№ 1465
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500784 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от Агенция за събиране на
вземания ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева, чрез пълномощник юрисконсулт
Цветанка Петкова, против Разпореждане №4779 от 21.04.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№1983/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която съдът е отхвърлил
заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на Агенция за събиране на вземания ЕАД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника С. Р. М. ЕГН
********** от гр. Б., ул. „О.“ № ** за заплащане на сумата от 20,25 лв. – договорна лихва за
периода от 25.01.2021г. до 24.03.2021г. и сумата от 110,40 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода 26.01.2021г. – 28.03.2022г. на основание договор за потребителски
кредит № 480815 от 24.12.2020г., сключен на със „Сити Кеш“ ООД, като по силата на
приложение № 1 от 26.08.2021 г. към договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
частният жалбоподател е придобил от заемодателя вземанията по договора.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който
счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и върне делото
на БРС за издаване на заповед за изпълнение. Излага съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено следното:
Производството по делото пред БРС е образувано по заявление от Агенция за събиране на
вземания ЕАД против С. Р. М. за сумата от 300 лева – главница по потребителски кредит
№480815 от 24.12.2020г., 20,25 лева – договорна лихва за периода 25.01.2021г. –
24.03.2021г., обезщетение за забава от 110,40 лева за периода от 26.01.2021г. до подаване на
1
заявлението в съда, законна лихва за забава до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
БРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №1299/21.04.2022г. по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №1983/2022г. за сумата от 300 лева – дължима главница по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва считано от 29.03.2022 г., както и разноски
за държавна такса – 17,42 лева и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови отказа си за присъждане на договорна лихва в размер на 20,25 лева, предмет
на обжалване в настоящото производство, районният съд е счел, че искането на основание
чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, във вр. с чл.26 ал.1 предл. трето от ЗЗД е в противоречие с добрите
нрави, поради което е нищожно, както и, че договорът е недействителен на основание чл.22
във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 и чл.10 ал.1 от ЗПК, като не е ясно как е формиран ГПР към
който следва да се прибави и т.н. „неустойка“ при липсата на обезпечение по чл.8 от
договора, включена в погасителния план и имаща характер на скрита възнаградителна
лихва, като се позовава на практика на съдилищата. По отношение на искането за
присъждане на обезщетение за забавено плащане, първоинстанционният съд се позовава на
чл.411 ал.2 т.1 от ГПК, тъй като заявителят не е отстранил констатираните нередовности в
указания тридневен срок, а съдът указва, че мораторната лихва съобразно главницата
изчислена с калкулатор възлиза на 35,33 лева.
По отношение на споровете за нищожност свързани с договорната лихва съществува
практика на различни състави на ВКС за определяне предела на договорната лихва с оглед
на това да не се накърняват изискванията на морала и добрите нрави и в кои случаи
надвишаването на размера води до нищожност на съответната клауза. Преимуществено ВКС
сочи като горен праг на договорната лихва трикратния размер на законната лихва. Над този
размер се възприема, че е налице накърняване на добрите нрави, водещо до нищожност на
клаузата за размера на договореното под формата на лихва възнаграждение на кредитора.
В настоящия случай предмет на обсъждане е договорна клауза на договор за кредит,
предлаган от търговец по занятие, поради което правилата за поведение на субектите в
правоотношението са предмет на уреждане от специален закон, в случая Законът за
потребителския кредит. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че
приложението на ЗПК е задължително и уредените от него правила са приложими по
сключените договори за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от същия закон
предвижда, че годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения по левове и валута, определена с
постановление на МС на РБ. Цитираният законов текст цели избягване възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна. В това производство съдът
следва да прецени дали определения размер на ГПР – до 50% е спазен или е налице
противоречие с морала и добрите нрави при надвишаването му. Разпоредбата на чл.19 ал.4
от ЗПК съобразена с Постановление № 426 от 18.12.2014 г. на МС на РБ за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния
лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора определя, че максималният
2
размер на ГПР не може да надвишава 50% и това в случая е спазено, поради което
изложеното от районният съд за нищожност на договорената възнаградителна лихва се
явява неоснователно, тъй като посочения годишен процент на разходите е в размер на
47,79%.
Що се отнася до претенцията за присъждане на лихва за забава за периода от 26.01.2021г. до
подаване на заявлението в размер на 110,40 лева, съдът намира, че частния жалбоподател е
спазил указания тридневен срок за отговор по оставеното без движение заявление – същото
е изпълнено на 12.04.2022 г., а молбата е входирана на 15.04.2022 г. По отношение на
претендирания размер, съдът намира, че в производството по чл.410 от ГПК не може без
назначаването на експертиза /което би станало в производство по чл.422 от ГПК/ да се
определя размер на претендирана сума.
Това налага отмяна на разпореждането на БРС и връщане на делото на заповедния съд за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 20,25 лева – възнаградителна лихва за
периода 25.01.2021 г. – 24.03.2021 г., сумата от 110,40 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода 26.01.2021г. – 28.03.2022г., 7,58 лева – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 15 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсулско
възнаграждение - разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 4779 от 21.04.2022 г., постановено по
ч.гр.д. №1983/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на Агенция за
събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение против длъжника С. Р. М., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „О.“ №
**, за заплащане на сумата от 20,25 лева – възнаградителна лихва за периода
25.01.2021 г. – 24.03.2021 г., сумата от 110,40 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода 26.01.2021г. – 28.03.2022г., както и за сумата от 7,58 лева
– разноски в заповедното производство и сумата от 15 лева – държавна такса
и 50 лева – юрисконсулско възнаграждение - разноски за настоящата
инстанция, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДЛЪЖНИКЪТ С. Р. М. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „О.“ № **, да
заплати на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от изпълнителния директор
Юлия Юргакиева, сумата от 20,25 лева – възнаградителна лихва за периода
3
25.01.2021 г. – 24.03.2021 г., сумата от 110,40 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода 26.01.2021г. – 28.03.2022г., сумата от 7,58 лева –
разноски в заповедното производство, сумата от 15 лева – държавна такса и
50 лева – юрисконсулско възнаграждение – разноски за настоящата
инстанция.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4