Решение по дело №3621/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 249
Дата: 8 април 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20195640103621
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

249/08.04.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на пети март две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3621 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от "Транссплав" ООД с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 288 от Търговския закон /ТЗ/ срещу "Кей Ви Джи" ЕООД.

Ищецът твърди, че на 31.08.2019 г. между него и ответника бил сключен устен договор за извършване на услуга, по силата на който "Транссплав" ООД в качеството на изпълнител следвало да извади челен товарач JLG 4017, ползван под наем от страна на "Кей Ви Джи" ЕООД, който бил затиснат в обект, намиращ се в ********. Ищецът приел да извърши гореописаната услуга за сумата в размер на 3 000 лв. с вкл. ДДС, платима след извършването й. "Транссплав" ООД изпълнило задълженията си по така сключения договор и на 02.09.2019 г. издало фактура № **********/02.09.2019 г. Същата била изпратена по куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД и била получена в счетоводството на „Кей Ви Джи" ЕООД от лицето Р. Т. на 01.10.2019 г. Тъй като във фактурата не бил посочен отложен срок за плащането й, сумата по нея била дължима незабавно. Сочи се още, че фактурата била приета от ответника без възражения и доколкото му било известно, била заведена и в счетоводството му. Въпреки многобройните разговори проведени между страните за уреждане на процесното отношение, до настоящия момент сумата по посочената данъчна фактура все още не била изплатена. Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв. по данъчна фактура № **********/02.09.2019 г. за извършената услуга - изваждане на челен товарач JLG 4017 , ведно със законна лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба, като се претендират и направените разноски по делото, както и по развилото се обезпечително производство.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, като оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че действително страните сключили устен договор за извършване на услугата - изваждане на челен товарач, затрупан от срутила се стоманобетонна конструкция. Представителят на ищеца обаче пристигнал на обекта само с камион за пътна помощ без необходимото оборудване, поради което се наложило работници на ответното дружество с негово оборудването и със съгласието на собственика на челния товарач да отрежат стрелата на товарача. След това бетоновите отломки, затрупали товарача, били разчистени от багер и работник отново на „Кей Ви Джи" ЕООД. Разходите за превозването на челният товарач пък били заплатени на ищеца от собственика на товарача, каквато била и уговорката между страните. Предвид изложеното се иска съдът да отхвърли предявения иск и да присъди на ответника разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.09.2019 г. ищецът като доставчик е издал на ответника като получател  фактура № **********/02.09.2019 г. на стойност 3 000 лв. с вкл. ДДС за извършена услуга – пътна помощ, изваждане на челен товарач JLG 4017 в обект с. В..

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводната експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че процесната фактура е осчетоводена и при двете страни, като по отношения на нея те са водили редовно счетоводните записвания. Те е включена в Дневника за покупки и продажби на страните за данъчен период м. септември 2019 г. и участва в резултата по Справка - декларация по ЗДДС за съответния данъчен период и на двете страни. Установява се и че „Кей Ви Джи" ЕООД е ползвало правото си на данъчен кредит по тази фактура.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Т. А. и К. Г. Ж. за установяване на релевантни по делото факти и обстоятелства, свързани със сключването и изпълнението на процесния договор. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 05.03.2020 г. /л. 58 – л. 60 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При преценка на така събраните противоречиви гласни доказателства съдът дава вяра на свидетеля, ангажиран от ищеца. И двамата имат непосредствени лични впечатления, но за разлика от свид.  Ж., който е брат на управителя на ответното дружество и негов пълномощник /вж. л. 6 по делото/, поради което следва да се разглежда като заинтересовано от изхода на делото лице, за свид. А. няма данни и твърдения за негова пристрастност и необективност. Освен това показанията на последния са по-последователни и по-логични, а в тези на свидетеля, ангажиран от ответника, се съдържат и вътрешни противоречия, а част от тях противоречат на нормалната житейска логика. На следващо място, при съпоставката им с останалите доказателства по делото, показанията на свид. Ж. не се подкрепят от тях, а се явяват изолирани, поради което и не следва да бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните съображения:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. По своята правна същност то представлява вид договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. Безспорно е, че се касае за търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, доколкото е сключена между търговци и извършването на процесната услуга е свързано с упражняваната от ищеца дейност по занятие. Следва да се отбележи, че за неуредените в ТЗ положения относно търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство – чл. 288 ТЗ, като в случая това е и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От кредитираните показания на свид. А. съдът намира за доказано по категоричен начин, че ищецът е изпълнил точно своето задължение, свързано с изваждането на челния товарач JLG 4017 от обекта в с. В., и приемането на работата от ответника. В тази връзка следва да се отбележи и безспорно установеното обстоятелство, че фактура № **********/02.09.2019 г. е била осчетоводена при "Кей Ви Джи" ЕООД, задължението по нея е било отразено в дневника за покупки за съответния данъчен период и в справката декларация за ДДС и е бил ползван данъчен кредит. При това положение се налага изводът, че е налице приемане от възложителя на извършената от изпълнителя услуга. В този смисъл са Решение № 138 от 17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 36 от 25.05.2011 г. по т. д. № 263/2010 г. на ВКС, I т. о. и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи характер на задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Този съвкупен анализ на обсъдените по-горе доказателства дава основание да се приеме за установено, че в конкретния случай е било налице както изпълнение на уговорената услуга, така и приемането й без възражение в количествено и качествено отношение. Поддържаното неизпълнение не се установи по несъмнен начин от ответника. Най-много би могло да се приеме, че е налице евентуална вероятност за осъществяването на това обстоятелство, то вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици. Предвид липсата на данни за заплащане на договореното възнаграждение, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му размер.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единственно на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 2 493 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА "Кей Ви Джи" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Васил Левски" № 61, вх. Б, ет. 4, ап. 11, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ, да заплати на "Транссплав" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Априлско въстание" № 17, съдебен адрес:***, чрез адвокат П. Х. К., сумата от 3 000,00 лева, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение по фактура № **********/02.09.2019 г. за извършена услуга - изваждане на челен товарач JLG 4017 на 31.08.2019 г. от обект в с. *******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА "Кей Ви Джи" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Васил Левски" № 61, вх. Б, ет. 4, ап. 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "Транссплав" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Априлско въстание" № 17, съдебен адрес:***, чрез адвокат П. Х. К., сумата от 2 493,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело, като и по развилото се обезпечително производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                          СЪДИЯ:/п/ не се чете

/Петър Вунов/

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.