РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ КР. Г.
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. Г. Административно наказателно
дело № 20222120200044 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Ж. В. Ж., ЕГН:
**********, с адрес на местоживеене: гр.Бургас, *** против наказателно постановление №
21-0769-005095 от 13.12.2021г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор
„Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1,
т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и
в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки. В жалбата се
сочат доводи за незаконосъобразност, като се иска отмяна на обжалваното постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния седемдневен срок за обжалване от
легитимирано лице и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа и правна страна следното :
На 25.11.2021г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на същата дата 25.11.2021г. около 11:30 часа в гр.Бургас,
бул.“Тракия“, в посока бл.65 до вх.8 е управлявал лек автомобил „БМВ 318 И“ рег.№
*******, собственост на Н.П.К., ЕГН: **********, след употреба на алкохол в нарушение на
чл.5, ал.3, ал.1 от ЗДвП. Водачът е изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“
с фабр. № ARNA-0186, който в 11:57 часа е отчел 0,51 промила в издишания въздух. На
водача е издаден талон за медицинско изследване № 091468, който му е връчен в 12:30 часа
1
на 25.11.2021г., с указания да се яви в ЦСМП към „УМБАЛ Бургас“ до 45 минути.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие с
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Жалбоподателят е подписал акта, получил е препис от него
и не е направил възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмено
възражение.
Административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства установени
с акта за безспорно доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 месеца.
В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от категорията представляващи абсолютни основания за отмяна на наказателното
постановление. При извършената проверка съдът установи, че административното
нарушение е индивидуализирано обстоятелствено и пълно, като акта и обжалваното
наказателно постановление са издадени при спазване на административнопроизводствените
правила и в сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително за срок от 6 месеца и глоба 500 лева.
Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на моторни превозни средства се регламентира от Наредба № 1/ 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от тази наредба, концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските
изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания.
Разпоредбата на чл.3, ал.2 от наредбата предвижда, че при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган
попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение №1. От показанията на
свидетелите И.Г. и Г.Ж. се установи, че жалбоподателят е бил изпробван с техническо
средство „Дрегер 7510“, което е отчело 0,51 промила алкохол в издишания въздух, след
което е бил издаден талон за медицинско изследване. От приложения към делото талон за
изследване № 091468 се установява, че същият е връчен на жалбоподателя в 12:30 часа на
25.11.2021г., като в него е указано, че същият следва да се яви в ЦСМП „УМБАЛ –Бургас“
до 45 минути, в съответствие с чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Видно обаче от приложеното заверено копие от амбулаторен журнал и
протокол за медицинско изследване, жалбоподателят е дал кръв за анализ в 13:20 часа, т.е.
извън указания времеви срок, поради което съдът не следва да се кредитира показанията на
свидетелката Н.К., която твърди, че е жалбоподателят е посетил лечебното заведение в 13:10
часа. Законодателят е въвел времеви стандарти за явяване в лечебно заведение за даване на
кръвна проба, който може да варира от 45 минути до 120 минути, според това дали водачът
се намира или не в рамките на населеното място. В конкретният случай е указано, че
2
вземането на кръв на жалбоподателя за медицинско изследване е до 13:15 часа, т.е. 45
минути след връчването на талона в 12:30 часа. Действително същият се е явил в ЦСМП на
„УМБАЛ Бургас“, но в 13:20 часа, след указания му в талона срок. Посоченото в акта място
на извършената проверка се намира в границите на гр.Бургас, както и лечебното заведение
„УМБАЛ Бургас“. Издателят на талона е спазил разпоредбата на чл.6, ал.6, т.2 от Наредба №
1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тези обстоятелства са били
съобразени от наказващия орган, поради което той основателно не е приел резултатите от
извършеното медицинско изследване след указания срок – 0,4 промила, каквото е и
становището на съда.
Обстоятелството, че жалбоподателят, като водач е управлявал моторното превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,51 на хиляда, обосновава категоричен
извод за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, така че посочената правна квалификация от актосъставителя и
административнонаказващия орган е правилна и законосъобразна. Нарушението е безспорно
доказано, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за неговото
довършване не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Същото е
извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си.
Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС преценката за маловажност на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но същият не е приложен, това е
основание за отмяна, поради издаването на акта в противоречие със закона. В конкретния
случай обаче разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл.28, ал.1
до ал.6 от ЗАНН са неприложими, когато в закон е предвидено друго. Разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ изключва приложението
на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това, както и разпоредбата
на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвид наличието на по-благоприятен закон, съдът счита, че
деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на други такива нарушения, независимо, че концентрацията е близка до допустимия
минимум. Управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол
представлява винаги източник на повишена опасност, като вследствие на концентрацията на
алкохол настъпват физиологични промени във водачите, и улесняват настъпването на
инциденти със значителни общественоопасни последици, поради което и нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Наложените кумулативни наказания глоба и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство са определени в съответствие с чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което
Бургаският районен съд намери, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-005095 от 13.12.2021г.,
издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на Ж. В. Ж.,
ЕГН: **********, с адрес на местоживеене: гр.Бургас, *** са наложени административни
3
наказания глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение на жалбоподателя са отнети 10 /десет/
контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
В.О.:В.Д.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4