РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Добрич, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.а Петева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Д.а Петева Гражданско дело №
20233230101983 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба,
подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, с която срещу Д. В. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Д. ул. „***“ № * вх.* ет. * ап. * и Н. М. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д. ул. „***" № * вх. * ет. * ап. *, са предявени
субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, за признаване за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите, предмет на
издадената по ч.гр.д. № 119/2023 г. на Районен съд Добрич Заповед по чл. 417
от ГПК № ** от 16.01.2023 г., а именно:- 1) 6 955.74 евро (шест хиляди
деветстотин петдесет и пет евро и седемдесет и четири евроцента),
представляваща неплатена главница по договор за жилищен кредит от
28.09.2006 г. и допълнително споразумение към него от 14.10.2009 г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението
(12.01.2023 г.) до окончателното плащане; 2) 4 357.11 евро (четири хиляди
триста петдесет и седем евро и единадесет евроцента), представляваща
неплатена договорна лихва по същия договор за периода от 07.08.2012 г. до
05.04.2019 г. ; 3) 1 321.27 евро (хиляда триста двадесет и едно евро и двадесет
и седем евроцента), представляваща лихвена надбавка за забава от 3 % за
периода от 30.08.2012 г. до 05.04.2019 г.; 4) 60 (шестдесет) евро,
представляваща разходи при изискуем кредит; 5) 2 665.80 евро (две хиляди
шестстотин шестдесет и пет евро и осемдесет евроцента), представляваща
законната лихва за периода от 06.04.2019 г. до 12.01.2023 г.; 6) 398.57 евро
(триста деветдесет и осем евро и петдесет и седем евроцента),
1
представляваща заемни такси (в това число 336 евро такса за управление на
кредита и 62.57 евро такса за застраховка на обезпечението), на основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 и чл. 78 от ЗЗД.
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Сочи се в исковата молба, че съгласно Договор за жилищен кредит от
28.09.2006 г., сключен с „Банка ДСК“ АД на кредитополучателите Д. В. И.,
ЕГН ********** и Н. М. И., ЕГН ********** е предоставен банков кредит за
сумата от 123 500 евро (сто двадесет и три хиляди и петстотин евро) със срок
на издължаване 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване -
28.09.2006 г. В т. 7 от договора за кредит е уговорена дължимата
възнаградителна лихва за предоставения кредит, която за първите три години
е формирана от базов лихвен процент в размер на 3,69 % и надбавка в размер
на 1,9 процентни пункта, а за останалия срок на договора
кредитополучателите заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент в
размер на 3,69 % и стандартна надбавка в размер на 4,6 процентни пункта.
На 14.10.2009 г. е подписано допълнително споразумение между „Банка
ДСК“ АД и кредитополучателите Д. В. И. и Н. М. И., с което са
предоговорени условията по договора за кредит, като е предоставен гратисен
период от 6 месеца за издължаване на главницата по кредита, без да се
променя крайният падеж на договора. Постигнато е съгласие уговореният с
договора за кредит размер на възнаградителната лихва да бъде в размер на
9.29 % годишно и е подписан погасителен план с падежна дата за погасяване
на дължимите вноски - 29-то число на съответния месец. Към
допълнителното споразумение са приложени Общи условия за предоставяне
на жилищни и ипотечни кредити на „Банка ДСК“ АД, които са подписани от
кредитополучателите и представляват неразделна част от сключения договор
за кредит.
Твърди се че „Банка ДСК“ АД е изпълнила задълженията си по Договор
за жилищен кредит от 28.09.2006 г. и е предоставила кредит на
кредитополучателите в размер на 123 500 евро и кредитът е усвоен в пълен
размер на 28.09.2006 г. съгласно условията на т. 4 от договора за кредит.
Невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски от страна
на кредитополучателя съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите
от последния договорни задължения, а именно: кредитът да се погасява с
месечни вноски съгласно погасителен план. Съгласно т. 20.2. от подписаните
към договора за кредит и допълнителното споразумение към него Общи
условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е
допусната забава в плащанията над 90 дни, с оглед на което и на основание
раздел VII „Отговорност и санкции", т. 20.2. от Общите условия към
Договора за кредит и допълнителното споразумение към него и във връзка с
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, за Банката е възникнало
договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по
договора за кредит за предсрочно изискуемо.
Доколкото по своята правна същност обявяването на задължението за
предсрочно изискуемо е едностранно волеизявление, което съставлява
2
субективно потестативно право, за да настъпят правните последици, в
резултат на упражняването му, е необходимо изявлението да достигне до
неизправния длъжник. Банката е упражнила надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем: За настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението по отпуснатия банков кредит на кредитополучателите са
връчени уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с изх.
№ 01-20-02095/20.03.2019 г. на „Банка ДСК" АД до Д. В. И., ЕГН **********
и изх. № 01-20-02099/20.03.2019 г. на „Банка ДСК" АД до Н. М. И., ЕГН
**********. Уведомленията са изпратени чрез ЧСИ Лучия Тасева - per. №
737 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Добрич и са връчени на
кредитополучателите на 06.04.2019 г. при условията на чл. 44, изр. последно
от ГПК, което се установява от извършеното от съдебния изпълнител
отбелязване на връчването върху уведомленията.
Предвид изложеното, на 06.04.2019 г. кредитът е отнесен като
предсрочно изискуем, като към тази дата не са погасени 80 броя погасителни
вноски, включващи главница и лихва.
Съгласно чл. 20.1. от Общите условия към договора за кредит и
допълнителното споразумение към него при допусната забава за плащане на
вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от
3 (три) процентни пункта. В т. 26.1. от общите условия е предвидено
задължението на кредитополучателя да сключи имуществена застраховка на
обезпечението по кредита, съответно правото на кредитора да заплати
застрахователната премия от името и за сметка на кредитополучателя.
Към датата на подаденото от „БАНКА ДСК" АД Заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение - 13.01.2023 г. кредитното
задължение на солидарно отговорните длъжници Д. В. И. и Н. М. И., което е
отразено и в извлечението от счетоводните книги е в размер, както следва:
6955.74 евро - главница; 4357.11 евро - договорна лихва за периода от
07.08.2012 г. до 05.04.2019 г.; 1321.27 евро - лихва за забава за периода от
30.08.2012 г. до 05.04.2019 г.; 2665.80 евро - законна лихва от 06.04.2019 г. до
12.01.2023 г.; 398.57 евро - заемни такси по договора, от които 336 евро -
такса за управление на кредита и 62.57 евро - заплатени от кредитора
застрахователни премии на основание т. 26.1. от Общите условия; 60 евро -
разходи при изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата,
считано от 13.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на
разноски, като подробни доводи развива в подадена в срок писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците,
чрез общия им пълномощник адв. Г. С., с който се оспорват предявените
искове. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
всички вземания, претендирани от банката, поради което считат че не дължат
плащане. Сочи се, че видно от представеното извлечение от счетоводни
книги, което е послужило за основание за издаване на Заповед № 49 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
16.01.2023г. по ч.гр.д. №119/2023 г. по описа на Районен съд - Добрич,
вземанията на банката за главница по договор за договора за кредит от
3
28.09.2006 г. са станали изискуеми в периода 29.08.2012 г. до 29.02.2019 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 13.01.2023 г.,
поради което с изтичането на кратката 3-годишна давност за периодични
плащания, на основание чл. 111, 6. „в" всички вноски са погасени.
Алтернативно, дори да се приложи пълната 5-годишна давност, с изтичането
й са погасени всички с падеж до 29.12.2017 г.
Оспорва се, че вземането на банката е станало и/или че е обявено по
надлежния ред за предсрочно изискуемо по следните причини:
На първо място, датата, на която се твърди, че вземането е станало
предсрочно изискуемо е 06.04.2019 г. Тя е следваща спрямо датата на
последната вноска за плащане по договора за кредит от 28.09.2006 г., която е
29.02.2019 г. Обективно невъзможно е да се обяви предсрочна изискуемост на
вземане, чиято изискуемост вече е настъпила по силата на договорно
задължение. Обявяването на предсрочна изискуемост на 06.04.2019 г. на
вноски, чиито падежи настъпват в период 29.08.2012 г. до 29.02.2019 г. е
правно ирелевантно, лишено от житейски смисъл и правна логика. То изобщо
не е осъществено, въпреки твърденията на банката. Падежите на вноските
вече на настъпили към 06.04.2019 г. и банката е направила признание на това
неизгодно за нея обстоятелство с представянето на Извлечение от счетоводни
книги на „БАНКА ДСК“ АД за сметка №17/12825689 от 13.01.2019 г. и
искането си за лихви в исковата молба от 2012 г.
На второ място, твърди се, че до ответниците - Д. В. И. и Н. М. И. не е
достигало изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземания по договора за кредит, както и че не отговаря на действителното
фактическо положение, че е правен опит да им се връчи съобщение за
обявяване на предсрочна изискуемост. Оспорва се представителната власт на
Надя Попова, за която се твърди, че е подписала писмо-уведомление изх.
номер на Банка ДСК 01-20-02095/20.03.2019г. и писмо-уведомление изх.
номер на Банка ДСК 01-20-02099/20.03.2019 г. Твърди се че дори теоретично
да се приеме, че вземанията на банката по договора за кредит от 28.09.2006 г.
са редовно обявени за предсрочна изискуеми, то това не променя датата на
настъпване на падежите на отделните вноски и не ги обновява, така че да се
счита, че тяхната изискуемост е настъпила от датата на обявяване на
предсрочна изискуемост. Настъпването на предсрочна изискуемост не
променя момента на изискуемост на вече падежиралите преди обявяването й
на длъжника вноски. В този смисъл е тълкувателно решение № 8/2017 на
ОСГТК на ВКС.
Извън гореизложеното се сочи, че всички вземания на банката са
погасени поради плащане. По силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 140, том № I, per. № 2241,
дело № 140 от 2012 г. на В. Д., нотариус в съдебен район гр. В., вписан в
Служба по вписванията - гр. В. с № от входящия регистър ***/06.08.2012 г.
продажна цена по договора била заплатена по сметка на ответниците при
„БАНКА ДСК“ АД, които суми били усвоени. Продажна цена е 132 000 евро
и тя напълно погасила задълженията по кредита. В потвърждение на това е
заличаването на договорната ипотека, което е направено с нотариално
заверено съгласие на банката, което заличаване е с № от входящия регистър
21058/08.10.2012г. на Служба по вписванията - гр. В. Прилагат договора за
4
покупко-продажба и молбата на банката, съдържаща нотариално заверено
съгласие за заличаване на ипотека.
Накрая се твърди, че Н. М. И. няма качеството на страна по договора за
кредит от 28.09.2006 г., тъй като не е полагала подпис нито в него, нито в
последващи анекси. Не се е съгласявала с условията на договора и дори не е
влизала в банката в периода на подписването на книжата. Поради това, тя не е
длъжник на банката и не може да бъде осъдена за плащане на задължения,
които не е поемала. Оспорват подписа в договора за кредит от 28.09.2006 г. и
в допълнително споразумение към него от 14.10.2009г., поставен за Н. М. И..
Предвид гореизложеното, се настоява за отхвърляне в цялост на
предявените искове като недоказани и неоснователни.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния им представител
адв. С., молят за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и за
присъджане на разноски, като подробни доводи развиват в подадена в срок
писмена защита.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл. 417 от ГПК „Банка ДСК“ АД е отправила искане
до РС – Добрич за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу Д. В. И. и Н. М. И. въз основа Договор за кредит за
текущо потребление от 06.03.2019 г. Настоящата искова молба е предявена в
срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, след като заповедният съд в рамките на ч.гр.
дело № 119/2023 г. с Разпореждане № 3440/30.06.2023 г. е указал на „Банка
ДСК“ АД, че в едномесечен срок от връчването на съобщението следва да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника с оглед
изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съобщението е връчено на
заявителя на 10.07.2023 г. Исковата молба е подадена на дата 07.08.2023 г.,
поради което като допустима подлежи на преценка по основателност.
Правната квалификация на исковете е по чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 1, ал. 2 от ЗКНИП, чл. 86, ал.1 от ЗЗД и по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да
установи съществуването на вземането, за което е издадена процесната
Заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за
кредит с ответниците, изпълнение на задълженията на кредитора по него,
размера на претендираните главница, договорна лихва, лихвена надбавка и
обезщетение за забава, заемни такси и разходи за изискуем кредит, изпадане
на длъжника в забава и началната дата на същата. В тежест на ищеца е да
установи, че надлежно е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, съгласно условията на чл. 20.2 от общите условия към процесия
договор за кредит и е обявил на длъжниците предсрочната изискуемост,
съответно момент на обявяване.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е бил сключен Договор за жилищен кредит от 28.09.2006 г., по
силата на който е уговорено предоставянето кредит за покупка на недвижим
имот в размер на 123 500 евро със срок на издължаване 300 месеца, считано от
5
датата на неговото усвояване. В т. 7 от договора за кредит е уговорена
дължимата възнаградителна лихва за предоставения кредит, която за първите
три години е формирана от базов лихвен процент в размер на 3,69 % и
надбавка в размер на 1,9 процентни пункта, а за останалия срок на договора
кредитополучателите заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент в
размер на 3,69 % и стандартна надбавка в размер на 4,6 процентни пункта. На
14.10.2009 г. е подписано допълнително споразумение между „Банка ДСК“
АД и кредитополучателите Д. В. И. и Н. М. И., с което са предоговорени
условията по договора за кредит, като е предоставен гратисен период от 6
месеца за издължаване на главницата по кредита, без да се променя крайният
падеж на договора. Постигнато е съгласие уговореният с договора за кредит
размер на възнаградителната лихва да бъде в размер на 9.29 % годишно и е
подписан погасителен план с падежна дата за погасяване на дължимите
вноски - 29-то число на съответния месец. Към допълнителното споразумение
са приложени Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити на „Банка ДСК“ АД, които са подписани от кредитополучателите и
представляват неразделна част от сключения договор за кредит.
Кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижимия имот, придобит от
сделката – обект на кредитиране с процесния договор – Апартамент № *, вх*,
ет.*, с площ 108,58 кв.м., находящ се в морски к-с „***“ гр. В., общ. В., обл.
В., м-ст „***“, представляващ ПИ № **** по КП на „***“ с площ по скица 8
283 кв.м.
Съгласно представения по делото Нотариален акт № ***, том № *, per.
№ ****, дело № *** от **** г. на В. Д., нотариус в съдебен район гр. В.,
вписан в Служба по вписванията - гр. В. с № от входящия регистър
***/06.08.2012 г. с договор за покупко-продажба ответниците са прехвърлили
описания по-горе имот на „***“ ЕООД за сумата от 132 000 евро, с която
ответниците твърдят, че са погасили напълно задълженията си по договора.
Както процесният договор за кредит, така и допълнителното
споразумение към него, както и приложенията – Погасителен план и общи
условия, са подписани за кредитополучателя Н. М. И. от името на
кредитополучателя Д. В. И.. По делото не е представено пълномощно от
името на Н. И. в полза на Д. И. за представителство при сключване на
договора. Д. И. е бил задължен да се яви в открито съдебно заседание по
делото и да отговори по реда на чл. 176 от ГПК дали е бил упълномощен от
Н. И. да сключи от нейно име процесният договор, анекс и приложения към
тях, но поради обективни пречки, за които се сочат доказателства, същият не
е се е явил, а е депозирал молба, с която заявява, че не е бил упълномощаван
да подписва Н. И. при сключването на договора за кредит. От изложеното
следва извод, че валидно облигационно правоотношение по силата на
сключения договор е възникнало единствено с ответника Д. В. И..
Съгласно представения с исковата молба погасителен план, падежът на
последната погасителна вноска е 29.10.2031 г. Липсва идентитет между
вноските по погасителен план и тези, посочени в извлечението от
счетоводните книги, послужило като основание за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение.
Видно от представените по делото съпроводителни писма към
уведомления за предсрочна изискуемост с изх.№ 10817/22.03.2019 г. и изх.№
6
10818/22.03.2019 г. на ЧСИ Л. Т., задълженията по процесния договор за
кредит са били обявени за предсрочно изискуеми на 06.04.2019 г., при
условията на чл. 44, ал. 1 от ГПК, когато Н. М. И. и Д. В. И. са отказали да
получат писмата – уведомления от връчителя. В откритото производство по
реда на чл. 193 от ГПК истинността на посочените документи не е била
оборена.
Проведена по делото е съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която, прието и неоспорено от страните, се кредитира от настоящия състав
като обективно и компетентно дадено и от което се установява следното:
На 29.09.2006 г. сметката на кредитополучателя Д. И. е заверена със
сумата от 123 500 евро, с основание „Усвояване КСПЖ”. На 25.09.2012 г. е
преустановено редовното погасяване на задълженията по кредита, като към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост /06.04.2019 г./ има забава в
плащането на 80 месечни вноски, с падежи от 29.08.2012 г. до 29.03.2019 г. На
06.04.2019 г. е наредено счетоводно записване на задължението на
кредитополучателите като предсрочно изискуемо.
По договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***,
том № *, per. № ****, дело № *** от 2012 г. на В. Д., нотариус в съдебен
район гр. В., вписан в Служба по вписванията - гр. В. с № от входящия
регистър ***/06.08.2012 г. е уговорено, че продажната цена в размер на 132
000 евро ще бъде заплатена от купувача „***“ ЕООД в деня на подписване на
нотариалния акт на продавачите по банков път без обозначаване номера на
банковата сметка. По разплащателна сметка на ответника Д. И. в „Банка ДСК“
АД с номер **** в евро има два входящи превода от „***“ ООД с основание
покупко-продажба на недвижим имот – на 07.08.2012 г. в размер на 125 000
евро и на 30.08.2012 г. в размер на 20 000 евро или общо 145 000 евро. От тази
сума усвоени от „БАНКА ДСК“ АД са 124 882.75 евро, които не са били
достатъчни за погасяване в пълен размер на кредитните задължения на
ответниците. Със сумата от 124 882.75 евро били погасени следните
задължения по кредита:
-13 498.85 евро – в пълен размер на просрочената договорна лихва по
месечни вноски с падеж 29.09.2011 г. – 29.07.2012 г., вкл.;
- 26 630.30 евро – в пълен размер на просрочена главница по месечни
вноски с падежи 29.09.2009 г. и с падежи от 29.05.2011 г. до 29.07.2012 г.;
- 49.04. евро – в пълен размер на обезщетението по т.20.1 от ОУ;
- 66.83 евро – заемни такси;
- 106 601.93 евро – за намаление на част от усвоена и непогасена
главница извън месечни вноски в общ размер на 118 190.96 евро;
- 32.83 евро – за частично погасяване на договорна лихва по месечна
вноска с падеж 29.08.2012 г.;
В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че към датата на
предсрочното погасяване на дълга със сумата, представляваща продажна цена
по цитирания договор за покупко-продажба – 09.08.2012 г. непогасената и
усвоена главница е била 118 190.98 евро. С извънредното погасяване била
намалена главницата по последните вноски от първоначалния погасителен
план, като останала непогасена главница в размер на 6 955.74 лева. В тази
7
връзка вещото лице сочи, че банката е преизчислила последващите месечни
вноски от първата месечна падежна дата, следваща намалението на
главницата – с падеж от 29.08.2012 г. до 29.03.2013 г., вкл. са начислени
вземания за главница в размер на 6 955.74 евро. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК тази сума не е погасена.
По отношение на вземането за възнаградителна лихва след датата на
предсрочното погасяване вещото лице сочи, че вноските се преизчисляват
спрямо намаления размер на главницата и след дата 29.03.2013 г. дължимата
месечна вноска включва само договорна лихва в служебно преизчислените от
банката размери до края на срока на договора – 29.10.2031 г., който се запазва
при липса на противна уговорка между страните. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК размерът на задължението за възнаградителна
лихва за периода 07.08.2012 г. – 05.04.2019 г. е 4 357.11 евро, което не е
погасено.
Изрично на въпросите на съда вещото лице пояснява, че няма подписан
нов погасителен план след предсрочното погасяване на 09.08.2012 г. Отделно
във връзка с уговорения шестмесечен гратисен период с допълнителното
споразумение от 14.10.2009 г., в рамките на който да се погасява само тази
част от месечната вноска, представляваща главница и предвидената
капитализация на договорна лихва, вещото лице сочи, че капитализацията е
довела до промяна на вноските и на целия погасителен план.
Съгласно чл. 11.1 от ОУ към процесния договор за кредит погасяването
на суми над дължимите месечни вноски се извършва по писмено нареждане
на кредитополучателя. Вещото лице сочи, че при изготвяне на заключението
не е видяло подобно искане във формата на писмено нареждане. По силата на
чл. 11.2 от ОУ при погасяване на сума, надхвърляща размера на месечната
вноска по погасителен план кредитополучателят не се освобождава от
задължението да заплаща следващите погасителни вноски, а с размера на
надвнесените суми се намалява остатъка от кредита за сметка на последните
вноски по погасителен план. В чл. 11.3 от ОУ е предвидено, че при
еднократно погасяване извън месечната вноска на най-малко 10 % от размера
на разрешения кредит, по писмено искане на кредитополучателя се извършва
преизчисляване на дължимите месечни плащания по лихва в гратисния
период или по лихва и по главница след изтичането му. Екземпляр от
променения погасителен план се връчва на кредитополучателя.
В случая безспорно установена по делото е липсата на съставен нов
погасителен план след датата на предсрочното погасяване на кредита с част
от сумата, представляваща продажна цена по сключения договор за покупко-
продажба на имота, обект на кредитиране. След предсрочното погасяване
банката едностранно е преизчислила вноските като е нарушила условията на
чл. 11.2 от ОУ, че с надвнесените суми се погасяват последните вноски от
погасителния план, а е намалила същите само с частта, представляваща
главница, при което остатъкът от дължима главница в размер на 6 955.74 евро
е разпределила във вноски с падежи 29.09.2012 г. – 29.03.2013 г. Следващите
вноски с падеж 29.04.2013 г. до края на първоначално уговорения срок на
договора – 29.10.2031 г. включват само възнаградителна лихва. Всички тези
промени на условията на договора, предприети едностранно не са съобщени
на кредитополучателя, нито пък са обективирани в нов погасителен план,
8
каквото е изискването на ОУ към процесния договор (чл. 11.3), както и на
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, приложим в
настоящия случай с оглед вида на процесния договор за жилищен кредит,
обезпечен с ипотека. Съгласно чл. 28, ал. 6 от ЗКНИП при промяна на
сроковете и условията на договора за кредит, договорени между
потребителя и кредитора, кредиторът предоставя на потребителя на
хартиен или на друг траен носител нов погасителен план, отразяващ
промяната.
Банката е предприела служебно преизчисляване размера на
задълженията по кредита след предсрочното погасяване с установената по
делото сума в размер на 124 859.90 евро в нарушение на общите условия към
договора и без изрично писмено искане от страна на кредитополучателя.
Нещо повече, след извършеното служебно преизчисляване, въпреки че е
следвало да състави нов погасителен план, тя не го не направила. За
кредитополучателя не са били ясни вида, размера и падежа на следващите
погасителни вноски след промените на първоначалния план.
Като съобразява изложеното, както и разпоредбата на чл. 182 от ГПК,
според която съдът преценява вписванията в счетоводните книги с оглед
всички обстоятелства по делото, настоящият състав счита, че извлечението от
счетоводните книги, въз основа на което е издадена процесната заповед за
незабавно изпълнение, не удостоверява годно за изпълнение притезателно
право на банката. Едностранната промяна на размера и падежа на вноските по
първоначалния погасителен план представлява нарушение, както на
индивидуалните договорки между страните, така и на изискването на закона
за документална обсонованост на тези промени чрез съставянето на нов
погасителен план. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем не може
да санира този порок. В тази връзка следва да се отчете и промененият падеж
на последната вноска за главница – 29.03.2013 г. след извършеното
преизчисляване на дълга, т.е. крайният падеж на задълженията за главница е
настъпил преди датата на обявената предсрочна изискуемост – 06.04.2019 г.
Липсата на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, който да
удостоверява подлежащо на изпълнение право на банката е пречка за
уважаване на предявения установителен иск за вземанията по издадената
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 422 от ГПК.
Извън гореизложеното, в изпълнение на задължението си да следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в договори, сключени с
потребители и съгласно чл. 38, вр. чл. 24, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 6 от
ЗКНИП, съгласно който договорът за кредит е нищожен ако липсва
погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съдът счита,
че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като след извършеното
служебно преизчисляване на дълга вследствие предсрочното му погасяване не
е имало съставен нов погасителен план, който да отразява промененият
размер и периодичност на вноските, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми.
Съгласно чл. 39 от ЗКНИП, когато договорът за кредит е обявен за
нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на
общия размер на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. В
9
случая, задължението за остатъка от непогасената главница в размер на 6
955.74 евро е погасено по давност, тъй като падежът на последната вноска за
главница е настъпил на 29.03.2013 г., а задълженията по кредита са обявени за
предсрочно изискуеми на 06.04.2019 г. – шест години по-късно.
При така установените по делото факти и обстоятелства съдът счита, че
предявените субективно и обективно кумулативно съединени искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ и чл. 1, ал. 2 от ЗКНИП, чл. 86, ал.1 и чл. 78 от ЗЗД и по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски,
съдът на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
С оглед неоснователността на предявените искове и неблагоприятния за
ищеца изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
в тежест на ищеца е да поеме направените от страна на ответниците разноски,
за извършването на които са представени доказателства по делото, както
следва: 4 000 лева – за заплатено в брой адвокатско възнаграждение
съобразно представения договор за правна защита и съдействие; 550 лева -
възнаграждение за вещо лице.
Що се отнася до своевременно релевираното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответната страна,
съдът счита същото за неоснователно. Предявени са обективно и субективно
кумулативно съединени искове, чиято цена срещу всеки от двамата ответници
е в размер на 30 820.93 лева, при което минималният размер на адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т.4 от НМРАВ надвишава 3000 лева. В
случая е осъществена защита на двама ответници, подаден е отговор на
исковата молба, взето е участие в проведените по делото две открити съдебни
заседания и е депозирана писмена защита. С оглед обема извършени
процесуални действия, фактическата и правната сложност на случая, както и
минималният размер на възнаграждението с оглед цената на предявените
искове, съдът намира че претендираното възнаграждение е дори под
минамалния размер за съответния вид работа, който възлиза на стойност над
6000 лева. Поради изложеното, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно и на ответниците се следва пълния размер на претендираното
от тях адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ № **, срещу Д. В. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д. ул. „***“ № * вх. * ет. * ап. * и Н. М. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д. ул. „***" № * вх. * ет. * ап. *, обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №
10
119/2023 г. на Районен съд Добрич Заповед по чл. 417 от ГПК № ** от
16.01.2023 г., а именно:- 1) 6 955.74 евро (шест хиляди деветстотин петдесет
и пет евро и седемдесет и четири евроцента), представляваща неплатена
главница по договор за жилищен кредит от 28.09.2006 г. и допълнително
споразумение към него от 14.10.2009 г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на заявлението (12.01.2023 г.) до окончателното
плащане; 2) 4 357.11 евро (четири хиляди триста петдесет и седем евро и
единадесет евроцента), представляваща неплатена договорна лихва по същия
договор за периода от 07.08.2012 г. до 05.04.2019 г. ; 3) 1 321.27 евро (хиляда
триста двадесет и едно евро и двадесет и седем евроцента), представляваща
лихвена надбавка за забава от 3 % за периода от 30.08.2012 г. до 05.04.2019 г.;
4) 60 (шестдесет) евро, представляваща разходи при изискуем кредит; 5) 2
665.80 евро (две хиляди шестстотин шестдесет и пет евро и осемдесет
евроцента), представляваща законната лихва за периода от 06.04.2019 г. до
12.01.2023 г.; 6) 398.57 евро (триста деветдесет и осем евро и петдесет и
седем евроцента), представляваща заемни такси (в това число 336 евро такса
за управление на кредита и 62.57 евро такса за застраховка на обезпечението),
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 1, ал. 2
от ЗКНИП и чл. 86, ал. 1 и чл. 78 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „***“ № **, да заплати на Д. В. И., ЕГН **********,
с адрес: гр. Д. ул. „***“ № * вх.* ет. * ап. * и на Н. М. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Д. ул. „С***" № *вх. * ет. * ап. *, сумата от общо 4 550 лева
/четири хиляди петстотин и петдесет лева/, представляваща съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11