НОХД № 912/2014г.
МОТИВИ
:
Обвинението
е против подсъдимия И.Н.Д. от с.Злати трап за престъпление по чл.234 ал.2 т.1
от НК във връзка с чл.234 ал.1 от НК във връзка с чл.28 ал.1 от ЗТТИ и §1.т.4
от ДР на ЗТТИ, за това, че на 19.02.2014г. в гр.Пазарджик е държал акцизни
стоки - тютюневи изделия на обща стойност 354,14 лв., представляващи 17,707 кг. нарязан тютюн
за пушене на лула и цигари, пакетиран в 36 бр. потребителски опаковки без
бандерол, какъвто се изисква по чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите
изделия, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно.
Подс.И.Д.
не се признава за виновен по предявеното му обвинение, като в обясненията си
твърди, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Твърди, че е бил
принуден от полицаите да да докосне един от пликовете с тютюн, вследствие на
което е оставил следи по него.
Защитата пледира за оправдателна присъда,
поради недоказаност на обвинението.
Прокурора поддържа обвинението като пледира за
осъдителна присъда и осъждане на подсъдимият на наказание лишаване от свобода
ефективно, с приложение на чл.68 от НК.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно,прие за установено от
фактическа страна следното :
Св.И.Г. служител на криминална полиция при ОД
на МВР Пазарджик през месец февруари 2014г. получил информация, че лице на
около 50 години, управляващо джип с пловдивска регистрация всяка сряда продава
акцизни стоки без бандерол – тютюн на изхода на гр.Пазарджик в посока с.Бошуля.
Времето през което се продавал тютюна било в часовия интервал между 6.30 часа и
7.30 часа. С цел проверка на тази информация на 19.02.2014г. около 6.30 часа
сутринта св.Г. преминал с автомобил, покрай мястото, за което имало информация,
че се продава тютюн и видял, че действително там е паркиран лек автомобил –
джип с пловдивска регистрация марка „Опел Фронтера“ с рег. № РВ *** РМ. Св.Г. преминал покрай джипа, след което
обърнал и минавайки отново покрай него спрял на разстояние на автомивките на
ул.“Александър Стамболийски“. След което се обадил по телефона на дежурния по
РУП Пазарджик и съобщил марката и рег.номер на автомобила, като казал да
изпратят автопатрул, който да провери джипа. След около 10 минути полицейски
екип в състав св.Т.И. и св.Й.Й. пристигнали на място и видели, че в джипа има четири
лица, двама мъже и две жени. Това били подс.И.Д., св.Г.Д. и св.В.Д. и Т.А.. На
шофьорското място зад волана бил подс.И.Д., на предната седалка до шофьора била
св.Т.А., на задната седалка били св.Г.Д. и св.В.Д., която била бременна. Полицаите
установили самоличността на две от лицата, тъй като другите две нямали
документи за самоличност. След това извършили проверка на багажника на
автомобила и забелязали там черен найлонов плик. Попитали подсъдимия, какво има
в този плик, като подсъдимия отговорил, че в него има вещи на бременната жена,
която била изписана от болница. След което затворили багажника, св.И. останал
от вън, а св.Й. се качил в служебния автомобил да направи справка за другите
две лица, които били без документи за самоличност. След като установили
самоличността и на другите две лица. Св.И. и Й. отново отворили багажника и
видели, че черния найлонов плик го няма. В този момент видели, че дясната врата
на джипа е отворена и св.Т.А. изхвърля черния плик на около два метра от джипа
в куп от листа. Полицаите попитали св.А. какво има в този плик, при което тя
отговорила, че не е неин и незнае какво има. В този момента на място пристигнал
и св.И.Г.. Същия забелязал, че на няколко метра от джипа има зад дърво скрит
голям кашон. Полицаите попитали подс.И.Д. какъв е този кашон, при което той
заявил, че не знае. След това подсъдимия сам отворил кашона и полицаите видели,
че вътре има празни заготовки за цигари. Св.И. се разровил в купчината от шума
и открил още два черни найлонови плика от същия тип, като този който бил
изхвърлен от автомобила от св.А.. Св.И. видял, че в черните найлонови пликове
има малки пликчета със суха листна маса, която наподобявала тютюн. Полицаите
попитали подсъдимия и лицата, които бил с него за открития тютюн, при което
същите отговорили, че не са техни. На място пристигнала и дежурната група от
РУП Пазарджик, в състава на която бил св.Б.К.. Дежурната група извършила оглед
на автомобила и на отритите найлонови пликове с тютюн, като бил изготвен
протокол за оглед на местопроизшествие с изземване на откритите найлонови
пликове с тютюн. Подсъдимия Д. и лицата, които го придружавали били отведени в
РУП Пазарджик за изясняване на случая.
При
извършения оглед на местопроизшествие и изземване на веществените
доказателства, пликовете – 3 бр. черни и поставените в тях 36 бр. по-малки
прозрачни, съдържащи листна маса, както и кашона с празните цигари били иззети, като веществени
доказателства и предадени на специалист-технически помощник в
научно-техническата лаборатория при ОД на МВР – Пазарджик със задача да открие
дали върху тях са оставени пръстови отпечатъци и чии са те. При
извършената дактилоскопна експертиза такива отпечатъци били открити върху една от картонените
кутии „Imperium” и върху прозрачен полиетиленов плик, съдържащи
суха листна маса. При последвалото дактилоскопно изследване е установило, че
всички следи са оставени от подс.И.Д..
По делото
била
назначена химическа експертиза, която да определи вида и количеството на сухата
листна маса в иззетите прозрачни полиетиленови пликове. Заключението на
експерта установило, че това е насипен нарязан тютюн за ръчно
свиване на цигари, пакетиран в 36 бр. разфасовки с тегло между 486 и 499 гр. с
общо нетно тегло 17,707 кг.
По
делото била назначена оценъчна експертиза,
заключението на която установила, че стойността на процесния тютюн към датата
на деянието е била 354,14 лв.
Срещу подс.И.Д. било
образувано наказателно производство.
Видно
от справката за съдимост на подс.И.Д., е че същия е осъждан за престъпление по
чл.234 ал.1 от НК със споразумение по НОХД № 2231/2012г. на Пазарджишкия
районен съд, като му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода,
което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три
години. Споразумението било влязло в законна сила на 04.02.2013г.
Характеристичните
данни на подсъдимия И.Д. са неутрални, като в характеристичната справка
издадена от РУ Стамболийски няма данни за противообществени прояви, има само
отбелязване, че подс.Д. е осъждан за престъпление по чл.234 ал.1 от НК.
Тази фактическа
обстановка възприе съдът въз основа на показанията на св.Т.И., Й.Й., И.Г.,
Б.К., заключението на дактилоскопната експертиза, заключението на химическата
експертиза и заключението на оценъчната експертиза на вещото лице Д.Г. и писмените
доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие, писмо от
Началника на Митница Пловдив рег.№ 1100-0149 от 28.11.2014г., писмо от
Началника на Митница Пловдив от 28.07.2015г., справка за съдимост на
подсъдимия, Характеристична справка, Декларация за семейно и материално
положение, медицинска документация относно здравословното състояние на
подсъдимия.
Съдът
дава вяра на показанията на св.Т.И. и Й.Й., тъй като същите последователни,
непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с писмените доказателства
по делото. Също така показанията на свидетелите очевидци Т.И. и Й.Й. се
подкрепят от показанията на св.И.Г. и Б.К.. Съдът кредитира показанията на св.Т.И.,
Й.Й., И.Г. и Б.К., тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви. Посочените свидетели са
безпристрастни от изхода на делото и няма причина съдът да не им даде вяра.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подс.И.Д., тъй като същите са противоречиви, непоследователни и
се опровергават от показанията на св.Т.И., Й.Й., И.Г. и от заключението на
дактилоскопната експертиза. Следва да се отбележи, че в случая обясненията на
подс.Д. са повлияни от защитната му позиция по делото и желанието да се
оневини. Вярно, е че има само една дактилоскопна следа, която уличава подс.Д.,
но същата не е единството доказателство срещу подсъдимия. Такива се съдържат и
в показанията на св.Т.И., Й.Й. и И.Г.. Това е така, тъй като посочените
свидетели И. и Й. са видели как от автомобила управляван от подсъдимия се
изхвърля черен найлонов плик подобен на тези отрити до автомобила. Също така
св.И.Г. е имал информация, че от процесния автомобил се продава тютюн без
бандерол. Тук е мястото да се посочи, че независимо от това, че предходното
осъждане на подсъдимия не може да се цени като уличаващо доказателство срещу
подсъдимия, от друга страна същото може да се цени като данна относно личността
на подсъдимия, а именно, че подс.И.Д. е съпричастен към държането на акцизни
стоки без бандерол, за което е бил осъждан с горепосоченото споразумение на
ПРС. Така, че съдът счита, че в случая са налице достатъчно доказателства,
които оборват обясненията на подсъдимия и обосновават обвинителната тези, че
той е държал процесния тютюн. По отношение на показанията на св.Г.Д., В.Д. и Т.А.
съдът счита, че на същите не следва да се дава вяра, тъй като са близки на
подсъдимия и не са безпристрастни от изхода на делото. Твърдяното от тези
свидетели и от подсъдимия насилие упражнено срещу тях от полицейските служители
не се доказва по делото,като липсват писмени доказателства – медицинска
документация за констатирани наранявания на посочените свидетели. Твърденията
за упражнено насилие се опровергават и от показанията на св.Т.И., Й.Й., И.Г. и Б.К..
Съдът не дава вяра на посочените свидетели Г.Д., В.Д., Т.А., тъй като
показанията на същите са противоречиви и нелогични. Също така се опровергават
по категоричен начин от заключението на дактилоскопната експертиза.
Съдът кредитира заключенията
на химическата експертиза, дактилоскопната експертиза и оценъчаната експертиза,
тъй като същите са компетентно и безпристрастно изготвени и отговарят на
поставените задачи.
По делото е установено по
несъмнен начин стойността на тютюна – 354, 14 лв. и стойността дължимия акциз –
2 691, 464 лв., поради което с оглед размера на дължимия акциз,конкретния
случай се явява немаловажен.
Преценен в своята съвкупност и по отделно
събрания по делото доказателствен материал води до извода, че са налице
достатъчно доказателства, които да обосноват по несъмнен начин авторството на
деянието и факта на извършване на престъплението. В случая заключението на дактилоскопната
експертиза се подкрепя от показанията на св.Т.И. и Й.Й., поради което
обвинителната теза се доказва не само от намерената дактилоскопна следа. Следва
да се отбележи, че подс.Д. вече е бил осъждан за подобно престъпление, така, че
не се касае за изолиран случай в биографията на подсъдимия, а за поредно
извършено от него престъпление .
При така
изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.И.Н.Д. е осъществил състава на престъплението по чл.234 ал.2
т.1 от НК във връзка с чл.234 ал.1 от НК във връзка с чл.28 ал.1 от ЗТТИ, като
на 19.02.2014г. в гр.Пазарджик е държал акцизни стоки - тютюневи изделия на
обща стойност 354,14 лв., представляващи 17,707 кг. нарязан тютюн
за пушене на лула и цигари, пакетиран в 36 бр. потребителски опаковки без
бандерол, какъвто се изисква по чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите
изделия, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно.
Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието си, като е имал представи за всички обективни
елементи на състава и е искал настъпването на обществено опасните последици -
действал е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на
подсъдимия. Същия е знаел, че държания от него тютюн е акцизна стока
и че няма бандерол и въпреки това го е държал с цел продажба. Също така подс.Д.
е знаел, че е осъждан за подобно престъпление със споразумение пред ПРС и
въпреки това отново е държал акцизна стока без бандерол.
По
делото е безспорно установено извършването на престъплението от подсъдимия. В
тази връзка неоснователни се явяват доводите на защитата, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, тъй като по делото е установено, че освен наличието
на дактилоскопна следа от подсъдимия върху опаковка с тютюн са налице и косвени
доказателства съдържащи се в показанията на св.И., Й. и Г., който доказват
съпричастието на подсъдимия И.Д. към открития тютюн. Това е така, тъй като
свидетелите И. и Й. са видели как св.А. изхвърля от автомобила черен найлонов
плик, за който впоследствие е установено, че съдържа опаковки с тютюн, видели
са също така, че подс.И.Д. е зад волана на автомобила, видели са че отритите
още два найлонови плика са същите като този, който е бил изхвърлен от
автомобила. Св.И.Г. установява в показанията си, че е имало информация, че на
посоченото място се продава тютюн, поради което предприел действията по
установяване на нарушителя. Така, че съдът счита, че прякото доказателство в
случая дактилоскопна следа се подкрепя от косвените доказателства съдържащи се
в показанията на св.И., Й. и Г. и заедно обосновават извода, че подс.Д. е
държал процесния тютюн. Тук е мястото да се посочи, че обясненията на
подсъдимия Д. са противоречиви. Същия дава няколко обяснения в процеса, които
си противоречат и се опровергават от показанията на разпитаните свидетели И., Й.,
Г. и К.. Нелогични се явяват обясненията на подс.Д., че в изхвърления черен
плик е имало дрехи и вещи на св.В.Д., тъй като ако това е било така няма
причина св.А. да изхвърля плика от автомобила. Единствената причина е била да
се осуети проверка от полицаите на съдържанието на плика. Също така при
извършеното претърсване в автомобила и около него не е бил открит черен плик, в
който да има дрехи или други вещи на бременната жена. По отношение на
твърденията на подсъдимия, че е бил насила накаран от полицаите да вземе кашона
с празни заготовки за цигари съдът счита, че същите не отговарят на истината,
тъй като св.И. и св.Й. установяват, че подсъдимия сам е отворил кашона, от
друга страна въпросния кашон не е част от обвинението, поради което действията
на подсъдимия по отношение на кашона със заготовки за цигари са ирелевантни в
настоящия случай. Съдът счита за неоснователни доводите на защитата, че липсва
експертиза за качеството на процесния тютюн, тъй като по делото е прието
заключение на експертиза изготвена от експерта С.Б., което установява, че сухите,
кафяви на цвят, растителни маси в обектите имащи общо нетно тегло 17707 гр. /
17, 707 кг.
/ представляват насипен, нарязан тютюн за ръчно свиване на цигари. Ето защо
безспорно е установено, че става въпрос за тютюн, акцизна стока, за която не е
бил заплатен акциз на значителна стойност.
Тук е мястото да се посочи, че житейски
нелогична и недостоверна се явява версията на подс.Д. и св.Д., А. и Г.Д., че
св.Д., тъй като бременна е имала силни болки и това наложило да бъде повикан
подсъдимия, който по това време се намирал в Окръжна болница Пловдив. Това е
така, тъй като ако наистина св.Д. е имала силни болки, то най-логичното
обяснение е да бъде повикана Спешна помощ, а не да се чака подс.Д. ***, за да
превози бременната жена до болница. От друга страна св.И., Й., Г. и К. не са
констатирали оплаквания от св.Д. относно здравословното и състояние. Съща така
нелогично е св.А., Д. и св.Г.Д. ***, а впоследствие да са били установени на
изхода на гр.Пазарджик в посока с.Бошуля, което в противоположна посока на
кв.“Изток“. Твърденията на св.Д., че е объркала пътя също се явяват
недостоверни, тъй като мястото на което са били установени от полицаите е доста
далече от мястото на което твърдят, че са пренощували.
Съдът намира за неоснователно искането на
защитата за извършване на нова дактилоскопна експертиза по отношение на всички
опаковки с тютюн, тъй като същата дори да се допусне няма да опровергае
наличието на дактилоскопна следа от подс.И.Д. върху една от опаковките с тютюн.
Съдът счита, че наличието на следа върху
един от пликовете с тютюн води до извода, че подс.Д. е съпричастен към цялото
количество открит тютюн, тъй като опаковките са били поставени в черни
найлонови пликове, които са били еднакви и един такъв плик е бил изхвърлен от
автомобила, управляван от подсъдимия И.Д..
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на
чл.54 от НК относно неговата индивидуализация.
Съдът
отчете като висока степента на обществена опасност на деянието, което е в глава на НК "Престъпления против стопанството"
и е често срещано престъпление в страна през последните години, което нанася
големи щети на държавата. Съдът прецени и
обществената опасност на подсъдимия И.Д.,
която също е висока, подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за подобно
престъпление.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и желанието на подсъдимият да се
облагодетелства по незаконен начин.
Като
изключително смекчаващо отговорността на подс.И.Д. обстоятелство съдът съобрази
здравословното състояние на подсъдимия. Това е така, тъй като приетите по
делото медицински документи се установява, че подс.Д. страда от ретинална
хеморагия. Също така боледува от инсулинозависим захарен диабет, с неврологични
усложнения.
При тези данни и като прие, че в случая е налице едно изключително
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – влошено здравословно
състояние съдът счете, че и най-лекото наказание предвидено в закона се явява
несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК съдът
определи на подс.И.Д. наказание една година лишаване от свобода за извършеното
от него престъпление.
Съдът намери, че с оглед данните за
личността на подс.И.Д.
и обстоятеството, че е осъждан по отношение на него не следва да намери приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй
като не са налице законовите
предпоставки за това. Също така съдът намира,
че ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е необходимо
освен за постигане целите на индивидуалната, така и за постигане целите на
генералната превенция на наказанието.
Съдът като съобрази предходното осъждане на подс.И.Д. на лишаване от свобода
и данните за личността на подс.И.Д. счете, че в случая по
отношение на него е налице хипотезата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС, поради което и на
основание посочения текст от закона определи на подс.И.Д. “Строг” първоначален
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно в затвор .
Съдът
намери, че в случая по отношение на подс.И.Д. е налице хипотезата на чл.68 ал.1
от НК, тъй като подс.Д. е извършил деянието по настоящото дело в изпитателния
срок по предходното му осъждане със споразумение по НОХД № 2231/2012г. на
Пазарджишкия районен съд. Това е така, тъй като горепосоченото споразумение е
влязло в законна сила на 04.02.2013г., а деянието по настоящото дело е
извършено на 19.02.2014г. Със посоченото споразумение на подс.Д. е било
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66
ал.1 от НК изтърпяването му е било отложено за изпитателен срок от три години.
Ето защо деянието по настоящото дело е било извършено в изпитателния срок по
предходното осъждане на подсъдимия. Предвид гореизложеното и на основание чл.68
ал.1 от НК съдът постанови подс.И.Д. да изтърпи наказанието шест месеца
лишаване от свобода, наложено му със Споразумение № 25/04.02.2013г. на
Пазарджишкия районен съд по НОХД № 2231/2012г. по описа на ПРС. В случая
приложението на чл.68 ал.1 от НК се явява законова последица от неправомерното
поведение на подс.Д..
Съдът
счете, че е налице хипотезата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС, поради което определи
„Строг“ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на
подс.И.Д. по НОХД № 2231/2012г. по описа на РС Пазарджик, което да бъде изтърпяно
в затвор.
Съдът
съобрази разпоредбата на чл.234 ал.3 от НК и на основание посочения текст от
закона отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно 17.707 кг. нарязан тютюн
за пушене, пакетиран в 36 бр. потребителски опаковки, без бандерол, намиращ се
съхранение при домакина на РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик .
С
оглед приключване на делото съдът постанови веществените доказателства - 1 бр. кашон с
10 000 празни къса цигари марка „Imperium”,
намиращи се на съхранение при домакина на РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик,
поради ниската им стойност след влизане
в сила на присъдата да бъдат унищожени по съответния ред .
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.И.Н.Д. да заплати в полза на
държавата разноски по делото в размер на 266, 32 лв., платими по сметка на ОД
на МВР Пазарджик, както и да заплати разноски по делото в размер на 192 лв.,
платими в полза на съдебната власт по сметка на РС Пазарджик, както и да
заплати по 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листа,
платими по сметка на РС Пазарджик .
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :