Решение по дело №755/2019 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 31.10.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №755/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между страните по делото са възникнали облигационни отношения свързани със следните договори: договор от *, с който ищецът поел задължение за изграждане на ел. инсталация в складова сграда, намираща се в *, а ответникът се задължил да му заплати възнаграждение от 18000 лв.; договор, с който ищецът поел задължение за изграждане на противопожарна инсталация в складовата сграда, а ответникът се задължил да му заплати възнаграждение от 4800 лв.; договор, с който ищецът поел задължение за изграждане на районно осветление в складовата сграда, а ответникът се задължил да му заплати възнаграждение от 971,28 лв. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договорите като изработеното от него е прието без възражения от възложителя, в резултат на което е издал фактура с *за възнаграждението от 18000 лв. за изграждане на ел. инсталацията, фактура с *за възнаграждението от 4800 лв. за изграждане на противопожарната инсталация и фактура с *за възнаграждението от 971,28 лв. за изгражадне на районното осветление. Изтъква се, че на * ответникът е заплатил 9000 лв. по фактура с *, а по фактури с *и  *не е извършил плащания, в резултат на което са останали дължими суми за възнаграждения по трите договора в общ размер на 14771,28 лв. Навеждат се доводи, че поради неизпълнение на задълженията за ищеца е възникнало правото да претендира от ответника заплащане на обезщетения за забава от 2377,50 лв. за периода от 30.07.2016г. до 07.03.2019г. върху непогасената главница по договора за изработка на ел. инсталация, от 850,66 лв. за периода от 08.06.2017г. до 07.03.2019г. върху главницата по договора за изработка на противопожарна инсталация и от 172,13 лв. за периода от 08.06.2017г. до 07.03.2019г. върху главницата по договора за изработка на районно осветление. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми за главници и лихви, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Изтъква, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора от * тъй като работата му не е била приета като навежда доводи, че не му е възлагал да изгради противопожарна инсталация и районно осветление на обекта. С оглед гореизложеното счита, че не дължи претендираните суми за главници и лихви, поради което отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *между *в качеството на възложител и *в качеството на изпълнител е сключен договор за извършване на строително-монтажни дейности с предмет изграждане на складова сграда в *. Ответникът поел задължение да построи сградата * като в инвестиционния проект са предвидени изграждане на вътрешна ел. инсталация и на противопожарна и пожароизвестителна инсталация. На * между ответника в качеството на възложител и ищеца в качеството на изпълнител е сключен договор с предмет извършване на СМР в горепосочената сграда свързани с изграждане на ел. инсталация. Изпълнителят поел задължение да изпълни работата в срок до 20.12.2016г., а възложителят се задължил да му заплати по банков път възнаграждение от 15000 лв. без ДДС. При сключване на договора ищецът издал фактура с *за сумата от 18000 лв. с ДДС, а ответникът му заплатил част от възнаграждението в размер на 9000 лв. При изпълнение на работата, ответникът възложил на ищеца и изграждането на противопожарна инсталация в склада срещу заплащане на възнаграждение от 4800 лв. Горепосочените СМР били изпълнени от служители на ищеца през есента на 2016г. след закупуване на необходимите материали от трети лица като на *законните представители на *и *съставили протокол акт образец 19 за изработката на ел. инсталацията. На ****** между *и ответника е съставен акт образец 19 за извършени СМР, в който са включени и тези по изграждане в сградата на ел. инсталация и на противопожарна и пожароизвестителна инсталация, а на ****** по отношение на обекта е издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация. В началото на месец март 2017г. ответникът възложил на ищеца изграждането на районно осветление на обекта срещу заплащане на възнаграждение от 971,28 лв. На 08.03.2017г. служители на ищеца извършили възложената работа като монтирали от външната страна на склада два прожектора с фотодатчик. За изграждането на противопожарната инсталация и районното осветление на *ищецът издал съответно фактура с *за сумата от 4800 лв. и фактура с *за сумата от 971,28 лв. както и два протокола акт образец 19. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства и от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че възложените работи по изграждане на ел. инсталация, противопожарна инсталация и районно осветление за реално извършени в обекта. Вещите лица са установили, че сградата се използва по предназначение, че работата по изграждане на ел. инсталацията и противопожарната инсталация е изпълнена съгласно изискванията на инвестиционния проект, а заедно с тази по изграждане на районно осветление съответства и на описаното в съставените актове образец 19 за извършени СМР от *и от *По делото е допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че както процесните фактури, така и тези по закупуване на материали за извършване на СМР са осчетоводени в счетоводството на ищеца и са вписани в дневниците за покупки и за продажби към подадените справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Вещото лице е установило, че само  фактура *е осчетоводена в счетоводството на ответника, включена е в дневника му за продажби в подадената справка-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период като е отразено извършено плащане в полза на ищеца на сумата от 9000 лв. В хода на производството по делото ответникът е оспорил истинността на протокол акт образец 19 от *на стойност 18000 лв. и протокол акт образец 19 от *на стойност 4800 лв., както и фактури *, *и *в частта относно авторството на положените в тях подписи за „възложител” и за „получател”, като с оглед становището на ищеца, че ще се ползва от документите, съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК и е допуснал извършване на съдебно-графическа експертиза. Последната не е извършена поради оттегляне на искането за допускането й от страна на ответника като оспорването на горепосочените документи се явява недоказано.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка като същият е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Договорът се счита за сключен от момента на постигане на съгласие между страните за работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни и за възнаграждението, което възложителят ще изплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Поради това не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени в устна форма и същият да бъде сключен чрез приемането им с конклудентни действия, които да са от такова естество, че да манифестират волята на изпълнителя да приеме извършването на работата при предложените условия. С оглед на това установената в чл. 160, ал. 2 от ЗУТ писмена форма не е условие за действителност на договора, а само форма за доказване като при липсата й съществуването и изпълнението наоблигационното отношение подлежат на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства.

В разглеждания случай се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения свързани с изработката на ел. инсталация, противопожарна инсталация и районно осветление на складовата сграда, която ответникът се е задължил да построи съгласно сключения между него и трето лице договор за извършване на строително-монтажни дейности. Облигационното отношение между страните относно изработката на ел. инсталация се установява от сключения между тях договор от * като ищецът е изпълнил задължението си съгласно чл. 261 от ЗЗД, а работата му е приета без възражения от страна на ответника по смисъла на чл. 264 от ЗЗД. За това свидетелстват събраните по делото гласни и писмени доказателства за реално извършване на възложената работа в съответствие с изискванията на инвестиционния проект на сградата, приемането й от законния представител на ответника с протокола от 15.11.2016г., подписването от последния на фактура *, редовното й осчетоводяване в счетоводството на *и ивършеното частично плащане по нея в полза на *. Това от своя страна е довело до възникване на задължението на възложителя, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, след приемане на работата да изплати на изпълнителя пълния размер на уговореното възнаграждение, за изпълнение на което липсват доказателства. С оглед на това, искът по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сума от 9000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договора за изработка на ел. инсталация се явява основателен и следва да бъде уважен. Поради липсата на срок за плащане на паричното задължение, на основание чл. 303а, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 14-дневен срок от 15.11.2016г., когато работата е била приета като за периода от 30.11.2016г. до 07.03.2019г. в полза на ищеца е възникнало правото, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да претендира от него заплащане на обезщетение за забава в размер на 2070 лв. като в тази част претенцията следва да бъде уважена и отхвърлена за периода от 30.07.2016г. до 29.11.2016г. и за разликата от 2070 лв. до 2377,50 лв. Съгласно гореизложените съображения за кредитора е възникнало и правото да претендира обезщетение в размер на законната лихва за периода от подаване на исковата молба - 11.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението.

Сключването и изпълнението на договора за изработка на противопожарна инсталация също се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства за реално извършване на възложената работа в съответствие с изискванията на инвестиционния проект на сградата, приемането й от законния представител на ответника с протокола от *и подписването от последния на фактура *за дължимото възнаграждение. След като ищецът е изпълнил задължението си съгласно чл. 261 от ЗЗД, а работата му е приета без възражения от ответника по смисъла на чл. 264 от ЗЗД, за последния е възникнало задължението да му плати уговореното възнаграждение, за изпълнение на което липсват доказателства. С оглед на това, искът по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сума от 4800 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договора за изработка на противопожарна инсталация се явява основателен и следва да бъде уважен. Поради липсата на срок за плащане на паричното задължение, на основание чл. 303а, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 14-дневен срок от *, когато работата е била приета като за периода от 22.06.2017г. до 07.03.2019г. в полза на ищеца е възникнало правото, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да претендира от него заплащане на обезщетение за забава в размер на 831,99 лв. като в тази част претенцията следва да бъде уважена и отхвърлена за периода от 08.06.2017г. до 21.06.2017г. и за разликата от 831,99 лв. до 850,66 лв. Съгласно гореизложените съображения за кредитора е възникнало и правото да претендира обезщетение в размер на законната лихва за периода от подаване на исковата молба -11.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението.

Сключването на договора за изработка на районно осветление и реалното извършване на възложената работа също се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Изграждането на районно осветление на процесния склад не е включено в инвестиционния проект на сградата и е осъществено няколко месеца след въвеждането й в експлоатация, но с подписването на фактура *от страна на законния представител на ответника е изразена воля за приемане на работата по посочения в нея протокол акт образец 19 от *, който е подписан само от представител на ищеца. След като ищецът е изпълнил задължението си съгласно чл. 261 от ЗЗД, а работата му е приета без възражения от ответника по смисъла на чл. 264 от ЗЗД, за последния е възникнало задължението да му плати уговореното възнаграждение, за изпълнение на което липсват доказателства. С оглед на това, искът по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сума от 971,28 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договора за изработка на районно осветление се явява основателен и следва да бъде уважен. Поради липсата на срок за плащане на паричното задължение, на основание чл. 303а, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 14-дневен срок от *, когато работата е била приета като за периода от 22.06.2017г. до 07.03.2019г. в полза на ищеца е възникнало правото, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да претендира от ответника заплащане на обезщетение за забава в размер на 168,35 лв. като в тази част претенцията следва да бъде уважена и отхвърлена за периода от 08.06.2017г. до 21.06.2017г. и за разликата от 168,35 лв. до 172,13 лв. Съгласно гореизложените съображения за кредитора е възникнало и правото да претендира обезщетение в размер на законната лихва за периода от подаване на исковата молба - 11.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 4646,17 лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица както и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по изпълнително дело *, образувано във връзка с допуснатото обезпечение на предявените искове. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно. Размерът на възнаграждението действително надвишава над два пъти този по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на адвокатски възнаграждения, но същият е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Претенцията на ищеца за присъждане на разноски за транспорт и нощувки на обща стойност 541,84 лв. е неоснователна тъй като същите са направени по негова преценка без наличие на задължение за извършването им за развитието на процеса, поради което тези разходи не представляват разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 22,69 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Осъжда **, да заплати на *, **, сумите от 9000 лв. /девет хиляди лева/ - главница, представляваща възнаграждение по договор за изработка на ел. инсталация от * в складова сграда, намираща се в *, за което е издадена фактура с *и 2070 лв. /две хиляди и седемдесет лева/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2016г. до 07.03.2019г., 4800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ - главница, представляваща възнаграждение по договор за изработка на противопожарна инсталация в складова сграда, намираща се в *, за което е издадена фактура с *и 831,99 лв. /осемстотин тридесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.06.2017г. до 07.03.2019г., 971,28 лв. /деветстотин седемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/ - главница, представляваща възнаграждение по договор за изработка на районно осветление в складова сграда, намираща се в *, за което е издадена фактура с *и 168,35 лв. /сто шестдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.06.2017г. до 07.03.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.03.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 4646,17 лв. /четири хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Отхвърля като неоснователни предявените от *, **, срещу **, искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава върху главницата по договор за изработка на ел. инсталация за периода от 30.07.2016г. до 29.11.2016г. и за разликата от 2070 лв. до 2377,50 лв., за заплащане на обезщетение за забава върху главницата по договор за изработка на противопожарна инсталация за периода от 08.06.2017г. до 21.06.2017г. и за разликата от 831,99 лв. до 850,66 лв., и за заплащане на обезщетение за забава върху главницата по договор за изработка на районно осветление за периода от 08.06.2017г. до 21.06.2017г. и за разликата от 168,35 лв. до 172,13 лв.

Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от ответника **, оспорване истинността на представените от ищеца *, **, протокол акт образец 19 от *на стойност 18000 лв., протокол акт образец 19 от *на стойност 4800 лв. и фактури *, *и *от *, че документите са неистински в частта относно авторството на подписите за „възложител” и за „получател” на * *.

Осъжда *, **, да заплати на **, сумата от 22,69 лв. /двадесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: