РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Берковица, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100195 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Д. Е. Т. кумулативно обективно
съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правно
основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД – за
установяване спрямо ответницата съществуването на вземания в размер на
сумата 1649.78 лева, от които общо 216.10 лева за ползвани мобилни услуги
за периода 15.04.2020 г. – 14.06.2020 г.; общо 320.04 лева –вноски за лизинг,
от които 37.80 лева с настъпил падеж за периода 15.04.2020 г. – 14.06.2020 г. и
282.24 лева предсрочно изискуеми вноски, общо 580.78 лева неустойка при
предсрочно прекратяване на договора в размер на всички абонаментни такси,
но не повече от трикратен размер и общо 532.86 лева неустойка при
предсрочно прекратяване на договора в размер на разлика между стандартната
цена, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 459/2023 г. по
описа на РС – Берковица.
Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди в исковата си молба и
уточнителна молба вх. № 1311/08.05.24 г., че между него и ответницата са
сключени няколко договора за клиентски номер .... и .... за предоставяне на
1
мобилни услуги и за закупуване на мобилни устройства на преференциални
цени на лизинг, които подробно описва в исковата молба.
Твърди, че ответницата не е изпълнил задълженията си по договорите,
вследствие на което те са прекратени едностранно и са й начислени неустойки
за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната.
В уточнителната молба вх. № 1311/08.05.24 г., която поддържа с молба
вх. № 622/06.03.25 г. заявява, че задълженията на ответницата са в следните
размери, като подробно е описал как са формирани сумите, а именно:
Общо 216.10 лева за ползвани мобилни услуги за периода 15.04.2020 г.
– 14.06.2020 г.;
Общо 320.04 лева –вноски за лизинг, от които 37.80 лева с настъпил
падеж за периода 15.04.2020 г. – 14.06.2020 г. и 282.24 лева предсрочно
изискуеми вноски
Общо 580.78 лева неустойка при предсрочно прекратяване на
договора в размер на всички абонаментни такси, но не повече от
трикратен размер
Общо 532.86 лева неустойка при предсрочно прекратяване на
договора в размер на разлика между стандартната цена
Твърди се, че задълженията за мобилни услуги и лизингови вноски за
периода 15.04.2020 г. – 14.05.2020 г. са обединени във Фактура ..... г.
За задълженията за мобилни услуги и лизингови вноски за периода
15.05.2020 г. – 14.06.2020 г. е издадено кредитно известие ...... г.
За предсрочно изискуемите лизингови вноски и за неустойките са
издавани фактури – Фактура ..... г., Фактура ..... г.
Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 459/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от
ГПК и моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответницата му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за
2
изпълнение по ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС – Берковица в общ размер на
1649.78 лева
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна Д. Е. Т. чрез назначения й особен представител е
подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на
предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва
исковете.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200
ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по посочените договори - за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, респ. устройство на
изплащане, респ. предоставяне на интернет, по силата на които за изпълнение
на договора се ангажира отговорността на ответника; че вземането е станало
изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на
претендираните вземания и основанията за възникването им, както и размера
на търсените суми.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД - съществуване на неустоечна
клауза по валиден договор между страните, че ищеца е изправна страна по
договора, настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, включително едностранно прекратяване на договора поради
неизпълнение от страна на ответника; размера на претендираните вземания и
основанията за възникването им, както и размера на търсените суми.
В проведеното съдебно заседание ответницата чрез своя особен
представител заяви, че не оспорва самото облигационно отношение, а само
размера на претендираните суми.
С протоколно определение в първото по делото съдебно заседание съдът
е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на
валидно облигационо отношение по представените по ч. гр. д. № 459/2023 г.
3
на РС – Берковица договори.
В случая спорът по настоящото производство се свежда до размера на
дължимите суми.
Относно наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, съдът намира следното:
От представените по делото доказателства се установи, че между ищеца,
в качеството на продавач, респ. лизингодател и Д. Е. Т., в качеството на
купувач, респ, лизингополучател са сключени следните договори, за които са
представени доказателства по приложеното ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС –
Берковица /л. 22-143/:
На 11.09.2018 г. е сключен Договор за мобилни услуги за предпочетен
номер ......, с който е закупено устройство KIDS WATCH MyKi Touch
Green;
На 06.02.2020 г. е сключенo допълнително споразумение за
предпочетен номер ..... към Договор за мобилни услуги от 09.04.2019 г.
На 09.04.2019 г. е сключен договор за лизинг на XIAOMI Redmi S2 32
GB Dual Black за предпочетен номер ......
На 09.04.2019 г. за предпочен номер +359********* е сключен Договор
за мобилни услуги и Договор за лизинг на TABLET LENOVO Yoga 3 10
4 G X50M
На 06.02.2020 г. за предпочен номер ..... е сключенo Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги от 30.11.2015 г.
На 01.11.2018 г. за предпочен номер .....е сключенo Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги от 14.08.2018 г., с който
е закупено мобилно устройство HUAWEI E 3372 Telenor 4G CAT4
На 06.11.2019 г. за предпочен номер ..... е сключен Договор за мобилни
услуги, с който е закупено мобилно устройство TABLET LENOVO
Tab4 8 4G Black
На 29.01.2019 г. е сключенo допълнително споразумение за
предпочетен номер ...... към Договор за мобилни услуги от 24.05.2013
г.
На 22.10.2019 г. е сключенo допълнително споразумение за
предпочетен номер ..... към Договор за мобилни услуги от 08.01.2016
г., договор за лизинг от същата дата на NOKIA 2.2 Dual Black, договор
4
за допълнителен лизинг на NOKIA 3.1 White и договор за базови
аксесоари.
С подписването на всеки от посочените договори Д. Е. Т. е декларирала и
потвърдила, че Теленор България ЕАД /сега Йеттел България ЕАД/ й е предал
устройствата, предмет на договорите описани по-горе.
За задълженията на Д. Е. Т. ищецът е издал фактури, приложени на л.
128-169 и л. 144-152 по приложеното ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС –
Берковица.
Задълженията за мобилни услуги и лизингови вноски за периода
15.04.2020 г. – 14.05.2020 г. са обединени във Фактура ..... г. /л. 147 по
приложеното приложеното ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС – Берковица/, като
във фактурата изрично е посочено, че крайния срок за плащане на
фактурираните задължения е 30.05.2020 г.
За останалите лизингови вноски и за неустойките са издавани фактури –
Фактура ..... г. с посочен във фактурата краен срок за плащане – 30.08.2020 г. и
Фактура .....г. с посочен във фактурата краен срок за плащане – 16.09.2020 г.
/л. 151-152 по приложеното ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС – Берковица/.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице К.
Н. /л. 217-223/, от която се установи, че задълженията на ответницата по
всички договори възлизат общо на:
209.12 лева – за електронни съобщителни услуги
6.98 лева – за застраховка
320.04 лева – за лизингови вноски
1096.09 лева – за неустойки.
В заключението си вещото лице подробно е описало как са получени
посочените суми, като съдът изцяло възприема така даденото заключение на
вещото лице.
Относно сумите за предоставени услуги:
Не са наведени факти за липса на предоставяне услуга за периода, в
който ответницата не е заплащала дължимите абонаментни услуги.
Поради това съдът счита за доказано както валидното сключване на
договорите, така и изпълнението от страна на ищеца на задължението за
предоставяне на уговорените услуги.
5
Не се твърди и липсват доказателства ответницата да е заплатила
дължимите суми за услуги в общ размер на 209.12 лева, съобразно
заключението на вещото лице, начислени с фактура № **********/15.05.2020
г. /л. 147 по приложеното приложеното ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС –
Берковица/.
По делото не се спори относно размера на начислените месечни такси,
предвид което претенцията за заплащане сумите за предоставени услуги се
явява основателна по основание и размер.
По отношение на изпълнението на задължението следва да се посочи, че
съгласно чл. 27, раздел V от Общите условия плащането се извършва в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Фактурата е издадена на 15.05.2020 г. /л. 147 по приложеното ч. гр. д. №
459/2023 г. по описа на РС – Берковица/, като в нея е указано, че срокът за
плащане на задълженията е 30.05.2020 г.
Тоест след изтичането на този срок ответницата е изпаднала забава за
заплащане на сумата от 209.12 лева и вземанията, предмет на исковите
претенции са с настъпила изискуемост.
Претенцията следва да се отхвърли над установената от вещото лице
като дължима сума за услуги от 209.12 лева до пълния претендиран размер от
216.10 лева, поради недоказаност на претенцията до пълния претендиран
размер.
Относно лизинговите вноски:
Всички договори за лизинг са прекратени поради изтичане на срока на
тяхното сключване:
Договорът за лизинг на KIDS WATCH MyKi Touch Green е сключен на
11.09.2018 г. за срок от 23 месеца /л. 51 по приложеното ч.гр.д. № 459/2023 г.
на РС – Берковица/.
Договорът за лизинг на NOKIA 3.1 White е сключен на 2019 г. за срок от
23 месеца /л. 64 по приложеното ч.гр.д. № 459/2023 г. на РС – Берковица/.
Договорът за лизинг на XIAOMI Redmi S2 32 GB Dual Black е сключен
на 09.04.2019 г. за срок от 23 месеца /л. 83 по приложеното ч.гр.д. № 459/2023
г. на РС – Берковица/.
Договорът за лизинг на TABLET LENOVO Yoga 3 10 4 G X50M е
6
сключен на 09.04.2019 г. за срок от 23 месеца /л. 93 по приложеното ч.гр.д. №
459/2023 г. на РС – Берковица/.
Договорът за лизинг на NOKIA 2.2 Dual Black и договорът за базови
аксесоари е сключен на 22.10.2019 г. за срок от 23 месеца /л. 105-113 по
приложеното ч.гр.д. № 459/2023 г. на РС – Берковица/.
Тоест към датата на подаване на заявленеито за издаване на заповед за
изпълнение – 18.08.23 г. всички сключени договори за лизинг са били
прекратени поради изтичане на уговорения в тях срок и ответницата е била
изпаднала в забава за плащане на дължимите по тях лизингови вноски, които
съгласно заключението на вещото лице са в общ размер на 320.04 лева,
толкова колкото претендира и ищецът с исковата молба.
По делото липсват доказателства ответницата да е заплатила дължимите
лизингови вноски в общ размер на 320.04, начислени с издадените от ищеца
фактури – Фактура **********/15.05.2020 г., Фактура **********/15.08.2020
г. и Фактура **********/01.09.2020 г.
Предвид което претенцията за заплащане на неизплатените лизингови
вноски се явява основателна по основание и размер, като следва да бъде
уважена изцяло.
Относно начислените неустойки:
Ищецът претендира начислени неустойки поради предсрочно
прекратяване на договорите в размер на общо 1113.64 лева, от които - 580.78
лева, представляващи всички абонаментни такси, но не повече от трикратен
размер и 532.86 лева, представляващи разлика между стандартната цена.
Съдът намира, че претендираните последици от прекратяване на
договорите са неоснователни и за ищеца не е възникнало правото да търси
неустойка, тъй като по делото не се установи договорите да са развалени по
надлежния ред.
Съгласно чл. 19б и от Общите условия, ищцовото дружество има право,
при наличие на сочените хипотези /една, от които е изпадането на
потребителя в забава/ да прекрати едностранно индивидуалния договор.
За да бъде валидно упражнено това право следва да е налице писмено
изявление от страна на ищеца, като кредитор и изправна страна по договора,
което да достигне до неизправната страна –потребителя.
7
В случая в договорите не е предвидена форма на волеизявлението за
едностранно прекратяване на договора от страна на оператора. Поради което
относно начина на прекратяване на договорите следва да се приложат общите
правила на ЗЗД.
Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен
в писмена форма. След като се касае за писмени договори, изявлението за
развалянето им, с което се предоставя възможност за изпълнение в рамките на
подходящ срок, следва да бъде направено също в писмена форма.
Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е
достигнало до ответницата, пада върху ищеца и същият следва да го установи
при условията на пълно доказване.
За доказването на това обстоятелство ищецът е представил „последна
покана за доброволно плащане“ от 15.07.2020 г. /л. 173/, но по делото липсват
доказателства тази покана да е достигнала до ответницата, съответно
последната да е бил уведомена, че при неизпълнение на задълженията си по
сключените договори същите ще бъдат предсрочно прекратени.
Предвид което съдът приема, че процесните договори не са прекратени
на посоченото основание, а оттук и претенцията на ищеца за начислените
неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Дори и договорите да бяха прекратени предсрочно претенцията за
заплащане на претендираните неустойки се явява неоснователна поради
следните причини.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че на основание чл. 7, ал.
3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто е настоящия.
По отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената следва да се
посочи още, че с тази клауза по същество ищецът се стреми да извърши
8
промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на
предоставените устройства на изплащане, едностранно, без съгласието на
потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до
явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен
това така определеният размер на неустойката противоречи на
обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а
"увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставените
устройства на изплащане. Същата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, в какъвто смисъл са разясненията в т. 4 от ТР №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По този начин се
достига до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, което е
недопустимо.
С неустойката от всички абонаментни такси, но не повече от трикратен
размер също се постига ефектът на реалното изпълнение на договора от
страна на потребителя, само че под друго наименование. Уговорена по този
начин неустойката противоречи на добрите нрави, доколкото с нея се цели да
се замести реалното изпълнение на договора. Възприемането на подобна
клауза като валидна отново би довело до допускане на неоснователно
обогатяване на мобилния оператор без да е предоставил насрещна услуга за
сметка на ответната страна, което би нарушило принципа за справедливост.
По горните съображения съдът намира, че претенцията по отношение на
така начислените неустойки следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство съобразно уважената част или 0.32 %, в какъвто
процент следва да се присъдят и направените разноски, а именно – 671.04
лева /от общо заплатените суми -заплатената ДТ за разглеждане на исковата
молба в размер на 167 лева, 400 лева – депозит за особен представител, 300
9
лева първоначален депозит за вешо лице, 480 лева платено адвокатско
възнаграждение и 750 лева допълнителен депозит за вещо лице/ и 164.16 лева
за заповедното производство /от заплатената ДТ в размер на 33 лева и 480
лева платено адвокатско възнаграждение./
Ответницата не е направила и не претендира заплащането на разноски,
предвид което не й се дължат такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че Д. Е. Т. с ЕГН ********** от гр. Б.,
ДЪЛЖИ НА ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, СУМАТА общо 209.12 лева за ползвани мобилни услуги за
периода 15.04.2020 г. – 14.06.2020 г. и общо 320.04 лева – вноски за лизинг за
клиентски номера .... и ......по Фактура ..... г., Фактура .....г. и Фактура ..... г., за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 459/2023 г. по описа на
РС – Берковица, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над посочените суми
до пълния предявен размер от 216.10 лева за ползвани мобилни услуги, както
и изцяло за претендираните неустойки в общ размер 580.78 лева неустойка
при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички абонаментни
такси, но не повече от трикратен размер и общо 532.86 лева неустойка при
предсрочно прекратяване на договора в размер на разлика между стандартната
цена.
ОСЪЖДА Д. Е. Т. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на
ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, СУМАТА 671.04 лева - разноски за исковото производство и 164.16
лева - разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
10
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
11