Р Е Ш Е Н И Е
№
25.06.2021 г., гр.
Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Донка Табакова
като
разгледа докладваното от съдия гр. д. № 328 по описа за 2020 г. на Районен съд
Велинград, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД от
Л.П.Д. против Е.Д.П. за прогласяване за
недействителен на договор от 08.03.2012г., сключен с Нотариален акт № 21 том I дело 20 от 2012 г. на нотариус с рег. № 646 при
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Велинград, с който Л.П.Д.,
действащ чрез пълномощника си П.В.В., продава на Е.Д.П.
½ ид.
част самостоятелен обект в сграда на втори жилищен етаж от двуетажна полумасивна
жилищна сграда, ведно със съответните ид. части от
общите части на сградата и ¼ ид. част от
правото на собственост върху поземлен имот, в който е построена сградата, съставляващ УПИ IX-5361, отреден за имот пл. № 5361 в кв. 351 по РП на
гр. Велинград, одобрен с Решение № 292/04.10.2005г. на ОС Велинград, при
граници и съседи на имота: от север-УПИ X-7234, от изток-УПИ XXI-6793 и УПИ XXII-5338,6808, от юг- УПИ VIII-5360 и от запад-улица.
Ищецът твърди, че П.В.В., легитимирайки се като негов пълномощник чрез пълномощно
с нотариална зарека на подписа и съдържанието, се разпоредил с притежаваните от
него идеални част от посочените в процесния договор
недвижими имоти, като ги продал на ответницата Е.Д.П.. Твърди, че не е
учредявал представителна власт на пълномощника-не е съставял и подписвал
пълномощното, с което представителят се легитимирал. На това основание се
позовава на нищожност на упълномощителната сделка,
поради липса на воля за съставяне на пълномощното. Твърди, че не е имал
намерение да се разпорежда с недвижимия имот, че продажбата е извършена при
заобикаляне на закона чрез използване на
неистинско пълномощно, поради което не поражда правни последици за него.
Твърди, че срещу пълномощника П.В. е образувано наказателно производство за
измама от РП Велинград, намиращо се в съдебна фаза пред РС Пловдив, в хода на
което било установено, че пълномощното не било подписано от ищеца.
Счита, че за него е налице правен интерес да предяви
иск за прогласяване за недействителен на
договор от 08.03.2012г., сключен с Нотариален акт № 21 том I дело 20 от 2012 г. на нотариус с рег. № 646 при
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Велинград с който Л.П.Д.,
действащ чрез пълномощника си П.В.В. продава на Е.Д.П.
½ ид. част
самостоятелен обект в сграда на втори жилищен
етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда,
ведно със съответните ид. части от общите части на
сградата и ¼ ид.
част от правото на собственост върху поземлен имот, в който е построена
сградата, съставляващ УПИ IX-5361, отреден за имот пл. № 5361 в кв. 351 по РП на
гр. Велинград, одобрен с Решение № 292/04.10.2005г. на ОС Велинград, при
граници и съседи на имота: от север-УПИ X-7234, от изток-УПИ XXI-6793 и УПИ XXII-5338,6808, от юг- УПИ VIII-5360 и от запад-улица.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата Е.Д.П. възразява срещу допустимостта и
основателността на иска. Счита, че за ищецът липсва правен интерес да предяви
настоящия иск с доводи, че е могъл да се конституира като граждански ищец в
образуваното наказателно производство. Счита искът за неоснователен, като
предявен при злоупотреба с процесуални права.
Съдът като прецени доводите и възраженията на
страните и представените по делото доказателства, счита следното от фактическа и
правна страна:
На
08.03.2012 г. между ищецът Л.П.Д. и ответницата Е.Д.П. е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том I, дело № 20/2012 г. на Нотариус с район на
действие РС Велинград, по силата на който Д. продава на П. притежаваните от
него ½ ид. част от самостоятелен
обект в сграда на втори жилищен етаж от двуетажна полумасивна
жилищна сграда, ведно със съответните ид. части от
общите части на сградата и ¼ ид. част от правото на собственост върху поземлен имот, в
който е построена сградата, съставляващ УПИ IX-5361, отреден за имот пл. № 5361 в кв. 351 по РП
на гр. Велинград, одобрен с Решение № 292/04.10.2005г. на ОС Велинград, при
граници и съседи на имота: от север-УПИ X-7234, от изток-УПИ XXI-6793 и
УПИ XXII-5338,6808,
от юг- УПИ VIII-5360
и от запад-улица. Договорът e
сключен чрез пълномощника П.В.В., действащ от името
на продавача ищец, легитимирайки се с пълномощно от 02.03.2012 г. с нотариална
зарека на подписа № 335 и съдържанието № 336, извършени едновременно от помощник-нотариус
И.М.-Г..
От
показанията на свидетелката И.М.Г., които съдът кредитира, се установява, че на
датата, на която е извършила нотариалното действие, пред нея се явило лице,
което представило лична карта, съдържаща данните на Л.П.Д.. Представил също предварително
изготвено пълномощно, с което Л.Д. упълномощава П.В.В.
да се разпореди с процесния имот и да получи
продажната цена. Представил и нотариален акт за собственост на имота, предмет
на упълномощителната сделка. Свидетелката проверила
валидността на личната карта на упълномощителя чрез
справка в базата данни БДС на МВР, огледала я, огледала и лицето, което я
представя и след като приела, че явилото се лице е титуляр на представения
документ за самоличност, го накарала пред нея да изпише трите си имена след
текста на пълномощното и да се подпише. След това извършила нотариално
удостоверяване на подписа и на съдържанието на пълномощното.
По
късно разбрала, че срещу пълномощника П.В. е образувано наказателно
производство от РП Велинград ЗМ 309/2012 г. по описа на РУ Велинград за измама
по чл. 209, ал. 1 НК. При разпита й като свидетел в хода на наказателния процес
узнала, че вместо упълномощителя Л.П.Д., пред нея се
явил пълномощника П.В.В., който се представил за Д..
От
заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-почеркова
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че подписът
и ръкописно изписаните три имена в пълномощното от 02.03.2012 г. с нотариална
заверка на подписа и съдържанието, с което на представителя В. е учредена
представителна власт да се разпорежда с имота, предмет на атакуваната сделка,
не са положени от упълномощителя Л.П.Д..
Съгласно
т. II от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, макар законът
да не урежда, че договор, сключен
без представителна власт, е недействителен, от установените с чл. 42, ал. 2 ЗЗД
изисквания, че такъв договор се нуждае от изрично потвърждаване от страна на
мнимо представлявания, както и за формата, необходима за потвърждаването,
следва, че до момента на това потвърждаване сделката не поражда целените с нея
правни последици за страните по нея и е във състояние на висяща
недействителност. Същите настъпват, ако
лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал.
2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници.
Потвърждаването
съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД има обратно действие
във времето - договорът се валидира към момента на
неговото сключване и поражда целените с него правни последици така, както ако
би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт.
Когато за потвърждаването не е необходима писмена или по-тежка форма съгласно чл.
42, ал.2, изр. 2, във вр. чл. 37 ЗЗД, то може да се
направи и чрез конклудентни действия, извършени от
мнимо представлявания (например - изпълнение на негово задължение по договора;
подобна хипотеза е изрично уредена в чл. 75, ал. 1, изр. 2, пр. 2 ЗЗД ).
Позоваването на недействителността може да бъде
направено извънсъдебно или пред съда - чрез предявявяне
на установителен иск с правна квалификация чл. 42,
ал. 2 ЗЗД, или чрез заявяване на такова правоизключващо
възражение срещу предявен против него облигационен или вещен иск по повод
изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от договора, сключен
от негово име без представителна власт.Отказът за потвърждаване на договора е
равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо
представлявания и обратно - позоваването (извънсъдебно или пред съда) на
недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за
потвърждаване на договора. В тези случаи висящата недействителност се
трансформира в окончателна.
След позоваване (извънсъдебно или пред съда) от
страна на мнимо представлявания на недействителността, когато от висяща тя
става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде
потвърден и да породи целените с него правни последици (насрещни права и
задължения за страните по него, както и транслативен
ефект по чл. 24, ал.1 ЗЗД), всяка от страните дължи на другата връщане на
даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Понятието "без представителна власт",
използвано в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, обхваща изключително голямо
многообразие от хипотези, които не могат да бъдат изчерпателно изброени, но
могат да бъдат примерно и обобщено посочени в следните четири групи: 1)
Представителна власт изобщо не е била учредена. Такива са случаите, когато
лицето, действало като пълномощник, никога не е било упълномощавано или упълномощителната сделка е нищожна (например – пълномощното
не е подписано от лицето, сочено в него като упълномощител;
пълномощното не е дадено във формата по чл. 37 от ЗЗД или тази форма е
опорочена); а също и когато лицето, действало като представител по закон, не е
било такъв (например – не е родител на малолетно дете, от името на което е
сключило договор, нито е било упълномощено за това чрез някой от родителите,
нито е било назначено за особен представител съгласно чл. 129, ал. 2 от СК; или
договорът е сключен от името на юридическо лице, чрез лице, което не е негов
представител по закон или по пълномощие). 2) Представителна власт е била
учредена, но сключеният чрез представителя договор е извън нейните предели. В
тази група хипотези попадат всички случаи на действия на пълномощника,
извършени извън обема и границите на представителната власт, очертани чрез
волеизявленията на упълномощителя, обективирани в пълномощното (например – упълномощителят
е дал изрично пълномощно само за продажбата на определен имот, а пълномощникът
е заменил или е дарил имота, или е продал друг имот на упълномощителя,
различен от посочения в пълномощното). Тук попадат и случаите, когато
пълномощникът е извършил сделка, за която специална правна норма изисква изрично
пълномощно, а в даденото му пълномощно тази сделка не е посочена (например –
процесуален пълномощник е сключил съдебна спогодба, без да е изрично
упълномощен за това с даденото му от страната по делото пълномощно). 3)
Представителна власт е била учредена, но впоследствие е отпаднала и договорът е
сключен чрез представителя след отпадането й. Такива са например хипотезите на
оттегляне на пълномощното и на отказ от него (чл. 38, ал. 2 и чл. 41 от ЗЗД),
но само ако третото лице, което е договаряло с пълномощника, е било
недобросъвестно (знаело е за оттеглянето или отказа), или ако оттеглянето,
респ. – отказът, са подлежали на вписване и са били вписани. 4) Представителна
власт е била учредена и е съществувала към момента на сключване на договора, но
впоследствие е отпаднала с обратно действие във времето. Например – упълномощителната сделка, овластяваща
пълномощника, чрез който е бил сключен договорът, е унищожена със съдебно
решение поради порок във волята на упълномощителя
(чл. 27-33, вр. чл. 44 от ЗЗД чл. 44 от ЗЗД). В тези
случаи е налице изключение от изложеното по-горе, а именно – договорът, сключен
чрез пълномощника, първоначално е породил своите правни последици, но
впоследствие те отпадат поради обратното действие във времето на конститутивното съдебно решение, с което е унищожена упълномощителната сделка (аргум.
от чл. 34 и чл. 33, ал.1, изр. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД) / в този смисъл Решение № 52 от
14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2019 г., IV г. о., ГК/.
При предявен иск за установяване на недействителност
на сделка, сключена от представител без представителна власт, съдът е длъжен да
се произнесе по наведените от ищеца
твърдения за порок на упълномощителната сделка чрез
обсъждане на доводите и възраженията за това и преценка на доказателствата, доколкото
отговорът на въпроса за правните последици на упълномощителната
сделка обуславя действието на договора за покупко-
продажба
В случая по иска за недействителност договор за покупко- продажба на недвижими имот, като сключен чрез мним
представител, ищецът е изразил становище, че имотът е продаден без пълномощникът
да е имал представителна власт, тъй като не е съставял и подписвал пълномощното
за разпореждане с имота. Това твърдяно обстоятелство, съставлява същевременно и
основание за нищожност на процесната упълномощителна сделка – по чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД – поради липса на воля за учредяване на
представителна власт на пълномощника. На нищожността на упълномощителната
сделка ищецът може само да се позове – без да предявява установителен
иск за прогласяването й, като условие (предпоставка) за допустимостта на иска
им по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за установяване недействителност на процесния договор за продажба на това основание – поради
начална липса на представителна власт за пълномощника, произтичаща от липсата
на воля на упълномощителя и нищожността на пълномощното.
От събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че упълномощителят ищец Л.Д. не е автор
на обективираното в пълномощното волеизявления за учредяване
на представителна власт на пълномощника П.В.. Не той, а друго лице се е явило
пред помощник-нотариуса, изписало е трите му имена и е положило подпис под
съдържанието на пълномощното вместо него. Следователно извършилият
удостоверяването на подписа помощник-нотариус не е удостоверил изявлението
/волята/ на упълномощителя, което е неделима част от
него. По тези съображения упълномощителната сделка е
нищожна, поради липса на воля от страна на представлявания да учреди представителна
власт на представителя за разпореждане с процесния
имот.
От нищожността на упълномощителната
сделка, следва извод, че представителят П.В. не е разполагал с представителна
власт за разпореждане с имота и сключения между ищеца и ответницата Е.Д.П.,
чрез представителя В., договор за покупко-продажба на ½
ид. част самостоятелен обект в сграда на втори
жилищен етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и ¼ ид. част
от правото на собственост върху поземлен имот, в който е построена
сградата, съставляващ УПИ IX-5361, отреден за имот пл. № 5361 в кв. 351 по РП
на гр. Велинград, одобрен с Решение № 292/04.10.2005г. на ОС Велинград, при
граници и съседи на имота: от север-УПИ X-7234, от изток-УПИ XXI-6793 и УПИ XXII-5338,6808, от юг- УПИ VIII-5360 и от запад-улица, е недействителен и не е
породил желаните правни последици в отношенията между страните. На тази
недействителност ищецът изрично се позовава, предявявайки настоящия иск, поради
което договорът не може да бъде саниран.
Неоснователни са възраженията на ответницата, че
предявеният иск е недопустим и неоснователен, поради злоупотреба с процесуални
права от страна на ищеца. Правото мнимо представляваният да се позове на
недействителността на договор, сключен чрез представител без представителна
власт, като предяви установителен иск, с правна
квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД е изрично предвидена в закона и съгласно т. II от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС принадлежи единствено на него или на неговите
универсални правоприемници. Възможността на едно лице да се конституира като
граждански ищец в наказателния процес и да претендира имуществени вреди от
престъплението е правноирелевантно в настоящия случай,
доколкото предмет на спора не са претъпените вреди от престъпление и тяхното
обезщетяване, а прогласяване недействителност на правна сделка, какъвто иск не може да се предяви в наказателния
процес.
По изложените съображения, съдът счита иска за
основателен, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на ищеца се дължат и
следва да се присъдят сторените в производството разноски за държавна такса в
размер на 102,34 лв., депозит за вещо лице в размер на 275,00 лв. и разноски за
процесуално представителство в размер на 600,00 лв., или общо 977,34 лв., които да се възложат в тежест на ответницата,
на осн чл. 78, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения,
настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за недействителен, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, договор за покупко-продажба на ½
ид. част самостоятелен обект в сграда на втори
жилищен етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и ¼ ид. част
от правото на собственост върху поземлен имот, в който е построена
сградата, съставляващ УПИ IX-5361, отреден за имот пл. № 5361 в кв. 351 по РП на
гр. Велинград, одобрен с Решение № 292/04.10.2005г. на ОС Велинград, при
граници и съседи на имота: от север-УПИ X-7234, от изток-УПИ XXI-6793 и УПИ XXII-5338,6808, от юг- УПИ VIII-5360 и от запад-улица, сключен с нотариален акт № 21
том I дело 20 от 2012 г. на нотариус с рег. № 646 при
Нотариалната камера, с район на действие Районен съд Велинград, сключен
между Л.П.Д., ЕГН: **********, с адрес *** и Е.Д.П., ЕГН: **********,***.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Е.Д.П., ЕГН: **********,***,
да заплати на Л.П.Д., ЕГН* **********, с адрес *** разноски в производството по
гр. дело № 328/2020 г. по описа на РС Велинград в размер на общо 977,34 лв. /деветстотин седемдесет
и седем лева и 34 ст./.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева