Р Е Ш Е Н И Е
№370 14.10.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На осми октомври 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №420 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172 ал.5 от
Закона за движение по пътищата във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по
жалбата на И.Н.К. *** против Заповед №19-0329-000044/09.04.2019г., с която
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ гр. Раковски, упълномощен със заповед
№317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР Пловдив,, е приложил принудителна
административна мярка по чл.171 т.2А, буква „А“ от Закона за движение по
пътищата – прекратяване регистрацията за срок от 1 година на ППС , както и
изземване на два броя табели с регистрационен номер СТ **** и СРМПС №******. Принудителната
мярка е наложена на жалбоподателя в качеството на управител на „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД
– собственик на лек автомобил „Мерцедес МЛ350 БЛУТЕК 4 МАТИК“, за това че на
08.04.2019г. моторното превозно средство е управлявано от М. И. К., след като е
лишена от това право по административен ред на 11.07.2018г.
В жалбата се оспорва съществуването на главния
съставомерен факт – лишаване от правоуправление по
административен ред към датата на нарушение – 08.04.2019г., като се твърди, че
същият не е установен в съставения Акт за установяване на административно
нарушение. Освен това административното наказание е изтърпяно към 08.04.2019г.,
но водачът не се е снабдил със СУМПС. Жалбоподателя навежда като основания за
отмяна и следните пропуски в съдържанието на административния акт за прилагане
на принудителната административна мярка – в обстоятелствената част не е посочен
регистрационния номер на лекия автомобил, липсва изчерпателно посочване на
обстоятелствата по извършване на нарушението, което нарушава правото му на
защита. Срокът на продължителност на мярката е лишен от мотиви. Иска от съда да
бъде отменена като постановена в противоречие с материалния закон – ЗДвП и
изискванията за съдържание, алтернативно да се намали срока на нейното
прилагане. Позовава се на Удостоверение №1461 по чл.19 ал.2 от ЗМВР – сектор ПП
при ОД МВР Пловдив, издадено на К. в уверение на това, че като водач на МПС има
наложени наказания и приложени ПАМ по ЗДвП до 30.05.2019г.
Ответника – Началник РУ
Раковски към ОД МВР Пловдив представя административната преписка с твърдение,
че не разполага са обратна разписка за връчване на оспорения административен
акт, изпратен към ОД МВР Стара Загора на 11.04.2019г / жалбата е подадена на 05.06.2019г.
в АС Пловдив/, поради което не може да удостовери редовност и дата на връчване.
Твърди, че видно от представената Справка за нарушител, К. е лишена по
административен ред от правоуправление със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-4332-004110/04.07.2018г. издадена от отдел „Пътна
полиция“ СДВР София, а СУМПС е върнато на 09.04.2019г. след заплащане на всички
дължими глоби и изтърпяване на наложената ПАМ. Следователно поддържа, че към
08.04.2019г. водачът е бил лишен от правоуправление по административен ред.
За установяване на този
главен за предмета на делото факт, който лежи в полето на доказателствена
тежест на ответника и с нарочно разпореждане от 02.07.2019г., настоящия състав
на АС Стара Загора е указал на
ответника, че следва да представи по делото в срок до 08.10.2019г.
доказателства за лишаване на М.И.К. от правоуправление по административен ред,
за срока на наказанието и датата на неговото изтърпяване. От приложената
справка за нарушител се установява, че със съставяне на АУАН серия Д №302372 от
04.07.2018г. е отнето СУ МПС *********, а принудителната мярка – „временно
отнемане на СУМПС до заплащане на дължимите глоби“, е приложена със Заповед
№18-4332-004110/04.07.2018г. на СДВР отдел ПП, връчена на 04.07.2018г., без
удостоверяване датата на влизането й в сила. Видно от Удостоверение
№1461/30.05.2019г., представено от жалбоподателя, заповед за прилагане на
принудителна мярка в сила или издадена на 11.07.2018г не е отбелязана.
Удостоверението е издадено за наложени административни наказания и приложени
принудителни мерки по ЗДвП на водача от придобиване на правото до 30.05.2019г.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като
подадена от адресата на неблагоприятния административен акт, а предвид липсата
на доказателства за датата на неговото връчване, не е възможно да се изследва
упражняване на правото на оспорване в преклузивния
14-дневен срок, който тече от деня, следващ редовното и лично съобщаване.
Разгледана по същество е
основателна.
Ответника е смесил
алтернативните състави, определени в чл. 171 т.2А буква „А“ от ЗДвП, а именно:
лишаване от право по съдебен или административен ред да се управлява моторно
превозно средство и временно отнемане на СУМПС по реда на чл.171 т.1 буква „д“
от ЗДвП, като второто обстоятелство има характера на принудителна мярка. В
настоящия случай оспорената ЗПАМ от 09.04.2019г. е наложена на собственика на
МПС-во за това, че на 08.04.2019г. е управлявано от водач, който е лишен от
правоуправление по административен ред на 11.07.2018г. т.е. от водач, на който
е наложено административно наказание от вида „временно лишаване от права“, а не
защото този водач е с отнето СУМПС в приложение на принудителна мярка по чл.171
т.1 буква „д“ от ЗДвП. Следователно посочения в отговора на ответника факт, че К.
е лишено от правоуправление със ЗППАМ №18-4332-004110/04.07.2018г. е правно невъзможен,
защото както се посочи по-горе обект на принудителната мярка по чл.171 т.1
буква „д“ от ЗДвП е временното отнемане на свидетелството за правоуправление,
което не представлява административно наказание „лишаване от права“ от една
страна, а от друга не притежаването на свидетелство, удостоверяващо правната
възможност за упражняване на придобити права е отделна хипотеза по чл.171 т.2А
буква „а“ от ЗДвП. Хипотезите са отделни, алтернативни и в случая органа се е
позовал на третата по ред на изброяването, а не на втората предпоставка за
прилагане на принудителната мярка спрямо собственика на управляваното МПС. Липсват
доказателства, че на водача, управлявал на 08.04.2019г., лекия автомобил
„Мерцедес МЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“, е наложено по административен ред наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“. Видно от представената от ответника
Справка за нарушител, на 09.04.2019г., след процесната дата на управление – 08.04.2019г.,
водачът К. се явява в сектор „ПП“ при ОД
МВР Пловдив, заплаща дължимите до тази дата глоби и след установяване, че е
изтърпяно наказанието – лишаване от право за срок от 3 месеца да се управлява
МПС, наложено с НП № 17-4332-031241/08.06.2018г., влязло в сила на
13.07.2018г., съгласно представеното от жалбоподателя удостоверение, и е
върнато СУ МПС № *********. Следователно, К. към 08.04.2019г. действително е
изтърпяла наложеното й с наказателното постановление административно наказание,
считано от 13.07.2018г. до 13.10.2018г. Последвалото отнемане на СУМПС с принудителна
мярка от 04.07.2018г., поради управление при незаплатени глоби е обстоятелство
не относимо към фактическото основание за налагане на оспорената принудителна
мярка. Установените факти сочат, че е следвало да се приложи ПАМ на собственика
на основание чл.171 т.2А буква „А“ предл. второ от
ЗДвП, но при условие, че в обстоятелствената част се визира заповедта за
прилагане на ПАМ или ако се касае за хипотеза на временно лишаване от права да
се индивидуализира наказателното постановление, по силата на което се изпълнява
наказанието. На следващо място липсва посочване на срока на лишаване от права,
и не се установява наказанието да е влязло в сила на 11.07.2018г. Мотивиран от горното, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №19-0329-000044/09.04.2019г.,
издадена от Началник РУ Раковски при ОД на МВР Пловдив с наложена на И.Н.К. ЕГН ********** принудителна
административна мярка по чл. 171 т.2А, б. “А“ от ЗДвП.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: