№ 12307
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С. Н. В.
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110163384 по
описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение
на този договор е доставил за периода м.04.2018 г. – м.04.2021 г. на ответниците топлинна
енергия, а последните не са заплатили същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. При тези твърдения иска съдът да признае за установено, че ответниците
дължат солидарно сумата 1916,60 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от м.04.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.03.2022 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците твърдят да е извършено плащане на претендираната
сума.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т С” ЕООД не взема становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Със заявление вх. № 60361/28.03.2022 г. заявителят „Т С” ЕАД е поискал издаване на
заповед по реда на чл. 410 ГПК за следните суми: 1916,60 лева - главница; законна лихва в
размер на 308,42 лв. за периода 16.07.2019 г. до 21.03.2022 г., сумата 54,56 лева за дялово
разпределение за периода м.05.2019 г.- м.04.2020 г. и сумата 9,65 лева- законна лихва за
1
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г.- 21.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението до окончателното
плащане. В петитума на исковата молба обаче не е направено искане за установяване
дължимост на сумата от 308,42 лв. за периода 16.07.2019 г. до 21.03.2022 г., сумата 54,56
лева за дялово разпределение за периода м.05.2019 г.- м.04.2020 г. и сумата 9,65 лева-
законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г.-
21.03.2022 г., поради което в тази част издадената заповед за изпълнение следва да се
обезсили.
Страните не спорят относно фактите.
Възраженията на ответниците, обективирани в молба от 24.02.2023 г. са, че претендираните
от ищеца вземания са погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба, който факт
не се оспорва от ищеца.
Извършеното плащане е факт, настъпил след предявяване на иска и съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът не само може да вземе предвид този факт, но е длъжен да го
прецени в решението си по същество, тъй като доводите и възраженията във връзка с него
ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното решение в сила. С оглед установеното
плащане съдът намира, че предявените искове са неоснователни, защото с осъщественото
плащане от страна на ответниците е погасено цялото задължение на потребителите за
стойността на доставената топлинна енергия и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Относно разноските: Тъй като плащането на претендираните суми е извършено след датата
на депозиране на исковата молба, поради което и не може да се приеме, че ответниците не са
дали повод за завеждане на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК) и следователно дължат разноските,
направени от ищеца в производството, чийто размер е 133,84 лева, от които 33,84 лева-
заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022
г. по ч.гр.д. №16321/2022г. по описа на СРС, 151 състав В ЧАСТТА относно присъдена сума
за мораторна лихва в размер на 308,42 лв. за периода 16.07.2019 г. до 21.03.2022 г., за сумата
54,56 лева за дялово разпределение за периода м.05.2019 г.- м.04.2020 г. и за сумата 9,65
лева- законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2019 г.- 21.03.2022 г., поради непредявен иск за установяване дължимост на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я.“ № 23, против С. И. С., ЕГН ********** и С. П. С., ЕГН **********, двамата
с адрес: гр. София, ж.к.“Д.“, бл... вх.1, ет.7, ап... искове по чл.422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата 1916,60
2
лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.04.2018
г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2022 г. до окончателното
изплащане и искането за присъждане на разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН ********** и С. П. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
София, ж.к.“Д.“, бл... вх.1, ет.7, ап.43 да заплатят на „Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я.“ № 23, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 133,84
лева - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на и е постановено при участието на „Т С” ЕООД, ЕИК
.. - трето лице помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3