Р Е Ш Е Н И Е
№1714
Гр. Пловдив, 12.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение ,І състав, в публично съдебно
заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 1892 по
описа за 2020 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от И.Т.Т. с адрес: ***,
към момента в затвора в гр. Пазарджик чрез адв. В.С. ***, против Заповед
за спиране от работа № 79/23.06.2020 год., на *** на затвора - гр. Пазарджик.
По изложени съображения в жалбата се
иска от настоящия съдебен състав отмяна на процесната заповед, като неправилна
и незаконосъобразна. Поддържа се,че е нарушен чл.6 АПК ,както и че в заповедта не съдържат
фактическите и правните основания за издаването й.Претендират се разноски.
Ответникът по
жалбата - *** на Затвора –гр.Пазарджик в писмено становище поддържа ,че жалбата
е неоснователна. При издаването на заповедта са спазени всички нормативно
регламентирани формални и процесуални изисквания, като в съответствие и при
правилно приложение на закона ,като същата е издадена във връзка с молба на
самият жалбоподател. Моли да се потвърди заповедта.
По делото липсват
доказателства кога заповедта е връчена на жалбоподателя,единствено има
отбелязване ,че И.Т.Т. е запознат със същата.
Ето защо, като
намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от лице, притежаващо
правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, съдът счита жалбата за ДОПУСТИМА.
По основателността
на жалбата.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Предмет на съдебен
контрол е заповед № 79/23.06.2020г. на ***а
на затвора –гр.Пазарджик,с която е прекратено участието в трудовата дейност на И.Т.Т.- ДПФЗД фирма
„АББ“.
Установява се от
приложената административна преписка,че жалбоподателят е подал молба до ***а на затвора-гр.Пазарджик
на 19.06.2020г. с искане да бъде спрян от работа във фирма „АББ“,тъй като има
проблеми със синузита и дихателните пътища от
праха на работното място.В молбата жалбоподателят е посочил,че иска да работи,за да се прибере по
–рано при семейството си,но при строителите.
След писмена
резолюция на ***а на затвора-гр.Пазарджик, е проведено редовно заседание на
разпределителната комисия и за това е съставен Протокол № Р-73/23.06.2020г.,като
молбата на Т. е била уважена.
Въз основа на така
казания протокол и молбата на жалбоподателя е издадена оспорената №
79/23.06.2020г. на ***а на затвора
–гр.Пазарджик,с която е прекратено участието в
трудовата дейност на И.Т.Т.- ДПФЗД фирма „АББ“.
От правна страна
съдът намира следното:
Съгласно чл. 172,
ал. 1 ЗИНЗС и чл. 163, ал. 1 ППЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова
дейност има за цел тяхната ресоциализация, превъзпитание, придобиване или
повишаване на професионалната им квалификация. Чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС
предвижда, че възможностите за участие в трудова дейност се определят от
администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие в
рамките на разкритите работни места в Държавно предприятие "Фонд затворно
дело" и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите
заведения, а съгл. ал. 3 включването на лишените от свобода в трудова дейност
се извършва след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка
относно здравословното им състояние, възрастта, пола, професионалната
квалификация, техните интереси и предпочитания, оценката на риска и
изискванията на режима и охраната.
Съгласно чл. 166,
ал. 2 от ППЗИНЗС за назначаването на работа на лишените от свобода... ***ът на
затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед
и ако не са налице обстоятелствата по чл. 164, ал 8, предл. първо и второ,
възлагането на работата се смята за окончателно. Участието в трудова дейност се
прекратява също с писмена заповед на ***а на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие при наличие на посочените в чл. 170, ал. 2 и ал. 3
ППЗИНЗС обстоятелства.
В настоящия случай
атакуваната заповед е издадена от ***а на затвора-гр.Пазарджик, който съгл.
цитираната разпоредба се явява компетентен орган,като относно компетентността
на органа спор не е формиран.
Заповедта е мотивирана, като съгл. ТР № 16 от
31.03.1975 г. на ВС няма пречка мотивите да се намират и в други документи от
преписката – в случая това са Протокол №РД73/23.06.2020г. и молбата на И.Т. от 19.06.2020г.Ето защо твърденията на
жалбоподателя ,че липсва фактическо и правно основание за издаване на
оспорената заповед,са неоснователни.
В конкретния
случай е налице хипотезата на чл.170,ал.3 от ППЗИНЗС ,която сочи ,че при обективна невъзможност за изпълнение на
възложената работа участието в трудова дейност се прекратява с писмена заповед
на съответния ***. Жалбоподателят сам е
посочил,че не може да работи в среда,в която има прах,тъй като има
проблеми със синузита и дихателните пътища и тази молба е била уважена.Не би
могло да се говори за нарушаване на чл.6-принципа за съразмерност ,при
постановяване на оспорения административен акт.Въпросите,които се поставят от
процесуалния представител на жалбоподателя относно това,че на Т. е следвало да
бъдат осигурени предпазни средства при работа в прахова следа ,следва да бъдат
предмет на друго производство,различно от настоящия спор.
Предвид
изложеното, настоящият състав счита, че административният орган е постановил
един законосъобразен акт в съответствие с изискванията на чл. 172, ал. 3 от ЗИНЗС.
Чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода
имат право на подходяща работа. За така регламентираното право законодателят не
е предвидил корелативно свързано задължение на ответника да осигури работа на
лишените от свобода. Т. е. за ответника не съществува абсолютното задължение да
осигури работа на жалбоподателя, а като е съобразил нормата на чл. 172, ал. 3
от ЗИНЗС и здравословното състояние на жалбоподателя и го е спрял от работа, админстративният
орган е постановил един законосъобразен акт.
За жалбоподателя,
във всеки един момент съществува възможността да поиска да бъде назначен на
подходяща работа в съответствие със здравословното му състояние.
Предвид изложеното
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви, Административен съд
Пловдив,Първо отделение, I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба на И.Т.Т. с адрес: ***, към момента в затвора в гр. Пазарджик чрез
адв. В.С. ***, против Заповед за спиране от работа № 79/23.06.2020 год., на ***
на затвора - гр. Пазарджик
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: