Решение по дело №129/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 232
Дата: 7 декември 2023 г.
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20237110700129
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 232

гр.Кюстендил, 07.12.2023г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№129/2023г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

К.К.С. и М.Д.С. ***, чрез пълномощника адвокат Д.З., съдебен адрес *** оспорват заповед №РД-00-475/04.04.2023г. на кмета на Община Кюстендил, с която е наредено да премахнат незаконен строеж „Пристройка, надстройка и реконструкция на едноетажна жилищна сграда“, находящ се в съсобствен УПИ ХІІ-1256, кв.146 по плана на гр.Кюстендил. Релевират се възражения за незаконосъобразност, свързани с допуснати нарушения на производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски по опис.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

                 Производството по издаването на оспорения акт е започнало със съставянето на КА №13/15.11.2022г. от служители за контрол по строителството в Община Кюстендил във връзка с получена сигнал вх.№94-00-4226/07.11.2022г. От съдържанието на КА се установява, че се твърди наличието на строеж, представляващ пристройка, надстройка и реконструкция на едноетажна жилищна сграда в УПИ ХІІ-1256, кв.146 по плана на гр.Кюстендил, с нетраен градоустройствен статут. Посочено е, че жилищната сграда е едноетажна и е с премахнат покрив и гредоред под него. Зад сградата, на вътрешната регулационна линия и до двете странични такива е изпълнено строителство, което се оформя като пристройка към жилищната сграда. Над така оформения етаж е излята стоманобетонна плоча и над нея са изпълнени 8 бр. стоманобетонни колони с размери 0.25м/0.25м/2.20м. Между тях са изпълнени ограждащи стени от единични тухли и от тухли четворки на варов разтвор с дебелина 0.25м и височина 2.00м. Изградени са и вътрешни преградни стени с дебелина 0.12м, като са оформени три помещения и коридор. Над стените е изпълнен стоманобетонов пояс с размери 12см/17см, в ограждащите стени са оставени отвори за прозорци. Между двата етажа е изпълнено стълбище. Изградена е покривна конструкция с покритие от битумни керемиди.

                 Като собственици на строежа са посочени К.К.С. и М.Д.С.. КА е съставен в присъствие на жалбоподателите. В законоустановения срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ е депозирано възражение от М.Д.С..

Издадена е заповед №РД-00-475/04.04.2023г. от кмета на Община Кюстендил, с която е наредено на К.К.С. и М.Д.С. да премахнат незаконен строеж „Пристройка, надстройка и реконструкция на едноетажна жилищна сграда“, находящ се в съсобствен УПИ ХІІ-1256, кв.146 по плана на гр.Кюстендил. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, тъй като е извършен в нарушение на предвижданията на ПУП и действащите правила и норми на застрояване, без строителни книжа и документи, в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.169, ал.1 от ЗУТ. Прието е още, че строежът не е търпим с оглед изискванията на §16, ал.1 от ПР ЗУТ и §127 от ПЗР ЗИД ЗУТ. В заповедта не е посочена година на изграждане на строежа и категория на същия.

Изготвено и прието по делото е заключение вх.№4447/15.11.2023г. на в.л.Т.Н. /оспорено от ответната страна, без искане за назначаване на разширена експертиза/, от което се установява, че процесния строеж фигурира в ПР за кв.146 /заповед №1345/20.05.1965г./, като след частично изменение на ЗПР за парцел V кв.146 на гр.Кюстендил парцела се преотрежда от парцел за жилищен блок в осем парцела за индивидуално жилищно строителство, един от които е процесния /заповед №513/18.03.1992г./. Според него сградата, находяща се  в североизточната част на УПИ и тангираща до навес, залепена до дворищнорегулационната граница /дъно / на парцела е двуетажна. С този план сградата не се потвърждава и част от нея попада в новопредвидено петно за строеж на триетажна жилищна сграда. Според вещото лице строежът е извършен при условията на чл.151 от ЗУТ. В с.з. вещото лице посочва, че сградата на място е двуетажна, като изцяло нова е покривната конструкция – нови греди, но коминът, който е вътре е много стар. Носещите колони са платинирани – бетонът е платиниран от атмосферните влияния, видимо е пожълтял и позеленял. Сградата се обитава. Според експертът строежът  е търпим.

                   С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимни субекти и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:

                   По своята правна същност заповед №РД-00-475/04.04.2023г.  на кмета на Община Кюстендил е индивидуален административен акт. По отношение на нея следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган по арг. от чл.225а, ал.1 във вр.с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.

Съдът счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснато нарушение на чл.59, ал.2 от АПК във връзка с наличието на фактически и правни основания за издаването й, т.е. съдът намира същата за немотивирана. Не е изпълнено и задължението на административния орган по чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, отнесени и рефлектиращи и върху съдържанието на заповедта, досежно незаконния строеж. При издаване на заповедта по чл.225а от ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с акта разпоредителни действия, досежно година на извършване, категория на строителството, вид и обем на строителните дейности, извършени на място, което в случая не е направено. Органът квалифицира строежа като незаконен, доколкото на първо място приема, че е извършен в нарушение на предвижданията на ПУП и действащите правила и норми на застрояване, без обаче да изложи конкретни фактически основания в подкрепа на своите изводи – не са посочени конкретните несъответствия с плана /какво предвижда плана и какво реално е извършено на място/, като и правилата, които са нарушени.

Не е извършена и конкретизация по отношение на пристрояването, надстрояването и реконструкцията, които са приети, че са извършени на място. Изпълненото строителство, възприето като пристрояване въобще не е описано - в обстоятелствената част на заповедта, както и в останалите документи по преписката не е дадено конкретното описание на строежа като квадратура, обем и начин на извършване. По идентичен начин е процедирано и по отношение на твърдяната реконструкция. Изводите за незаконност са формирани без да се посочат обстоятелствата, които го обосновават.

В обстоятелствената част на заповедта, както и в останалите документи по преписката не е посочена категорията на строежа, както и годината на изграждането му. В този смисъл изводите за незаконност и за нетърпимост не почиват на обстоятелства, които ги обосновават. Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи фактите, имащи отношение към съществени характеристики на строежа и едва след това да формира изводите си. Отсъствието на релевантни за спора обстоятелства от една страна възпрепятства контрола за законосъобразност на заповедта, а от друга - е недопустимо да се извършва за първи път в съдебното производство. С оглед на изложеното съдът счита, че са налице основанията по чл.146, т.2 и 3 от АПК.

 Съдът намира оспорената заповед и за материално незаконосъобразна. Безспорно е наличието на изградена в УПИ ХІІ-1256, кв.146 по плана на гр.Кюстендил жилищна сграда, като от заключението на вещото лице се установява, че съгласно предвиждането на ПР е отразена още 1965г., а съгласно ЗРП от 1992г. тя е двуетажна. Изградената на място покрива характеристиките на такава. Същевременно от административния орган не се доказа тази сграда според предвижданията на ПУП каква характеристика има, кога е изградена, в какъв обем са новите строителни дейности, чрез които се твърди извършване на надстрояване, пристрояване и реконструкция на едноетажна сграда. В този смисъл съдът счита, че изложеното в оспорената заповед, касателно извършеното строителство и нетърпимост на същото /липсва доказана година на изграждане/ не се потвърди чрез провеждане на пълно и главно доказване, поради което и изводите на административния орган останаха недоказани. Налице е отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. 

Гореизложеното обуславя извода на съда за незаконосъобразност на заповед №РД-00-475/04.04.2023г. на кмета на Община Кюстендил, поради което същата ще бъде отменена.

                  С оглед изхода от делото съдът присъжда съдебни разноски на жалбоподателите общо в размер на 2173.75 лв. /20 лв. държавна такса, 1226 лв. възнаграждение за в.л. и 927.75 лв. адвокатско възнаграждение/.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТМЕНЯ заповед №РД-00-475/04.04.2023г. на кмета на Община Кюстендил, с която е наредено на К.К.С. и М.Д.С. *** да премахнат незаконен строеж „Пристройка, надстройка и реконструкция на едноетажна жилищна сграда“, находящ се в съсобствен УПИ ХІІ-1256, кв.146 по плана на гр.Кюстендил. 

ОСЪЖДА Община Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 да заплати общо на К.К.С. и М.Д.С. ***  съдебни разноски в размер на 2173.75 лв. /две хиляда сто седемдесет и три лв. и седемдесет и пет ст./.

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: