РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Силистра, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20243420101049 по описа за 2024 година
Ищецът „Ю. Б.” АД твърди, че по силата на договор за потребителски кредит №
FL891224 от 29.01.2018 г., сключен с наследодателя на ответницата Г. А. Ч., банката
предоставила на клиента си кредит от 10630 лв., който последният се задължил да ползва
срещу уговорена между страните лихва, като го погаси на равни месечни вноски в срок до
18.01.2023 г. Длъжникът починал на 04.09.2018 г и бил наследен от трите си дъщери;
същите не обслужвали задълженията по кредита, тъй като не заплатили вноска с падежна
дата 18.09.2018 г. и следващите, поради което кредиторът обявил предсрочната му
изискуемост. Тъй като две от дъщерите на кредитополучателя - В. Г. Ч. и Г. Г. Ч., се отказали
от неговото наследство, ищецът моли съда да осъди ответницата М. Г. Ч. да му заплати
сумата от 9547,23 лв., представляваща главница по договор за кредит FL891224 от
29.01.2018 г., възнаградителна лихва за периода от 18.10.2018 г. до 29.06.2022 г. в размер на
1310,09 лв., мораторна лихва за периода от 18.09.2018 г. до 12.03.2020 г. в размер на 617,11
лв., непогасени такси за обслужване на разплащателна сметка за периода от 18.04.2020 г. до
23.10.2022 г. в размер на 59,50 лв., непогасени такси по чл. 2, ал. 2 от договора във вр. т. 10,
от раздел 14, б. „В“ от Тарифата за таксите и комисионните на банката за периода от
18.04.2020 г. до 23.10.2022 г. в размер на 228,84 лв., разходи за уведомяване в размер на
345,60 лв., както и законна лихва върху главницата от 04.11.2022 г. до окончателното й
изплащане. Претендира направените по делото разноски, включително и тези по ч.гр.д. №
1582 по описа на СРС за 2022 г.
Ответницата М. Г. Ч., действаща чрез нейната майка и законен представител В. Д., не
взема становище по делото.
1
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл.
9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 60 ЗН.
С определението за насрочване на делото № 1157 от 30.12.2024 г. съдът е указал на
ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение в писмена молба с
препис за ответника да уточни размера на претендираната законна лихва върху главницата за
периода от 04.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 21.06.2024 г.
Размерът на претендираното вземане е задължителен реквизит на исковата молба съгласно
чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, чиято липса обосновава нейната нередовност, и представлява
основание за прекратяване на делото по отношение на неконкретизираната част от исковите
претенции, ако не бъдат изпълнени дадените от съда указания за отстраняване на
неточността. Определението с указанията е връчено на ищеца на 20.01.2025 г., като до
настоящия момент той не е предприел действия по тяхното изпълнение, поради което
производството по делото по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва
върху главницата за периода от 04.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда
– 21.06.2024 г. следва да се прекрати. В тази връзка следва да се отбележи, че макар искът да
е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – след отказ за издаване на заповед за
изпълнение, същият не се счита заведен от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповедта (арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК), а от датата на предявяване на исковата молба,
поради което законната лихва, начислена преди тази дата, следва да бъде индивидуализирана
в молбата със своя размер и върху нея следва да се заплати съответната държавна такса.
От представен по делото договор за кредит FL891224 от 29.01.2018 г. се установява,
че на същата дата банката встъпила в договорни отношения с кредитополучателя Г. А. Ч.,
по силата на които му предоставила потребителски кредит в размер на 10630 лв. срещу
поето от негова страна задължение да възстанови същия на 60 месечни вноски в срок до
18.01.2023 г. ведно уговорената за срока на ползването му договорна лихва. В чл. 9 от
договора е уговорена санкция за забава в плащанията, според която при просрочие на
погасителна вноска, както и настъпване на предсрочна изискуемост, потребителят дължи на
кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за периода на просрочието. Чл. 14
от договора предвижда като основание за настъпване на предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита допусната забава в плащанията на една или повече погасителни
вноски.
От представено по делото удостоверение за наследници е видно, че
кредитополучателят починал на 04.09.2018 г. и бил наследен от трите си дъщери В. Г. Ч. и Г.
Г. Ч. (двете първоначално конституирани като ответници по делото, като впоследствие
производството по отношение на тях е прекратено поради оттегляне на иска) и настоящата
ответница М. Г. Ч.. От момента на смъртта му било преустановено обслужването на
задълженията по кредита – не била заплатена погасителна вноска с падежна дата 18.09.2018
г. и следващите, поради което банката отправила изявление до наследниците за обявяване
2
предсрочната изискуемост на дълга, връчено на всяка от тях чрез залепване на уведомление
от ЧСИ. След получаване на исковата молба, по която е образувано настоящото
производство, първоначално предявена срещу тримата наследници, В. Г. Ч. и Г. Г. Ч.
направили откази от наследството на своя родител, които довели до оттегляне на
претенциите спрямо тях и прекратяване на производството по делото.
Според чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а чл. 60, ал. 1 ЗН гласи,
че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават. По делото е видно, че наследниците В. Г.
Ч. и Г. Г. Ч. са се отказали от наследството на кредитополучателя, а същевременно ищецът
не е ангажирал доказателства че ответницата М. Г. Ч. е приела това наследство, което
принципно би могло да се случи както изрично с писмено заявление, вписано в особената
книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, така и с конклудентни действия - такива, които несъмнено
предполагат намерение за приеме наследството – чл. 49, ал. 2 ЗН. Съгласно възприетото от
ВКС становище в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. по тълк.д. № 1 от 2021
г., ОСГК до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да
приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно
кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. Казаното сочи,
че предпоставка за ангажиране отговорността на наследника за задълженията на
наследодателя по реда на чл. 60, ал. 1 ЗН е приемане на оставеното от него наследство, което
следва от обстоятелството, че то не преминава по право и автоматически към наследниците,
а при откриването му лицата с наследствени права се призовават към наследяване, като
същите придобиват наследството с приемането му, проявяващо обратно действие от датата
на откриване на наследството (решение № 310 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 721/2008 г.,
III г. о.).
Чл. 61, ал. 2 ЗН гласи, че недееспособните, държавата и обществените организации
приемат наследството само по опис. В конкретния случай ищецът не е представил
доказателства, че непълнолетната ответница е извършила такова приемане, поради което
предявените срещу нея искове следва да се оставят без уважение, като заедно с това се
отхвърли и искането за присъждане на направените по делото разноски. Поради изложените
аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на иска, предявен от „Ю. Б.”
АД с ЕИК ......и адрес на управление: гр. С., бул. „О. п.“ № ......, представлявано от Д. Ш. и
М. В., срещу М. Г. Ч. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ № ...., ет. ....., ап. ......, действаща
чрез нейната майка и законен представител В. Д., чрез който ищецът моли съда да осъди
ответницата да му заплати законна лихва върху главницата по договор за кредит FL891224
от 29.01.2018 г., сключен с наследодателя Г.А. Ч., за периода от 04.11.2022 г. до 20.06.2024
г.
3
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от „Ю.Б.” АД с
ЕИК ........и адрес на управление: гр. С., бул. „О. п.“ № ......, представлявано от Д. Ш. и М. В.,
срещу М. Г. Ч. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ № ..., ет. ....., ап. ........, действаща чрез
нейната майка и законен представител В. Д., чрез които ищецът моли съда да осъди
ответницата да му заплати сумата от 9547,23 лв., представляваща главница по договор за
кредит FL891224 от 29.01.2018 г., сключен с наследодателя Г. А. Ч., възнаградителна
лихва за периода от 18.10.2018 г. до 29.06.2022 г. в размер на 1310,09 лв., мораторна лихва за
периода от 18.09.2018 г. до 12.03.2020 г. в размер на 617,11 лв., непогасени такси за
обслужване на разплащателна сметка за периода от 18.04.2020 г. до 23.10.2022 г. в размер на
59,50 лв., непогасени такси по чл. 2, ал. 2 от договора във вр. т. 10, от раздел 14, б. „В“ от
Тарифата за таксите и комисионните на банката за периода от 18.04.2020 г. до 23.10.2022 г. в
размер на 228,84 лв., разходи за уведомяване в размер на 345,60 лв., законна лихва върху
главницата от 21.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4