РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. Бургас, 20.07.2017г.
Днес, 20.07.2017г.,
в закрито съдебно заседание, Мартин Баев – съдия-докладчик по НОХД № 3519 по описа на БРС за 2017г., след като се запознах с материалите по
делото и повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4 вр. с
чл. 194, ал.1 НК, срещу К. Н.Х. с ЕГН:
**********, в изпълнение на задълженията си като съдия-докладчик и
след извършване на проверката по чл. 248, ал.2 НПК, намирам следното:
На досъдебното производство по делото са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване
правото на защита на обвиняемия и пострадалия, поради следните причини.
Нито в
постановление за привличане на обвиняем (л.29-30 от
ДП), нито в обвинителния акт, е посочено чия собственост са вещите, за които се
твърди, че са предмет на кражбата. И на двете места е посочено само, че става
въпрос за „чужди движими вещи”. В уводната част на обвинителния акт прокурорът
е посочил, че към дата 20.09.2015г. св. В. управлявал лек автомобил „Ауди”,
който към този момент „по документи” не бил прехвърлен в Сектор КАТ и се водел
на св. Б., но между него и съпругата на В. имало
сключен договор за покупко-продажба и В. практически го стопанисвал като
собственик. Въпросното описание освен, че е юридически неиздържано, по никакъв
начин не способства да се разбере, чия в крайна сметка е била собствеността на
лекия автомобил към датата на инкриминираното деяние, според прокуратурата.
Неясно остава дали прокуратурата приема, че това е св. В. (който
го стопанисвал като собственик), дали приема, че това е св. Б. (доколкото
автомобилът в Сектор КАТ бил регистриран на негово име) или че това е неназованата по име съпругата на В., доколкото същата го е придобила
посредством покупко-продажба /в който случай е мислима и хипотеза и на
съсобственост в режим на СИО/. Допълнително объркване се привнася и от факта,
че в протокола за разпит на св. В. (л.38 от ДП) е
посочено, че същият е „неженен”.
При тълкуването
на състава на кражбата следва да се вземе предвид мястото, на което се намира
този престъпен състав в Наказателния кодекс, а именно – в Глава пета –
Престъпления против собствеността. Систематичното тълкуване на общия престъпен
състав на престъплението кражба налага извод, че собствеността на вещите, обект
на изпълнителното деяние е елемент от състава на престъплението, който трябва
да е задължително установен, за да се приеме, че престъплението е извършено.
Логическото тълкуване на този текст от НК дава основание да се приеме, че
законодателят, употребявайки израза „чужда движима вещ”, също е имал предвид,
че собствеността върху дадена вещ или вещи, е елемент от състава на това
престъпление, който при конкретизиране на едно деяние трябва да се запълни със
съответното съдържание, за да може да се приеме, че този престъпен състав е
осъществен. Именно поради необходимостта да бъде установено това, от чие
владение е била противозаконно отнета веща – във връзка с начина на
осъществяване на изпълнителното деяние, така трябва да бъде установено и чия
собственост е „чуждата движима вещ”, за да се приеме, че е осъществен този
престъпен състав, поради което законодателят, имайки предвид, че е възможно да
се касае за различни правни субекти, е обособил касаещите ги обстоятелства в
две различни групи, които обаче са все елементи от състава на това
престъпление.
От друга
страна обект на правна защита на престъпленията по Глава пета от Наказателния кодекс
са обществените отношения, свързани с правото на собственост върху имуществото
на правните субекти. Следователно „пострадало лице”, при нарушаване на тези
обществени отношения, е собственикът на определена вещ, обект на престъпно
посегателство по тази глава от Наказателния кодекс, а не лицето, което я държи,
ползва, „стопанисва като собственик” и т.н. С други думи неяснотата в
обстоятелствената част на обвинителния акт относно това кое е пострадалото
лице, /или лица/, т.е. кой е собственикът на изброените вещи следва да се
приравни на липса на обективен признак на състава на престъплението. След като
непълнотата в съдържанието на обвинителния акт се отнася към съставомерни
признаци на деянието, то нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй
като ограничава правота на защита на обвиняемия да разбере в какво е обвинен. В
този смисъл е Решение №104/11.03.2004г на ВКС по н.д.№714/2003г
І. н.о. Съобразно Решение № 130 от 29.05.2003г на ВКС
по н.д.№825/2002г ІІІ н.о. в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително посочва фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
него. Когато обвинителния акт не съдържа онези факти и
обстоятелства, които индивидуализират престъплението, той не може да изпълни
своята процесуална роля не само защото е изготвен в разрез с изискванията на
закона, но и защото всяка друга констатация на съда ще съставлява нарушение на
забраната за съществено изменение на обвинението. В тези случаи съдът е длъжен
да върне делото на прокурора. Коментираните въпроси са решени по недвусмислен
начин и в Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002г на ВКС по т.н.д. №2/2002г,
ОСНК, което има задължителна сила за съдилищата и прокуратурата и е
основополагащо по въпросите за съдържанието на допуснатите на предварителното
производство нарушения на процесуалните правила, които дават основание за
връщане на делото на прокурора.
Не на
последно място, посочването на собственика на веща е наложително и от
процесуална гледна точка, с оглед определяне на кръга от лица, имащи качеството
на „пострадал” по делото, на които разследващите органи следва да разяснят
правата и да дадат възможност да ги упражнят, при желание от тяхна страна.
В заключение
настоящият състав следва да посочи и следното. Видно от приложения по делото
протокол за разпит на св. В. Б. В. (л. 51 от ДП) към
датата на инкриминираното деяние 20-21.09.2015г.
същият се е легитимирал като собственик на лекия автомобил, като е придобил
собствеността посредством договор за покупко-продажба (л.52
от ДП). В показанията си, същият е изтъкнал, че през септември 2014г. след
постигната уговорка е предоставил автомобила на С. В. (за
която прокуратурата вероятно приема, че е съпругата на В., но
в тази връзка няма никакви доказателства), като В. е
поела задължение да заплати определена сума на В., СЛЕД което двамата да
сключат договор за покупко-продажба. Изрично е посочено, че В. окончателно се е
издължила на 24.09.2015г. и едва
тогава е бил сключен договор за покупко-продажба между В. и
В. (т.е. три дни след инкриминираната дата). В тази връзка е и представения по
делото договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите (л.53 от ДП). В случая предмет на възмездния
договор е лек автомобил и съгласно разпоредбата на чл.144,
ал.2 ЗДвП за прехвърляне правото на собственост е необходима писмена форма с нотариална
заверка на подписите, която форма е за действителност, т.е. – едва със
сключването на договора в съответната форма същият може да породи правните си
последици и едва от този момент правото на собственост преминава върху купувача.
Това води до логичния извод, че към 20-21.09.2015г. собственик на веща е бил
св. В. Видно от протокола му за разпит (л.51 от ДП),
въпреки, че такива указания са били дадени в постановлението по чл. 199 и чл.
108 НПК (л.50 от ДП ) същият не е бил запознат с правата си на пострадал в
наказателното производство и не са отразени изявленията му дали желае
предявяване на материалите по делото или не. Изявлението, че същият няма
претенции към автомобила, тъй като всичко му е платено и той вече не е негова
собственост (към момента на разпита) не са равносилни на последното и не водят
до обратния извод.
Всичко
казано по-горе води до извода, че на досъдебната фаза са допуснати съществени,
отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правата на обвиняемия и на пострадалия, което налага съдебното производство да
бъде прекратено и делото да се върне на прокурора.
Същият
следва да реши, кой е собственик на инкриминираните вещи към датата на
престъплението, да го отрази в постановлението за привличане на обвиняем и в
обвинителния си акт и да предприеме съответните действия, свързани с
гарантиране на правата на пострадалия.
Така мотивиран и на
основание чл. 249, ал.2, вр. с ал. 1. , вр. с чл.
248, ал.2, т.3 от НПК:
Р А З П О
Р Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното
производство по НОХД 3519/2017г. по описа на БРС.
ВРЪЩАМ на основание
чл.249 ал.2 от НПК делото на
прокурора.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на
обжалване и протестиране пред БОС по реда на Глава 22 от НПК, в 7 дневен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на БРП, на обвиняемия К.
Х. и на Й. В. В.,
на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: