Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53/07.05.2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на десети април,
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело
№ 113/19 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на Сдружение „Тракийско дружество Капитан Петко
войвода“ – Варна против решение № 2139/10.12.2018 г. по гр.д.№ 2775/17 г. на
Окръжен съд – Варна в частта му, с която са уважени предявените от Сдружение
„Съюз на тракийските дружества в България“ – София искове по чл.79 от ЗЗД и
чл.86,ал.1 от ЗЗД и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба
за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което
исковете бъдат отхвърлени изцяло.
В
подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът
на Сдружение „Съюз на тракийските дружества в България“ – София оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваните
му части.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна
и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Предявени са от Сдружение „Съюз на
тракийските дружества в България“ – София срещу Сдружение „Тракийско дружество
Капитан Петко Войвода“ – Варна искове с
правно основание чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в общ размер на 96990,26лв., представляваща 20% от приходите от
собствени на ответника имоти за периода от 01.01.2014 г. до 07.07.2017 г.,
ведно с лихва за забава и законна лихва от датата на предявяване на иска, до
окончателното изплащане на сумите.
Оспорвайки исковете, ответникът твърди, че
не е възникнало членствено правоотношение между страните, от което произтича претенцията
- поради липса на заявление по чл.10 от Устава
на СТДБ и вписване в книгата на членовете; евентуално - отпадане от членство поради
нарушение на чл. 11 т.5 от Устава; позовава се на нищожност на чл.14 от Устава
на СТДБ, тъй като липсва валидно решение за одобрение на изменението й; на нищожност
на същата разпоредба
по чл.26 от ЗЗД - поради противоречие на морала и добрите нрави;
евентуално - претендира задълженията за плащане по
чл.14 от Устава на СТДБ да бъдат определени въз основа на печалбата, а не на
база приходите от собствени на ответното сдружение имоти; възразява за
погасяване на вземанията по давност.
Като взе предвид становищата на страните и доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото писмени доказателства:
препис-извлечение от протокол от 7.02.1990 г. за приемане на устав на „Съюза на
тракийските културно-просветни дружества в РБ и на дружества „Тракия" и
решение от 19.04.1990 г. по ф.д. № 1664/1990 г. на СГС, ф.о. се установява, че
на проведена на 07.02.1990 г. Национална
конференция на Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България, на
която са присъствали представители на дружества от страната, в т.ч. и от Варна,
е приет нов Устав на Съюза. Съгласно чл.1 и 2 от Устава, българските бежанци от
Тракия и техните потомци се организират в Културно-просветни дружества под
наименование „Тракия", които са съюзени в Съюз на тракийските
културно-просветни дружества. Съгласно чл.34 от Устава, всяко дружество от
членовете на съюза се задължава да внася ежегодно в касата на Съюза 30% от
събрания членски внос и 20% от печалбата от стопански и културни дейности. На проведен
ХІХ конгрес на 25 - 26.03.1992 г. в гр. Хасково са приети промени в Устава, вкл
и в наименованието на Съюза - чл.1 ал.3 :"Тракийските дружества се
сдружават в Съюз на тракийските дружества в България“.
На проведен ХХ конгрес в Стара Загора на 12-13.05.1995
г. е приета и вписана промяна в Устава -
чл.28: "Всяко дружество превежда по тримесечия в касата на Съюза на
тракийските дружества 30% от събрания членски внос и 20% от приходите от
собствените му имоти и от печалбата от културни и други дейности".
Промени в Устава на СТДБ са извършвани и вписвани
с решения по ф.д. № 1664/1990г. на СГС, като последната редакция е с чл.14 от
Устава: „Членовете на Съюза на тракийските дружества в България - юридически
лица, превеждат по тримесечие в касата на съюза 30% от събрания членски внос и
20% от приходите от собствените им имоти, както и доброволни вноски от
допълнителната стопанска дейност", видно от удостоверение от 24.11.2017 г.
на СГС по фирменото дело.
Безспорно е по делото, че Сдружение „Тракийско
дружество Капитан Петко Войвода” - Варна
е вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел към ВОС като
Културно-просветно дружество „Тракия" с решение от 07.09.1990 г. по ф.д.№
1192/1990 г. на ВОС и е променило наименованието си на Тракийско дружество
„Капитан Петко Войвода" на проведената на 26.02.1994 г. отчетно-изборна
конференция, като промяната е вписана с решение от 04.08.1994 г.
Съгласно чл.4 на Устава на Тракийско дружество
„Капитан Петко Войвода" – гр. Варна, то е колективен член на СТДБ. Промяна
на посочената разпоредба е извършена с решение на Общото събрание от 05.07.2017
г., като новата й редакция е: „Тракийско дружество „Капитан петко Войвода"
може да е колективен член на други национални и международни организации, без
промяна на своя статут и устав, като не отговаря за задълженията им с имуществото
си". Следователно, от първоначалното вписване, до вписването на промяната с
решение от 19.07.2017 г. по ф.д.№ 1192/1990 г. на ВОС, дружеството-ответник е
колективен член на СТДБ.
С уведомление от 07.07.2017 г. председателят на
ответника е уведомил ищеца за прекратяване на членството в СТДБ, ако това
членство е валидно възникнало.
През исковия период - от 01.01.2014 г. до
07.07.2017 г., председателят на Сдружение „Тракийско дружество Капитан Петко
Войвода” - Варна, Р.П. Вълчева е
подписвала документи на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в
България; упълномощавала е в това си качество представител за участие в ОС на
Върховния комитет на СТДБ на 21.01.2017 г.; подписвала е списък на Върховен
комитет СТДБ за Общите събрания на
11.01.2014 г., на 17.01.2015 г. и на 16.04.2016 г.
Страните не спорят относно
факта, че ответникът е изпълнявал задълженията си по чл.14 от Устава на СТДБ за
превеждане в касата на Съюза на 30% от събрания членски внос за процесния
период с общ превод след края на всяка от годините - 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
С нотариална покана рег.№
3612, том III, № 180/30.10.2017г. на нотариус Петранка Димитрова, в район
PC - Варна, рег.№ 332 на Нотариалната камара, връчена на 02.11.2017 г., дружеството
е поканено да заплати дължимите суми, представляващи 20% от приходите от притежаваните имоти за периода от 2012 г. до
края на 2016 г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, установяващо размера на печалбата от стопанска дейност през периода
2014 г. – 2017г.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът е изградил правилни правни изводи. Ответникът
е правоприемник на Културно-просветно дружество „Тракия" - гр. Варна, като
наименованието му е променено и вписано с решение от 04.08.1994 г. по
ф.д.№ 1192/1990 г. на ВОС.
Тъй като от Устава на сдружението
е видно, че същото е е колективен член на Съюз на тракийските дружества в
България, считано от 1990 г., за него не са приложими изискванията на чл.10 от
Устава на СТДБ за възникване на членство - подаване на заявление от
представляващия и вписване в книгата за членовете.
Не са налице и основанията
по чл.11 ал.1 т.5 от Устава на СТДБ за прекратяване на членство, тъй като част
от паричните задължения по чл.14 от Устава са изпълнявани в срок. Не са
представени доказателства за неучастие в дейността на СТДБ – в обратен смисъл
са представените като доказателства, съдържащи подписа на председателя на ответното
сдружение, съставяни във връзка с участието на сдружението в работата на ОС на
СТДБ: Списъци на Върховен комитет /Общо
събрание/ на Съюза на тракийските дружества в България, участвали в ОС на
11.01.2014 г., на 17.01.2015 г., на 15.04.2016 г. - с подписи на участниците,
вкл. и на Председателя на ответника, докладни записки за утвърждаване на
списъка, пълномощно от 20.01.2017 г., протокол от Общо събрание на 21.01.2017 г.
Следователно, не са доказани
възраженията на ответника за липса на членствени правоотношения.
Предвид факта, че удостоверение
от 24.11.2017 г. на СГС по ф.д.№ № 1664/1990 г. и Устав на СТДБ установяват
надлежно вписване на сегашната редакция на чл.14 от действащия устав в СГС, не
е доказано наличието на твърдяните от ответника пороци за нищожност на
цитираната разпоредба, на основание липса на решение на Общото събрание на СТДБ
за одобряването й.
Правилно съдът е приел, прилагайки ЗЮЛНЦ и ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, че за решенията на ОС на Върховния комитет
на СТДБ и за разпоредбите на Устава, критериите за нищожност и
унищожаемост по ЗЗД са неприложими, поради което възражението за нищожност на чл.14 от Устава, на основание чл.26
от ЗЗД, като противоречащ на морала и добрите нрави, е неоснователно.
При опорочаване на процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за
приемане на решения или противоречие на императивни разпоредби на учредителния
акт и закона, приетите решения на ОС биха били незаконосъобразни, т. е.
отменяеми, но не и нищожни, като отмяната им се извършва по реда и в сроковете
на чл.25 ал.6 вр.ал.4 от ЗЮЛНЦ, но не и чрез възражение.
Правилено съдът е приел за неоснователно искането за тълкуване по чл.20 от ЗЗД, на чл.14 от Устава на СТДБ. Предпоставка за извършване на тълкуване от
съда е наличието на неяснота, каквато в случая не съществува – в цитираната
разпоредба ясно е посочено, че членовете на СТДБ следва да превеждат на всяко
тримесечие 20% от приходите от собствените им имоти.
Предвид липсата на доказателства за заплащане на исковите суми, следва
извод, че задълженията на ответника, произтичащи от членствените му
правоотношения и от чл.14 от Устава на СТДБ не са изпълнени, поради което
предявените искове следва да бъдат уважени.
Отчасти основателно е възражението на ответника
за изтекла в негова полза погасителна давност, съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД -
за първите три тримесечия на 2014 г. в размер на 18750 лв. и за мораторната
лихва върху тази сума, като в тази част решението е влязло в сила.
Обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия следва
да бъде присъдена сумата от 2875.00 лева – разноски за водене на делото пред
настоящата инстанция, съобразно приложен списък и доказателства за заплащането
им.
По изложените съображения, Варненският апелативен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2139/10.12.2018 г. по гр.д.№ 2775/17 г. на
Окръжен съд – Варна
в обжалваните му ЧАСТИ. В необжалваните му части решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Сдружение
„Тракийско дружество Капитан Петко Войвода“ – гр. Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 61, представлявано от Председателя Р.П. В. – Й., ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „Съюз на тракийските
дружества в България“ - София, ЕФН **********, БУЛСТАТ *********, сумата от 2875.00
лева, разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78
ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.