№ 499
гр. Сливен, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230100028 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на П. Й. Х. от гр.
Сливен срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за обявяване на нищожността на сключен
Договор за паричен заем и за осъждане на ответника да върне на ищцата
недължимо заплатена сума по договора.
Ищцата твърди, че на 23.08.2023 г. сключила с ответника Договор за
паричен заем Кредирект № ****, по силата на който усвоила главница в
размер на 1900,00 лв. Срокът на договора бил 4 месеца при лихвен процент от
40,05 % и ГПР в размер на 47,56 %. В договора било уговорено заемателката
да заплати неустойка за непредоставяне на поръчителство в размер на 893,20
лв. Ищцата заплатила обща сума в размер на 2984,82 лв. по договора. Ищцата
твърди, че договорът за паричен заем е нищожен, поради противоречие с
императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма и е нарушена нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Договорът не е сключен
нито на хартия, нито на друг траен носител при спазване на правилата на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излага, че договорът е недействителен и поради
нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК,
тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния такъв. Пояснява,
че в ГПР следва да се включи и дължимата неустойка за непредоставяне на
1
обезпечение, при което ГПР надвишава 200 %. В този смисъл ищцата твърди
нищожност на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието
му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен грешно. Ищцата
излага още, че клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави,
цели заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е неравноправна, както и че клаузата
за възнаградителна лихва също е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на
лихвения процент на ден, което също води до недействителност на договора.
На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на
договора за паричен заем и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, моли
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1084,82 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договора. Ищцата моли и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява
становище за нередовност на предявените искове и недопустимост, поради
упражняване на правото на иск при условията на злоупотреба с права.
Оспорва предявените искове и като неоснователни. Излага, че договорът за
паричен заем е действителен, като при сключването му са спазени
изискванията на ЗПФУР. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на
договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена
изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на
изискванията на ЗПК, като неустойката за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение не следва да участва при формиране на ГПР по
договора. Изтъква, че кредитополучателката е разполагала с възможност в
срок от 14 дни да се откаже от договора, а също и да удължи тридневния срок
за предоставяне на обезпечение с представяне на молба до кредитора или с
представяне на заместващо обезпечение като запис на заповед. Заявява, че
конкретното тълкуване на договора за кредит следва да се извършва в
контекста на трайните отношения между страните, като цитира съдебна
практика в този смисъл. Ответникът оспорва и твърденията на ищцата за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, като изтъква, че същата е
фиксирано уговорена за целия срок на договора. Оспорва и предявения
осъдителен иск като излага, че видно от представените писмени
доказателства, ищцата е заплатила сума по договора, по-ниска от отпуснатата
2
главница от 1900 лв. На изложените основания ответникът моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
С протоколно определение от 28.05.2024 г. по делото е допуснато
изменение на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, като размерът му е увеличен от сумата
1084,82 лева на сумата 1114,82 лева , представляваща недължимо платена
сума по Договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 02.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и
не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявените искове в размера след
допуснатото изменение, моли съда да ги уважи и да присъди направените по
делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което
моли разноските да останат в тежест на ищцата или да се поемат от бюджета
на съда, тъй като съдът не е отчел възраженията му по допускане на съдебно-
икономическата експертиза.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за паричен заем Кредирект
№ **** от 23.08.2023 г., сключен между ищцата П. Й. Х. и ответното
дружество „Сити кеш“ ООД и с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 1114,82 лв. , представляваща недължимо платена сума по договора,
поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на исковата молба - 02.01.2024 г. до окончателното
й изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
3
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Страните не спорят, а се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, че между ответника „Сити кеш“ ООД и ищцата П. Й. Х. е бил
сключен Договор за паричен заем Кредирект № **** от 23.08.2023 г., по
силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1900,00 лв.
Уговорено е, че срокът на договора е 4 месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 40,05 %. ГПР е посочен като 47,56 %.
В чл. 6.5 и чл. 6.6 от договора е предвидено в 3-дневен срок от
подписването му заемателят да представи на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора - поръчител /отговарящ на определени условия
в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на
договора, като при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка
в размер на 893,20 лева, разпределена в месечните погасителни вноски.
От заключението на допуснатата съдебно - икономическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и
неоспорено от страните се установява, че общата сума, която ищцата П. Й. Х.
е заплатила на „СИТИ КЕШ“ ООД по Договор за паричен заем Кредирект №
**** от 23.08.2023 г. е 3 014,82 лв. С извършените плащания са погасени
следните задължения: главница - 1 900 лв., договорна лихва - 191,62 лв.,
неустойка по чл. 6.6. от Договора - 893,20 лв. и такси за събиране на
просрочено вземане по чл. 37, т. 1 от Общите условия - 30 лв. След
извършените изчисления вещото лице е установило, че при определяне на
годишния процент на разходите по кредита е взета предвид сумата на
главницата по Договора в размер на 1 900 лв., спрямо разходите само за
договорна лихва - 191,62 лв. и същият е равен на посочения в договора
процент - 47,56 %. Съгласно чл. 6.6 от Договора, при неизпълнение на т. 6.5,
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 893,20 лв.
Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като е посочено, че с
подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното
начисляване. Начислената неустойка по чл. 6.6 от Договора се заплаща
разсрочено, съгласно включеният в договора погасителен план. Вещото лице
е изчислило, че годишният процент на разходите, като се включи в обхвата
му и размерът на предвидената неустойка в чл. 6.6 от Договора за паричен
4
заем, използвайки нормативно установената формула посочена в Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, е в размер на 629,02 %.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той
е във фиксиран размер от 47,56 %, а договорната лихва е 40,05 %. Не става
ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи
покрива. Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на
5
обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв
размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Установи се още, че при включване на неустойката в
обхвата на ГПР по договора, същият нараства до 629,02 %, с което е
нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Друго основателно възражение на ищцата е за неспазени изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - липса на посочване в договора на условията за
прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е
бил фиксиран за целия срок на договора и е останал непроменен, в самия
договор липсва информация за това как се изчислява или за начина, по който
е формирана договорната възнаградителна лихва. Няма никакво значение
дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като
законодателят изисква в договора да са посочени условията за прилагането
му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от
кредитора фиксиран размер от 40,05 %, поради което е налице нарушение на
горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.
22 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Неравноправна е и клаузата от договора, касаеща задължението за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора, поради което
същата е нищожна. Предвидената неустойка не е за неизпълнение на
същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително
задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика
обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би
6
надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а
именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за паричен
заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК,
поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност -
нищожност на договора. Ето защо предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за
нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.
На следващо място, съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Ето защо, ищцата следва да върне само чистата стойност на заема, без
лихви или други разходи по кредита. Като се отчете обстоятелството, че
ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 3014,82 лв. по договора, се
установява, че ищцата е погасила изцяло чистата стойност на заема от
1900,00 лв., поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
1114,82 лв. , представляваща недължимо платена сума по договора, поради
изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане също се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в общ размер на 570,64 лева, от които 170,64 лв. - заплатена държавна
такса и 400,00 лв. - заплатен депозит за вещо лице.
Неоснователно е искането на ответното дружество разноските по
делото да останат в тежест на ищцата или да се понесат от бюджета на
съда, тъй като съдът не е отчел възраженията на ответника по допускането на
съдебно-икономическа експертиза и не му е дал възможност да представи
документи за извършени от ищцата плащания по договора.
7
Следва да се отбележи, че още с исковата молба ищцата е представила
разписки за заплатени на ответника суми, но ответникът изрично ги е
оспорил, като е възразил, че не доказват извършени от ищцата плащания. Ето
защо, с проетодоклада на делото, съдът е указал на ищцата, че в нейна тежест
е да докаже твърдението си, че е заплатила на ответника сумата от 2984,82 лв.
по договора, като й е указал, че на този етап не сочи доказателства за това.
Още с отговора на исковата молба, а и с писменото становище по хода на
делото в насроченото първо о. с. з. на 19.04.2024 г. ответникът е имал
възможност да представи документи за извършени от ищцата плащания по
договора с оглед процесуална икономия. Ето защо, след като е дал изрични
указания, че в тежест на ищцата е да докаже размера на платеното по
договора, съдът няма основание да не уважи направеното от нея допустимо,
своевременно, относимо и необходимо искане за допускане на съдебно-
икономическа експертиза по делото, като съответно уважи искане за
доказване на същите обстоятелства, но с други доказателствени средства от
страната, която не носи доказателствена тежест за установяването им.
На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие,
пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 601,60 лв.
по установителния иск, съответно на 411,48 лв. по осъдителния иск.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува
в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност
8
на делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че от
една страна делото не се отличава с фактическа и правна сложност, от друга
страна е приключило в две открити съдебни заседания като е изслушана и
съдебна експертиза. Пълномощникът на ищцата не се е явявал лично, но е
депозирал писмени становища по хода на делото и по същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на пълномощника на ищцата сумата от по 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение по всеки от предявените искове или общо сумата от 600,00
лв. - дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7 и П. Й. Х., ЕГН: **********, с адрес ***** Договор
за паричен заем Кредирект № **** от 23.08.2023 г., поради противоречие
със закона и заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на
П. Й. Х., ЕГН: **********, с адрес ***** на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата от 1114,82 лв. /хиляда сто и четиринадесет
лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща недължимо платена сума
по нищожен Договор за паричен заем Кредирект № **** от 23.08.2023 г.,
поради начална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба - 02.01.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 570,64 лв. /петстотин и седемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, платими по банкова сметка
в „Обединена българска банка“ АД, с IBAN: *****, с титуляр адв. П. С. П..
9
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. С. П. от САК, с код по Булстат ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение в общ размер по делото, платими
по банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД, с IBAN: *****, с
титуляр адв. П. С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10