№ 3874
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20241100507658 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Р. С., подадена чрез пълномощника адв.С.
Ж., срещу решение № 20114601/30.01.2024 г., постановено по гр.дело № 41651/2018
год. по описа на СРС, Г.О., 172 състав, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка и е допълнено решение № 20067151/15.11.2022 г., постановено по
гр.дело № 41651/2018 г. по описа на СРС, 172 с-в, поправено с решение от 12.01.2023
г. и с решение от 11.07.2023 г., така както е посочено в диспозитива на обжалваното
решение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.
Направено е искане за неговата отмяна, по съображения изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите страни - съделители А. Т. А. и Д. Г. А., чрез пълномощника си
адв.В. В. оспорват жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата да бъде отхвърлена, като
неоснователна, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски за въззивната
инстанция.
1
Въззиваемите страни- съделители К. Л. К., М. Л. С., В. Л. С., Ю. С. С., М. С. Р., Т.
С. С., Р. И. Й., Ц. Г. А., Н. Г. К., С. И. Н., Е. Л. Г., В. Г. Ч., В. Й. Г., Б. К. К. и И. К. К., не
вземат становище по подадената въззивна жалба.
С определение от 31.10.2024 год., постановено в закрито заседание по в.гр.дело
№ 7658/2024 год. по описа на СГС, ІІІ-В състав са конституирани на основание чл.227
от ГПК, като страни по делото съделители, наследниците на Ц. С. С., ЕГН **********:
1./Ю. С. С., ЕГН **********, който е страна по делото и на собствено основание; 2./
М. С. Р., ЕГН **********, която е страна и на собствено основание, и 3./ Т. С. С., ЕГН
**********, която е страна и на собствено основание. С определението на съда е
заличен, като въззиваема страна- съделител по делото Ц. С. С..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради
следните съображения:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по отношение на
починала страна- съделителят по делото Ц. С. С., ЕГН **********. Видно от
представена по делото служебна справка от 12.07.2024 г. от НБД“Население“,
съделителят Ц. С. С. е починал на 26.07.2023 г., като наследниците му по закон Ю. С.
С./ брат/, М. С. Р./ сестра/ и Т. С. С./ сестра/ са конституирани с определение на
въззивния съд на 31.10.2024 г.- след датата на постановяване на обжалваното решение /
30.01.2024 год./. Съдът приема за безспорно установено по делото обстоятелството, че
съделителят- ответник Ц. С. С. е починал на 26.07.2023 г., преди постановяване на
обжалваното решение/ постановено в закрито заседание на 30.01.2024 г./.
Смъртта слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица.
Когато юридическото събитие е настъпило по време на висящността на процеса,
съгласно чл.120 от ГПК/ отм./, съответно чл.227 от ГПК, починалата страна се
замества от нейните правоприемници. В хипотезата на чл.227 от ГПК
правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемника става страна по
делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател
2
независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, поради което и
има право да поддържа висящността му чрез подаване на жалба, а ако решението е
влязло в сила - да иска отмяната му по реда на извънредното производство, уредено в
глава ХХІV ГПК. Решението обаче, което е постановено спрямо страна, загубила
процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е процесуално
недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник
на основание чл.227 ГПК. Ако тази страна атакува порочното решение, инстанцията,
разглеждаща жалбата следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане.
Съдебната практиката на ВКС, както при действието на ГПК от 1952 г. /отм./,
така и при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., е константна, че
когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице
пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно
участие, респективно същото е недопустимо в случай, че е постановено спрямо страна,
починала преди края на устните състезания /решение № 96/ 27.09.1985 г. по гр.дело №
67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр.дело № 1821/2009 г. на
ВКС, І г.о., решение № 16/21.02.2014 г. по гр.дело № 4682/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., чиито
постановки са възприети и в определение № 37/18.01.2018 г. по гр.дело № 3011/2017 г.
на ВКС, ІІ г.о. и др./. Тази практика съответства и на изричната разпоредба на чл.229,
ал.2, изр.второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на
съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на
съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди
края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като със смъртта същата е
загубила своята процесуална правоспособност. В този смисъл са: решение №23 от
16.02.21 год. по гр.дело № 2564/2019 год., ІІ г.о. на ВКС, решение № 9 от 21.01.11 год.
по гр.дело №1821/2009 год., І г.о. на ВКС, решение № 16 от 21.02.2014 год. по гр.дело
№ 4682/2013 год., ІІ г.о. на ВКС, както и определение № 37 от 18.01.18 год. по гр.дело
№ 3011/17 год., ІІ г.о. на ВКС. Съдът следи служебно за процесуалната
правоспособност на страните, тъй като същата е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на
решение по същество на спора.
В процесния случай, съделителят- ответник Ц. С. С. е починал на 26.07.2023 г., а
обжалваното решение е постановено на 30.01.2024 г. Т.е., безспорно е обстоятелството,
че съделителят- ответник Ц. С. С. е починал преди постановяване на обжалваното
решение. Решението е постановено спрямо починалата страна, а не спрямо
наследниците му по закон - негови брат и сестри, конституирани в по-късен момент.
Без значение е обстоятелството, че същите са били към този момент страни по делото
и на собствено основание. Тъй като процесуалното правоприемство настъпва по
силата на закона, а не по волята на съда или страните, то е без значение дали това
3
обстоятелство е станало известно на съда по време на висящността на делото. С оглед
на това, че решението е постановено без участието на правоприемниците на починалия
съделител- ответник, като негови наследници по закон, същото е недопустимо и следва
да се обезсили изцяло, а делото се върне на Софийски районен съд за ново
разглеждане от друг състав с участието на правоприемниците на починалата страна.
На следващо място съдът намира, че обжалваното решение е недопустимо и на
още едно основание, а именно поради обстоятелството, че първоинстанционият съд се
е произнесъл и по незаявено искане по чл.250, ал.1 от ГПК за допълване на решение
№ 20067151/15.11.2022 г., постановено по гр.дело № 41651/2018 г. по описа на СРС,
172 с-в, поправено с решение от 12.01.2023 г. и с решение от 11.07.2023 г. Липсва
искане от съделителя Ц. Р. С. в молба с вх.№ 25029856/25.07.2023 г. за допълване по
реда на чл.250, ал.1 от ГПК на постановеното по делото решение. В случая съдът е
сезиран с молбата, единствено с искане по реда на чл.247, ал.1 от ГПК за поправка на
допусната в решението на очевидна фактическа грешка, но не и с искане за допълване
по реда на чл.250, ал.1 от ГПК на постановеното по делото решение. Съдът се е
самосезирал и е излязъл извън обхвата на предоставените му от закона правомощия,
като се е произнесъл и по незаявено искане по реда на чл.250, ал.1 от ГПК.
Първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, тъй като се е
самосезирал и е излязъл извън обхвата на предоставените му от закона правомощия.
Първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум и е постановил недопустим
съдебен акт. С оглед на което, обжалваното решение, като процесуално недопустимо
следва да бъде обезсилено а делото се върне на Софийски районен съд за ново
разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по направеното искане по реда
на чл.247, ал.1 от ГПК с молбата от 25.07.2023 г., подадена от съделителя Ц. Р. С., чрез
пълномощника адв.С. Ж..
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящето производство при спазване на чл.78 от ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20114601/30.01.2024 г., постановено по гр.дело №
41651/2018 год. по описа на СРС, Г.О., 172 състав, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка и е допълнено решение № 20067151/15.11.2022 г.,
постановено по гр.дело № 41651/2018 г. по описа на СРС, 172 с-в, поправено с
решение от 12.01.2023 г. и с решение от 11.07.2023 г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав
4
на същия съд и произнасяне по молба от 25.07.2023 г., подадена от Ц. Р. С., чрез
пълномощника адв.С. Ж., по реда на чл.247, ал.1 от ГПК, съобразно изложеното в
мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5