Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.Казанлък, ……..2014 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Казанлъшки районен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на тридесет и първи март, две хиляди
и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА
при секретаря.................Х.К.…..…..........................................................като
разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№2649 по описа за 2013 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за
развод с правно основание чл.49 от СК, съединен с искове за ползване на семейно
жилище и фамилно име.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили
граждански брак на 21.05.1971г в с.А., общ.П.б.. От съвместното им съжителство
се родили децата: Г.-починала, Г. и син А.. Преди сключването на брака построил
в свое наследствено дворно място къща и след сключването му с ответницата
заживели в нея. От самото начало на брака им съпругата му създавала
неприятности, които търпял заради децата. Давал цялата си заплата на съпругата
си, а тя не внасяла свои пари в общото домакинство. От тогава тя проявявала
неуважение към него, изразено в настройване на децата срещу него, сърдела му се
без поводи. Напоследък, от около година отношенията им се влошили сериозно, а
от около девет месеца се разделили по маса и легло. Не живеели в едни и същи
помещения, въпреки, че били на един и същи адрес – в неговата къща в с.А., на
ул.”Ч.” №10. Ответницата сама, без да е била пъдена или принуждавана по какъвто
и да е начин заживяла отделно от него, заедно с пълнолетният им син Г., а в
друго помещение живеел заедно с дъщеря им и непълнолетната му внучка Гюлджан. Ответницата не внасяла средства за поддръжката на
домакинството, само той плащал разходите за ток и вода, ползвани от цялата къща,
въпреки че тя била пенсионерка и допълнително работела през активните селскостопански
сезони. Твърди, че ответницата не полагала за него елементарните грижи на една
съпруга към своя съпруг – не го перяла, не му готвела, а когато не бил добре,
за него се грижила дъщеря им Г.. Твърди, че винаги проявявал търпение и уважение
към ответницата и не й пречел да се развива свободно или да работи каквато
работа иска. Ответницата не изпълнявала брачните си задължения да живеят
съвместно, не го уважавала и не участвала в общите грижи за семейството им.
Винаги създавала напрежение между тях, не полагала никакви грижи за
разбирателство помежду им, не внасяла никаква част от доходите си за
осигуряване благополучието на семейството им. По средата на м.март 2013г. го
напуснала. Търсила си квартира в съседното с.О., както и в тяхното с.А., но не
намерила и останала да живее изцяло на него гръб, като продължавала дори да не
му говори. Въпреки, че били на такава възраст, той не искал повече този брак,
защото между тях нямало никаква връзка, нито духовна, нито физическа. Вече не я
уважавал, заради неоснователните разправии, които през всичките години на брака
им създавала, а вече не желаел и да я издържа. Счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен изключително по вина на ответницата Н. М.Д.. С
допълнително становище заявява, че спорната къща, в която живеят двамата и
двете им деца е построена, когато първата им дъщеря Г. е била на 10 месеца, а тя
била на 10 месеца през м.12.1969г.. В семейството нямало малолетни и
непълнолетни лица. Излага подробни съображения по всички заявени в отговора на
исковата молба фактически твърдения. Моли съда, да постанови решение, с което
да прекрати с брака им с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на ответницата, да постанови тя да носи предбрачното
си фамилно име Г., да предостави на него ползването на семейното жилище,
находящо се в с.А., на ул.”Чайка” №10, тъй като било лична негова собственост,
придобито преди сключването на брака. Претендира съдебни разноски. В
с.з.предявява претенция за 80 лв. обезщетение за ползване на семейното жилище.
В отговор
на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответницата твърди, че с
ответника живеят заедно от м.03.1968г. като първоначално нямали официален
граждански брак, защото такъв бил живота и така повелявали традициите им. Работили
в гр.К. като кравари и там се родила дъщеря им. Със средствата, които спестили
от краварството започнали строежа на къщата. Строили от основи, на ново място в
наследствения двор на ищеца. Строили години наред, така, както се строяло в
годините през социализма.Със съпруга си имали проблеми от самото начало на
съжителството си, но традициите във фамилията, семейството и етноса не им давали да прекратят брака си. За времето на
брачният им живот родила четири деца, като полагала грижи за децата, дома и
съпруга си. Освен това работела и имала 43 години трудов стаж. След като се
пенсионирала продължила да работи. В двора си гледали домашни животни- крава с
теле, кози, кон. За животните се грижили съвместно. В къщата в с.А. живеели от
години заедно с децата си и нямали други недвижими имоти годни за живеене.
Жилището им имало три стаи и коридор и живеели всички заедно, като си
разпределили стаите. Домакинските разходи се поемали от двамата. През годините
имали много трудности. Ищецът се
разболял и за времето от около две години само тя се грижела за децата и
семейството. Той вземал инвалидна пенсия. Това му пречело да работи, за това
имал и по-малко трудов стаж. Твърди, че от началото на съвместният им живот ищецът
се държал с нея не като със съпруга, а като със слугиня. Не видяла добро
отношение и не знаела какво е истински семеен живот. Съпругът й я наричал
„курва” и то пред децата им, а тя мълчала и преглъщала. Гонил я от дома им от
години наред, псувал нея, родителите й. През м.03.2013г. след поредната кавга
помежду им, по повод продажбата на
животни, които отгледали заедно и това, че ищецът не споделил с нея за
продажбата, нито какви пари е получил, тя се отделила в друга стая. От тогава
все я гонил, но тя не искала да напуска дома си, тъй като се трудила да построи
тази къща и да създаде дома. Търсела жилище под наем, защото не издържала
тормоза, на който била подложена от години, но след като не намерила нищо,
сериозно се разболяла и решила да остане в дома си и да живее с детето си Г. и
внучката си. Ответникът ставал агресивен от време на време, нападал и синът им,
като го обиждал и злепоставял пред сестра му, племенницата му и приятелите му от
селото. Семейството не притежавало друг имот годен за живеене освен този, който
обитавали. Оспорва твърдението, че не полагала грижи за ищеца и децата и не е
внасяла средства в домакинството, както и че не „изпълнявала брачните си
задължения”. През целият си живот работила и продължавала да работи. Счита, че
приносът й за семейството и домакинството се знаел от цялото село и от години
съселяните й се чудили как продължава да живее с него. Твърди, че при турците,
традициите за запазването на семейството било много важно и това я водело да
остане да живее при него. Заявява, че не живеели като семейство. Отношенията им
били изключително влошени. Не се обичали, но с времето тези чувства
отминавали.. Ищецът бил много упорит човек и като такъв го познавало цялото
село. В годините назад изтърпавола изтърпяла
многобройни обиди, унижения, преживяла много стресови ситуации, но винаги пазела
семейството. Лошо видяла и от свекърва си, която много влияела на ищеца против
нея.. Ищецът гонел и внучката си от къщата. Счита, че няма вина за влошаването
на отношенията им до степента, в която били. През годините правела големи
компромиси в името на съпруг, деца, религия и традиции, за да остане да живее с
него. Знаела, че ищецът искал да се жени за друга жена от гр.Ч. и затова искал
да се разведат и да я изгони от семейното им жилище, което създала с много труд
и усилия. Моли съда, да приеме становището й заявява, че не желае развод със
съпруга си, нямала вина за влошаването на отношенията помежду им, не е съгласна
семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищеца. Счита, че не следва
да бъде прекратен барака. В с.з. заявява, че бракът следва да бъде прекратен по
вина на ищеца, претендира ползването на семейното жилище и заплащане на 80 лв.
обезщетение за ползване на семейното жилище.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Страните сключили граждански брак
на 21.05.1971 г. в с.А., общ.П.б., първи и за двамата /удостоверение за
граждански брак, издадено въз основа на акт за брак №0008/21.05.1971 г./. Не е
спорно, а и от представените удостоверение за родствени връзки №564/02.12.2013
г. и 2 бр. преписи извлечение от актове
за смърт е видно, че страните имат родени четири деца: Г. Ш.Д., родена на ***
г., починала на 03.05.2011 г., Г. Ш. О., роден на *** г., починал на 12.11.1977
г., Г. Ш.Д., родена на *** г. и Г. Ш.О., роден на *** г. От показанията на св.Г.
Д., св.Г. М. и св.А.А. се установява, че съпрузите живеят в къща, находяща се в
с.А., общ.П.б., на ул.”Чайка” №10, построена собствено на ищеца дворно място.
През годините съпрузите имали разногласия, но не се карали, а се сърдели, не
разговаряли помежду си за определен период от време, след което отново се
сдобрявали. Всеки от тях работел, грижел се за семейството и домакинството-
ищецът осигурявал дърва за отопление, занимавал се с животните в стопанството
им, а ищцата пазарувала, готвела, прела, грижела се за хигиената на дома им.
Съпрузите работели и заедно обработвали ниви и отглеждали животи в стопанството
си. Те имали общ бюджет, по семейни въпроси вземали общи решения, грижели се
един за друг и за четирите си деца до навършване на пълнолетието им, като никой
от тях не се оплаквал от другия /”…. Не са имали скандали никога, сърдят се
един на друг и мълчат, с месеци е така…Никой нищо не ми е казвал. Те постоянно
на моменти се сърдят…Той се грижеше за животните и тя помагаше…От много време,
откакто помня, все се сърдят, но не се карат. Разбирам че са сърдити, тъй като
единият спи в едната стая, другия в другата. Не си говорят. След известно време
се сдобряват, спят в една стая, говорят си. Не съм разбирала за какво се
сърдят. През годините, майка пере, готви, баща ми осигуряваше дървата, отивали
сме по ниви и двамата ходиха по нивите. Парите им бяха общо. Майка ми
пазаруваше, баща ми гледаше животни, а майка ми му помагаше. Пред мен баща ми
не е споделял, какво не харесва у майка ми. Когато сме били заедно, майка ми не
му е правила забележки. И баща ми не е правил забележки към майка ми. Майка ми
не ми е споделяла какво не одобрява в баща ми. Спорили са за някой важни за
семейството неща и са вземали общо решение. Баща ми преди години беше опериран.
Майка се грижеше за него. Майка ми не беше добре със сърцето. Аз отидох с нея,
баща ми я подкрепи. Той даде парите да отидем за София, но парите им бяха общи.
Майка ми работеше. Докато се пенсионира майка ми, все работеше. След това,
лятото като излезе работа и ние нямаме работа, ходеше да работи. Баща ми също
се пенсионира. Имаме ниви и двамата си помагат и работят на нашите ниви… Докато
пораснем с брат ми и двамата се грижиха за нас...” св.Д.; ”.…Изненадан съм, че
искат да се развеждат. Не съм чувал те да са се карали. Ш. ми е казвал че са се
скарвали с Н. за нещо..Вършат работа, но за какво имат препирни не знам. И
двамата са серт. Винаги съм бил посрещнат и от двамата. Ш. не се е оплаквал
пред мен от Н. и тя не се е оплаквала от него… Поначало двамата не си деляха
работата. Всеки от тях работи и мъжка и женска работа, това, което съм виждал
като съм ходил…И двамата са работливи. Имат ниви, работят, гледат крава и теле..
За мен тя е добра домакиня, когато съм ходил у тях сготвено ще ми сложи, чичо
изпран. Доколкото съм бил при тях, добре са се разбирали. Пред мен не е имало
разправии.…” св.М.; ”… Една година съм работила с жената на кър…Виждам я все по
нашата улица отива на магазина…Те и двамата копаят на нивата. От 2-3 години, двамата
не ходят да работят нивите заедно. Бай Ш. изкарва животните… Сега тук научих,
че се развеждат…” св.А./. През м.03.2013 г. след продадено от ищеца домашно
животно съпрузите се скарали за пари. Ответницата заявила, че не желае да живее
с ищеца, разсърдила се, спряла да му говори и се преместила да спи в друга
стая. Всеки от тях започнал сам да си купува храна, да си осигурява отопление
за зимата, сам да се грижи за себе си /”… Март месец 2013г. се скараха. Бяхме
тримата в стаята с майка ми, каза „няма да работя с теб, няма да живея с теб”,
каза го на баща ми и отиде в другата стая… Откакто са сърдити, единият живее в
едната стая, другия в другата стая. Майка ми живее с брат ми в другата стая.
Баща ми плаща тока и водата. Храната всеки отделно си купува, откакто са
сърдити от март месец 2013г.. Ние се
отопляваме с дърва, които купува баща ми и майка ми се отоплява с дърва, тя си
ги купува, аз готвя, аз пера дрехите на баща ми..”св.Д.; „….през лятото на
2013г. разбрах, че двамата не си говорят, някъде края на месец август, тъй като
става панаир в града и идват на панаира. Нея година те не дойдоха, а аз попитах
другите братовчеди и те ми казаха, че двамата не си говорели нещо….Знам, че
сега не живеят заедно, не знам дали си държат парите заедно…..В едната стая
сега живее единият, в другата живее другия, а преди живееха общо…”св.М.; „…Миналата
година 2013г., работихме заедно в с.О., на полето на друг човек, ни платиха ни.
Тогава живееха отделно..”св.А./. Съгласно показанията на св.Д. и двамата и
родители не желаели брака да съществува. Страните са категорични, че бракът им
следва да бъде прекратен.
С оглед така събраните доказателства съдът
намира, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между
съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. Макар, че по време на брачното съжителство
съпрузите са живели в общи грижи за семейството, то през годините отношенията
им един към друг били напрегнати поради различията в характерите и вижданията
им за живота като в стремежа за запазване авторитета на семейството пред
обществото и децата си те са създавали привидна стабилност на брачната връзка.
Компромисите, които първоначално всеки правел със себе си и не оценяването им
от другия, стремежа за доминиране в брачната връзка, загубата на две от децата
им и последвалото непълноценно духовно общуване, липсата на самокритичност,
неудовлетвореността от отношението на другия партньор и недоверието довели до
отчужденост и срив на брака през м.03.2013 г., когато
след кавга и чувството на неразбраност от другия
партньор съпрузите преустановили съпружеските си контактите. Никой от страните
не направил дължимото за преодоляване на неразбирателството, засилило се през
последната година. Всеки от тях изолирал другия и макар, че живеят в едно
жилище, те не поддържат интимна близост и духовни контакти. От една година
съпрузите не полагат грижи един към друг и нямат общ семеен бюджет. Между тях
няма взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството, а нежеланието за
преодоляване на проблемите чрез взаимни компромиси и отстъпки доказва дезинтересоваността им към брачния съюз. Бракът е формален,
лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да
съществува
Предвид гореизложеното
доколкото и двете страни с поведението си един към друг са допринесли за
разстройството на брачната връзка, в резултат на което непоправимо е изчезнала
между тях взаимната привързаност и обич съдът приема, че вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака е взаимна.
Относно семейното
жилище:
Безспорно съпрузите
живеят в къща, находяща се в с.А., общ.П.б., на ул.”Чайка” №10, построена в
собствено на ищеца дворно място /нотариален акт №160, том І, н.д.№713/1967 г.
на Казанлъшки народен съдия/. И двамата претендират ползването му. Представеното удостоверение за
търпимост №АБУ-180/27.11.2013 г. сочи, че жилищната сграда е незаконно
построена /т.е.без инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж/, но предотвратява
неговото премахване, но същото не е категорично доказателство за сочената в
него годината на построяване на сградата, тъй данните за това изхождат от
декларация на ответницата. Не е категорично доказателство за построяването на
сградата е и представената от ищеца декларация по чл.14 и чл.27 от ЗМДТ, тъй
като е частен документ, изхождащ от него и обективира
изгодни за издателя факти. От представеното заверено копие на извлечение от
проект на жилищна сграда скица е видно, че работния чертеж- проект основа на
жилищната сграда е утвърден от гл.архитект на 27.06.1970 г. Съгласно показанията
на св.М. в дворното място на ищеца имало стара къща. През
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза с депозирано заключение, неоспорено от
страните, което съдът възприема. Съгласно заключението жилищната сграда има
обособено само едно жилище предвид чл.110, ал.1 от Наредба №7, тъй като е
налице само една кухня, една баня и една тоалетна и може да се обитава само от
едно домакинство. Средния месечен пазарен наем на жилищната сграда е 20 лв. и
включва ползването на целия имот в т.ч. терена. В с.з. вещото лице пояснява, че
къщата е с лоши показатели /няма подобрения в нея, площта е малка/, а и се
намира в населено място и район, където не е популярно и не се наемат такива
жилища.
Предоставянето за ползване на семейното
жилище е последица от развода между страните-елемент от имуществените последици
на прекратяването на брака. Съгласно чл.56, ал.1 от СК при допускане на
развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили
пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
Според разпоредбата на чл.56, ал.3 от СК, когато съпрузите са съсобственици или
имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването
му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите
пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
Критериите за здравословно състояние, жилищна нужда и други обстоятелства имат
превес над вината за разстройството на брака, като решаващият критерий е
интересът на ненавършилите пълнолетие деца. По правната си същност производството по претенцията за предоставяне
ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация -
форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на
двустранно спорно производство, решението, по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на
обстоятелствата. Съгласно
нормата на чл.322, ал.2 от ГПК искането за ползване на семейното жилище се
съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с
исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата
молба или насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от
страните, становището на насрещната страна относно начина на разпределянето му
или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява правен
довод, който може да бъде заявен вкл. и до приключване на устните състезания по
делото. След като въпросът за ползването на семейното жилище е включен в
предмета на делото, съдът е следва да обсъди въведените от ищеца доводи на кой
от съпрузите следва да бъде предоставено ползването му /решение №511/16.01.2013
г. по гр.д.№1364/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение №130/09.04.2014 г. по
гр.д.№ 5721/2013 г. на ВКС, постановени по чл.290 от ГПК /.
Заявени са
претенция за ползването на семейното жилище от ищеца и насрещни претенции на
страните по чл.57, ал.2 от СК за заплащане на 80 лв. месечен наем при предоставяне
ползването на семейното жилище на съпруг.
Предвид доказателствата по делото,
които не доказват по категоричен начин процесната
къща, която се явява семейно жилище съгласно §1 от ДР на СК да е построена в
груб строеж преди сключване на брака, следва да се приеме, че тя е била завършена
и годна за ползване по време на брака на страните т.е. в режим на СИО е и при
прекратяване на общността, всеки от съпрузите ще притежава по 1/2 ид.ч. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установи, че къщата е обособено едно жилище, защото е налице само една кухня,
една баня и една тоалетна и може да се обитава от едно домакинство. Прилагайки
критериите на разпоредбата на чл.56 от СК съдът констатира, че страните нямат ненавършили пълнолетие деца, а вина за разстройството на
брака имат двамата съпрузи. Факт е, че и двамата имат жилищна нужда, тъй като
нито един от тях не разполага с друго жилище. И двамата са пенсионери и страдат
от заболявания, които ограничават работоспособността им. Като взе предвид
всички обстоятелства по делото, съпоставката по критериите и разясненията,
дадени в ППВС №12/28.XI.1971 г. съдът намира, че макар семейното жилище
да не може да бъде обособено на самостоятелни реални части /без общо ползване
на помещения/, то доказателствата по делото категорично установяват, че
отношенията между бившите съпрузи са търпими, тъй като са толерантни- липсва
физическа и вербална агресия между тях, а поведението им е насочено към
избягване на конфликти, поради което счита, че семейното жилище следва да бъде
предоставено за съвместно ползване, такова каквото е към приключване на устните
състезания- всеки съпруг да ползва по една стая, при общо ползване на кухня,
баня и тоалетна.
Съгласно чл.57 от СК по
силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното
жилище по чл.56, ал.1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да
бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл.237, ал.1
от ЗЗД, като всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на
наема с решението за развод. При постановяване на размера на наема, съдът взема
предвид, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите
пълнолетие деца жилищна площ. В настоящия случай семейното жилище се ползва от
страните съвместно и с навършилите пълнолетие деца, които обитават с тях
съвместно помещенията в къщата.. Тъй като семейното жилище ще се ползва
съвместно от бившите съпрузи и всеки от тях ще ползва част, съответстваща на
дела му, то претенциите по чл.57, ал.2 от СК за заплащане на 80 лв. обезщетение
за ползване се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение на фамилното име.
Съгласно чл.53 от СК след
развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак т.е. съдът
дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът /съпругата/, приел
фамилното име на другия съпруг. Ако съпругът, приел името на другия съпруг при
сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното
си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име /решение №245/17.05.2012 г.
по гр.д.№1058/2011 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 от ГПК/. В настоящият случай при
сключването на брака ответницата е приела да носи фамилното име на ищеца- Д..
Тъй като от страна на жената няма направено искане за възстановяване на
фамилното и име преди брака, то след прекратяване на брака тя ще следва да носи
брачното фамилно име Д..
Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили. В настоящия случай е налице чл.329, ал.1, изр.второ
от ГПК поради което направените от страните разноски остават в тежест на всеки
от тях. Ищецът и ответницата следва да заплатят по сметка на РС-Казанлък по 25
лв. окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 21.05.1971 г. в гр.П.Б., обл.Ст.Загора граждански брак между Ш.О.Д., с ЕГН-**********
*** и Н.М.Д., с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ
съвместно ползване на семейното жилище, находящо се в с.А., общ.П.б., ул.”Ч.”
№10 на Ш.О.Д., с ЕГН-********** и Н.М.Д., с ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Н.М.Д., с ЕГН-********** да
носи фамилно име Д..
ОСТАВЯ без уважение претенцията на Ш.О.Д., с ЕГН-********** ***
срещу Н.М.Д., с ЕГН-********** *** за заплащане на 80 лв.обезщетение по чл.57,
ал.2 от СК за ползване на семейното жилище.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на Н.М.Д., с ЕГН-********** ***
срещу Ш.О.Д., с ЕГН-********** *** за заплащане на 80 лв.обезщетение по чл.57,
ал.2 от СК за ползване на семейното жилище.
ОСЪЖДА Ш.О.Д., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на
Казанлъшки районен съд 25 лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Н.М.Д., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 25 лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: