Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.02.2020 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на десети февруари две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10835
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10835/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Л.К.Ч.
ЕГН ********** от гр.Сливен срещу решение №100795 от 23.04.2019 г постановено по
гр.д.№8281/2017 г на СРС , 172 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
във вр.чл.55 ал.1 пр.1
ЗЗД да се
признае за установено , че „Ч.Е.Б.“ АД *** му дължи сумата от 400,05 лева
недължимо платена сума с платежно
нареждане от 18.10.2016 г на част от задължение по фактура №********** от
01.08.2013 г издадена на Р.Й.К., ведно със законната лихва от 25.11.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 21.08.2017 г по ч.гр.д.№67793/16 г на СРС , 68
състав .
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС , тъй като е налице неоснователно обогатяване на ответника и не е
доказана злоупотреба с право . Платен е несъществуващ дълг при липса на гестия
или договор с длъжника , а ответникът не е доказал , че трябва да задържи
сумата . Р.К.не е уведомена за прихващане с други вземания .
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. От приложените писмени доказателства е
установено , че ищецът образува множество заповедни и искови производства с цел
да обремени ответника с разноски . Адвокат К.Т.и сътрудникът му В.Ч. имат
възмутителни практика по раздробяване на вземания в полза на група от свързани
физически и юридически лица . Ищецът не е легитимиран да води иска , а само
титулярът на партидата Р.К..
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 30.05.2019 г и е обжалвано в срок на 13.06.2019 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС.
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .
Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да
отхвърли иска СРС е приел , че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца .
Образувани са множество заповедни и искови производства от група лица с
частични плащания на процесната фактура , като целта е да се генерират разноски
във вреда на ответника . на основание чл.3 ГПК искът трябва да се отхвърли .
Решението на СРС е правилно като краен
резултат .
Констатира се , че на 18.10.2016 г ищецът е
заплатил процесната сума по банков път . В платежното нареждане е посочено , че
се заплаща част от вземането по фактура №********** от 01.08.2013 г издадена на
Р.Й.К., а в исковата молба ищецът твърди , че плащането е извършено „с цел да
бъде възстановено електрозахранването в имота“.
Видно от решение №I-50-226 от 04.01.2016 г по гр.д.№37481813 г на СРС ,
50 състав , влязло в сила на 26.01.2016 г ; по иск на Р.Й.К.срещу
ответника е установено , че К.не дължи сума от 1775,05 лева по фактура
№********** от 01.08.2013 г .
Ответникът представя фактури за периода 28.09.2016 г –
27.03.2017 г , според които Р.К.има задължения към ответника на стойност
1446,56 лв. С писмо от 12.04.2017 г Р.К.е
уведомена за тези задължения , както и че съобразно чл.26 ал.3 от ОУ сумите
могат да бъдат прихванати .
Според показанията на св.Р.К., същата е виждала лицето
Л.Ч. само веднъж , като същият работел в адвокатска кантора . Тя казала на
адвокат Д.Д. от тази кантора , че поради неплащане на фактурата от 01.08.2013 г
са спрели ел.енергията в имота й . К.не молила Ч. да плати сумата по фактурата
и не го е уведомявала , че има решение на СГС , според което не дължи сумата .
При тези данни – и особено с оглед твърденията в исковата
молба и показанията на св.К.- настоящият съд счита , че ищецът е процесуално , но не и материално-правно легитимиран да предяви
процесния иск . С плащането си от 18.10.2016 г ищецът е целят да подпомогне
възстановяване на електрозахранването в имота на К., включително и с оглед
междувременно начислени сметки за ел.енергия . Съобразно чл.26 ал.3 от ОУ на
ответника евентуално надплатени суми могат да бъдат прихванати срещу последващи
задължения на клиента . Съгласно чл.73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице
дори против волята на кредитора , освен ако той има интерес то
да бъде изпълнено лично от длъжника . Плащането от трето лице има погасителен
ефект , а законът не изисква правен интерес като предпоставка
за изпълнението на третото лице. С изпълнението се освобождава длъжникът
спрямо неговия кредитор, но не и спрямо третото лице, което е изпълнило
задължението. Ако друго не следва от вътрешните им отношения, третото лице има
право на регрес (обратен иск) срещу длъжника – решение №773 от 15.07.2002
г по
гр.д. № 1534/2001 г, V ГО на ВКС и решение №821 от 07.07.2008
г по
гр.д. № 3703/2007 г, ГК ,
II ГО на
ВКС .
В случая ответникът-кредитор
не се обогатява , защото той получава плащане на суми , които му се дължат
или които ще му се дължат в бъдеще като
периодични плащания за ел.енергия / решение №33 от 03.04.2017 г по
т.д.№61211/16 г на ВКС , IV ГО / . Поради наличието на
изпълнение от трето лице кредиторът не може в следващ момент да претендира
изпълнение от длъжника .
Единствено ако третото лице
/ищецът/ поради грешка е изпълнило чуждо
задължение , то
може да иска връщане на сумата от кредитора /чл.56 ЗЗД/ . В случая ищецът не
твърди грешка , а съзнателно са платени чужди настоящи и бъдещи задължения.
Принципно , самото суброгиране в правата на удовлетворения кредитор изключва
правото на иск по чл.56 ЗЗД / решение №61 от 16.07.2012 г по т.д.№678/11
г на ВКС , II ТО , чл.155 ЗЗД/.
Не е предмет на настоящото
производство да се изследват отношенията на ищеца с длъжника , но при липса на
данни за възмезден договор е възможно да са налице и дарствени намерения , още
повече че има данни , че ищецът е работил в адвокатска кантора , която чрез
различни свои представители е защитавала и подпомагала плащанията на К.. Ако
сумите по партидата на К.са надплатени и същата няма интерес от прихващане с
бъдещи вземания на ответника , то материално легитимиран ищец е самата К., но
не и настоящият ищец.
Налага се изводът , че
решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест
на въззивника са деловодни разноски на въззиваемата страна в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №100795 от 23.04.2019 г постановено по гр.д.№8281/2017 г на СРС , 172 състав .
ОСЪЖДА Л.К.Ч. ЕГН
********** от гр.Сливен да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД *** сумата от 100 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на касационно обжалване поради
материален интерес под 5000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.