№ 14583
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря В.К.
Сложи за разглеждане докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
Гражданско дело № 20221110124265 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК на именното повикване в 15:34 ч. се
явиха:
ИЩЕЦЪТ Б. М. М. - редовно призован, чрез баща М. М., който се явява лично и с адв.
Ж., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Частна детска градина „*********“ ЕООД - редовно призован,
представлява се от адв. С., с пълномощно по делото и адв. М., представя пълномощно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. С. К. - редовно призован, се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. П. - призована, се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. П. - нередовно призована, не се явява.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме възраЖ.я по хода на делото.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Ж.: Поддържам исковата молба така, както е предявена, оспорвам депозирания от
насрещната страна отговор. Нямам възраЖ.я срещу определението по чл. 140 ГПК,
допълнено с две определения. Представям доказателства, във връзка с издадените ни
съдебни удостоверения от ДА „Закрила на детето“ и Районна прокуратура.
Адв. С.: Оспорвам иска по съобраЖ.ята в отговора. Считаме, че исковата молба е
нередовна. Освен по посоченото в отговора за това, че липсва конкретно посочено
противоправно поведение на доверителите ми за конкретно нарушена правна норма, освен
това считаме, че исковата молба е нередовна, поради факта, защото липсва единство между
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум. Конкретно става
въпрос за твърдяната в обстоятелствената част психотравма, за обезщетението на която не е
направено искане в петитума, с оглед на което считаме, че тя е нередовна и трябва да бъдат
уточнени претенциите на ищеца, за да се осигури възможност и за доверителя ни адекватно
да се защити по така предявената претенция. Доколкото липсва искане за обезщетение на
вредите, настъпили от психотравма в резултат на твърдяното въздействие върху ищеца,
считаме, че не следва да се приобщават никакви писмени доказателства, нито да се
назначават съдебно-психологически експертизи, нито пък да се разпитват свидетели за
1
психическото състояние на детето. По определението по чл.140 ГПК- ние сме направили
възражени единствено върху разпределението на доказателствената тежест. По отношение
на представените от ищцовата страна доказателства, които впоследствие бяха представени -
снимков материал, възразяваме да се приемат, на първо място, защото снимковият материал
е изготвен от ищцовата страна, неясно на каква дата и по какъв начин, същите в никакъв
случай нямат характер на документ по смисъла на ГПК. Отделно от това тук става въпрос за
някакви кръвонасядания и драскотини, които не са предмет на исковата молба, доколкото
ние разбрахме спорът се касае за три кръвонасядания в областта на кръста. Снимките, които
се представят е нарочната молба от ответниците, става въпрос за някакви съвсем други
травми, които не са предмет на разглеждане на настоящото производство, освен това са
обработвани е някакъв софтуер, така че категорично възразяваме срещу приемането на тези
писмени или веществени доказателства по делото.
СЪДЪТ изслуша страните и ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО по определението си, допълнено е два броя определения, в
което съдът се произнася по доказателствата.
ПРИЛАГА по делото представените снимки, които ищецът счита за относими към
случая.
СЪОБЩАВА на страните, че по преценка на съда същите не съставляват
доказателство.
Относно повторния отвод на ответната страна, допълнен в днешното съдебно
заседание за нередовност на исковата молба, СЪДЪТ СЧИТА, че исковата молба е
достатъчно подробна в твърденията какво ищецът счита, че се е случило. Ищецът е изложил
твърдение за осъществено незаконосъобразно поведение спрямо него, което видно от
отговора ответникът достатъчно добре е разбрал, предвид становището му, че присъствието
на детето в детската градина е травма и изложеното впоследствие, че родителите на детето
са предали същото разстроено и е болки в корема, т.е. за самото предаване страните нямат
спор, както и за присъствието на Б. в детската градина, От там СЪДЪТ НАМИРА, че негово
служебно задължени е да квалифицира иска, което е възраженито на ответната страна по
правото. С оглед изложеното, Съдът, ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважени отвода на ответната страна за нередовност на исковата молба.
ДОПЪЛВА определението си, че становището на настоящия съдебен състав е, че
общо, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на поведение,
което ищецът счита за незаконосъобразно, ищецът не следва да излага претенция, в смисъл
на парична претенция за физическите травми отделно и за психическите, които твърди, че е
претърпял, доколкото вредите са част от един фактически състав, тук не се сочи последващо
поведение, което да налага извод, че неясно е твърдението на ищеца какво точно се е
случило е детето.
ПРИЕМА по делото изготвен социален доклад, който е бил изготвен в разпореждане
на настоящия съдебен състав, на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание доказателства от ищцовата
страна, като съобрази, че за тази цел е издал на ищеца съдебни удостоверения.
КОНСТАТИРА в срок постъпила съдебно-техническа експертиза.
СНЕМА самоличност на вещото лице.
Н. С. К.: 32 г., български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните,
запознат съм с наказателната отговорност по чл. 291 НК, поддържам заключението, нямам
какво да добавя на този етап.
Вещото лице на въпроси на съда: Когато се изтриват неща от записа или когато се
поправя направеният запис, остават следи в него, т.нар. „метаданни“, т.е. данни, които се
записват във файла, освен видеоданните се записват и данни за самия видеофайл, в тях
липсват информация за промяна на файла, който е записан с име „gradina.aviдокато другият
2
файл „gradina chl.avi“, по-късия файл, при него има информация за обработването му с
u
програма ,JBanicut, която съм описал на стр. 2. Вероятно става въпрос за изрязване на
началото и на края на видеото, с цел то да бъде по-малко. Беше ми изпратен същият файл,
само че като по-голям размер от ищцовата страна, затова мога да твърдя, че всъщност
обработката с тази програма се дължи действително на изрязване на едно по-голямо видео,
така че да остане само съществената част от него. Действително е рязано , но е изрязано
началото и края му, с цел да се направи файлът по-малък, а то е част от един по-голям файл,
който ми беше изпратен и можах да го сверя.
На въпроси на Адв. Ж.: Че файлът не е манипулиран означава, че файлът не е
обработван откакто е записан в записващото устройството на камерите, с други думи никога
не е манипулиран. Тези прекъсвания и липсващи кадри се дължат, често се случват на някои
по-стари устройства, дори в рамките на по-голямо време, както тук съм посочил едното е 4
мин. и 28 сек., възможно е просто DVR-устройството да е блокирало за кратък период от
време и няколко секунди, дори минути да ги няма, но със сигурност не е рязано от самото
видео и не са махани части.
Адв. С.: Ние оспорваме изцяло заключението. Нямаме въпроси. По същество считаме,
че не е от компетентността на вещото лице по съдебна компютърно- техническа експертиза
да прави изводи кои действия от персонала на частната детска градина са от характера да
причинят получените от ищеца наранявания. Считаме, че това е от компетентността на
лекар - медик. Освен това считаме, че възприятието от експертизата е чисто субективно и
държим видеозаписът да се гледа от съдебния състав в присъствието на страните.
Адв. Ж.: Аз считам, че възраженито не се отнася до приемането на експертизата. Моля
да бъде приета експертизата. По отношение искането за гледане на видеозаписа, само да
уточните целия ли ще го гледаме.
Вещото лице на въпрос на адв. М.: Имам виеше образование, Информатика и
компютърно програмиране. Имам дете на почти една година.
Адв. М.: Считам, че експертът не притежава нито професионален, нито личен опит, за
да прави изводите, които си е позволил да направи в отговора на поставената от Вас задача.
В този смисъл оспорвам заключението, като го наричам даже некомпетентно.
СЪДЪТ съобрази отвода на ответната страна и намира същия за неоснователен,
същият не касае приемането на експертизата, доколкото задачата е допусната от съда
служебно. Съдът е преценил, че не притежава специални знания, за да отговори на основния
въпрос, а именно представеният видеозапис дали е бил манипулиран или не. Относно
евентуално съдържащите се изводи от съдебния експерт, СЪДЪТ съобщава на страните, че
изводите ще се дадат от съда и съдът няма да кредитира в тази част заключението.
СЪОБРАЗЯВА, че действително отговорът на въпрос на № 5 е в компетентността на
медицински експерт, но отново съобразява, че същият е поставен от съда, поради което
вещото лице е било длъжно да отговори. НАМИРА, че възраЖ.ята не касаят приемането на
експертизата и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА същата по делото.
РАЗПОРЕДИ на вещото лице да се изплати възнагражениние от депозита, за което се
издаде се ордер.
Адв. Ж.: Един свидетел водим, който е извън залата.
Адв. С.: Нашите са двама. Държим на съвместен разпит между четиримата свидетели,
доколкото се касае за установяване на едни и същи факти във връзка с вредите.
Адв. Ж.: Нашият свидетел е относно обстоятелствата около предаването на детето в
детската градина до момента, в който е предадено обратно на родителите след престоя му,
докато вторият свидетел, който не се явява, е за обстоятелства относно неговите лични
наблюдения за психическото състояние на ищеца в един следващ момент. Вторият свидетел
3
е психологът Г. П., която се е занимавала с детето след инцидента, но не в деня, за който
става дума, така че аз считам, че не е необходимо да се провежда съвместен разпит.
Адв. С.: За приемането и изпращането на детето е първият свидетел, вторият е за
престоя.
Адв. Ж.: Свидетелят Ж. П. е за обстоятелствата детето кога е било оставено, в какво
състояние е било оставено, съответно каква комуникация е била поддържана с персонала на
градината докато е било вътре и съответно в какво състояние е прието детето след това.
СЪДЪТ изслуша твърденията на страните за какви обстоятелства водят свидетелите и
НАМИРА, че двамата свидетели относно приемането и изпращането на ищеца следва да се
разпитат в днешното съдебно заседание, а вторият допуснат на ответника свидетел, в
случай, че той държи на съвместен разпит, също по преценка на съда следва да се изслуша,
тъй като свидетелят Г. П. е свидетелят, който ищецът твърди, че е бил в ролята на психолог,
изследвал детето, като същият свидетелят не би следвало да дава показания за престоя на
детето в детската градина, защото свидетелските показания няма да са непосредствени.
В залата се въведе свидетеля Ж. П..
СЪДЪТ сне самоличността на свидетеля.
Ж. Йо. П.: 40 г., ЕГН **********, неосъждана, майка съм на Б. М., с баща му сме
партньори, живеем на семейни начала, нямам други дела с ЧДГ „*********“.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
Свидетелят на въпроси на адв. Ж.: Закарахме детето ми на детската градина на
16.02.2021 г., имахме уговорка около 10 ч., закарахме го, поради физиологични нужди на
детето ни, около 11 ч. сутринта, като престоят в детската градина горе-долу около два часа,
тъй като ние държахме на много на плавната адаптация и желаехме да вземем детето си
следобяд, ако няма никакъв проблем, ако има някакъв проблем, той е по-неспокоен или да
кажем не могат да го успокоят, бяхме обсъждали с тях многократно, включително и в деня
на предаването, че ще изчакаме отвън в колата, така че имахме готовността и по-рано да го
вземем /под „ние“ имам предвид аз и бащата на детето/. Бяхме през цялото време в колата
пред градината. Когато оставихме Б., той беше абсолютно здрав, все пак, за да постъпиш в
детска градина се минава през прегледи, аз самата съм лекар, мисля, че мога да преценя
състоянието на детето си. Психологично беше спокоен до момента на оставяне в детската
градина, не е бил разстроен, не е плакал в колата, не е бил болен, беше абсолютно спокоен.
Ние бяхме му говорили седмици преди това, че му предстои ново начало, че започва
училище, така че като цяло, доколкото е възможно на година и осем месеца да го подготвиш
за новото начало, ние като родители се постарахме, но той беше спокоен. Лично аз очаквах,
тъй като при предаването на детето се опитах да кажа някои неща - как си иска вода, как
ходи до тоалетна, съответно г-жа В., която пое детето обясни, че много се притесняваме и го
взе, очаквах все пак някой да излезе, да получим малко повече информация, но това не се
случи. След 20 минути аз настоях да звъннем с моя партньор, за да видим как се адаптира,
всичко добре ли е, успели ли са като цяло, цялото нещо как се случва вътре, тъй като това
ни е първо дете, не ни се е случвало такова нещо, като родители нормално е да бъдем
притеснени. Звъннахме на г-жа В., защото нейния телефон имахме, не получихме отговор.
Малко след това получихме обаждане от номер, който ние нямахме, госпожата се представи
за възпитател, който е поел грижи за нашето дете, увери ни, че той е безкрайно спокоен, че
той си играе с децата, не плаче, че това обаждане е по-скоро за нас да ни успокоят като
родители, че тази адаптация върви даже прекадено добре. Ние, като родители, естествено
най-нормалното нещо е да повярваш в това нещо, защото всеки родител мечтае за такова
нещо. Лично аз имах малко съмнения, тъй като това беше първия път, в който Б. се
разделяше с мен и баща си, за някакъв такъв период от време с непознати хора, непознати
лица. Малко след това получихме снимка на Вайбър - Б. седеше на масичка с други деца,
беше тъжен, косата му беше мокра, от снимката се виждаше. Ние решихме, че в момента е
4
сред децата, че се адаптира, че е трябвало някакво време, така че като цяло възприехме
снимката като позитивна на този момент. След 12 ч. получихме отново обаждане от същата
г-жа В.С., която ни попита дали сме сигурни, че искаме да го вземем, че той е много
спокоен, даже е ял половин супа, играл е с децата, полузаспал е, правим грешка, като го
взимаме, че трябва да го оставим. Аз настоях да не спи там в първия ден, настоях да го
вземем и да си бъде с нас. Б. беше ужасно неспокоен, когато го докараха, плачеше, хлипаше,
„хлипане“ от рода на когато плаче дълго време, беше изключително разстроен, давеше се
също така. Ние имахме кратък разговор с г-жа В.С. относно какво се е случвало вътре.
Продължаваха да ни уверяват, че всичко вътре е било прекрасно, перфектно, че той ей сега
се е разстроил, но аз си познавам детето и по принцип когато едно дете плаче по-дълъг
период, тогава започват тези давения, хлипания, изглеждаше така все едно, че плаче
отдавна, разстроен е отдавна, като цяло не беше в добро емоционално състояние. След
краткия разговор ние се отправихме към колата. Той още повече се разстрои, започна да се
изпъва назад, да казва „Ох!“. Предположих, че е много разстроен, взех го в мен, прибрахме
се вкъщи, той поиска да отиде в тоалетната, съответно сложихме го на гърне, след което
винаги му правим тоалет и реално, при свалянето на дрешките, видях тези хематоми по
гърба на детето си. Тогава за пръв път видяхме тези неща. Това беше първото нещо, лично аз
звънях от моя телефон, но не получих от отсрещната страна вдигане. След това пратих
снимки на травмите по гърба на Б., като зададох въпрос какво се е случило. М. също звъня.
След това пратихме снимки и се свързахме с личната лекарка на Б., също така и с няколко
педиатри, тъй като аз съм лекар, изобщо да видим какво се случва през целия този период.
Малко след това, получихме отговор от г-жа В.С., която обясни, че нищо не е ставало и че
най-вероятно тези синки са резултат от продължителното стоене на столче. Аз й обясних, че
като лекар това не ми звучи логично и, ако е така, всеки, който седи повече от 10-15 минути
на стол трябва да ходи със синки. Обясних, че ще отидем към „Пирогов“, тъй като както
личната лекарка, така и педиатрите, с които сме говорили, са ни посъветвали за това нещо.
Тя ми обясни, че това са пълни щуротии и така приключи нашият разговор. От вземането от
детската градина може би са минали около 2 часа до отиването в „Пирогов“. В детска
клиника в „Пирогов“ винаги се чака. Първо имаше триаж, на триажа ни питаха за какво
става въпрос, аз им обясних, че има травматични увреждания по гърба, не знам каква е
травмата, защото не получихме абсолютно никаква информация от детската градина. От там
те започнаха да ни насочват към неврохирург, след това към коремен хирург, след това към
образна диагностика, след това към ортопед и там приключихме към 20:30 ч. В съдебна
медицина отидохме на следващия ден, тъй като когато приключихме в „Пирогов“ работното
време на Съдебна медицина е до 17:30 ч., а ние приключихме в 20:30 ч. вечерта, иначе още
първият лекар, неврохирургът, който ни прегледа, искаше да ни свърже с дежурен полицай и
той самият, включително и следващите лекари, ни насочиха към съдебна медицина.
Свидетелят на въпрос на съда: По принцип за момента не е за операция пъпната
херния и до ден-днешен тя не е оперирана, води се по-скоро като козметична в момента.
Тогава, тъй като направихме консултация с няколко хирурга, пъпната херния не беше нито
възпалена, нито в някакво в тежко състояние, а точно обратното - всичките хирурзи казаха,
че за момента не е за операция, единственото нещо, което трябва да внимаваме, тъй като е
малък дефектът, да внимаваме с действия, които увеличават вътрекоремното налягане, като
силен плач, повръщане, вдигане на тежки предмети, но като цяло до ден-днешен не сме
имали проблеми с пъпната херния, вече дори я няма. Не, той не е претърпявал други
инциденти. Откакто е роден, Б. аз и неговият баща М. сме единствени и само ние полагаме
грижи за него, така че като цяло и двамата сме, не е оставян на друг човек, да не знаем какво
се е случило - не. Считам, че като лекар, ако има нещо, първото нещо, което ще направя е да
закарам детето си на специалист, за да го прегледа, така че нямало е такива нито преди, нито
след.
Свидетелят на въпроси на адв. С.: Естествено, че предупредих за този здравословен
проблем в детската градина, с г-жа В. проведохме многократно разговори, на които аз
обясних, освен това предоставихме амбулаторен картон, в който е записано и съответно
прегледа от хирурга, който беше може би януари месец, т.е. по- малко от месец преди
5
започването, така че - да, считам че най-разумното е да предупредя. Във връзка с хернията,
говорихме многократно и казах, че много държа на плавната адаптация, затова казах, че ще
чакам в колата, затова казах, че ако не могат да успокоят Б. аз съм отпред и да ми се обадят,
затова казах, че много държа той да не изпада в състояние, в което те да не могат да го
успокоят, да не изпада в състояние, в което да започне да повръща. Считам, че те като
психолози и като специалисти би трябвало да имат някакъв подход в адаптацията, не
считам, че аз като лекар или като майка трябва да им казвам какъв би бил подхода.
Свидетелят на въпроси на съда: Казала съм в детската градина, че заради проблема с
пъпната херния Б. не следва да бъде оставян да плаче дълго време. Тези неща ги пише и в
прегледа на коремния хирург, който съм им оставила като документ.
Свидетелят на въпроси на адв. С.: Всяко дете плаче, но неудържимо да плаче -
дотогава не се е случвало. Никога не сме получавали усложениние на пъпната херния до
ден-днешен, включително и днес, от неговото раждане. Може би е имало еднократни случаи
да повръща от много плач, когато сме го водили на прегледи, при имунизация, както когато
всяко дете се разстрои по-силно - да, случвало се е. В 10 ч. ни беше уговорката да заведем
детето в детската градина, заведохме го около 11 ч., защото детето имаше нужда да ходи до
тоалетната по голяма нужда. На този етап ползваше памперс. Той не ползва памперс по
голяма нужда откакто е на една година. Когато се прибрахме на Б. му се акаше и го
поставихме на гърне. След това, откакто се е родил му правим тоалет когато ака, съблякох и
го заведох в банята. При събличането видях хематоми на гърба. Към момента на закарване
детето към детската градина с бащата бяхме в прекрасни отношения.
Свидетелят на въпроси на адв. М.: Проучих детската градина преди да се спрем на нея.
Нямах колебания, че правя нещо неправилно за детска градина, но дали това е подходящата
детска градина - последната седмица, когато се опитах да проведа разговори с г-жа В., да
обясня малко повече за Б., самото отношение от обратната страна: че всичко ще бъде наред,
ние сме професионалисти - това внесе малко несигурност и колебание в мен. Към онзи
момент друг никой не е гледал Б., само единствено майката и бащата. Считам, че семейната
среда за Б. беше спокойна, непосредствено преди даването на детето в детската градина. Ние
разговаряхме с г-жа В. много преди Б. да започне, още когато сключихме договор, което
беше юли месец, като условието беше той да проходи стабилно и още тогава започнахме да
разговаряме за плавната адаптация. След това говорихме октомври - да, след това говорихме
ноември - да, след това говорихме декември - да, след това говорихме януари - да, и две
седмици преди той да започне имам около 12 разговора с нея - да, за плавна адаптация - да.
Преди това, детето не беше разплакано, в момента, когато тя го изтръгна от ръцете на М. -
да, разплака се. Влизала съм само в офиса на детската градина. Не мога да кажа какво е
разстоянието между мястото, където предадохме Б. и помещенията, в които би следвало да
бъдат децата, не съм влизала там. Известно ми е, че непосредствено след приемането в
детската градина на Б. той е повърнал. Първо ми го извести адв. Недев, който гледа
записите, тъй като на нас не ни бяха предоставени и после всички Агенции, които се
занимаваха със случая. Не мога да отговоря на въпроса колко време евентуално е плакал Б.
до момента, в който е повърнал, защото не знам колко време е отнело на г-жа В. от
взимането на Б. до въвеждането му в стаята. Когато го взехме обратно, Б. беше много
тревожен. Акушер-гинеколог съм, пренатална диагностика. Разстройството на детето се
отразява се поведението на родителя, но не мисля, че в момента съм избухнала по някакъв
начина, ако на това насочвате нещата. Попитах какво се е случило, защо е разстроено детето
ми, защо плаче, защо хлипа, всичко ли е минало добре. Не съм се разплаквала отвън. Може
би около 10 минути сме били с В.С., когато предаваше Б. обратно. Мисля, че е описано, на
този етап, когато аз съм констатирала хематомите, със сигурност не съм ги броила, нещото,
което видях, това са синините по гърба на детето ми, също така и тип одрасквания в горната
част на гръдния кош, между плешките. Не съм ги преброила на момента - не, не съм, това го
свършиха специалистите. Бяха отзад. М., както и аз, като родители, се притеснихме защо е
толкова тревожен той, защо плаче, защо хлипа, защо е толкова разстроен. Ако получаваш
информация час и четиридесет минути, че детето ти вътре играе спокойно, адаптацията
6
минава по-добре от всякаква адаптация, нормално е да бъдем разтревоЖ.. Когато се
обадихме на г-жа В.С. и след това на г-жа Р.Ж., не помня точно коя от двете каза, че е
изгледала, мисля че г-жа Р.Ж., ние вече бяхме в „Пирогов“ когато /с партньора ми мисля, че
говориха/, тя каза, че е изгледала записа заедно с г-жа Т. В. и не виждат нищо притеснително
по записа. На този етап, както и много след това, на нас не ни беше предоставена
възможността да гледаме записа като родители. Не е вярно, че сме изпратили пълномощник,
който да гледа от наше име записа, искахме ние да го гледаме като родители, получихме
многократни откази, което наложи да се свържа с адвокат, който е близък на семейството, за
да потърси г-жа Жечкова и, ако има някаква възможност, да го гледа трето лице, което
очевадно ... на нас ни бяха дадени двеста хиляди причини, поради които като родители не
може да гледаме записа, т.е. лице, което е адвокат по някакъв начин да го гледа. Лично съм
написала исковата молба. Прочетох я няколко пъти, докато я пишех, беше доста
емоционално.
Адв. М. към свидетеля: В такъв случай защо М. представлява детото Б.?
Адв. Ж.: Възразявам.
Свидетелят на въпрос на адв. М.: Завърших висшето си образование в България, взех
си първата специалност в България, втората специалност - в Англия.
Страните / поотделно/: Нямаме повече въпроси.
С оглед изчерпване въпросите към свидетеля, съдът преустанови разпита.
Свидетелят се изведе от залата.
В залата се въведе свидетеля на ответната страна.
СЪДЪТ сне самоличността на свидетеля.
Т. Симеонова В., 54 г., неосъждана, без дела със страните и отношения със страните,
не работя в детска градина „*********“ от 2021 година.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
На въпроси на адв. М.: Познавам Б. от деня, в който постъпи в детска градина
„*********“, тъй като аз тогава бях действащ директор. В деня на постъпването 16.02.2021
г. поех детето от родителите, за да го въведа в сградата на „*********“, така че го познавам
от ден първи, в който постъпи. Преди да приема детето в детската градина съм водила
неколкократни разговори е майката г-жа П., тъй като договорът беше сключен е детската
градина в м. юли 2020 г., като срокът за постъпване на детето беше м.септември 2020 г„ но
поради различни обстоятелства и въведената епидемиологична обстановка майката отлагаше
идването и постъпването на детето в детската градина, така че постъпването беше
следващата година, 2021 г. на 16 февруари, в 11 ч. пристигнаха в детската градина. Разговор
е майката водих и в деня на постъпването, но за много кратко време, тъй като приех детето
на входа на детската градина, предвид това, че се съобразявахме е епидемиологичната
обстановка и външни лица и родители не позволявахме да влизат в обсега на сградата на
детската градина. Много кратка информация обменихме на приема на входа, като аз в
предварителни разговори преди да постъпи в детската градина бях запозната от майката, че
детето има пъпна херния и имаше молба от страна на майката да се съобразим е това, за
което аз съответно бях предупредила и колежките в групата, в която ще бъде детето Б.. В
деня на постъпването, с майката обменихме само кратка информация, аз дадох вид да бъде
спокойна, защото ще положим абсолютни грижи и ще се съобразим е това, за което сме
помолени, предвид адаптацията на детето като постъпване в първи ден, и тя наистина ме
помоли да обърнем по-специално внимание, тъй като се е наложило в тях две-три
детегледачки да сменят, така даваше гаранция, за да се чувства детето й спокойно. Майката
на детето ми даде информация, че две-три детегледачки са сменили. Не е много времето,
необходимо от входната врата до въвеждането на детето в яслената група, може би 2-3 мин.,
аз поех детето от родителите, то съответно се разплака, не за първи път взимам разплакано
7
дете от ръце на родители, доста години работех в детската градина, и съответно го въведох
плачещо, неспокойно, може би 2-3 минутки, въведох го директно в занималнята, дори в
съблекалнята, която имаме преди да се влезе в занималните групи, го въведох така, както
беше облечено е космонавт, времето беше тогава студено. Когато влязох в занималнята,
предадох детето на колежката В.С.. Веднага при влизането в занималнята, при подаването,
той от плача повърна леко върху дрехите си. Познавам г-н М., това е бащата на детето Б.. Не
съм „изтръгвала“ детето от ръцете на бащата. Въведох детето в детската градина, каго
поверих грижите на г-жа В.С., която работи в яслена група заедно е още две колежки, но е
нея проведох предварителни разговори и й обясних, че детето е е пъпна херния и трябва да
сме осторожни и внимателни, особено в първите дни на адаптация на детето, защото при
адаптация всяко дете по различен начин се чувства и емоционалното състояние на всяко
дете е различно. Избрах да го поверя именно на нея, защото първо тя е е дългогодишен опит,
дълги години е работила като приемен родител в SOS-детски селища и имах пълното
доверие за това, че опитът й, който е бил с деца в неравностойно положени и деца в риск, тя
многократно е доказвала и в други случаи, че се справя отлично и затова поверих именно на
нея детето. Аз неколкократно слизах в групата, за да видя как се чувства детето, даже в един
от пътите, в които слизах, защото се обади майката на детето, тъй като е звъняла на г-жа
В.С., тя не е могла да направи връзка, явно се е притеснила и е нормално да се притесни в
такава ситуация, и аз слязох да помоля г-жа Стоянова да звънне веднага на родителите да
обясни какво е състоянието на детето. Обичайно е, когато работиш в такава среда, не винаги
да чуеш телефона и на момента да вдигнеш, след което винаги сме връщали обратна връзка
обаждане на родителите. При тръгване на детето от детската градина не съм разговаряла с
родителите, разговарях с бащата на Б., който ми се обади няколко часа по-късно, в ранния
следобяд с въпроса „Какво се е случило с моето дете във вашата детската градина?“. Аз бях
много изненадана и го попитах „Какво да се е случило?“. Той ми каза, че е видимо
неспокойно, че много плаче, че са тръгнали към „Пирогов“, за да видят детето и каза: „Моля
Ви, кажете ми.“ и аз казах: „Г-не, аз не зная нищо да се е случило с Вашето дете, но ще
проверя и ще върна обаждането.“, при което слязох долу и дори тогава по телефона му
казах: „Ние имаме и камери, поставени в стаята, в която се отглеждат и занимават децата.
Ще проверя и ще ви кажа, така не мога да отговоря на този въпрос.“, при което слязох след
това, тъй като до камерите, които са поставени в детската градина самият персонал и аз
нямахме достъп, обадих се на управителя на детската градина, за да го уведомя евентуално
да се прегледат записите на камерите и да се уверят, че наистина има записи на камерите от
съответния ден. След това отново се обадих на бащата и казах, че имаме запис, можем да го
предоставим, да дойдат да видят записа и че от записа се вижда, че нищо не се е случило с
детето. В пореден разговор с него те ни казаха, че детето е удряно с тъп предмет или е
паднало върху тъп предмет, а пък това наистина в детската градина не се е случвало с
детето. Тъй като неколкократно говорихме по телефона, в един от разговорите от тях се
предяви иск да се прекрати веднага договора, за което аз се съгласих и още на следващия ден
подписахме анекс за прекратяване на договора, и в следобедния ден, когато провеждахме
разговори с бащата, той каза, че Б. има цицина на главата. На следващия ден, след като
дойде да подпише анекса и аз го попитах какво стана с цицината, той каза: „Лекарят това не
го отрази, тъй като каза, че е по-стара травма.“. Предложих на г-н М. да гледаме съвместно
записите, още същия ден, в който те твърдяха, че има от наша страна наранявания към
тяхното дете, но впоследствие, след като получихме официално писмо за гледане на
записите и в деня за гледане на записа се яви само адвокат от тяхна страна, без присъствието
на нито един от родителите на Б.. Аз още първия ден им казах, че разполагаме със записа и в
удобно за тях време, когато желаят, могат да дойдат да прегледат записите. Това, което си
спомням е, че доста дълго време, тъй като и аз присъствах заедно с адвоката, доста дълго
време техният адвокат гледа записа, като съответно искаше да се спира, да се връща, ние по
никакъв начин не отказвахме, съответно той огледа доста обстойно записа и си спомням до
ден-днешен изречението, когато завърши записа, той каза: „За мен няма нищо
притеснително.“.
Свидетелят на въпроси на адв. Ж.: Бащата каза, че детето се държи за ръката и че е
8
много неспокойно - това е, което ми каза по телефона първоначално. Впоследствие, като
дойде на следващия ден, защото доколкото разбрах те от „Пирогов“ са ходили в друга
болница, бях информирана от родителите, казаха, че има синини отзад на гръбчето, които са
вследствие на удряне от тъп предмет или падане върху тъп предмет, което аз твърдя, че по
никакъв начин детето нито е удряно, нито е падало върху тъп предмет. Изпратиха ми
снимки, първо бяха изпратили на колежката В.С., тя ми ги показа, дойде много
разтревожена и каза: „Г-жо В., аз недоумявам какво се случва, вижени какви снимки
получавам от родителите на Б., с които се разделихме само преди час-два, може би.“ - не си
спомням вече във времето колко е било. В. много се притесни, каза: „Аз не разбирам и
недоумявам от къде може да се е получило това, като по никакъв начин, детето е било
изключително под наблюдение в този един час и четиридесет минути, които са престоя в
детската градина.“, детето дори не беше и цял ден в детската градина, както процедираме по
принцип, когато децата се успокоят и виждаме, че няма причина, поради която да се вземе
детето на обяд, може да остане и за следобеден сън, но родителите на Б. държаха на всяка
цена да си го вземат на обяд, за което ние не сме реагирали и сме се съобразили с техните
искания. Казах, че съм гледала записа от камерите в присъствието на адвоката. В ситуацията
със столчето, В. е с детето. Свързах се с управителя на детската градина г-жа Ж., с която да
организираме ден и час в удобно за тях време. Не познавам техническото лице, което
осигурява гледането на записа.
Свидетелят на въпроси на адв. С.: Докато детето е било в детската градина не е имало
период, в който е оставало само, там са три служителки, дори в момента, в който отидох да
кажа на г-жа В.С., че са звънели родителите и питат за състоянието на детето, тя се наложи
да излезе, защото знаете малки деца в яслена група, понякога е по-шумно и тя се наложи да
излезе от стаята, и тогава една от другите колежки пое ангажимента да е покрай детето и по
никакъв начин не е оставяно само. В началото детето беше неспокойно, плачещо и
тревожно, когато го въведох в стаята, впоследствие след това аз влязох малко когато
сервираха обяда на децата и той беше видимо спокоен, дори седна на масата, след което по
време на обяда не съм присъствала, след което попитах колежките и те казаха, че е хапнал
малко супа, което за мен беше индикатор, че детето е било спокойно, предвид това, че деца,
които са изключително тревожни и много неспокойни понякога отказват първия ден да се
хранят на обяд, дори и да спят, но той беше спокоен, хапна, след това слязох малко преди да
го изведат навън и когато го обличаха, той беше почти готов да заспи. Малко след това, го
предадоха на родителите, не си спомням като време колко е. Не, по никакъв начин не съм
възприела някаква тревожност, когато детето е предавано на родителите. Нормално е децата
да са неспокойни в първите няколко дни, има деца, които в по-дълъг период са неспокойни,
особено сутрин, когато трябва да влязат и да останат в детската градина, но това е един
нормален процес, предвид това, че детето се откъсва изцяло от една позната за него семейна
среда с родителите, влиза в нова обстановка, с нови деца на неговата възраст, така че аз съм
възприела като нормално поведението на детето за този малък престой в детската градина.
Свидетелят на въпроси на съда: Имам виеше образование, Специалност „Начална
педагогика и предучилищна педагогика“, правоспособност имам за начален педагог и
детски педагог. Утвърдена методика или наръчник за адаптация нямаме, има обща
методология, но от дългогодишната ми практика, която имам, всяка адаптация на дете към
новата обстановка и новата среда е строго индивидуална. Имахме правила за адаптация на
децата, общи правила за адаптация, по никакъв начин да не се насилват децата, когато влезе
в занималнята, ако реши да отиде при групата, която вече е сформирана, ако страни по
никакъв начин да не се насилва, общи правила имахме, но с всяко дете се реагираше по
различен начин, защото едни деца са по-тревожни, други по-спокойни.
Свидетелят на въпроси на адв. Ж.: Ситуацията със столчето е такава, че когато детето
наистина много плачеше и повърна, и съответно колежката е преценила предвид това, че е с
пъпна херния, детето да не се въведе още в първия ден в цялата група, тъй като децата са
непредвидими, може да го бутнат, може да падне, затова той се е дръпнал видимо назад,
когато е влязъл, нормално е да е стресиран и изплашен, и тя е преценила, че трябва да има
9
визуален контакт с останалите деца в групата и е преценила, че ще го сложи на столче и да
му говори какво правят децата, след което се пускат детски песнички, децата танцуват,
другите колежки си провеждат ситуацията така, както са си провеждали един ежедневен ден
в групата. Казах, че методологията по принцип за адаптация на детето са общи полоЖ.я,
никъде не пише конкретно какви действия трябва да се предприемат при съответна дадена
ситуация с определено дете. Една от основните цели изобщо на методологията в
педагогиката е опазване здравето и живота на детето.
Свидетелят на въпроси на адв. М.: Ако детето не може да се храни, винаги се полагат
грижи. Децата се слагат да седнат удобно на столче, без да се случи ситуация, в която да
падне от столчето.
Свидетелят на въпроси на адв. С.: Столчетата към онзи момент бяха пластмасови,
които са закупени от „Икеа“, цветни, нормални, за да може да седне едно дете на възраст от
година и нещо, по-скоро ниски. Пластмасови, със заоблени ръбчета, по никакъв начин такъв
стол не би предизвикал травма на дете. Облегалката е съобразена с ръста на децата, плътна
облегалка, права, която е с разстояние между облегалката и седалката, има дупка. Отгоре
няма борд, обикновен детски стол.
Адв. С. : Моля съдът да предяви на свидетеля снимка на лист 4 към
експертизата.
адв. Ж.: Не възразявам.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля снимка на л. 4 от експертизата.
Свидетелят заяви: Такъв тип са столчетата в тази група.
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля.
Изведе се свидетеля от залата.
В залата се въведе свидетеля на ответната страна.
СЪДЪТ сне самоличността на свидетеля.
В. К.С., 55 г., ЕГН **********, неосъждана, без дела със страните, работя в детска
градина „*********“, към 16.02.2021 г. също съм работила като помощник-възпитател.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Свидетелят обеща да кажа истината.
Свидетелят на въпроси на адв. М.: Детето Б. го познавам от детска градина
„*********“, когато постъпи при нас м. февруари 2021 г., г-жа В. го доведе в нашата група,
повери го на мен като част от екипа, и така се запознах с детето. Детето, като го донесе г-жа
В. беше разстроено, хленчещо и видимо тревожно. След като приех детето, то беше
облечено с космонавт, съблякох го, повърна като влезе в групата, съблякох го, пуснах го
долу сред децата, но реакцията му беше неадекватна спрямо останалите, тревожно беше
детето, и в онзи момент прецених, че в името на неговата безопасност, да има лице към
децата, които се опитваха да се запознаят с него и да бъде максимално ограничен достъпът
от деца, за да не го наранят. Впрочем г-жа В. като доведе детето, ние сме имали няколко
пъти разговор с нея преди това за това, че това детенце като дойде при нас, има пъпна
херния, тръшка се когато плаче и е неспокойно и си удря главата, и предвид тази родителска
характеристика, която получих от г-жа В., детето го прегърнах пред мен на столчето да
гледа децата, да го успокоя, и след това да пристъпим към заниманията на групата.
10
Свидетелят на въпроси на съда: Детето седеше на столчето пред мен, аз се намирам
зад него, прегърнах го, за да го успокоя, не си спомням точно къде го държах, но
максимално се опитвах да опазя пъпчето, защото знаех, че има херния. Държах го на
столчето докато се успокои, не мога да кажа колко време, може би 5-10 мин., не мога да
кажа точно колко, но в никакъв случай не е било час или повече.
Свидетелят на въпроси на адв. М.: Аз предадох детето на родителите.
Междувременно, докато беше неговият престой при нас, аз поддържах връзка с родителите,
с майката. Смених му памперса след като обядва и го заведох при родителите му, вървейки
за ръка за мен. И двамата родители бяха при предаването. Майката се наведе да го вземе,
детето беше видимо спокойно. Когато видя родителите си, започна да хленчи по-скоро, не
бих го нарекла рев. При предаването не мога да кажа колко време сме били отвън, стана ми
студено, но със сигурност е повече от 10 мин. или около 10 мин. Майката най-вече имаше
въпроси към мен, след като предадох детето, аз отговарях. Детето беше спокойно, хленчещо,
тя го гушна, ние през това време водехме разговора. Майката беше усмихната и много
любезна с мен. Бащата, аз не мога да кажа да е питал нещо, просто стоеше един мъж до нея,
който не се включваше в каквото и да било. Детето участваше в разговора, като се
усмихваше, дори накрая като се разделихме и си пожелахме до нови срещи, ми махна за
довиждане.
Свидетелят на въпроси на адв. Ж.: Детето, докато стоеше на столчето, пуснахме
музика на всички деца и те танцуваха, и то се поклащаше в такта на музиката. Аз също му
помагах да танцуваме заедно, седейки, защото той показа, че иска да танцува, успокои се и
малко след това започна обяда и заедно с него започнахме да организираме обяда на цялата
група и с останалите колеги. Не се опитвал да се изскубне от мен, защото аз го прегръщам и
ще го усетя, ако има ... просто се опитах да го успокоя, като през цялото време му говорех
какво следва, как децата ще му се радват, как като се успокои отива да играе заедно с
другите деца. Това беше моментът, в който гледах максимално да запазя неговото здраве и
това е всъщност нашата роля. Аз напуснах след тази нелепа ситуация, защото имах нужда от
почивка, бях на трудовата борса 4 месеца, след това г-жа Жечкова ми се обади да ме покани
отново и така се върнах отново в детска градина „*********“.
Свидетелят на въпроси на адв. С.: Ситуацията със столчето се случи по-скоро в
началото на престоя. В края на престоя детето беше спокойно вече. След ситуацията със
столчето, го хванах за ръчичка и започнахме да организираме заедно с останалите колеги
обяда на другите деца. То седна, обядва, аз се зарадвах, защото не всички деца при първо
посещение в детската градина имат желание да се хранят, което беше още един фактор за
това, че детето е спокойно. Не можеше да говори, хленчеше, всъщност усмивката я видях
към края, когато го изпращах, хленчеше и видимо спокойно докато обядваше и докато му
сменях памперса, преди да го заведа при родителите му. Памперса го сменяме като детето
стои право, аз съм странично седнала, защото така е най-удобно за всички, не всички деца
искат да бъдат полоЖ. да легнат, докато им се сменя памперса. Тогава видях, че на пъпчето
има лепенка, сменяйки памперса, за да го заведа при родителите му. От положенито, в което
стоя зад него, се вижда и гръбчето, и коремчето, както съм видяла пъпчето с лепенката. Не
ми е направило впечатление да има синини и одрасквания по гръбчето докато му сменях
памперса. Единственото, което видях, е лепенката, която толкова много внимавах да не го
нараня.
Страните / поотделно/: Нямаме други въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля.
Изведе се свидетеля от залата.
Адв. Ж.: Предоставям на съда телефон, който сме намерили, на свидетеля Г. П. - 0885
805 757. Моля същата да бъде призована чрез мобилен телефон.
11
съдът,
РАЗПОРЕДИ:
Свидетелят да се призове на посочения мобилен телефон.
Адв. Ж.: Поддържам така заявените от нас доказателствени искания за експертизи.
Адв. С.: Поддържам направените доказателствени искания, в това число преглед на
целия филм, който се съдържа на флашката, в това число за престоя на детето в детската
градина и за изпращането на детето, от които ще се установи неговото психологическо
състояние и съдът ще придобие непосредствена представа за неговото състояние, съответно
и за достоверността на показанията на майката. Поддържаме доказателственото искане за
снабдяване с документи от НЗОК. Не се противопоставяме на изслушване на съдебно-
медицинска, но моля вещото лице да съобрази въпросите, които сме поставили и ние както в
отговора, така и в допълнителната си молба след указанията на съда и разпределяне на
доказателствената тежест в процеса. Не се противопоставяме и на изслушване на съдебно-
психологическа експертиза. Отделно от това правим искане за снабдяване по реда на чл. 186
ГПК с искова молба по гр.д. № ****/2022 г. по описа на СРС, 139 състав, предявен по иск на
Жена П. срещу М. М. за упражняване на родителските права, в която се съдържат
извънсъдебни признания на свидетелката относно отношенията между страните, относно
напреженито в семейството и относно това как се чувства детето в тази семейна среда.
Считам, че този документ ще даде ярка светлина за фактите, които подлежат на доказаване в
този процес.
Адв. М.: Молим да бъде зададен допълнителен въпрос на съдебномедицинската
експертиза, ще осигурим за оглед столчето, което се намира в детската градина и
експертизата да даде заключение дали столчето би могло да причини уврежданията, каквито
се твърдят в исковата молба. Съдебно-психиатричната експертиза да се запознае със записа
при предаването на детето на родителите и да даде отговор: Какво е поведението на детето,
какво е поведението на майката има ли признаци за това те да са тревожни или напротив -
тяхното поведение е спокойно?
Адв. Ж.: Нямам допълнителни искания. По искането за изслушване на съдебно-
медицинска експертиза с днес формулирания въпрос от тяхна страна - не възразявам, и за
столчето. Възразявам срещу поставения въпрос в отговора на исковата молба, който гласи:
Възможно ли е описаните в исковата молба травматични увреждания да са получени от
детето по начин, различен от този, описан в исковата молба, и по време на престоя в
детската градина, например преди или след предаването му от родителите, доколкото
същият не изисква специални медицински познания, за да се даде отговор на този въпрос.
Възразявам срещу искането за изискване на цитираното гражданско дело, тъй като то няма
никакво отношение за случая, касае отношения на родителите, които са се развили след
процесния инцидент.
СЪДЪТ изслуша страните и
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза по задача, поставена в исковата молба,
отговора на исковата молба и допълнителна молба от ответника, като съобрази, че се е
произнесъл, че в допълнителната молба въпросът е своевременно поставен.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.М..
ОПРЕДЕЛЯ депозити по 300 лева, вносими поравно от страните в двуседмичен срок,
считано от днес.
ДОПУСКА съдебно-медицинската експертиза да отговори и на поставените в
отговора въпроси, като намира възраженито на ищцовага страна за преженивременно, като
УКАЗВА на вещото лице М. да отговори дали е възможно травмите да се получат по
различен от посочения в исковата молба начин и да съобрази датата на извършване на
съдебно-медицинското изследване от съдебния медик д-р П..
12
Вещото лице М. да се уведоми да работи.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-психологическа експертиза от вещото лице Л.В.Т.,
тел. ********, което да отговори и на поставените в отговора въпроси, като намира
възраженито на ищцовата страна за преженивременно и
ДОПУСКА вещото лице да отговори и на поставения в днешното съдебно заседание
въпрос, а именно за състоянието на детето.
ОСТАВЯ без уважени искането за допускане на въпрос относно състоянието на
майката.
УКАЗВА на вещото лице Т. с изготвянето на експертизата да представи декларация по
Наредбата за определяне на възнагражениния за вещи лица, за определяне на
възнагражениние.
СЪОБЩАВА на страните, че възнаграженинието ще бъде разпределено поравно
между страните.
СЪДЪТ намира, че не може да се произнесе по възраженито на ищцовата страна за
неотносимост на исковата молба до момента на възприемането от съда, поради което
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от искова молба по гр.д. № ****/2022 г. по описа на
СРС, 139 състав.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕЛОТО за 05.12.2022 г. от 09:30 ч.,
за която дата и час страните да се считат уведомени от днес.
Свидетелят Г. П. да се призове по телефона за следващото открито съдебно заседание.
Адв. С.: Моля, съдът да ни предостави срок по представените от ищцовата страна в
днешното съдебно заседание доказателства, както и препис от протокола на имейл.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ на ответната страна едноседмичен срок, считано от днес, за
становище по писмените документи.
РАЗПОРЕДИ:
Да се изпрати препис на ответната страна препис от протокола по електронна поща.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17:20 ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
В 17:21 ч. в залата се яви социален работник Паскова, която заяви: „Чаках пред вратата
и съдът не ме извика“, доколкото съм призована, представям пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
13