Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25.05.2021 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 31.03.
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 19 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че на 24.01.2007 год. на
път III клас - 608 между гр. К. и с. Б., водачът М.Д.А., при управление на
товарен автомобил „Мерцедес“ с ДК № ***, навлиза в стеснен участък на пътя и
реализира ПТП с намиращ се в своята пътна лента лек автомобил „Рено Еспейс“ с
ДК № ***, управляван от ищеца М.З.Н..
Сочи, че вината на водача А. е установена с влязло в
сила решение по НАХД № 413/2007 г. на PC К..
Изложено е, че гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника - ЗД "Е." АД със застрахователна
полица № 071060401721, валидна от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г.
Вследствие на произшествието, ищецът получава счупване
на капачката на левия долен крайник и счупване в областта на възвишението на
лявата голямо- пищялна кост.
Ищецът е получил от ЗД „ Е.“ АД обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите" в размер на 6 000
лв. / /извънсъдебно/ и в размер на 12 000 лв., присъдени по гр. д. №
2825/2007г. по описа на СГС, I ГО, 1-ви състав. Сумите са изплатени като
обезщетение за неимуществени вреди, получени при ПТП на 24.01.2007г. за
причинените от настъпилото ПТП травми. Сред травмите, за които пострадалият е
бил обезщетен е и раздробено счупване на капачето на лявото коляно и
интеркондилното възвишение на лявата голямопищялна кост.
При извършени нови изследвания на 26.07.2019г. е
установено, че в областта на лявото коляно се е развила вторична гонартроза,
ограничение на флексия с дефицит около 20 градуса. Направената рентгенография
установила остеопороза на кондилите, образуващи ставата и колянното капаче,
като последното е с остеофити. Тези усложнения представляват ексцес, за който
пострадалият не е обезщетяван. Те са в пряка връзка с травмата от
произшествието. Усложненията причиняват болки, които са постоянни, накуцваща
походка, хрускане в коляното при флексия и екстензия, при негативна прогноза.
Твърди се, че усложнението ще доведе до по- голямо ограничение на движението и
ползване на помощни средства при придвижване.
Посочено е, че ищецът е поискал от ответника с молба
от 14.10.2019г. да определи и плати обезщетение за допълнително причинените му
неимуществени вреди, но ответникът не е платил и до момента.
Моли, да се осъди ответника да плати на ищеца сума в
размер на 30 000 /тридесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
ексцес /вторична гонартроза, ограничение на флексия с дефицит около 20 градуса
на лявото коляно, остеопороза на кондилите, образуващи ставата и колянното
капаче, като последното е с остеофити/, описани в исковата молба и пряко
свързани с уврежданията от гореописаното ПТП, заедно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и всички
разноски по делото.
Посочена е банкова сметка ***.
Заявява, че иска делото да се разглежда и в случай на
отсъствие на ищеца и упълномощените от него адвокати в първото по делото
заседание.
Постъпил е отговор на исковата молба, в който ответникът заявява, че исковете са недопустими, тъй като под предлог на
ексцес се цели пререшаване на спор, по който съдът вече се е произнесъл с
влязъл в сила съдебен акт.
Оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер. Счита, че същите са недоказани и неоснователни, и като такива следва да
бъдат отхвърлени изцяло. Твърди, че ответното дружество не дължи на ищеца
претендираните от него суми.
Оспорва, че е налице посочената в исковата молба
полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Заявява, че не спори, обаче, че във връзка с процесното ПТП е образувана щета №
********** за неимуществените вреди, по която е изплатено обезщетение в размер
на общо 18 000 лева (без лихви и разноски). Щетата е регресна, тъй като водачът
на товарния автомобил е управлявал същия в нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП -
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС. Посочва, че към момента деликвентът все още
погасява дълга си към застрахователя за изплатеното обезщетение.
Категорично оспорва твърдението за ексцес. Оспорва да
са се развили описаните усложнения. Оспорва и връзката им с ПТП и травмите,
получени в следствие на него. Заявява, че в представеното решение №
101/18.11.2008г., е посочено, че според изготвената СМЕ по гр.д. № 2825/2007г.
на С. градски съд, ГК, 1 - ви състав, всички травматични увреждания, получени
от ищеца, са напълно зараснали. Към момента на прегледа за целите на
заключението, вещото лице е констатирало леко ограничение в крайната степен на
сгъване на лявото коляно, но е прогнозирано пълно възстановяване. Цитираният
съдебен акт е обхванал в пълна степен всички увреждания, които ищецът е получил
и определил справедливо обезщетение за преживените болки и страдания.
Според ответника, трудно може да се направи връзка
между оплакванията, наведени с исковата молба и уврежданията, получени при ПТП,
тъй като от инцидента са изминали близо 13 години. Счита, че най-вероятната
причина са естествени дегенеративни процеси в следствие на напредването на
възрастта.
Посочва, че ищецът е бил напълно здрав към момента на
постановяване на решение № 101/18.11.2008г. и така е прието от вещото лице,
изготвило СМЕ по гр. д. № 2825/2007г. на С. градски съд. Същата не е била
оспорена и е приета по делото. Следователно, според ответника, въпросът за
състоянието на ищеца към онзи момент не подлежи на преразглеждане. То е било
взето предвид при определяне размера на обезщетението. Намира, че след като е
налице пълно оздравяване, не може да се говори за ексцес.
Оспорва размера на претенцията и счита, че същият е
необосновано завишен и несправедлив. Намира, че дори е по-висок от този,
определен за уврежданията, получени непосредствено от ПТП, а те са били много
по- сериозни от твърдените.
Възражения при условията на
евентуалност:
Ответното дружество не дължи претендираните суми
поради изтекла давност. Посочва, че началният момент, от който започва да тече
давността е 24.01.2007г. - датата на ПТП. (в този смисъл е т. 14 от ППВС №
7/1977 г.). Следователно, до завеждане на исковете са изтекли повече от пет
години.
Във връзка с възражението за изтекла давност и в
случай, че се докажат оплакванията, изброени в исковата молба, заявява, че
оспорва началния момент, в който са били установени. Отбелязва, че това е
станало в много по-ранен период (най-малко пет години преди завеждане на
исковете), а не както се твърди - при изследване, извършено на 26.07.2019г. От
друга страна, счита, че ако в продължение на 13 години ищецът не е имал
оплаквания, няма основание да се търси връзка с ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Твърди, че той не е спазвал стриктно лекарските
предписания относно възстановяването. Не е провеждал редовно физикална терапия
и рехабилитационни процедури. Не е следил здравословното си състояние и не е
взел необходимите мерки за пресичане на вредоносните процеси. В резултат на
пасивното си поведение, ищецът е получил повече увреждания с по-висок
интензитет. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако съдът намери исковете за
основателни, следва да редуцира размера на претенциите със собствения принос на
ищеца.
Моли, съдът да отхвърли изцяло
предявените искове, като недоказани и неоснователни.
Моли да бъдат присъдени разноските по делото,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната
на ответника М.Д.А. взема становище в първото съдебно заседание, че ще бъде
крайно затруднен, ако се наложи отново да заплаща на застрахователя
обезщетение.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
По делото не е спорно, че за управлявания от М.Д.А.,
товарен автомобил „Мерцедес“ с ДК № *** е била налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" при ЗД
"Е." АД по застрахователна полица № 071060401721, валидна от
01.01.2007 г. до 31.12.2007 г.
Няма спор между
страните, че е проведено предходно производство по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ -
гр.д. № 2825/2007г. по описа на СГС, по което е налице влязло в сила решение, с
което ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП от 24.01.2007г. в размер на 12 000
лева, като ищецът е получил от застрахователя извънсъдебно и обезщетение в
размер на 6 000 лева.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява следното:
На 24.01.2007 г.
ищецът М.З.Н. е получил травматични увреждания при ПТП. Те се изразявали в
раздробено счупване на колянното капаче на лявото коляно и интеркондилната
еминенция на лявата голямо пищялна кост. Тези травми са резултат от това ПТП.
Травмите получени при
процесното ПТП са лекувани оперативно с открита репозиция и метална
синтеза.След срастване на фрактурата /след 10 месеца /металните тела са
извадени.
Артрозните изменения в
пателофемуралния сегмент на лявото коляно са късни усложнения на
многофрагментната фрактура, получена при процесното ПТП, а не нови увреждания
от друга причина, но съпътстващите заболявания са допринасяли за появата на
патологични изменения в травмираната колянна става.
Между първоначалната
травма изразяваща се в раздробено счупване на лявото колянно капаче и късно
появилата се артроза /след 12,5 г./ съществува пряка причинно следствена
връзка. Към момента на ПТП ищецът е бил на 38,5 години. При тази възраст
артрозните и дегенеративни процеси напредват изключително бавно и тяхната
клинична проява идва на доста по-късен етап. С това експертизата обяснява
големия времеви интервал от 12,5 години между травматичния момент и започването
на артрозната изява.
Регистрираните
оплаквания на ищеца през м.юли 2019 г. е ограничаване на флексията с около 20
гр, болка, накуцваща походка. В Амб.лист от 26.07.2019 г. не е вписана
препоръчана терапия. Експертизата също смята, че при степента на артрозни
промени, които се демонстрират в представените рентгенови снимки болковият
синдром не се изявява постоянно и най-вероятно все още не е толкова силен.
Болката при тази рентгенова находка би трябвало да се проявява в момент на
изправяне от клек, при продължително изкачване по стълби или при вдигане на
тежест от земята. При тези ситуации се увеличава натиска между капачето и
бедрените кондили и тогава се изявява болката. В друг случай, в който болката
би се проявявала е при много студено време или при повишена влажност. Ако
болката е предизвикана от климатичните промени тя може да продължи от 7-10 до
20-30 дни. Повлиява се от НСПВС и аналгетици. В момента на изготвяне на
експертизата ищецът е на възраст около 52,5г. Артрозата в ЛКС за в бъдеще ще
напредва, но не може да се прогнозира с какви темпове. При извършения клиничен
преглед на ищеца се установява 10 гр дефицит на флексията /сравнено с дясното
коляно/, екстензията е нормална; костните крепитации в пателофемуралният
сегмент на ставата са леки; затруднява се при клякане; походката е с лек
дисбаланс.
По случилото се ПТП е
водено ГД № 2825/2007 г. на СГС, Гражданска колегия, Първо отделение, Първи
състав, което приключва с Решение № 101 на 18.11.2008г. В Решението е цитирана
СМЕ изготвена от Вещо лице - Й., която съдът е кредитирал, като обективно
дадена и неоспорена от страните. От нея е установено, че ищецът М.Н. в
следствие на ПТП - то е получил съчетана травма: “Охлузвания по челото, носа и
лявата буза; рани и охлузвания по предната повърхност на двете колена; контузия
на главата и гръдния кош; счупване на капачето на лявото коляно и
интеркондилното възвишение на лявата голямо пищялна кост. Раздробеното счупване
на капачето на лявото коляно и интеркондилното възвишение е наложило извършване
на кръвно наместване с метална остеосинтеза за капачето и реинсерция и
фиксиране с конци на възвишениетко между двата кондила на голямо пищялната
кост. След зарастване на счупването на капачето е проведено ново оперативно
лечение за изваждане на остеосинтезния материал. Ищецът е търпял болки и
страдания за период от 3 месеца, като през първия месец болките са били с
по-интензивен характер. На ищеца не са причинени невъзвратими увреди, тъй като
счупванията са зараснали, но има леко ограничение в крайната степен на сгъване
на лявото коляно, което според експерта ще се възстанови напълно.“
Пак от това Съдебно
решение се добива представа, че прегледът на ищеца М.Н. е извършен от експерта Й.
сравнително скоро след направената оперативна намеса. Оперативното изваждане на
остеосинтезните средства е извършено на 15.11.2007г. Съдебното решение № 101 по
ГД № 2825/2007г е издадено на 18.11.2008г. Вещото лице посочва, че не разполага
с доказателства -кога е осъществен прегледа от съдебния експерт Й.. Ако се предположи,
че този преглед е осъществен след 6-ия месец след изваждането на синтезните
средства, би трябвало движенията да са напълно възстановени. Експерта Й. е
отчел леко ограничение в крайната степен на сгъване на лявото коляно. Това може
да се отдаде на факта, че не е провеждана рехабилитация. Към момента на онзи“
преглед травматичните увреждания получени при процесното ПТП са били напълно
зараснали, със забележката за : „Леко ограничената флексия“.
От новопредставената
извадка от медицинските прегледи на М.Н. се добива представа, че след първата
травма от 24.01.2007 г. и след оперативното лечение той е бил контролиран
неколкократно от ортопед и ОПЛ - на 07.03.2007 г.; на 09.03.2007 г.; на
16.03.2007 г.; на 05.04.2007 г.; на 06.04.2007 г.; на 17.04.2007 г.; на
14.05.2007 г.; на 16.05.2007 г.; на 28.05.2007 г.
На 19.03.2007 г. и
03.04.2007 г. е преглеждан от кинезитерапевт и физиотерапевт.
През м.ноември 2007 г.
е хоспитализиран за изваждане на остеосинтезните средства от лявото колянно
капаче. Около това приемане в болница също неколкократно е консултиран от ОПЛ и
ортопед на 02.11.2007 г., на 08.11.2007 г., на 26.11.2007 г.
Решение
№101/18.11.2008 г. на С. Градски съд е включило заключението на съдебния медик -
Д-р Й.. Няма данни на коя дата е извършен прегледа и колко време след
оперативното лечение.
В съдебната
документация и в представената медицинска към нея няма данни за патологична
симптоматика от страна на лявото коляно през последните години преди 2019г.
При осъществения
преглед и разговор с ищеца експертът е установил, че болките в лявата колянна
става са зачестили в началото на 2019г. Тогава постепенно се е променила
походката му, започнал е да провлачва левия крак, да се засилва болката при
продължително шофиране, при клякане, вдигане на тежест. На 26.07.2019 г./Амб.лист
№451/ е осъществил преглед при ортопед в гр.Л..
В заключение, според
вещото лице болковите оплаквания и дефицитите във функциите на лявата колянна
става са се появили в началото на 2019г.
Според вещото лице конкретната
причина за късно появилите се увреждания, констатирани в Амб.лист №451 от
26.07.2019 г. е раздробеното счупване на лявото колянно капаче при процесното
ПТП. Последици от него независимо от младата, към момента на травмата, възраст
на ищеца са щели да настъпят рано или късно - във всички случаи. Фрактурата е
била многофрагментна - вътреставна - с нарушаване на хрущялната цялост. Такива
фрактури винаги са предпоставка за артрозни промени в ставата. Като превенция
за последващи артрозни изменения би могло да се проведе лечение с хиалуронови
препарати на всеки 12месеца. В медицинската документация не са намерени
документи за такива приложения.
Според вещото лице, ако
се предположи, че дегенеративните изменения случили се с лявото коляно на ищеца
М.Н. са резултат от естествения процес на стареене, то би трябвало да има
сходни по степен изменения и в дясното коляно. Такива не се цитират в
медицинската документация, а и при клиничния преглед, който е осъществил на
ищеца, не е установил такива.
В заключение вещото
лице посочва, че клиничните симптоми появили се по лявото коляно и субективните
оплаквания са резултат от дегенеративни процеси, следващи травмата от 2007г. В
медицинската документация са установени прегледи и поставени диагнози като: псориазис
вулгарис, диабет втори тип, подагра. Всички те са свързани с отключването на
артрозни промени по ставите и съответни дегенеративни процеси. Те не са
възрастови промени.
От представената
медицинска документация е видно, че оздравителния процес при ищеца е бил
периодично контролиран .
Клиничните симптоми
появили се по лявото коляно и субективните оплаквания са резултат от
дегенеративни процеси следващи травмата от 2007г. Те са неизбежен резултат от
такъв вид травма. Не може да се обяснят с неспазване на лекарски предписания.
По делото са събрани
гласни доказателства.
Свидетелят З.Н.Г.,
който е баща на ищеца посочва, че през месец януари 2007 г. синът му е пострадал
при процесното ПТП, а от м.01.2019 г. започнал да се оплаква, че кракът го боли
в коляното, походката му се изменила. Това направило впечатление на свидетеля и
попитал сина си „какво ти е синко“ и той му отговорил, че има болки в коляното.
Болките се увеличили и тогава ищецът разбрал за един доктор в Л.. Ищецът,
придружен от баща си посетил този лекар в Л., като според свидетеля това било
26.07. миналата година. Лекарят му сложил инжекция и му предписал още осем
инжекции, по една на всеки месец. Според свидетеля, синът му в момента пак имал
болки, но малко по слаби. Ищецът имал затруднения в походката, от време на време
спирал, за да му почине коляното на левия крак. Посочва, че ищецът не може да
кара кола, като натискал съединителя чувствал болки и се налагало няколко пъти свидетелят да кара колата. Свидетелят
заявява, че след катастрофата идвала някаква сестра – рехабилитаторка. Според
свидетелят, синът му не се е възстановил напълно от катастрофата – останали
болките в коляното. В момента синът му е търговски представител на фирма „А.“,
ходи сключва сделки пътува, доколкото може се справя с работата, въпреки болките
не бил ползвал болнични никакви.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно обезщетяване
на пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както
настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения
дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите
от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на
пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако
то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за
болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото
за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при
присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното
състояние е било предвидено и съобразено от съда.
В настоящия
случай от представените по делото писмени доказателства, заключението на
съдебно – медицинската експертиза и свидетелските показания безспорно се
установява, че е настъпила промяна в здравословното състояние на ищеца след
присъждане на обезщетението по гр. д. № 2825/2007 г. по описа на СГС. По делото
е установено, че са настъпили усложнения в състоянието на ищеца, изразяващи се
в засилване на болката, ограничаване на
флексията с около 20 гр., невъзможност да кляка пълноценно и еднакво с двете
колена, затруднение при изкачване на стълби и накуцваща походка, които са се
появили в началото на 2019 г. Към момента са налице артрозни изменения в
пателофемуралния сегмент на лявото коляно, които според заключението на
съдебномедицинската експертиза представляват късни усложнения от
многофрагментната фрактура, получена при ПТП – то от 24.01.2007 г. Поради това
съдът приема, че настъпилите усложнения се намират в пряка причинно -
следствена връзка с травматичните увреждания, които е претърпял ищецът при ПТП.
Категоричен е изводът на вещото лице, че в бъдеще артрозата в лявата колянна
става ще напредва. Съдът не споделя доводите на ответника, че няма връзка между
оплакванията, посочени с исковата молба и уврежданията, получени при ПТП, тъй
като от последното са изминали близо 13 години и че най-вероятната причина са
естествени дегенеративни процеси в следствие на напредването на възрастта. Това
становище безспорно се опровергава от заключението на съдебномедицинската
експертиза, където е посочено, че към
момента на ПТП ищецът е бил на 38,5 г. и при тази възраст артрозните и
дегенеративни процеси напредват изключително бавно и тяхната проява настъпва в
доста по-късен етап. На следващо място, според вещото лице, ако се предположи,
че дегенеративните изменения случили се с лявото коляно на ищеца са резултат от
естествения процес на стареене, то би трябвало да има сходни по степен изменения
и в дясното коляно, но такива не са констатирани.
С оглед
изложеното съдът намира, че в
здравословното състояние на ищеца са настъпили усложнения, които неминуемо са
довели до претърпяване на болки и
страдания, които са нови спрямо съществувалите и не са взети предвид при определяне
на предходните обезщетения по гр. д гр. д.
№ 2825/2007 г. по описа на СГС. Видно от мотивите на решението по
горепосоченото дело на СГС, вещото лице извършило съдебномедицинската
експертиза е посочило, че лявото коляно на ищеца напълно ще се възстанови. Поради
това съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответното дружество за настъпилия ексцес чрез обезщетяване на вредите. При
определяне на размера на обезщетението съдът като съобрази възрастта на
пострадалия – 52 години към момента; момента на влошаването на здравето и този
на настъпване на допълнителните вреди; социално-икономическата обстановка в
страната към същия период, определяща обществения критерий за справедливост на
този етап от нейното развитие; вида, характера, степента на усложнението и
неговите последици, липсата на добра прогноза за възстановяване, а напротив категоричното
становище на вещото лице за необратимост и влошаване на състоянието му; както и
установеният в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливост, намира, че обезщетение в размер на 30 000 лева напълно ще
обезщети претърпените нови неимуществени вреди от ищеца, причинени от ексцес.
По възражението
за давност.
Давността по
прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по
застраховка "Гражданска отговорност" - за заплащане на обезщетение
при ексцес, започва да тече от деня на проявяване на вредата - т.е. от деня на
влошаването на здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда, а не от
момента на ПТП/ в този смисъл е т. 4 от ТР
№ 1/14 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС/. При ексцес за пострадалия
възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното,
което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново
страдание и/или съществено утежняване на предходните страдания, което ново
състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят
към вече обезщетените. В този смисъл при ексцеса ищецът е претърпял нови болки
и страдания и за тях вече тече нов давностен срок, който съдът в случая приема,
че е началото на 2019 г., видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза. Поради това към момента на подаване на исковата молба – 27.01.2020
г., петгодишната погасителна давност не е изтекла и следователно възражението
за давност е неоснователно.
По възражението за
съпричиняване:
Ответното дружество
излага доводи, че ищецът не е спазвал стриктно лекарските предписания относно
възстановяването, не е провеждал редовно физикална терапия и рехабилитационни
процедури, не е следил здравословното си състояние и не е взел необходимите
мерки за пресичане на вредоносните процеси.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението
за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението
си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В настоящия случай от
представените доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява, че оздравителният процес при ищеца е бил периодично контролиран,
което категорично опровергава възражението на ответното дружество, че М.З.Н. не
е проследявал здравословното си състояние.
По отношение на
възражението, че М.З.Н. не е провеждал редовно физикална терапия и
рехабилитационни процедури, съдът намира, че ответното дружество не е
установило, че непровеждането на горепосочените процедури е довело до настъпилите
усложнения в състоянието на ищеца.
Съпричиняването по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответното
дружество, а в случая последното не установява действия или бездействия на М.З.Н.,
с които той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Поради това
съдът приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.Д. Е.“ АД
следва да заплати на М.З.Н. сума в размер на 30 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ексцес /вторична
гонартроза, ограничение на флексия с дефицит около 20 градуса на лявото коляно,
остеопороза на кондилите, образуващи ставата и колянното капаче, като
последното е с остеофити/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.01.2020 г. до окончателното плащане по банкова
сметка ***.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „З.Д. Е.“
АД
следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 1
200 лв., представляваща дължима държавна такса по делото и сумата от 240 лв.,
представляваща възнаграждение за съдебно медицинска експертиза, изплатено от
бюджета на съдебната власт.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д. Е.“ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление град С.*** да заплати на М.З.Н., ЕГН ********** *** сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от ексцес /вторична гонартроза, ограничение
на флексия с дефицит около 20 градуса на лявото коляно, остеопороза на кондилите,
образуващи ставата и колянното капаче, като последното е с остеофити/, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020 г. до
окончателното плащане по
банкова сметка ***.
ОСЪЖДА
„З.Д. Е.“ АД, с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление град С.*** да
заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата
от 1 200 лв., представляваща дължима държавна такса по делото и сумата от 240 лв., представляваща възнаграждение
за съдебно медицинска експертиза, изплатено от бюджета на съдебната власт.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника - М.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: