Определение по дело №596/2021 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №  261183                                                                                                      

гр.Пловдив,02.07.2021г.

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли,през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           СВЕТЛАНА СТАНЕВА                                  

 

като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 596/21г. по описа на ПДОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Образувано по частна жалба на „Венис 2017“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив определение № 260778/29.01.21г.,постановено по  гр.д.№ 4316/20г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е спряно производството по делото на осн.чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до окончателното приключване с влязло в сила съдебно решение,на производството по т.д.№ 116/20г.по описа на ПдОС.

Недоволно от определението е останало дружеството-ищец „Венис 2017“ЕООД,което счита същото за  неправилно и необосновано по изложени в частната жалба съображения.Иска от съда неговата отмяна и връщане на делото на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответницата по частната жалба- Е.К.Р.,ЕГН-********** не е  изразила становище по същата.

ПдОС, след  преценка на доказателствата и доводите,изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от страна,която има право и интерес от обжалване,срещу съдебен акт,който подлежи на обжалване с частна жалба,поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Пред ПдРС е образувано  гр.д. № 4316/20г.по искова молба на  „Венис 2017“ЕООД против  Е.К.Р. за осъждане на ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата от 15 200лв.,изтеглени от сметката на дружеството от починалия неин наследодател,съдружник и управител на дружеството К. К. в периода 21.08.18г.-22.10.18г.

С отговора на исковата молба ответницата Р. е посочила,че тя е предявила против „Венис 2017“ЕООД иск за изплащане на  размера на онаследения от нея дружествен дял по чл.125,ал.3 от ТЗ,предмет на търг.д.№ 116/20г.по описа на ПдОС.

От приложената  по делото справка от ПдОС е видно,че със същото вземане дружеството е направило възражение за прихващане по т.д.№ 116/20г.,образувано по иска на Е.Р..

С атакуваното определение районният съд е спрял производството по гр.д.№4316/20г.,като е приел,че спирането на производството по реда на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК е допустимо в случаите,когато в същия или в друг съд се разглежда дело,решението по което има значение за правилното решаване на спора по друго дело.Съгл.чл.298,ал.4 от ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешеното с него възражение за прихващане и наличието на влязло в сила решение по отношение на него съставлява,на осн.чл.229,ал.1,т.4 от ГПК абсолютна процесуална пречка същото вземане да бъде предмет на отделно исково производство.Затова когато е налице висящ процес по преюдициалния въпрос,чл.229,ал.1,т.4 от ГПК задължава съда да спре обусловеното от нея производство,докато се породи СПН и вече може да бъде взета предвид.Според съда в случая спирането на производството е обусловено от необходимостта да се извърши преценка за допустимостта на предявения иск (наличието на положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни предпоставки) към момента на постановяване на решението по съществото на спора.Според ПдРС в хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК е ирелевантно кое е по-късно заведеното дело.

Настоящата инстанция намира,че в случая става въпрос за допустимостта на паралелна висящност на две дела между същите страни,за едно и също вземане,като по едното е предмет на предявен осъдителен иск (гр.д.№ 4316/20г-.на ПдРС),а по другото (т.д.№ 116/20г.на ПдОС)-предмет на възражение за прихващане.Въззивният съд счита,че в случая на спиране подлежи не производството,по което вземането е предявено с иск,а това,по което е предявено възражението за прихващане.Още повече,от приложената справка от ПдОС не става ясно дали възражението за прихващане е прието за разглеждане.Ако производството по предявеното с иска вземане приключи преди производството по делото,което обуславя предявеното с възражение вземане,няма пречка същото вземане да бъде предявено с иск в отделно производство.

Предвид горното настоящата инстанция счита,че следва да се отмени като незаконосъобразно атакуваното определение,с което е спряно производството по делото и същото следва да се върне на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Водим от горното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                                                           

ОТМЕНЯ определение № 260778/29.01.21г.,постановено по  гр.д.№ 4316/20г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е спряно производството по делото на осн.чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до окончателното приключване с влязло в сила съдебно решение,на производството по т.д.№ 116/20г.по описа на ПдОС.

ВРЪЩА делото на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: