Решение по дело №428/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 326
Дата: 18 юни 2019 г.
Съдия: Александър Лазаров Стойчев
Дело: 20175300900428
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

Номер 326                          18.06 Година 2019               Град  Пловдив

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХІХ състав

На 29 май 2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

            Председател: Александър Стойчев                                                       Секретар: Петя Цонкова

 

като разгледа докладваното от Съдията дело номер 428  по описа на съда за 2017 година, намери за установено следното:

 

Иск с правна квалификация чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД.

Предявен е иск от „ГАРАНТ ПЛЮС“ ЕООД  против ЕТ „С. Р. Н.“ за заплащане на сумата от 90 000,12 лв. с ДДС, представляваща извършени, но неплатени СМР на основание договор от 20.05.2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до пълното изплащане на задължението, което вземане ищецът е придобил по силата на договор за цесия от 24.02.2017 г.

Ищецът твърди, че на 20.05.2013 г.  между  „ГАРАНТ  ИНС“ ЕООД и ЕТ „С. Р. Н.“ е бил сключен договор, съгласно който ответникът е възложил, а праводателят на ищеца се е задължил да изпълни строително-монтажни работи (СМР) на обект, представляващ „Шест къщи за гости и заведение за хранене“, предвидени за построяване в УПИ XIV-048119, обществено обслужване, рекреационни дейности, по плана на ЗЗП (извън регулация), масив 48, местност „23 Дондуково къшлъка“, в землището на с. Свежен, общ. Брезово. Твърди се, че за изграждането на посочения обект е било издадено Разрешение № 16/29.05.2013 г. от Община Брезово и обектът е бил въведен в експлоатация с Удостоверение № 12/12.09.2015 г. на Община Брезово. Също така се твърди, че изпълнителят по договора  е изготвил и представил на ответника количествено-стойностна сметка за извършени допълнителни СМР, след което страните по договора са подписали и Протокол – акт обр. 19 от 11.09.2015 г., с който са установили извършените и подлежащи на заплащане допълнителни СМР. Посочва се, че на същата дата е подписан и приемно-предавателен протокол, с който възложителят - ответник е приел извършените допълнителни работи. Ищецът посочва, че всички строителни материали, оборудване и аксесоари по обекта са били съгласувани и избрани от ответника, във връзка с което последният е подписал и изрична декларация.

Ищецът твърди, че допълнително извършените СМР, съгласно Приемно-предавателен протокол от 11.09.2015 г., са както следва:

 

1.      СМР, извършени по Ресторант под кота +/- 0:

 

1.1. Топлоизолация 5 см, количество - 48,85 кв.м, единична цена за кв.м - 26,04 лева и обща стойност - 1272,05 лева;

1.2. Латекс, количество - 33,48 кв.м, единична цена за кв.м -13,30 лева и обща стойност - 445,28 лева;

1.3. Гранитогрес, количество - 13,77 кв.м, единична цена за кв.м - 36,40 лева и обща стойност - 501,23 лева.

1.4. Циментова замазка на 7 бр. стъпала, количество - 3,29 кв.м, единична цена за кв.м - 5,25 лева и обща стойност - 17,27 лева;

1.5. Теракота (стъпала), количество - 3,29 кв.м, единична цена за кв.м - 38,50 лева и обща стойност - 126,67 лева;

1.6. Мазилка силиконова, количество - 1,60 кв.м, единична цена за кв.м - 19,00 лева и обща стойност - 30,40 лева;

 

2.      СМР извършени по къщи под кота +/- 0:

 

2.1. Топлоизолация 5 см, количество 172,62 кв.м, единична цена за кв.м - 26,04 лева и обща стойност 4495,02 лева;

2.2. Латекс, количество - 113,16 кв.м, единична цена за кв.м - 13,30 лева и обща стойност - 1 505,03 лева;

2.3. Гранитогрес, количество - 45,24 кв.м, единична цена за кв.м - 36,40 лева и обща стойност - 1 646,74 лева;

2.4. Циментова замазка на стъпала, количество - 14,10 кв.м, единична цена за кв.м - 5,25 лева и обща стойност - 74,03 лева;

2.5. Теракота (стъпала), количество - 14,10 кв.м, единична цена за кв.м - 38,50 лева и обща стойност - 542,85 лева;

2.6. Мазилка силиконова, количество - 59,46 кв.м, единична цена за кв.м - 19,00 лева и обща стойност - 1 129,74 лева;

 

3. Гранитогрес зад къщи, количество - 37,44 кв.м, единична цена за кв.м - 36,40 лева и обща стойност 1 362,82 лева;

 

4. Къщи отгоре:

4.1. Бордюр, количество - 15,00 м, единична цена за м - 15,00 лева и обща стойност - 225,00 лева;

4.2. Плочки, количество - 22,50 кв.м, единична цена за кв.м - 28,50 лева и обща стойност - 628,14 лева;

 

5. Подпорна стена:

5.1. Кофраж, количество - 360,53 кв.м, единична цена за кв.м - 21,42 лева и обща стойност  - 7 722,55 лева;

5.2. Бетон, количество - 66,78 куб.м, единична цена за куб.м - 123,75 лева и обща стойност - 1 129,74 лева;

5.3. Арматура, количество  - 1 260,00 кг, единична цена за кг - 1,89 лева и обща стойност  - 2381,40 лева;

 

6. Ограда:

6.1. Кофраж, количество - 60,57 кв.м, единична цена за кв.м - 21,42 лева и обща стойност - 1 297,41 лева;

6.2. Бетон, количество - 7,34 куб.м, единична цена за куб.м  - 123,75 лева и обща стойност - 908,33 лева;

6.3. Арматура, количество - 210,00 кг, единична цена за кг - 1,89 лева и обща стойност - 396,90 лева;

 

7. Ресторант:

7.1. Бордюр, количество - 38,55 м, единична цена за м - 15,00 лева и обща стойност  - 578,25 лева;

7.2. Плочки, количество - 71,83 кв.м, единична цена за кв.м - 28,50 лева и обща стойност - 2 047,16 лева;

 

8. Други:

8.1. Бетонова настилка, количество - 12,16 куб.м, единична цена за куб.м - 145,00 лева и обща стойност - 1 763,20 лева;

8.2. Бордюр, количество - 45,26 м, единична цена за м - 15,00 лева и обща стойност - 678,90 лева;

8.3. Каменна облицовка, количество - 42,56 кв.м, единична цена за кв.м - 49,50 лева и обща стойност - 2 106,72 лева;

8.4. Обратен насип земни плочи, количество - 600,00 куб.м, единична цена за куб.м - 17,55 лева и обща стойност - 10 530,00 лева;

8.5. Превоз на земни почви, количество - 60,00 бр., единична цена за бр. - 45,00 лева и обща стойност - 2 700,00 лева;

8.6. Доставка на мебели – стойност 8 103,00 лева;

8.7. Такса надзор (строителен) – стойност 1 800,00 лева;

8.8. Такси „EVN“ – стойност 8 000 лева;

8.9. Такси категоризация – стойност 970,00 лева;

8.10. Такси ел. лаборатория – стойност 750 лева.

 

Твърди се, че общата стойност на СМР, включваща материали, стоки и работа възлиза на 75 000,10 лв. без ДДС и 90 000,12 лв. с ДДС.

На следващо място ищецът посочва, че на 24.02.2017 г. със сключен договор за цесия, изпълнителят „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД е прехвърлил на ищеца в настоящото производство, вземането си срещу ответника по Договора за СМР от 20.05.2013 г. Изпратено е било уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на ответника - възложител, получено от последния на 17.06.2017 г., с връчена му нотариална покана.

Ищецът твърди, че до момента не е получил дължимото от ответника плащане, с което обосновава правния си интерес от завеждане на настоящия иск.

Ответникът ЕТ „С. Р. Н.“ изцяло оспорва иска. Признава, че на 20.05.2013 г. е сключил процесния договор с „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД. Оспорва обаче твърдението, че договорът касае извършване на допълнителни СМР. Твърди, че сумите, които са вложени в изграждането на процесните обекти, са получени по договор за заем и със средства, отпуснати по Договор № 16/311/01356 от 28.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепяна от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Посочва, че във връзка с подадени документи за отпускане на финансова помощ от Министерство на земеделието между страните по договора са сключени два анекса, с които е уговорено, че количествено-стойностните сметки стават неделима част от договора (т.9) и е променена т.3 от договора, като е посочено, че стойността на договорените СМР се намалява на 460 684,97 лв. без ДДС, респ. на 552 821,96 лв. с ДДС.

Ответникът твърди също, че за периода 17.02.2015 г. – 28.08.2015 г., на изпълнителя по договора - „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД са били изплатени общо 552 821,97 лв. с вкл. ДДС по издадени от последния фактури, подробно описани в договора. Посочва, че на 11.09.2015 г., ден преди да бъде въведен обектът в експлоатация, управителят на дружеството - изпълнител С.Д., е заявил че се налага да се подпишат документи, необходими за неговото счетоводство, а именно посочените в исковата молба Протокол обр. 19, Приемно-предавателен протокол, Декларация и Количествено-стойностна сметка, като е заявил, че в случай че не бъдат подписани, обектът няма  да бъде въведен в експлоатация. На 12.10.2015 г. отново с мотива за счетоводно отразяване, управителят на изпълнителя е представил за подпис и Договор за заем за сумата от 75 000 лв. Ответникът посочва също, че е извършил към дружеството-изпълнител плащания, извън количествено-стойностната сметка, които са общо в размер на 25 000 лв.

Ответникът твърди, че няма неизпълнено задължение към изпълнителя, поради което счита, че извършената между последния и ищеца цесия е нищожна, поради липса на предмет. Счита също, че с настоящия иск, ищецът цели да се обогати неоснователно за негова сметка.

Наред с твърдението си, че с извършеното от негова страна плащане в полза на изпълнителя в размер на 552 821. 97 лв. с вкл. ДДС, представлява пълно изпълнение по договора за СМР, твърди и наличие на частично неизпълнение от страна на изпълнителя, като твърдените като уговорени, но неизпълнени дейности, посочва подробно в депозирания отговор.

Отделно от това твърди че са налице и некачествено изпълнени СМР, като стойността на ремонта, който следва да се извърши, за да се отстранят недостатъците по изпълнението, според него възлиза на 30 000 лв. с вкл. ДДС.

Във връзка с твърденията си за частично неизпълнение и некачествено изпълнение на възложените СМР, ответникът прави възражение за прихващане срещу претенцията на ищеца със сумата от 63 624,65 лв., представляваща стойността на  неизвършени СМР на обекта, а именно:

 

мярка

количество

единична цена

Стойност, без ДДС

Стойност с  ДДС 20%.

 

Неизпълнени видове СМР

 

 

 

 

 

1

Неизпьлнена дренажна основа от камък за 6 къщи

м3

14,58

31,50

459,27

551,12

2

Неизпълнено почистване на дървени части, елементи и детайли •подготовка за импрегнация - конструкция  гредоред, паянтов скелет

m2

527,58

1,48

780,82

936,98

3

Неизпълнено импрегниране на дървени части, елементи и детайли с антиофаер А и Б иконсервиргрунд

m2

527,58

6,85

3613,92

4336,71

4

Неизпълени доставка и монтаж на противопожарна врата, минизирана и блажнобоядисана за изба

m2

1,86

225,00

418,50

502,20

5

Неизпълнена хидроизолация на стени в изба чрез дълбочини кристализация на бетона

m2

23,45

16,20

379,89

455,87

6

неизпълнена тоалетна за инвалиди

m2

4,61

31,50

145,22

174,26

 

Неизпълнени в Помпена станция за ПБН - Еп работи

 

 

 

 

 

7

Полагане на кабел СВТ Зх2,5мм2 на скоби и по конструкция

м

2

3,33

6,65

7,98

8

Полагане на кабел СВт 5х4мм2 на скоби по конструкция

м

3

4,75

14,25

17,10

9

Изтегляне на кабел СВТ 2х2,5мм2 в тръба

м

4

0,19

0,76

0,9!

10

монтаж на ТДОА до 05м2

бр

1

23,75

23,75

28,50

11

Направа на връзка на кабел до2,5мм2

бр

35

4,75

166,25

199,50

12

Доставка на кабел СВТ 5х4мм2

м

4

4,75

19,00

22,8С

13

Доставка на кабел СВТ Зх2,5мм2

м

7

3,33

23,28

27,93

14

Наладка за задвижка

бр

4

23,75

95,00

114,00

15

Доставка на електронен блок

бр

1

I42f50

142,50

171,00

16

доставка и монтаж на защитна тръба

м

7

2,85

19,95

23,94

17

доставка и монтаж на заземителна уредба* 3 кола

бр

1

76,00

76,00

91,20

18

доставка и монтаж на ключ за открит монтаж

бр

1

4,75

4,75

5,70

19

доставка и монтаж на разклонителна кутия за открит монтаж

бр

2

4,75

9,50

11,40

20

доставка и монтаж на осветително тяло за стена 1х26 W

бр

2

28,50

57,00

68,40

21

доставка и монтаж на датчик за ниво

бр

2

14,25

28,50

34,20

22

наладка схема за ниво

бр

1

23,75

23,75

28,50

 

Не изпълнени площадково осветление

 

 

 

 

 

23

осветително тяло lx35WIP тип" градинско" Н-120 (доставка, мон

бр

13

23,75

308,75

370,50

24

прав контролен заземител за заземнтелна уредба

бр

1

52,25

52,25

62,70

25

Табло Р,Т, по схема (окомплектовка, доставка, монтаж)

комплект

1

237,50

237,50

285,00

26

направа на връзка до 4мм2

бр

25

3,00

75,00

90,00

 

Неизпълнени помпена стянция за ПБН

 

 

 

0,00

0,00

27

изкоп с плътно укрепване

m3

25

4,14

103,50

124,20

28

плътно укрепване

m2

36

2,79

100,44

120,53

29

обсадна тръба ф200

м

35

23,40

819,00

982,80

29

поцинкована тръба 2"

м

16

14,40

230,40

276,48

30

поцинкована тръба 1"

м

1

11,70

11,70

14,04

31

спирателен кран 1"

бр

3

42,30

126,90

152,28

32

спирателен кран 2"

бр

4

70,20

280,80

336,96

33

ВК2"                                                    

бр

3

76,50

229,50

275,40

34

филтър 2"

бр

1

41,40

41,40

49,68

35

водомер 2"

бр

1

222,20

222,20

266,64

36

тетка 272'72"

бр

2

12,60

25,20

30,24

37

тетка 27172"

бр

2

11,70

23,40

28,08

38

коляно 902"

бр

6

8,10

48,60

58,32

39

намалител271"

бр

6

8,10

48,60

58,32

40

разширителен съд

бр

1

88,10

88,10

105,72

41

самозасмукваша помпа Wilo МС 605-1 Q^ lq 0mЗ/hq H=10mq  N=1,1 kw

бр

1

88,10

88,10

105,72

42

UV дезинфектираща система ProMINENT

бр

1

715,50

715,50

858,60

43

метална плоча 250/125/8

бр

2

35,10

70,20

84,24

44

метален капак 85/85

бр

1

106,20

106,20

127,44

45

дренаж от чакъл

m3

1

38,70

38,70

46,44

46

подложен бетон клас Б7,5

m3

1

102,60

102,60

123,12

47

бетон клас Б15

m3

10

111,60

1116,00

1339,20

48

мотопомпа за ПП нужди c Q=51/s Н=35m

бр

2

1214,10

2428,20

2913,84

49

дезинфекция на бодопровод

м

162

1,90

307,80

369,36

 

Не изпълнени в подобект: Вертикална планировка

 

 

 

 

 

50

настилка от тротоарни бетонови плочи на вароциментов разтвор

m2

125

29,50

3687,50

4425,ОС

51

настилка от базалтови плочи

m2

175

29,50

5162,50

6195,00

52

настилка от бетонови плочи на тревна фуга

m2

260

42,50

11050,00

13260,ОС

53

пясъчна основа за настилките

m3

120

26,00

3120,00

3744,ОС

 

Неизпълнени в подобект: Ажурна ограда

 

 

 

 

 

54

облицоване на бетонова повърхност с каменни плочи на циментов разтвор

m2

123

450

5473,50

6568,20

55

монтаж на каменна шапка

m2

156

49,50

7722,00

9266,40

 

Неизпълнено благоустрояване:

 

 

 

 

 

56

 

 

 

Неизпълнено подравняване на терена, облагородяване на почвата и озеленяване с тревни площи

m2

750

3,00

2250,00

2700,00

 

 

 

 

 

 

 

53020,54

63624,65

 

 

Също така ответникът прави възражение за прихващане и със сумата от 26 375 лв., представляваща стойността на некачествено извършените СМР на обекта, а именно:

 

Неизпълнени по проект СМР

 мярка

 к-во

 ед. цена

 стойност  без ДДС

 стойност с ДДС

1

Неизпълнена по проект дъсчена обшивка по тавани от обработен иглолистен материал в дневна

m2

108,63

39,2

4258,296

5109,96

2

Неизпълнена по проект каменна фасадна облицовка с демонтаж на подкожушена облицовка от плочи гранитогрес v почистване на основа

m2

30,56

54,5

1665,52

1998,62

3

Каменна облицовка по колони

m2

3,64

36

131,04

157,25

 

 

 

 

 

 

 

 

Изпълнени некачествено видове СМР

 

 

 

 

 

4

Демонтаж настилка гранитогрес

m2

130,8

6,62

865,896

1039,08

5

Изравнителна настилка под веранди с даване на ниво,

m2

130,8

7,56

988,848

1186,62

6

Настилка по верандите от точи гранигогрес с обратен наклон

m2

130,8

51,6

6749,28

8099,14

 

первази от гранигогрес

m2

5,15

51,6

265,74

318,89

7

Цветна минерална мазилка по чела веранди

m2

12,2

30,6

373,32

447,98

8

Цветна минерална мазилка по дъно веранди

m2

130,8

30,6

4002,48

4802,98

9

Цветна минерална мазилка по стени цокъл под ниво веранди

m2

87,55

30,6

2679,03

3214,84

 

 

 

 

 

21979,45

26375,34

 

 

Ответникът посочва също, че за твърдените като допълнително извършени в исковата молба СМР, не му е издадена фактура.

В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът уточнява, че претендираните за плащане суми не представляват дължимо възнаграждение за първоначално уговорените и изпълнени по Договора от 20.05.2013г. СМР, а за допълнително извършените такива, във връзка с които са издадени представените с исковата молба количествено-стойностна сметка, Протокол - Акт обр. 19 от 11.09.2015 г. и приемно-предавателен протокол. Не оспорва факта, че изпълнителят „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД е получил плащания по цитираните в отговора фактури, касаещи извършените СМР по договора, но твърди, че същите не са в пълния дължим размер. Оспорва твърдението на ответника за плащане на сумата от 25 000 лв. в полза на дружеството - изпълнител.

Твърди, че ответникът е приел извършената работа, възложена с договора от 20.05.2013г., поради което неоснователно последният прави възражение за непълно и некачествено изпълнение.

В депозирания по делото допълнителен отговор, ответникът поддържа всички направени с първоначалния отговор твърдения и възражения.

           По делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника дружеството - изпълнител по договора от 20.05.2013г., „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД, което не взима становище по исковете.

ПОС, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че на 20.05.2013г. между третото лице - помагач „ГАРАНТ  ИНС“ ЕООД и ответника ЕТ „С. Р. Н.“ е бил сключен договор, по силата на който ответникът, в качеството на възложител е възложил на третото лице - помагач като изпълнител, извършването на СМР на обект: „Шест къщи за гости и заведение за хранене в УПИ XIV - 048119, обществено обслужване, рекреационни дейности, по плана на ЗЗП (извън регулация), масив 48, местност „23 Дондуково къшлъка“ в землището на с. Свежен, общ. Брезово. Общата стойност на договорените за изпълнение работи, съгласно чл. 2 от Договора възлиза на 562 221,04 лв. без вкл. ДДС. В т.5 е предвидено, че точната  стойност на отделните видове действително извършени работи ще се доказва от Изпълнителя в процес на работа, съгласно приложените единични цени или съгласно предложената часова ставка за СМР, чиято необходимост е възникнала след започване на строителството и двустранно подписан протокол, съгласно нормативни документи. Страните са договорили, че срокът за изпълнение на строителството, предмет на договора е 12 месеца.

Като писмени доказателства по делото са приети и два анекса към договора, подписани от страните и неоспорени от тях. С първия анекс - от 04.06.2014 г. е създадена нова разпоредба - т.9 в Раздел „Предмет на договора, стойност, срокове“, която гласи: „КСС по отделните части са неразделна част от договора“. С Анекс № 2 от 15.04.2015 г. страните са намалили общата стойност на договорените за изпълнение работи на 552 821,96 лв., в която сума са уговорили включването на разходи на изпълнителя, вкл. материали и механизация.

По делото са представени количествено-стойностна сметка от 11.09.2015 г. за допълнително извършени СМР, с посочена стойност на извършените работи - 90 000 лв. с ДДС, Протокол - Акт обр. 19 от същата дата, за установяване завършването и заплащането на допълнителните видове СМР, описана в цитираната количествено-стойностна сметка, както и приемно-предавателен протокол за същите допълнителни СМР. Отново на тази дата - 11.09.2015 г. С. Р. Н. е подписал декларация, с която е декларирал, че всички строителни материали, оборудване и аксесоари на процесния обект са съгласувани и избрани от него.

Всички посочени документи са подписани от ответника, последният не е оспорил подписа си, но твърди, че макар обективираните в тях  изявления действително да принадлежат на подписалото го лице, то същите са неверни, защото не съответства на обективната действителност.

Представени са също Удостоверение за въвеждане в експлоатация от 12.09.2015 г. на обекта, предмет на цитирания по-горе договор, както и разрешение за строеж от 29.05.2013 г., издадено от Общинска администрация - Брезово, Пловдивска област.

Като писмено доказателство по делото е приет и Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програма за развитие на селските райони  за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Посоченият договор е сключен на 28.10.2014 г. между ответника и Държавен фонд „Земеделие“, съгласно който Фондът е предоставил на ответника, в качеството му на ползвател  безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект № 16/311/01356 от 31.05.2013 г. Видно от уговореното в чл.1.2 от този договор, Фондът изплаща помощта, при условие че ползвателят е извършил инвестицията, съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и всички действащи нормативни актове.  Предвиден е и срок, в който следва да бъде извършена инвестицията от страна на ползвателя - до 15.09.2015 г. ( чл. 3.1.)

 Сред събраните по делото писмени доказателства по инициатива на ответника са приобщени 15 броя фактури с получател ЕТ „С. Р. Н.“ (девет от които двустранно подписани), издадени от изпълнителя  по договора за СМР в периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., на обща стойност 552 821,97 лв., както и 17 бр. платежни нареждания в полза на „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД.

Няма спор по делото, че сумите по всички посочени фактури са платени изцяло от ответника. Tова обстоятелство се потвърждава и от приетите в съдебно заседание основно и две допълнителни заключения, изготвени по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Съгласно същите, които съдът кредитира като компетентни, всестранни и обективно изготвени, посочените фактури са  осчетоводени по надлежния ред в счетоводните книги и на двете дружества.  Според счетоводните записвания на ищеца обаче общият размер на задължението на ответника по процесния договор и издадените във връзка с него КСС възлиза на сумата от 642 822,09 лв., като постъпилите плащания са в размер на 552 821,97 лв., докато при ответника, извършените и подписани СМР, както и извършените плащания са на стойност 552 821,97 лв. В счетоводството на ищеца, за разликата между двете посочени суми-  642 822,09 лв. и 552 821,97 лв., възлизаща на исковата сума - 90 000,12 лв. няма издадена фактура, въпреки че услугите по Акт обр. № 12 от 11.09.2015 г. са приети, и данъчното събитие е възникнало на 11.09.2015 г.

Част от доказателствата по делото е и Договор за паричен заем от 12.10.2015 г., сключен между „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД като заемодател и ЕТ „С. Р. Н.“ като заемател, по силата на който заемодателя се е задължил да предостави в заем на заемателя  сумата от 75 000 лв. Съгласно постигнатите договорки, срокът за предоставяне на заемната сума е датата на подписването на самия договор - 12.10.2015 г., като е посочено, че сумата се предоставя за ползване като стоков кредит, при годишна лихва от 8 %. Крайният срок за  погасяването ѝ е определен на 31.12.2015 г. Договорът е двустранно подписан, като страните не са оспорили подписите си.

Представен е също Договор за продажба на вземане от 24.02.2017 г., сключен между „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД и ищеца по делото, по силата на който първото дружество е прехвърлило на второто парично вземане в размер на 90 000,12 лв. с начислен ДДС, което вземане се посочва, че цедентът има  от ЕТ „С. Р. Н.“ на основание Договор от 20.05.2013 г. за изпълнение на СМР в обект, собственост на последния. В договора за цесия е посочено, че неразделна част от Договора от 20.05.2013 г. са количествено-стойностна сметка от 11.09.2015 г. за допълнително извършени СМР на същия обект; Протокол -Акт обр. 19 от 11.09.2015 г.; приемно-предавателен договор от същата дата  и декларация на С. Р. Н. от 11.09.2015 г. Представено е и уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, връчено лично на длъжника - ЕТ “С. Р. Н.“ с нотариална покана, на 17.06.2017 г.

На 30.01.2018 г., след изпълнение на процесуално задължение по чл. 186 ГПК  от ДФ „Земеделие“ по делото е представен в препис пълния обем от документацията, водена по повод Договор № 16/311/01356/28.10.2014 г., сключен между ДФ „Земеделие“ и ответника ЕТ „С. Р. Н.“.

По делото са допуснати първоначална и допълнителна единична съдебно-техническа експертиза, а в последствие и повторна тройна СТЕ,  по които натоварените с изпълнението им вещи лица са изготвили компетентни и обективни заключения, които почиват на детайлен и изчерпателен анализ на книжата, събрани по делото, вкл. и на непосредствен оглед на място, осъществен от експертите. В първоначално изготвената единична СТЕ с назначено вещо лице С.Ж., в рамките на чиято задача е и проучването на проектите за процесния обект, както и цялостната документация в тази връзка, е констатирано, на първо място, че за строителството на обекта са  издадени всички необходими строителни документи. Също така, според експерта в представения по делото Окончателен доклад на фирмата, извършвала строителен надзор е посочено, че строителната документация е пълна и отразява в достатъчна степен законността на изпълненото строителство и съответствието му с техническите изисквания. Обектът е въведен в  редовна експлоатация с Удостоверение № 12/12.09.2015 г. от гл. архитект на община Брезово, обл. Пловдив.   В последствие обектът е приет и от представители на ДФ Земеделие и са извършени разплащания. Към момента на огледа, извършен от експерта, обектът е бил завършен и се е експлоатирал по предназначение.  Според в.л. Ж., по време на строителството част от строителните дейности са отпаднали и общата сума по договора е била намалена, спрямо първоначално определената. За окончателното разплащане на сумите по проекта, строителят и възложителят са съставили и подписали подробна количествено-стойностна сметка, протокол обр. 19 и приемно-предавателен протокол, които са представени по сметката. Извън описаните в този приемно-предавателен протокол са изпълнени СМР, оборудване и са платени такси по допълнителни подробна количествено- стойностна сметка, протокол обр. 19 и приемно-предавателен протокол, които представляват дейностите, посочени в исковата молба. При извършения оглед на място на 29.10.2018 г., в присъствието на представители и на двете страни, вещото лице е  констатирало извършването на видовете СМР, посочени в двустранно подписаните подробна количествено-стойностна сметка, протокол обр. 19 и приемно-предавателен протокол от 11.09.2015 г. Същите според него обхващат СМР, изпълнявани на строежа - при 6 броя къщи и 1 бр. ресторант (заведение за хранене) - строителни дейности по топлозиолация, външна мазилка и облицовка под кота +/- 0.00 м., които не са включени в първоначалната КСС, подпорна стена при паркинг, вертикална планировка извън проекта, ограда, настилки, обратен насип, превоз на земни маси, доставка на мебели и платени такси.

На следващо място, вещото лице е констатирало, че в проверената по делото документация е отбелязано, че строежът е завършен в съответствие с изготвената проектна и екзекутивна документация, за него са съставени всички документи по време на строителството и е отбелязано, че към момента на въвеждането му в експлоатация няма незавършени и некачествено извършени строителни и монтажни работи, като извършените такива са с добро качество. Констатирано е също, че към строителната документация е приложена и допълнителна КСС, акт обр. 19 и приемно-предавателен протокол, подписани между двете страни, които СМР се явяват допълнителни такива, неописани в КСС, и които са предмет на исковата молба в настоящото производство. Обръща се внимание и на това, че доколкото в изискванията на ДФ „Земеделие“ е заложено всички видове СМР по проект да са изпълнени и завършени, има съставени приемно-предавателни протоколи между изпълнителя и възложителя, в които са описани извършените СМР, отговарящи на тези по оферта. Част от работите са с намалени единични цени, което е довело общо до по-ниска стойност на самото строителство, респективно на финансирането от фонда. В така оформените документи има включени СМР, които на място не са били изпълнени, а са били заменени с други видове СМР, но не са направени заменителни таблици. Същото се отнася и за изпълнените допълнителни видове СМР.

При провелото се на 14.11.2018 г. открито съдебно заседание при изслушването си в.л. Ж. е пояснил това, че много от работите са скрити и не може да се види на място дали технологично са изпълнени. По отношение на допълнителните работи, които са изпълнени вещото лице заявява, че няма документация, тъй като същите не са претендирани от строителя към инвеститора, доколкото според вещото лице, тези работи са заменили други неизпълнени, но описани СМР.

Констатациите на вещото лице Ж., за наличие на заменени едни видове СМР с други се подкрепя и от показанията разпитания в съдебно заседание свидетел на ищеца - Д. Л., работил на процесния обект като *** на „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД, според който е имало много работи, които ответникът е поискал да бъдат изпълнение, но не са били по проект. Приемането на извършеното е ставало поетапно, когато са били готови с даден вид работа, представител на възложителя е идвал, преглеждал е работата, като са се съставяли протоколи, а в случай на забележки, работата е била приемане след поправянето ѝ.

При така изложените доказателства съдът приема, че ищецът извежда легитимацията си на кредитор относно сумата в размер от 90 000,12 лв. на основание Договор за цесия от 24.02.2017 г., сключен между него и „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД, по силата на който последното дружество му е прехвърлило вземането си срещу ответника по Договора за СМР от 20.05.2013 г. Посоченият договор за прехвърляне на вземане е представен по делото и не е оспорен от страните. Договорът за цесия принципно транслира субективното право на вземане от правната сфера на неговия носител в правната сфера на лице, трето за правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. Тази правна последица настъпва с постигане на съгласието на страните по  договора. Длъжникът, в случая ЕТ „С. Р. Н.“, не е страна по същия и затова, за да се прояви действието на цесията по отношение на него, разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД изисква прехвърлянето да му бъде съобщено и то задължително от цедента.

В решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, са разяснени характера и правната природа на договора за цесия, като е посочено, че договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора, и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права). От тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента (неговия носител към същия момент - „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД) върху цесионера ( „ГАРАНТ  ПЛЮС“ ЕООД).  Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на постигане на съгласието, заедно с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Следователно, за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането. По отношение на длъжника ЕТ „С. Р. Н.“, цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. В случая в производството е събрано като доказателство уведомление до длъжника ЕТ „С. Р. Н.“, изходящо от цедента „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД и получено от длъжника на 17.06.2017 г., което означава, че спрямо ЕТ „С. Р. Н.“, договорът за цесия е проявил правните си последици и кредитор на дължимото се възнаграждение за изпълнените работи по договора за СМР е цесионерът „ГАРАНТ  ПЛЮС“ ЕООД.

Следователно, въпросът на който следва да се даде отговор е дали съществува вземането, предмет на договора за цесия от 24.02.2017 г., а именно - парично вземане в размер на 90 000,12 лв. с начислен ДДС, което вземане се посочва, че цедентът има към длъжника на основание Договор от 20.05.2013 г. за изпълнение на СМР, към който договор неразделна част са и количествено-стойностна сметка от 11.09.2015 г. за допълнително извършени СМР на същия обект, Протокол -Акт обр. 19 от 11.09.2015 г., приемно-предавателен договор от същата дата  и декларация на С. Р. Н. от 11.09.2015 г.

В тази връзка, по делото няма спор относно валидното възникване на облигационна връзка  между праводателя на ищеца - „ГАРАНТ  ИНС“ ЕООД и ответника ЕТ „С. Р. Н.“ по повод сключения между тях договор от 20.05.2013 г. за изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) на обект, представляващ „Шест къщи за гости и заведение за хранене“, предвидени за построяване в УПИ XIV-048119, обществено обслужване, рекреационни дейности, по плана на ЗЗП (извън регулация), масив 48, местност „23 Дондуково къшлъка“, в землището на с. Свежен, общ. Брезово, който договор има характера на договор за изработка, подчинен на правилата, уредени в чл. 258 и сл. ЗЗД.

Първият спорен между страните по делото въпрос е относно това, дали претендираните в исковата молба допълнителни СМР са част от предмета на договора от 20.05.2013 г. Разкритата в пределите на проведеното от страните по спора доказване фактическа обстановка еднозначно създава у решаващия съдебен състав убеждението за положителен отговор на този въпрос. Конкретизацията в предмета на първоначалния договор е направена в изготвените подробни количествено-стойностни сметки, представени по делото като в чл. 5 от Договора страните е уговорено, че точната стойност на отделните видове действително извършени работи ще се доказва от изпълнителя в процес на работа, съгласно предложените единични цени или съгласно предложената часова ставка за СМР, чиято необходимост е възникнала след започване на строителството и двустранно подписан протокол, съгласно нормативни документи. В последствие, с Анекс  от 04.06.2014 г. страните са предвидили, че КСС по отделните части са неразделна част от договора, а с Анекс от 15.04.2015 г.  са постигнали договорки за изменение на договора по отношение видовете и количества СМР, като съответно са намалили общата стойност на договора, в съответствие с които изменения са подписали нови КСС.  След преценка на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че така породеното договорно правоотношение успешно е било изменено отново, и след сключването на посочените анекси, по волята на страните и при спазване на правилата, установени от самите тях, като в потвърждение за наличието на подобна воля са подписаните и неоспорени от ответника КСС за допълнително извършени СМР от 11.09.2015 г. на обща стойност 90 000,12 лв. с ДДС или 75 000,10 лв. без ДДС, Протокол - акт обр. 19/ 11.09.2015 г. за установяване завършването и заплащането на допълнителни видове СМР на същата стойност, както и приемно - предавателен протокол отново от дата - 11.09.2015 г. за същите СМР.

Позицията на сезирания съд е, че така обсъжданите доказателства имат правната характеристика на извънсъдебно признание от страна на ответника на дължимите по тях суми във връзка с възложени и изпълнени реално по договора СМР. С оглед на това така изготвената КСС и Протокол - акт обр. 19 са достатъчни, като средство за доказване по отношение факта на извършената работа, като следва да се добави и това, че възложителя на обекта, вкл. и ангажираното от него дружество за осъществяване на строителен надзор се установява да са приели всички дейности по обекта, като не са имали възражения във връзка с качественото и срочно негово изпълнение (посочените страни са изготвили и подписали и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 08.09.2015 г. - л.400-456 от делото),  вкл. същият е въведен в експлоатация, като се използва в съответствие с предназначението си. Напълно голословни останаха твърденията на ответника в тази връзка, че посочените документи, датиращи от 11.09.2015г., са съставени единствено по искане на изпълнителя и при ултиматума, че в противен случай обектът няма да бъде въведен в експлоатация. Показанията на свидетеля Н. в тази насока не се кредитират от съда поради близката родствена връзка между него и ответника/баща и син/ и поради това несъмнената заинтересованост на Р. Н. от изхода на повдигнатия правен спор. На следващо място фактите изнесени от свидетеля са изолирани и неподкрепени от останалия събран доказателствен материал.

 При наличие на такова доказване от ищеца на осъществен от него договорен резултат в посочените параметри и приемане на същия без възражения от страна на възложителя, то трябва да се изследва въпроса, дали последният е изпълнил насрещното си задължение да заплати на ищеца договореното парично възнаграждение.

Успоредно с изложеното от приложените по делото писмени доказателства /фактури и кредитни нареждания/ и от приетите основно и допълнително заключения по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че извън възприетите в заключенията на вещото лице, плащания в общ размер на 552 821,96 лв. с ДДС, други плащания от страна на ответника към ищеца не са извършвани. При доказателствена тежест на ответника да установи в условията на пълно насрещно доказване изпълнение на задължението си за заплащане на допълнително възложените и приети дейности, доказателства от негова страна не се представят. Както бе посочено, безспорно е по делото, че пълната сума по договора, изменен с Анекс № 2 от 15.04.2015 г., е изплатена от ответника. Доколкото обаче се установява, че след издаването на процесните фактури и осъществените по тях плащания, са били договорени, извършени и приети и нови СМР, а именно тези, предмет на исковата молба, задължението за плащане по които е осчетоводено в счетоводството на ищеца, макар и да не е издадена фактура за посочените суми, доказателства за плащане на същите по делото не се представиха.

При становището на съда за основателност на предявената претенция очевидно е налице вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на заявените от ответната страна възражения за прихващане със сумата от 63 625 лв., представляваща стойността на неизвършени, но уговорени СМР и със сумата от 26 375 лв. с вкл. ДДС, представляваща отбив от цената за некачествено изпълнение.

Съдът намира направените възражения за неоснователни. Така, по отношение на твърдените като неизпълнени дейности, от събрания доказателствен материал се установява, че действително част от първоначално уговорените СМР не са изпълнени, но на тяхно място са били изпълнени други и то, по желание на самия възложител. В тази насока са показанията на св. - Д. Л., работил на обекта като ***, които напълно съответстват и на констатациите в заключенията, изготвени от в.л. С.Ж.. Настоящият съдебен състав не счита, че следва да обсъжда в тази връзка заключението на повторната тройна съдебна експертиза, доколкото вещите лица по нея са съпоставяли единствено извършените на място СМР с тези, които са били по проект, а както съдът приема, по делото се установява, че са настъпили редица изменения по първоначално уговорено, за което не са съставяни заменителни таблици.

Още повече, както вече се посочи, установява се по делото от заключението на в.л. Ж., че в приложената преписка на ДФ „Земеделие“ не се намират документи, от които да е видно на строежа да  има неизвършено, недовършено или некачествено извършено СМР. Включително и описаните в отговора и в допълнителната молба на ответника вх. № 27765/15.09.2017 г.неизпълнени СМР са посочени като завършени и разплатени.

По повод възраженията на ответника за наличие на недостатъци на извършената работа, е нужно да се спомене, че в чл. 264, ал.2 от ЗЗД е предвидено задължение на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести веднага след откриването им.

С подписването от страна на ответника, в качеството му на възложител, на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 08.09.2015 г., Протокол - Акт обр. 19/01.09.2015 г., приемно-предавателен протокол от 01.09.2015 г. (л. 400 -456, л. 518 -557 от папка № 2) е обективирано изричното им изявление за приемане на изградените обекти в съответствие с одобрените строителни книжа и при липсата на недовършени, недобре изпълнени и незапочнати видове работи, като фактическата власт на строежа е предадена на възложителите. Автентичността на положените подписи не се оспорва, ето защо това изявление на ответника, съдът цени като признание за съответствие на построеното с възложеното.

В Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е прието, че в съдебната практика и правна доктрина не съществува спор, че приемането на извършената работа обхваща, както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му.

Следователно, релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение.

В случая, възложителят е приел изработеното с обективиране на изрично волеизявление за съответствието му с възложеното, поради което и са преклудирани всички негови възражения за наличието на недостатъци, които по естеството си са били такива, позволяващи възприемането им при обикновен преглед на работата. Дори и такива да са били налице към момента на приемането с изявлението си поръчващият е неглижирал евентуалното наличие на неизпълнени или лошо изпълнени работи, като е обективирал волеизявление, че счита приетата работа, като отговаряща на договорно определените параметри на облигационната връзка. Това извънсъдебно признание на иска не може да бъде игнорирано при разглеждане на настоящия правен спор, като се даде тежест на становището на ответника в процеса.

Обременеността на престирания резултат, предмет на договора за изработката с недостатъци, поражда права за възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до искане за извършване на поправка в подходящ срок, намаляване размера на възнаграждението или до престиране на парична сума, необходима за поправяне на работата. В случая обаче, релевантни са единствено скритите недостатъци, които не са могли да бъдат установени при извършения с дължимата грижа преглед от възложителя, които недостатъци са правопораждащи факти за потестативното право на възложителя да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал.1 ЗЗД възможности. Разбира се, отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното.

Наличието на скрити недостатъци само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че за изпълнителя е възникнало задължението да престира сума съответна на разходите, необходими за поправката на изработеното. Необходимо е възложителят да е уведомил изпълнителя за появилите се недостатъци веднага след откриването им - чл. 264, ал.2 ЗЗД.

В конкретния случай доказателства за уведомяването да е извършено веднага след откриването на недостатъците не са ангажирани. Липсват и твърдения от страна на ответника в тази насока. От разпита на свидетеля К. Д. би могло да се заключи, че в някакъв момент преди делото изпълнителят е узнал за наличие на нужда за поправка на част от изпълнените работи, но тези свидетелските показания не установяват конкретно момента на уведомяването и въз основа на същите няма как да се приеме, че рекламацията е своевременна. Налице е непълно доказване, което задължава съда да приеме, че тази предпоставка не е доказана. В този смисъл, ищците са имали възможност да съобразят разпоредбите на чл. 160, ал.2 ЗУТ, която предвижда взаимоотношенията между участниците в строителството да се уреждат с писмени договори и чл. 170, ал.1 ЗУТ, съгласно която всички обстоятелства, свързани със строежа, се документират от представителите на страните по сключените договори, като си осигурят пълно доказателство за своевременно уведомяване на строителя чрез съставен документ с достоверна дата. Надлежното упражняване на алтернативно уредените в чл. 265, ал.1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД права на възложителя, произтичащи от недостатъци в изработеното, е обусловено от своевременното изпълнение на задълженията по чл. 264, ал.2 ЗЗД. За да поиска заплащане на направените разноски за отстраняването на недостатъци, възложителят е длъжен да уведоми изпълнителя за съществуването им незабавно след тяхното откриване, като доказването на своевременното уведомяване за скрити недостатъци е в тежест на възложителя, чиито права се преклудират като последица от неуведомяването на изпълнителя, която именно доказателствена тежест е останала неизпълнена. На следващо място следва да се  посочи, че категорични доказателства за наличието на скрити недостатъци по делото не бяха събрани. Алюзии в тази посока се съдържат единствено в показанията на доведените от ответника свидетели. Относно свидетелят Р. Н. съдът по – горе мотивира своето становище, че няма да взема предвид изложеното от същия. Що се касае до показанията на свидетеля А. И. следва да се посочи, че съдът дава превес на събраните писмени доказателства и изричното приемане на работата от страна на възложителя. Т.е. при налична колизия между документите и свидетелските показания следва да се предпочете да се приеме за актуално изричното писмено волеизявление на ответника.

Съобразно изложеното, възраженията за прихващане, направени от ответника в твърдението от него вземания срещу ищеца, се явяват неоснователни, поради което предявеният иск следва да се уважи в пълен размер, като се присъди и законната лихва върху присъдената сума, считано от 14.07.2017 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното плащане.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на ищеца се поражда правото да получи направените в производството разноски. Същите, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК възлизат на сумата от  8955,01лв.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА ЕТ „С. Р. Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Петър Стоев“ 107, ет.1, ап. 4 да заплати на „ГАРАНТ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Мадара“ № 2 сумата от 90 000,12 лв. с ДДС, представляваща извършени, но неплатени СМР на основание договор от 20.05.2013 г., сключен между ответника и „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД, ЕИК *********, с предмет осъществяване на СМР на обект,  представляващ „Шест къщи за гости и заведение за хранене“, предвидени за построяване в УПИ XIV-048119, обществено обслужване, рекреационни дейности, по плана на ЗЗП (извън регулация), масив 48, местност „23 Дондуково къшлъка“, в землището на с. Свежен, общ. Брезово ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба (14.07.2017 г.) до пълното изплащане на задължението, което вземане ищецът е придобил по силата на договор за цесия от 24.02.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ  възражението за прихващане на ответника ЕТ „С. Р. Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Петър Стоев“ 107, ет.1, ап. 4 срещу претенцията на ищеца „ГАРАНТ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Мадара“ № 2 със сумата от 63 624,65 лв., представляваща стойността на  неизвършени СМР на обекта, както и възражението за прихващане на ответника срещу претенцията на ищеца със сумата от 26 375 лв., представляваща стойността на некачествено извършените СМР на обекта, като неоснователни.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника - „ГАРАНТ ИНС“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Войводиново, област Пловдив, ул. „Средец“ № 6.

ОСЪЖДА ЕТ „С. Р. Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Петър Стоев“ 107, ет.1, ап. 4 да заплати на „ГАРАНТ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Мадара“ № 2 сумата от 8955,01лвл направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: