Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 05.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Кристина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 734 по описа за 2021 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на адвокат С.С.- САК, особен представител на ответника Г.И.Н.,
срещу Решение № 20233144/22.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 54322/2019 г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми състав. Във въззивната жалба се
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон, като са изложени съображения. Моли се
обжалваното решение да бъде отменено.
Въззиваемите Н.Г.Н. и
К.Г.Н., чрез тяхната майка и законен представител С.М.А., в срока по чл.263,
ал.1 ГПК, са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват и молят да
бъде оставена без уважение. Моли се на адвокат В.К.М. да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата за безплатно процесуално представителство на въззиваемите по
делото пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е
допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от страна имаща правен
интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийски
градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
становището и възражението на страните, приема за установено следното:
С Решение №
20233144/22.10.2020 г., постановено по гр.д. № 54322/2019 г., по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 158-ми
състав, е осъден, на основание чл.
143, ал. 2 СК, Г.И.Н. да заплаща на малолетния Н.Г.Н., действащ чрез своята
майка и законен представител С.М.А. месечна издръжка в размер на 150,00 лв.,
считано от 25.09.2019 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване; осъден
е, на основание чл. 149 СК Г.И.Н. да заплати на малолетния Н.Г.Н., действащ
чрез своята майка и законен представител С.М.А. издръжка за минало време в
размер на 1 800,00 лв. за периода 25.09.2018 г. - 24.09.2019 г. (по 150,00 лв.
месечно); осъден е Г.И.Н. да заплаща
на малолетната К.Г.Н., действаща чрез своята майка и законен представител С.М.А., месечна издръжка в размер на 150,00 лв.,
считано от 25.09.2019 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване; осъден е, на основание чл. 149 СК, Г.И.Н.
да заплаща на малолетната К.Г.Н. действаща чрез своята майка и законен
представител С.М.А., ЕГН издръжка за
минало време в размер на 1 800,00 лв. за периода 25.09.2018 г. - 24.09.2019 г.
(по 150,00 лв. месечно); допуснато е, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените в полза на Н.Г.Н. и К.Г.Н. издръжки; осъден е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.И.Н. да заплати на Н.Г.Н. и на К.Г.Н., действащи чрез своята майка и
законен представител С.М.А. сумата от 530,00 лв., представляваща разноски, осъден е Г.И.Н. да заплати по сметка на
Софийския районен съд, сумата от 732,00 лв., представляваща държавна такса
върху присъдените издръжки, както и възнаграждение на назначения му особен
представител.
Във въззивната жалба
са наведени доводи, че решението е неправилно, защото съдът неправилно и
необосновано е приел, че ответникът по делото дължи издръжка на ищците за минал
период, вкл. за периода от 25.09.2018 г. до 25.09.2019 г., като се отбелязва,
че ако ответникът действително не е предоставял издръжка на своите деца още от
2013 г., то такава нямало да се претендира едва през 2019 г. В тази връзка се
излага, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелката Л.Л.,
които били противоречиви и съдържали недоказани по делото предположения, че
ответникът живее и работи в Кипър.
Излагат се доводи, че
по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи
обоснован извод, че Г.Н. не е плащал никаква издръжка на ищците за периода от
25.09.2018 г. до 25.09.2019 г., отделно, не са събрани доказателства, че
последният действително работи в чужбина.
Твърди се също, че
решението е неправилно, защото съдът необосновано е определил размера на
месечната издръжка за всеки един от ищците, както за миналия период, така и за
в бъдеще, като е посочено, че съгласно чл.142, ал. 2 от СК „минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата“. Отбелязва се, че през 2018 г. минималната работна заплата е била в
размер на 510 лв. (арг. Постановление на МС № 316 от 20 декември 2017 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната), като от
01.01.2019 г. година е увеличена на 560 лв. (арг, Постановление на МС № 320 от
20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната) и едва от 01.01.2020 г. е в размер на 610 лв. (арг. Постановление на
МС № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне размера на минималната работна
заплата за страната), поради което и присъдената от съда издръжка за минало
време в размер на 150 лв. на месец е неоснователна и прекомерно завишена.
Излагат се и доводи, че че претендираните от ищците по делото суми са
погасени по давност, поради което и Съдът е следвало да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.
Настоящият
съдебен състав намира доводите във въззивната жалба за неоснователни.
Въззивният
съд напълно споделя подробно установеното от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети
в първата инстанция, поради което настоящият съд не намира за необходимо да
преповтаря тези доказателства и изводи, и препраща към тях.
От
така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Първоинстанционното
решение е правилно във всички негови части. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Неоснователно се явява
оплакването на въззивника, че „ако ответникът действително не беше предоставял
издръжка на своите деца още от 2013г., то такава нямаше да се претендира едва
през 2019г., тъй като търсенето на издръжка по съдебен ред е право, а не
задължение на страната и неупражняването му не доказва по никакъв начин, че
ответникът е заплащал издръжка, както твърди жалбоподателят.
Неоснователно е и
оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на
свидетелката Л.Л., тъй като те са противоречиви и съдържащи предположения. В
случая тази свидетелка макар и призована по искане на ищците, е майка на
ответника, като нейните показания настоящият
съд не намира за противоречиви. Св. Л. е посочила, че синът й живее в Кипър от
5 години, три години е ходила поред с децата там, знае, че работи във фирма за
алуминиева дограма и че получава 700 евро, но не е сигурна за сумата.
Неоснователно е и
оплакването на въззивника, че „съдът необосновано е определил размера на
месечната издръжка на всеки един от ищците, както за миналия период, така и за
в бъдеще”, тъй като при постановяване на решение за издръжка съдът не може да
определи размер на издръжката под определения със закон минимум, но не е длъжен
да присъди минимума. В процесния случай присъдената от съда издръжка от по 150
лв. на дете за минал период надвишава незначително нормативно определения
минимум, а размерът на издръжката за в бъдеще е дори под минимума за 2020г.
Неоснователно се явява оплакването, че „претендираните
от ищците по делото суми са погасени по давност”. Съгласно чл.149 от СК
издръжка за минало време може да се търси най-много една година назад от
предявяването на иска. Този срок е съобразен от ищците, като правилно
първоинстанционният съд е осъдил ответникът да заплати издръжка за минало време
на двете деца считано от 25.09.2018 г. до 24.09.2019 г.
От представените пред въззивната инстанция от
страна на особения представител на въззивника преписи от шест броя разписки от „Уестърн
Юнион“, надлежно преведени от английски на български език от назначен от
настоящия съд преводач, от дати 15.06.2018 г.,
20.07.2018 г., 15.03.2019 г. 12.04.2019 г., 14.06.2019 г., 21.06.2019
г., представени в открито съдебно заседание, проведено на 08.11.2021 г. пред
СГС, не се установява основанието, за
което са извършвани преводите относно отразените в тях суми, поради което не
може да се приеме, че с тези суми е заплащана издръжка на децата Н.Г.Н. и К.Г.Н..
Също така, от приложените по делото писмо от „Ц.
К.Б.“ АД, постъпило в Софийски градски съд на 18.03.2022 г., и писмо от „П.И.Б.“ АД, постъпило в Софийски градски съд
на 06.04.2022 г., се установява, че в системата на Ц. К.Б. при нейните
подпредставители за Уестърн Юнион за периода 25.09.2018 г. до 25.09.2019 г.,
лицето Г.И.Н. не е изпращал парични преводи на С.М.А. в клоновата мрежа на ЦКБ
АД и подпредставителите им за Уестърн Юнион за този период, както и че за същия
период посочените лица нямат извършени преводи чрез системата за бързи плащания
Уестърн Юнион чрез „П.И.Б.“ АД. Подобни данни се съдържат и в писмото на
„Търговска банка Д“ АД, представено с писмените бележки от особения
представител на въззивника.
Съобразно
изложеното, първоинстанционното решение е постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
Съгласно
от протокол от открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2022 г., е
определено на особения представител да бъде издаден РКО за сумата от 300 лв.,
платими от бюджета на СГС.
С
оглед изхода на делото, въззивникът Г.И.Н.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за особения
представител адв. С.А.С. - САК, да
заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 288 лв. както да заплати и
сумата в размер на 300 лв. на адвокат В.К.М.,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като
представителството е безплатно, видно от Декларация по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, а също и 180 лв.
за назначения преводач Г.Й.Р., извършил превод от английски на български език
на представените от особения представител на въззивника преписи от шест броя разписки от
„Уестърн Юнион“ .
Така мотивиран,
Софийска градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20233144/22.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 54322/2019 г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми състав.
ОСЪЖДА Г.И.Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 300 лв. - възнаграждение за особения представител -
адвокат С.А.С., да заплати по сметка
на Софийски градски съд държавна такса в размер на 288 лв. за въззивната жалба,
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 180 лв. – възнаграждение
за назначен преводач от английски на български език, както и да заплати 300 лв.
на адвокат В.К.М. – САК, личен № ********,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.