Р Е
Ш Е Н
И Е
/неприсъствено/
№ 2332 11.06.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на пети
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
18706 по описа на ПРС за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса на труда, чл. 221, ал. 1 от КТ, 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Н.З.Т., с ЕГН: **********,***, чрез адв. Р.Д. е
предявил срещу „Капа Инженеринг” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Свещарови” № 5, представлявано от Р. С. обективно
съединени искове да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: сумата
от 435 лева ( четиристотин тридесет и пет лева) - главница, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за м.
декември 2014 г., сумата от 128, 19
лева (сто двадесет и осем лева и деветнадесет стотинки) - лихва за забава върху тази главница за
периода 01.01.2015 г.- 24.11.2017 г.; сумата от 435 лева (четиристотин тридесет и пет лева) - главница,
представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. януари 2015 г., сумата от 124, 44 лева (сто двадесет и четири лева и четиридесет и четири
стотинки) - лихва за забава върху тази
главница за периода 01.02.2015 г.- 24.11.2017 г.; сумата от 435 лева (четиристотин тридесет и пет
лева) - главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2015 г., сумата от 121, 06 лева (сто двадесет и един лева
и шест стотинки) - лихва за забава
върху тази главница за периода 01.03.2015 г.- 24.11.2017 г.; сумата от 435 лева (четиристотин тридесет и пет
лева) - главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 г., сумата от 117,31
лева (сто и седемнадесет лева и тридесет и една стотинки) - лихва за забава върху тази главница
за периода 01.04.2015 г.- 24.11.2017 г.; сумата от 435 лева (четиристотин тридесет и пет лева) - главница,
представляваща неплатено трудово възнаграждение
за м. април 2015 г., сумата от 113,
68 лева (сто и тринадесет лева и шестдесет и осем стотинки) - лихва за забава върху тази главница за
периода 01.05.2015 г.- 24.11.2017 г.; сумата от 435 лева (четиристотин тридесет и пет
лева) – обезщетение за 20 дни непозлван
платен годишен отпуск за 2014г. и 2015г., за периода 01.01.2014 г.-
31.05.2015 г., сумата от 109, 93 лева
(сто и девет лева и деветдесет и три стотинки) - лихва за забава върху тази главница за периода 01.06.2015 г.-
24.11.2017 г.; сумата от 870 лева
(осемстотин и седемдесет лева) – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – два
месеца, дължимо при прекратяване на ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, както и сумата от 219, 87 лева (двеста и деветнадесет
лева и осемдесет и седем стотинки) - лихва
за забава върху тази главницата за периода 01.06.2015 г.- 24.11.2017 г.
Претендират се още законната
лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба – 24.11.2017г., до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50,
ал. 4 от ГПК, чрез залепване на уведомление до дружеството на адреса му на
управление, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил
редовно призован и за първото заседание, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като
в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок
на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като
няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от
определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като
със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и
сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си изрично е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата
молба писмени доказателства, както и от изслушаното заключение на допуснатата
ССЕ по делото, може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК
следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат
изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) -
заплатено адвокатско възнаграждение (л. 2 от делото). Неоснователно е искането
за присъждане на посочената в списъка (л. 64) сума от 350 лева, тъй като данни
такова възнаграждение да е уговорено и заплатено по делото няма. Разноските с
оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо
на 237 лева (двеста тридесет и седем
лева), от които: 87 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ, 50
лева – ДТ за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, 50 лева – ДТ за иска по чл. 221, ал.
1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 86 от ЗЗД. В негова
тежест ще се възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета
на съда в размер на 80 лева (осемдесет
лева).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Капа Инженеринг” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Свещарови” № 5, представлявано от Р. С. да
заплати на Н.З.Т., с ЕГН: **********,***, чрез адв. Р.Д. следните суми: сумата
от 435 лева (четиристотин тридесет и
пет лева) - главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. декември 2014 г., сумата от 128, 19 лева (сто двадесет и осем лева
и деветнадесет стотинки) - лихва за
забава върху тази главница за периода 01.01.2015 г.- 24.11.2017 г.; сумата
от 435 лева (четиристотин тридесет и
пет лева) - главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. януари 2015 г., сумата от 124, 44 лева (сто двадесет и четири
лева и четиридесет и четири стотинки) - лихва
за забава върху тази главница за периода 01.02.2015 г.- 24.11.2017 г.; сумата
от 435 лева (четиристотин тридесет и
пет лева) - главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2015 г., сумата от 121, 06 лева (сто двадесет и един лева
и шест стотинки) - лихва за забава
върху тази главница за периода 01.03.2015 г.- 24.11.2017 г.; сумата от 435 лева (четиристотин тридесет и пет
лева) - главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 г., сумата от 117,31
лева (сто и седемнадесет лева и тридесет и една стотинки) - лихва за забава върху тази главница
за периода 01.04.2015 г.- 24.11.2017 г.; сумата от 435 лева (четиристотин тридесет и пет лева) - главница,
представляваща неплатено трудово възнаграждение
за м. април 2015 г., сумата от 113,
68 лева (сто и тринадесет лева и шестдесет и осем стотинки) - лихва за забава върху тази главница за
периода 01.05.2015 г.- 24.11.2017 г.; сумата от 435 лева (четиристотин тридесет и пет
лева) – обезщетение за 20 дни непозлван
платен годишен отпуск за 2014г. и 2015г., за периода 01.01.2014 г.-
31.05.2015 г., сумата от 109, 93 лева
(сто и девет лева и деветдесет и три стотинки) - лихва за забава върху тази главница за периода 01.06.2015 г.-
24.11.2017 г.; сумата от 870 лева
(осемстотин и седемдесет лева) – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – два
месеца, дължимо при прекратяване на ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, сумата от 219, 87 лева (двеста и деветнадесет
лева и осемдесет и седем стотинки) - лихва
за забава върху тази главница за периода 01.06.2015 г.- 24.11.2017 г., ведно
със законната лихва за забава върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2017г., до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Капа Инженеринг” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Свещарови” № 5, представлявано от Р. С. да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 237
лева (двеста тридесет и седем лева), представляваща държавна такса върху уважените искове и сумата от 80 лева (осемдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от
бюджета на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда
на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ