РЕШЕНИЕ
№ 1459
гр. Пловдив, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330106646 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Ж. Н. З., ЕГН ********** против Д. С. С.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди се настъпил инцидент на бензиностанция в гр. П. на ***, при
който без причина ответникът нанесъл публично обида с отправяне на думите „***“,
„***“ и заплаха – „***“, както и физически увреди, чрез хващане на долната челюст и
удар с шамар по лицето, бутане назад, при което ищцата паднала. Появила се *** на
долната й устна, както и *** в главата, които отшумели за около два дни. На случилото
се присъствали нейни близки. Твърди да е претърпяла неимуществени вреди – болки,
страдания, дискомфорт, унижение, неудобство от външен вид, обида, засягане на
честта и достойнството, предвид публично нанесените физически увреждания и
отправени обидни думи и заплахи.
Поради изложеното се иска присъждане на сумата от 2000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди от причинено непозволено увреждане, ведно със законната
лихва от 27.06.2020 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.
Твърди на процесната дата, след потегляне със своя автомобил на бензиностанцията,
да е видял как ищцата се приближава към нейния и, въпреки възприемане на
1
движението му, демонстративно и рязко да е отворила вратата на своя л.а., за да се
качи, при което препречила пътя на движението му. Ответникът рязко натиснал
спирачки. Минавайки покрай МПС на ищцата, я попитал спокойно защо не внимава,
след като го е видяла да минава. Тя реагирала остро, агресивно и започнала да крещи,
да псува и обижда. Излязла и започнала да рита автомобила на ответника. Оспорва да е
отправял обидни изрази, като поддържа, че единствено й казал да си гледа работата,
когато си тръгвал. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже положителните
факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /отправяне на
обидни думи, заплахи и нанасяне на твърдените телесни увреждания от ответника/;
причиняване на описаните неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна
връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват
претендираното вземане, в т.ч. възраженията в отговора, като при установяване на
горните елементи от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира главния иск за
основателен, поради следното:
От събраните писмени и гласни доказателства и док. средства, анализирани
поотделно и в тяхната взаимовръзка, се установява по несъмнен начин, че на
процесната дата ищцата е претърпяла сочения инцидент – била е засегната физическата
й неприкосновеност от страна на ответника, който я ударил и бутнал на земята, като е
отправил обиди и заплахи.
Св. А.Г. /без дела и родство/ е категорична, че на сочената дата, изчаквала да
бъде измит автомобилът й, когато видяла как докато ищцата зареждала своя автомобил
на бензиностанция „Инса ойл“ в ***, я изпреварила друга кола, с висока скорост,
спряла пред МПС, излязъл мъж, който се насочил към З. с бърза крачка, хванал я за
гушата, ударил й шамар по лицето и я блъснал на земята, след което се обърнал, с
бърза крачка се качил в неговия автомобил и бързо си тръгнал. Свидетелката възприела
визуално описаната обстановка и случилото се посегателство. Извикала за помощ.
Св. Я.З. /без дела и родство/, работещ на автомивка до бензиностанцията,
2
потвърждава инцидента. Видял как от един от спрени в близост до бензиноколонка
автомобил излязъл мъж, хванал жената, която изчаквала да заредят автомобила й,
ударил я и я бутнал на земята. Възприел шамара и падането. Мъжът се качил по най –
бързия начин в неговия автомобил и потеглил „с мръсна газ“, при което щял и да
предизвика произшествие, т.к. бул. „Пещерско шосе“ бил много натоварен. Когато
отишъл при пострадалата, тя вече ставала, други хора й помагали, била силно
уплашена, неадекватна.
Показанията и на двамата се кредитират изцяло, т.к. са ясни, последователни,
отразяващи преки впечатления и възприятия, логични, непротиворечиви, проследими,
кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства, няма причини
да не бъдат ценени.
Относно инцидента са ангажирани и гласни док. средства, чрез разпит на св.
М. – Л. /приятелка на ищцата/. Тя също потвърждава случилото се. Пътували заедно на
процесната дата, с децата си. Докато МПС било спряно за зареждане, ищцата се
качвала в колата, при което мъж спрял своето МПС в близост и започнал да й говори.
Свалила прозореца, за да го чуе, при което той започнал да я обижда, говорил й на „ма“
и я заплашил, че „***!“. Децата чули, изплашили се много, детето на ищцата попитало
свидетелката дали мъжът знае къде живеят и наистина ли ще убие майка му. Ищцата
излязла от автомобила, при което мъжът й ударил шамар през лицето и я бутнал на
земята. Децата се разпищели. Мъжът си тръгнал бързо, „с мръсна газ“. Позвънили на
тел. 112 и полицията.
Тези показания също се ценят като ясни, истинни, последователни и
непосредствени, вкл. при съобразяване изискванията на чл. 172 ГПК, т.к. съответстват
на останалите доказателства и няма основания да бъдат игнорирани.
Относно поведението на ответника, следва да бъдат съобразени и собствените
му обяснения за неизгодни факти, дадени по ДП, в които признава за осъществяване на
съприкосновение с ищцата, която „блъснал“, за да се отстрани от неговия автомобил
/допустими док.-ва – Решение № 28 по гр.д. № 3114/97 г. на ВКС; Определение № 610
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 959/2014 г., III г. о., ГК Определение № 536 от
2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 501/2009 г., II г. о., ГК и др./.
Относно разположението на МПС в пространството и факта, че МПС на
ответника е било спряно до това на ищцата на процесната дата, свидетелства и
приетата по делото СТЕ, която се кредитира като компетентно изготвена, неоспорена.
При тези доказателства, преценени самостоятелно и в съвкупност, съдът
приема, че твърденията в ИМ са доказани по категоричен начин. Инцидентът е
настъпил, ответникът е проявил неправомерно поведение, като освен вербална агресия,
е проявил и физическа такава спрямо ищцата – нанесъл й е удар с шамар през лицето и
я е бутнал на земята. Всички свидетели са категорични относно тези факти, възприети
3
от тях лично. Противоправността на извършеното е основание за ангажиране на
отговорността му за причинените вреди. По делото не се доказва тезата му в ОИМ,
нито някое от въведените възражения, не се оборват или опровергават обстоятелствата,
доказани от страна на ищцата. Само за пълнота се посочва, че принципно не е
установено каквото и да е нападателно поведение от страна на самата ищца или такова,
което да предизвика реакцията на ответника. Но дори да се установеше проявена
враждебност при вербално общуване, това по никакъв начин не може да оправдае или
оневини поведението по упражняване на физическа агресия, която според съда е
недопустим от законова и морална гледна точка способ за разрешаване на възникнали
конфликти. В случая ответникът е излязъл драстично извън рамките на допустимо
социално държание, като е нарушил телесната неприкосновеност на ищцата. Причинил
й е неимуществени вреди, засегнал е честта и достойнството й, унизил е личността й.
Той носи вина за непозволеното увреждане /презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
не е опровергана, дори напротив/, при което за проявеното отношение, следва да
понесе отговорност за обезвреда.
Съдът съобразява установените факти относно обстановката по инцидента,
проявена агресия на публично място, в присъствието на познати и не лица, засягането
на личността, освен вербално и по унизителен начин – шамар през лицето и бутане,
при което и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че търсеното обезщетение от 2000
лева следва да бъде присъдено, като съответстващо на критериите за справедливост и
адекватност.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед
характера, степента и вида на уврежданията, интензивността на причинените болки и
страдания, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и
възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически
и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени
4
средства. Освен показанията на св. Г. и З., които свидетелстват за физическото и
емоционално състояние на ищцата, непосредствено след инцидента – силно
стресирана, уплашена, плачеща, неадекватна и пр., св. М. сочи, че тя се е почувствала
унизена от ситуацията, плачела, била притеснена, имала силно ***, устната й била ***,
боляло я ***, изпитвала безпокойство. Няма причини показанията й да не бъдат
кредитирани относно вредите, въпреки близките приятелски отношения, тъй като са
логични, житейски обясними, правдиви, отразяват лични впечатления непосредствено
по време и след случилото се и не са изолирани относно състоянието на ищцата.
Проявеното грубо, агресивно поведение и съприкосновение са се отразили
негативно както физически, така и психо – емоционално на пострадалата, преживяла е
унижение, стрес, страх, дискомфорт, обида, засягане достойнството на личността.
Предвид изложеното, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло. Възраженията в ОИМ, макар отразяващи обяснима защитна позиция,
не се споделят.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. В съответствие с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. На
основание чл. 86 ЗЗД се дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от датата на увреждането до погасяването.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищцата, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80
ГПК и док. за плащане на: 80 лв. – ДТ; 15 лв. – об. зап. и справки; 240 лв. – деп. 2ма св.
/изплатени/ и СТЕ; 550 лв. – адв. възн., съгл. ДПЗС /по отношение на което не е
направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на
устните състезания по делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Ж. Н. З., ЕГН
**********, с адрес: ***, следните суми: 2000 лева /две хиляди лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания, унижение, засягане на чест и достойнство от
непозволено увреждане на 27.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на деликта - 27.06.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 885 лева
/осемстотин осемдесет и пет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
5
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищцата, съгл. чл.
236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
*** – „Банка ДСК“ АД
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6