счита, че представеният договор не го обвързва, или е нищожен, тъй
като противоречи на императивни изисквания на ЗПК и ЗПФУР.
Няма доказателства, че му е била предоставена преддоговорна
8
информация съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗПК и чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР.
Счита договорът е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл.
11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК - липсват изискванията за форма и
съдържание, както и липсва изрично посочване на размера на годишния
процент на разходите, а също и валидно подписан погасителен план.
Нито представените договор за потребителски кредит №
969024/16.11.2017 г. и Приложение 1, носят негов подпис, нито има данни
изявленията на страните да са разменени чрез средства за комуникация от
разстояние.
Договорът е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсва
съгласие за сключването му.
Нищожният договор не е породил правно действие и даденото по него е
при начална липса на основание, поради което предявените искове за
установяване на процесиите вземания на договорно основание са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Моли съда да приеме, че са настъпили последиците на предвидения в
нормата на чл. 111, т. „в“ от ЗЗД - три годишен давностен срок, тъй като
безспорно процесното съглашение за потребителски кредит с план за
погасяването му съдържащ 14 месечни вноски е с начална дата 16.11.2017 г.
Ищецът в условията на пълно и главно доказване не доказва в настоящото
производство, че в цитирания по-горе период от време не е реализирал своите
права и законни интереси. В тази връзка по категоричен и несъмнен начин е
настъпил фактическия състав на посочената разпоредба. Прави изрично
възражение че вземанията по договора за кредит, договорната лихва и
обезщетението за забава, предявени е исковата молба са погасени по давност,
дори при прилагането на общия давностен срок от 5 години по чл. 110 от ЗЗД.
На основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП, заявява наличието на неравноправни
клаузи в процесния договор за потребителски кредит и Общите условия на
кредитната институция. Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на
потребителите, сочи, че неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
договора са налице редица уговорки във вреда на ответника, които не
9
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата на търговеца и задълженията на потребителя -
чл.143, ал.2 т.19 от ЗЗП. Акцесорните (вторични) вземания по договора за
потребителски кредит са изключително големи. Неравноправни са клаузите, с
които кредиторът с Общите условия определя едностранно необходимостта от
сключване на договор за поръчителство с определен от кредитора поръчител и
включва възнаграждението за това поръчителство в погасителния план на
договора за потребителски кредит.
С договора за поръчителство е принудително обвързан да заплати
необосновано високо обезщетение при евентуално неизпълнение на договора,
които в конкретния случай, счита, че той надлежно не е приел да встъпи като
страна по него. Видно от съдържанието на сключения договор за
поръчителство, не е имал възможността предварително преди сключването да
влияе върху съдържанието му, което се явява нарушение на нормата на чл.
143, т. 9 от ЗЗП. С договора за поръчителство му се вменяват само тежести и
задължения и този договор има изцяло санкционен характер за него, не е
дадена каквато и да е възможност той да търси отговорност от поръчителя.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подадено на 25.08.2023 г. от „А.Б.Б. ЕООД заявление е
образувано ч. гр. д. № 2533 по описа на РС-Казанлък, по което със Заповед №
1466/02.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение, Районен съд –
Казанлък е разпоредил длъжникът Б. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. П., да
заплати на „А.Б.Б. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С., сумите: 1300,00 лева - главница; 359,56 лева - договорна възнаградителна
лихва от 16.11.2017 г. до 31.01.2019 г.; 761,52 лева – законна лихва за забава от
16.11.2017 г. до 21.08.2023 г.; законна лихва върху главницата, считано от
25.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото: 418,42 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Представен е по делото на хартиен носител договор за потребителски
кредит № 969024 от 16.11.2017 г. сключен в гр. С., между „К.” АД, със
седалище в гр. С. и адрес на управление: район *****, ЕИК *****,
10
представлявано заедно от изпълнителните директори Г.Х.К. и С.Р.Я., от една
страна и Б. И. М., ЕГН: ********** от друга като „кредитополучател” който
има следния предмет: „К.” АД се задължава да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит, в размер и при условия, посочени в
договора, под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е
одобрено от „К.” АД. Договорът, ведно с приложенията към него, Общите
условия за предоставяне на кредити на „К.” АД и заявлението, видно от
съдържанието на чл. 1, представляват цялостно и единно споразумение между
страните като с подписването на договора кредитополучателят заявява, че е
съгласен и приема Общите условия, които са му предоставени от „К.” АД и с
които се е запознал.
Видно от чл.3 от договора за кредит, след като кредитополучателя
подпише договора за кредит кредитополучателя одобрява Заявлението за
кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността на
последния, по реда, предвиден в Общите условия.
Ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: да предостави банкова гаранция съгласно
Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.” АД
юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя при
представяне на обезпечение е 24 часа от предоставянето на обезпечението.
На осн. чл.4, ал.2 от договора за кредит, в случай че в посочения срок
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от „К.” АД, съответно този договор няма
да породи действие между страните.
Съгласно Приложение № 1 към договора за потребителски кредит №
969024 /16.11.2017 г. кредитът е потребителски, по кредитен продукт
„Credissimo плюс“ с общ размер на предоставения кредит 1 300.00 лв. Срокът
за връщане на кредита е 14 месеца, връщането стана на 14 месечни
погасителните вноски, всяка с размер 118.54 лв. Лихвеният процент по
кредита е 41.24 % , Годишен процент на разходите по кредита е 50.00 % , а
Общият размер на всички плащания по договора за кредит възлиза на 1659.56
11
лв. Част от договора за кредит е съставеният погасителен план с първа
падежна дата 31.12.2017 год. и последна падежна дата 31.01.2019 год.
съдържащ падежите на 14 месечни вноски всяка по 118,54 лв.
Върху хартиеният носител на договор за потребителски кредит №
969024 от 16.11.2017 г. няма подписи на страните, респ. на ответника.
Представен е на хартиен носител и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от 16.11.2017 год. в
който под изявлението на Б. И. М., с ЕГН **********, че с полагане на
подписа си по-долу декларира, че е получил от „К.” АД попълнен екземпляр
от този Стандартен европейски формуляр за желания от него кредит, липсва
подпис.
Заявлението за кредит по делото не се представя. Липсва достоверна
информация дали и как е кандидатствал ответника за отпускането на кредит –
на сайта на кредитора или по телефона, за какъв размер кредит е
кандидатствал, какъв начин на усвояване на кредита е заявил.
Твърденията на ищеца, че информацията в Стандартния европейски
формуляр е изпратена на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея,
същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по
чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм
получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и
приемам ОУ и Договора" не са подкрепени с доказателства.
Изложеното обосновава извода, че по делото липсват доказателства
/преки или косвени/, че между „К.“ ЕАД и ответника Б. М. има сключена
сделка, още по-малко че има сключена сделка с твърдяното в исковата молба
съдържание.
Съгласно Общите условия на „К.“ ЕАД за предоставяне на кредити,
раздел 6, т.1.3 за дата на усвояване на кредита се счита датата на която сумата
е преведена на кредитополучателя или е предадена на същия.
За доказване на твърдението си, че кредиторът е предоставил на
разположение на ответника паричната сума предмет на договора за кредит
/1300 лв./ ищецът представя „Разписка за извършено плащане“ от 16.11.2017
год. свалена от сайта на epay.bg. Видно от съдържанието на разписката, тя
удостоверява, че „К.“ЕАД е наредило паричен превод към сметка в/на EasyPay
12
в размер на 1305,34 лв., по които превод с основание „в полза на Б. И. М.“ са
наредени 1300 лв. и с основание „такса“ са наредени 5,34 лв. Документът не
удостоверява, че на Б. И. М. е била изплатена от EasyPay сумата 1300 лв., а
само че такава е била на разположение на М. известно време.Съдът счита, че
кредиторът е разполагал с възможността да представи доказателства за
извършените от EasyPay действия със сумата 1300 лв. Видно от Общите
условия на EasyPay, които са публично достъпни, след получаване на
платежно нареждане за наличен паричен превод EasyPay предоставя на
клиента-платец регистрационен номер на платежното нареждане. При
получен в EasyPay наличен паричен превод, непотърсен от получателя в
рамките на 7 (седем) работни дни от датата на нареждане на превода, EasyPay
връща средствата на платеца в брой на каса на EasyPay или чрез превод към
платежна сметка по IBAN, предоставен от платеца. Съгласно Общите условия
EasyPay съставя след изпълнението на еднократни операции и/или на
поредица от платежни операции отчетна информация и я осигурява на
клиента по достъпен и удобен за съхранение начин. Клиентът има достъп до
справка за платежните операции по неговата сметката във всеки един момент
чрез клиентския си профил в еPay.bg. Получаването на информацията за
извършените платежни операции се доказва посредством съществуващите
записи в системата на EasyPay и/или Оператора „Еpay“ АД относно дата и час
на изтегляне от страна на Клиента на съответната справка.
На 16.11.2017 г. „А.Т." ЕООД, с ЕИК ***** като „поръчител" и Б. И. М.,
ЕГН ********** като „потребител“ сключили договор за предоставяне на
поръчителство. В договора страните посочват като причина за сключването
му обстоятелството, че потребителят е подал заявление за потребителски
кредит до „К.” АД с ЕИК *****, като е подписал договор за потребителски
кредит и Общите условия за предоставяне на кредити на „К.” АД, по силата на
който договор за потребителски кредит „К.” АД се задължава да предостави
на потребителя потребителски кредит в размер на 1300 лева със срок за
погасяване 31 Януари 2019 г., след предоставяне на обезпечение за
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит под
формата на поръчителство, под условие, че подаденото от потребителя
заявление е одобрено от „К.” АД.
Страните коментират, че поръчителят е получил от „К.” АД
предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на
13
потребителя и е избрал да сключи договор с „К.” АД при условията на
договор с предоставено от поръчителя поръчителство, затова страните
сключват този договор.
Предмет на договора е поемане на задължение поръчителят да сключи
договор за поръчителство с „К.” АД, по силата на който да отговаря пред „К.”
АД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. За така поетото задължение потребителят
дължи възнаграждение на поръчителя. Възнаграждението на поръчителя е
определено в размер на 83.37 лева на месец за периода на действие на
договора за кредит. Общият размер, т.е. стойността на паричното задължение
„възнаграждение на поръчителя“ не фигурира като РАЗМЕР нито в договора
за предоставяне на поръчителство, нито в Приложение 1 към него: в договора
се казва, че потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за
обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по договора
за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1
/чл.8/, а Приложение № 1 се казва, че възнаграждението на поръчителя е в
размер 83.37 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. За да
бъде наясно какво парично задължение поема с подписването на този договор,
потребителят Б. И. М. е следвало да извърши определени пресмятания на база
съобразяване на факти от два договора – да съобрази, че е сключеният от него
договор за кредит е със срок на връщане на кредита 14 месеца, да съобрази че
тези 14 месеца са периодът на действие на договора за поръчителство, да
умножи тези 14 месеца по месечната вноска от 83.37 лева на месец и да
осъзнае, че за да получи кредита от 1300 лв. се е съгласил да плати 1167,18 лв.
възнаграждение за договореното поръчителство.
На 16.11.2017 година „А.Т.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала
"К." ЕАД, ЕИК ***** /видно от Търговския регистър/ и „К.” АД с ЕИК *****
са сключили договор за поръчителство, по силата на който „А.Т.“ ЕООД се е
задължило спрямо „К.” АД за всички задължения на Б. И. М., ЕГН
********** по договор за потребителски кредит, по силата на който договор
за потребителски кредит „К.” АД се е задължило да предостави на Б. И. М.,
ЕГН **********, потребителски кредит в размер на 1300.00 лева със срок за
14
погасяване 31.01.2019 г., след предоставяне на обезпечение за задълженията
на потребителя по договора за потребителски кредит под формата на
поръчителство, под условие, че подаденото от потребителя заявление за
потребителски кредит е одобрено от „К.” АД. Страните по договора за
поръчителство са се съгласили, че поръчителят е включен в оповестения от
„К.” АД списък на лицата, от които „К.” АД приема поръчителство за
задълженията по отпуснати от „К.” АД потребителски кредити. С така
сключеният договор за поръчителство поръчителят се задължава да отговаря
пред „К.” АД солидарно с Потребителя за изпълнението на всички
задължения на Потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
Потребителя по договора за потребителски кредит.
В чл. 13 на договора за поръчителство страните са уговорили, че всички
уведомления и изявления на страните във връзка с този договор трябва да
бъдат направени в писмена форма, включително при спазване на Закона за
електронния документ и електронния подпис.
Съгласно чл.4 и чл. 5 от договора за поръчителство, поръчителят се
задължава при писмено поискване от страна на „К.” АД да плати всички
изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, а
„К.” АД има право да изисква плащане от поръчителя на всяко изискуемо
задължение на потребителя по договора за потребителски кредит. На осн. чл.8
от договора поръчителят е длъжен да плати на „К.” АД всички изискуеми
задължения на потребителя по договора за потребителски кредит в срок 5
работни дни от получаване на писменото искане по чл. 4, ал. 1 от договора.
На 02.03.2021 г. между„К.“ ЕАД, с ЕИК*****, наричано „цедент 1" от
една страна, и „А.Т.'* ЕООД, с ЕИК: ****, наричано " цедент 2“ и „А.Б.Б.
ЕООД с ЕИК *****, наричано "цесионер" е сключен договор за продажба и
прехвърляне вземания/цесия/. В този договор цедент 1 действа като
дружество, което извършва дейност като финансова институция по смисъла на
Закона за кредитните институции, а цедент 2 като дружество, което е
изпълнило задълженията на длъжниците по отделни договори за кредит,
сключени между „К.“ АД и длъжниците, подробно описани и
индивидуализирани в Приложение 1 и на основание, че ЦЕДЕНТ 2 се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор (цедент 1) по силата на
15
договори за предоставяне на поръчителство, в следствие на което има право на
регресен иск спрямо длъжниците, както и има вземания по договорите за
предоставяне на поръчителство, сключени с длъжниците във връзка с
отпуснатите им потребителски кредити. С договора за цесия цедент 1 продава
възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени
и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между цедент
1 в качеството на кредитодател и физическите лица, в качеството им на
кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а
цедент 2 продава възмездно на цесионера свои парични вземания
произтичащи от встъпване на цедент 2 в правата на първоначалния кредитор
(цедент 1) по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически
лица, сключени между първоначалния кредитор цедент 1 като кредитодател и
физическите лица кредитополучатели, както и вземания на цедент 2 по
договорите за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на
„К.“ АД ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им
принадлежности, включително и с начислените лихви.
Всички вземания, предмет на договора, са вземанията, посочени в
Приложение № 1 към същия. В представеното извлечение от Приложение № 1
е видно, че под №816 фигурира длъжник Б. И. М. с общ размер на
прехвърлените вземания 3559,77 лв., сбор от следните задължения – 1300 лв.,
359,56 лв., 430,47лв., 1167,04 лв., и 302,70 лв.
Видно от документите по делото най-рано съставеното Уведомление за
извършена цесия с адресат ответника Б. М. е от 2024 година – на 06.06.
подписано в 17,59 часа от името на „А.Б.Б. ЕООД.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 79, чл. 86 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са
процесуално допустими.
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже
пълно и главно, че с ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние /договор за
кредит/, по което на ответника е предоставена в заем посочената сума, а той се
16
е задължил да я върне в посочения срок; че е придобил валидно възникнало
вземане по договора за кредит въз основа на договора за цесия и е уведомил
длъжника за нея.
Разгледани по същество установителните искове за 1300,00 лева
главница; 359,56 лева договорна възнаградителна лихва за периода от
16.11.2017 г. до 31.01.2019 г. и 761,52 лева законна лихва за забава за периода
от 16.11.2017 г. до 21.08.2023 г. са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Ищецът не доказа качеството си на кредитор на ответника:
прехвърлянето на вземането, което се претендира /на основание договор за
предоставяне на кредит/ в полза на ищеца не е произвело действие спрямо
ответника; вземането, което е предмет на прехвърлянето /на основание
договор за предоставяне на кредит/ е недействително, поради
недействителност на основанието, на което е възникнало.
Твърдението на ищеца, че длъжникът Б. М. е уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща не е подкрепено с
доказателства, поради което се явява неоснователно. Ищецът не представи
доказателства, че е изпратил каквото и да е изявление на посочения в договора
за кредит адрес за кореспонденция: ***** и/или телефон ******.
Приложеното към съдебните книжа по настоящото гражданско дело
уведомление за цесия /л.40/, съставено на 06.06.2024 година, не е достигнало
до знанието на ответника М.. Ответникът участва в настоящото производство
задочно – чрез назначен му за сметка на ищеца особен представител.
С договора за цесия кредиторът прехвърля своето вземане по отношение
на длъжника на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на
длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото
лице. Сключването на договора за цесия води до промяна на страна в
материалното правоотношение съществуващо до този момент между
първоначалните страни. За да произведе действието си спрямо длъжника,
договорът за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на
задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е
17
носител на правата по съответния договор. Във времето практиката на ВКС по
отношение на начина на уведомяване на длъжника по см. на чл. 99, ал.4 ЗЗД
претърпя развитие и промяна. Като константна се наложи практиката на
Върховния съд, съгласно която уведомяването за извършената цесия може да
се прави от пълномощник, който пълномощник може да бъде новия кредитор,
а така също, че уведомяване може да стане и с връчване на исковата молба за
отговор на ответника-длъжник, към която искова молба е приложено
уведомлението до длъжника по см. на чл. 99 ЗЗД.
Съдът счита, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената
цесия, ако уведомлението е получено от особен представител, назначен му по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, т.е. когато съобщението за цесията е достигнало до
знанието единствено на особен представител на длъжника в исковия процес.
Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна норма, която предвижда, че
за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е
достигнало до длъжника. Законодателят не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен, специален начин, поради което същото
следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. В съдебно производство, обаче, в което на ответника-длъжник
е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до
знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника
(поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на
особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията),
нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически
действия, доколкото се предполага връзката му с клиента. Представителната
власт на особения представител спрямо отсъстващата страна, произтича от акт
на съда, с който е назначен той, като приложение намират правилата на
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл.
29, ал. 3 ГПК – (в този смисъл и мотивите на т. 6 на ТР № 6 от 06.11.20013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС), която представителна власт е
ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 ГПК, което води до извода, че особеният
представител не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение. Освен
18
това в мотивите на т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. е направено ясно
разграничение на фигурата на особения представител и страната, която той
представлява, като се извежда изводът, че не би следвало особения
представител да бъде задължен да заплаща дължимата от страната държавна
такса – задължена е страната, а не той, който има едно по-особено положение
на процесуален представител, поради което е наименуван „особен“.
Изискването за съобщаване на цесията на длъжника има още една функция –
цесионерът да е сигурен, че вземането не е цедирано на трето лице. Възможно
е един кредитор да е прехвърли вземането си по отношение на длъжника на
няколко лица, като конкуренцията между правата на новите кредиторите се
урежда с правилото, че титуляр на вземането е цесионерът, за който е
съобщено най-напред на длъжника, арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД (първият по време е
пръв по право).
Вземането предмет на договора за цесия, произтичащо от договора за
предоставяне на кредит не съществува тъй като основанието на което се
претендира е недействително – страната не доказа съществуването на валидно
възникнало заемно правоотношение /сделка/.
Не се доказа по делото ответникът да е подавал заявление до „К.“ ЕАД
за отпускане на кредит; не се доказа по делото ответникът да е подписвал
/дори и по системата на подписване от разстояние визирана в Общите условия
на кредитора/ представения по делото на хартиен носител договор за кредит.
Твърденията на ищеца, че са извършени действията, въз основа на които, на
основание т. 11 от ОУ, се счита, че заявлението за кредит е подадено, а ОУ и
договорът за кредит са приети и подписани от Б. М. в качеството на
кандидатстващ за кредит останаха недоказани.
Не се доказа по делото предоставения на ответника Б. М. временен
достъп до сметката на „К.“ ЕАД чрез третото лице „Изипей“ да е реализиран и
сумата да е напуснала сметката на кредитора „К.“ ЕАД и/или да е постъпила в
разпореждане на длъжника.
Липсата на доказателства заемната сума да е предадена на ответника
обосновава невъзможността да се приеме, че е налице и реален договор за
кредит.
Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил
възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява
19
разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и невключването на
това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне
на забраната на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Поради което и договорът за кредит, ако
беше валидно възникнал, би бил на това основание нищожен. Предвид
свързаността на „К.“ ЕАД и „ А.Т.“ ЕООД /първото дружество е едноличен
собственик на капитала на второто дружество/, възнаграждението на
поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство представлява
скрита комисионна за кредитодателя, която е следвало да бъде включена в
погасителния план и ГПР, което след като не е извършено, съставлява
нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Вземане по договора за кредит, разпределено в погасителния план на
договора за кредит на 14 месечни вноски от по 118,54 лв. с посочени
конкретни падежни дати, последната от които 31.01.2019 год., би било
погасено по давност предвид решението на ОСГТК на ВКС по ТР 3/2023
година от 21.11.2024 година по т.д. № 3/2023 г., съгласно което при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. На осн. чл.112 ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други периодични
плащания, т.е. вземанията по договора за кредит са погасени по давност към
01.02.2022 година, т.е преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 25.08.2023 г.
Ищецът е представляван в процеса от юрисконсулт. Разноските
направени от ищцата възлизат на 103,58 лв. за държавна такса и 890 лв. за
възнаграждение на особен представител.
Ответникът няма направени по делото разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „А.Б.Б. ЕООД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес: гр. С., п.к. *****, представлявано от
управителите Х.М. и П.В., чрез юрк. Е.Л. иск съдът да признае за установено,
20
че Б. И. М., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. *****, дължи на „А.Б.Б. ЕООД,
ЕИК *****, по издадената по ч.гр.д. № 2533/2023 година по описа на
РС.Казанлък Заповед № 1466/02.11.2023 година за изпълнение на парично
задължение сумите 1300 лв., главница по договор за потребителски кредит;
359.56 лв. договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за
потребителски кредит за периода от 16.11.2017 г. до 31.01.2019 г. и 761.52 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по
договора за потребителски кредит за периода от 16.11.2017 г. до 21.08.2023 г.,
както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението – 25.08.2023 година до окончателно изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
21