Решение по дело №482/2018 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е   № 8

 

Гр. Шумен, 21.01.2019 г.

 

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                       Председател: М. Маринов

                                                                                Членове: 1. А. Карагьозян                                                                                                                2. Р. Хаджииванова        

 

 като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.гр.д. № 482 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Делото е образувано по депозирана жалба от В.Д.Д., против отказ от 11.12.2018 г. на ЧСИ ,  с рег. № *, с район на действие ШОС да прекрати изп. дело № 2018*0400818. Жалбоподателката, длъжник по изпълнението излага, че при посещение в обслужващата я банка била уведомена за образуваното срещу нея на 21.11.2018г. изпълнително дело и наложен запор на банковата й сметка. Излага, че с решение № 566/07.06.2018 г. по гр.д.№ 890/2018 г. била осъдена да заплати на дъщеря си Б.Д.Й., действаща със знанието и съгласието на баща си Д.Й.Д. направени по делото разноски в размер на 325 лв. Към датата на образуване на изпълнителното дело дъщеря й била пълнолетна, въпреки това като взискател бил посочен баща й Д.Д.. Незабавно депозирала заявление за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1 т.1 ГПК пред ЧСИ, към което приложила пощенски запис от 16.07.2018 г. за сумата 325 лв. с посочено  основание, „разноски по решение № 566/07.06.2018 г. по гр.д.№ 890/2018 г., и получател Б.Й., със знанието и съгласието на Д.Й.Д.”, ведно с обр. разписка от 19.07.2018 г.. ЧСИ постановил отказ, с мотива, че по делото взискател бил Д.Д., а пощенският запис бил с титуляр Б.Й.. Към жалбата си прилага копие на пощенски запис от 16.07.2018 г., известие - обр. разписка, а с допълнителна молба от 28.12.2018 г. прилага документ за паричен превод от 16.07.2018 г., писмо до началника на ПС 9701 Шумен от 06.08.2018 г. и удостоверение № 3/28.12.2018 г. от „Български пощи” ЕАД. Сочи, че видно от посочените доказателства именно Д. е отказал да представи документ за попечителство, което е причина за връщане на пощенския запис и че към момента сумата е на разположение за изплащане на една от двете страни. 

Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отмени разпореждането на ЧСИ от 11.12.2018 г. по изп.д.№ 2018*0400818 за отказ да се прекрати изпълнителното производство и да задължи ЧСИ да възстанови по банковата й сметка постъпилите суми от наложения запор. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, в общ размер на 76 лв., в т.ч. държавна такса 25 лв., банков превод от 3 лв., такси по ТТР към ЗЧСИ 45лв. с банков превод 3 лв..

Взискателят по изпълнителното дело Б.Д.Й., е депозирала отговор на жалбата, в който счита същата за недопустима и  неоснователна. Излага, че не е имало как да получи превода по пощенския запис, тъй като същият бил адресиран до Б.Й., а тя  нямала навършени 18 г. към датата на изпращане записа. Поради това счита, че плащането не е точно по смисъла на чл.75 ЗЗД. Не взема становище по представената допълнителна молба от 28.12.2018 г. и приложените към нея доказателства, въпреки предоставения й срок.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в които счита жалбата за неоснователна. Сочи, че в поканата за доброволно изпълнение неволно била допусната техническа грешка като взискател бил посочен Д.Д.. Веднага след установяване на грешката същата била поправена.

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.

Приложеното изп. дело №  2018*0400818 по описа на ЧСИ с рег. № *, с район на действие ШОС, е образувано по молба на Б.Д.Й., действаща чрез пълномощника си адв. В.П. от ШАК, депозирана на 21.11.2018 г.. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 12.10.2018 г. по гр.д.№ 890/18 г. на ШРС, съгласно което В.Д.Д., следва да заплати на Б.Д.Й., с ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на баща си Д.Й.Д. деловодни разноски в размер на 325 лв.. В изпълнителния лист е посочено, че същият се издава на Д.Й.Д., чрез адв. П. от ШАК, ищец. В молбата си взискателят е посочил извършването на конкретни изпълнителни действия и  възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ.  

На 30.11.2018 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, като връчването е оформено при отказ на последния да я получи. В поканата като взискател е посочен Д.Й.Д.. Втора покана е връчена също при отказ на 13.12.2018 г., където е посочено, че взискател е Б.Й., действаща със знанието и съгласието на баща си Д.Д.. Видно от поканата за доброволно изпълнението, задължението по изп. дело възлиза на 325лв. неолихвяема сума, 300,80лв. допълнителни разноски, 306лв. разноски по изп.д., както и такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ с ДДС – 75,10лв., или общо задължението към 28.11.2018 г. е в размер на 1 006,90лв. В поканата е посочено още, че се налага запор върху банковите сметки на длъжника в ОББ и „Първа инвестиционна банка”, както и запор върху МПС „Мерцедес” 250Д с рег. №  *и „Мерцедес” Ц220 с рег.№ *. Длъжникът В.Д. на 30.11.2018г. е депозирала пред ЧСИ заявление /л26/, с което моли изпълнителното дело да бъде прекратено, тъй като е платила задължението си доброволно и извънсъдебно. Моли и за вдигане на запора. Към молбата прилага пощенски запис за внасяне на сумата 325 лв., с получател Б.Д.Й., със знанието и съгласието на Д.Й.Д., представляваща разноски по решение № 566/07.06.2018 г. на ШРС. Видно от постъпилото становище от адв. П., при разговор с Д.Д. и Б.Й. същите не били получили сумата по записа. Счита, че длъжницата не е извършила надлежно плащане, тъй като е направила превода в полза на лице, различно от взискателя.

С разпореждане от 11.12.2018 г. ЧСИ постановил отказ да прекрати делото, с мотив, че не са налице основания за това. Длъжникът бил уведомен за разпореждането на 12.12.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

В разпоредбата на чл.433 ГПК изчерпателно за изброени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Според разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК производството се прекратява когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.

Тълкуването на посочената разпоредба налага извод, че длъжникът следва да представи доказателства, че сумата по изпълнителния лист е платена, или внесена за взискателя преди образуването на изпълнителното производство.

В настоящият случай длъжникът В.Д. е представила по изпълнителното дело и към настоящата жалба касов бон /пощенски запис/ от „Български пощи” ЕАД, от 16.07.2018 г., за внесена сума от 325 лв., с получател Б.Д.Й., със знанието и съгласието на Д.Й.Д., с адрес с. .., а като пояснение е посочено, че сумата представлява разноски по решение № 566/07.06.2018 г. по гр.д.№ 890/2018 г. на ШРС. Към жалбата е приложено и известие - обр. разписка, с получател Б. Д. Й. със знанието на Д. Д. на адреса в с .., получена на 19.07.2018 г., в което е отразено, че се изплащат разноски по гр.д.№ 890/2018 г. ШРС от В. Д. Д.. Установява се от доказателствата по делото, че към датата на внасяне на сумата кредиторът Б.Й. е била непълнолетна. Съгласно чл.4 ЗЛС лицата от 14 г. до навършване на 18 г. възраст са непълнолетни и извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители. Следователно в пощенския запис правилно е посочен кредитора, съгласно отразеното в изпълнителния лист.

Видно от представеното в настоящото производство писмо от 06.08.2018 г. до началника на ПС 9701 Шумен, паричният запис с баркод РS 970100ВТYТТ от 16.07.2018 г. се връща, тъй като лицето Б. Д. Й. е непълнолетна, а настойникът отказва да представи документ за попечителство. От представеното с допълнителна молба удостоверение от „Български пощи” ЕАД № 3/28.12.2018 г. е видно, че обикновен паричен превод с баркод РS 970100ВТYТТ е неизплатен и изпратен на съхранение в отдел „Контрол на паричните преводи и платежни операции”. Същият е на разпореждане за изплащане на една от двете страни - подател или получател. Т.е. сумата от 325 лв. към момента е неизплатена и е на разположение за изплащане на една от двете страни. Следователно взискателят може да се разпорежда със сумата, още повече, че към настоящия момент Й. е пълнолетна и за получаването на сумата не е необходимо съдействието на нейния баща. 

От изложеното е видно, че по делото са налице доказателства, че длъжникът В.Д. е внесла с пощенски запис сумата по изпълнителния лист, за взискателя преди образуване на изпълнителното дело – 21.11.2018 г., а именно още на 16.07.2018 г.. Съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК е достатъчно представянето на квитанция от пощенска станция, че сумата е платена или е внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело. Не е налице изискване сумата да е била получена реално от него / соченото от длъжника решение на ВКС от 1988г. е неотносимо към настоящия спор доколкото касае трансформиране на задължение за издръжка и гледане в парично такова и изпълнението му съгласно разпоредбата на чл.75 от ЗЗД, а не приложимия чл.433, ал.1,т.1 от ГПК//. Видно от представеното удостоверение от „Български пощи” ЕАД сумата е на разположение и взискателят би могъл да си я получи.

В изпълнителния лист е  посочено, че длъжникът В.Д. дължи сумата от 325 лв. на Б.Й., със знанието и съгласието на баща си Д.Д. и при внасянето й с пощенски запис за получател е посочена именно Б.Й., действаща със знанието и съгласието на баща си Д.Д.. Към датата на внасяне на сумата Й. е била непълнолетна и за получаването на сумата  е било необходимо съдействието на нейният баща, което съдействие е било отказано от последния и за което длъжникът не отговаря.

По изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението на основание чл.433, ал.1 т.1 ГПК незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. На основание чрл.433, ал.3 ГПК във всички случаи на прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.    

Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ ,  с рег. № *, с район на действие ШОС, обективиран в разпореждане от 11.12.2018 г., да прекрати изпълнително  дело № 2018*0400818, на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.  

Копие от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ ,  с рег. № *, с район на действие ШОС, за предприемане на съответните процесуални действия съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                             

                                                                                    

                                                                                               2.