№ 222
гр. София, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20221100901508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на В.В.Х. ЕАД по чл. 625 от ТЗ.
Молителят твърди, че с решение 260335/26.02.2022 г. по гр. дело 1612/2018 г.
на СГС длъжникът Т.Б. ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от
35 779, 56 лева – сума, платена без правно основание, заедно със законната
лихва от 26.11.2018 г. до окончателното й плащане. Сочи се, че сумата е във
връзка с договор за изработка от 21.10.2014 г. между страните, като
присъдената в полза на кредитора сума е дадена, без да има изпълнени СМР.
Твърди се, че се касае за вземане във връзка с неизпълнение на търговска
сделка. За вземането на молителя бил издаден ИЛ и образувано изпълнително
дело, като след извършено прихващане от молителя с негово задължение,
размерът на задължението на длъжника възлизало на 18 005,33 лева. Твърди
се, че общата стойност на активите на дружеството възлиза на 4 592 000 лева,
а на задълженията 4 651 000 лева.
Твърди се, че изпълнителното производство за събиране на посоченото
вземане не е приключило. Поради това за ответника се предполагало
състоянието на неплатежоспособност на основание чл.608, ал.4 от ТЗ.
Моли от съда да открие производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност, евентуално (молба – уточнение от 15.09.2022 г.) на
основание свръхзадлъжнялост.
В отговора на молба, длъжникът възразява на искането, като сочи, че
това е поредно дело за откриване на производството по несъстоятелност на
дружеството, като с влязло в сила съдебно решение от 21.07.2021 г. САС е
1
отхвърлил предходната молба. Поддържа,се, че от 2020 г. до момента
дружеството не осъществява дейност, като е подало изискуемите декларации
по Закона за счетоводството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи, намира за установено следното от фактическа страна:
Относно вземанията на молителя В.В.Х. АД
Между страните не се спори, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства (препис от решение 260335/26.02.2021 г. по т. дело
1612/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав), че с влязло в сила съдебно
решение „В.-В.Х.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Витоша”, Вец – ******* е осъдено да заплати на „Т.Б.”
ЕООД, с ЕИК: *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх
*******, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 13 111, 86
лв. /тринадесет хиляди сто и единадесет лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща 1/5 от задържаната като гаранция за добро изпълнение част
от дължимото възнаграждение, която подлежи на връщане съгласно чл. 25,
ал. 2, изр. 2 от договор за изработка, сключен на 21.10.2014 г., между „В.-
В.Х.” ЕАД и „Т.Б.” ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 27.07.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане, като искът за разликата над сумата от 13 111, 86
лв. до пълния предявен размер от 26 223, 72 лв. е отхвърлен, отхвърлени са
предявените от „Т.Б.” ЕООД срещу „В.-В.Х.” ЕАД искове, както следва: иск с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „В.-В.Х.” ЕАД да заплати
на „Т.Б.” ЕООД сума в размер на 131 118, 57 лв. /сто тридесет и една хиляди
сто и осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща част от
уговорено и неплатено възнаграждение за извършена работа по изпълнение
на строително-монтажни работи на обекта, представляващ „Жилищна сграда
за сезонно ползване с ДКЦ и Фитнес център“, находяща се в гр. Черноморец,
възложени с договор за изработка, сключен на 21.10.2014 г., между „В.-В.Х.”
ЕАД и „Т.Б.” ЕООД, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „В.-В.Х.” ЕАД да заплати на „Т.Б.” ЕООД сума в размер на 633,
79 лв. /шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетението за забавено плащане на задължението за
връщане на задържаната като гаранция за добро изпълнение сума от 26 223,
72 лв., което е начислено за периода от 02.05.2018 г. до 27.07.2018 г., и „Т.Б.”
ЕООД, с ЕИК: *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх *******
е осъдено да заплати на „В.-В.Х.” ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Витоша”, Вец – *******, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 35 779, 56 лв. /тридесет и пет хиляди
седемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща такава, платена от „В.-В.Х.” ЕАД на „Т.Б.” ЕООД, при
2
начална липса на правно основание за това, която подлежи на връщане, ведно
със законната лихва върху сумата за периода от 26.11.2018 г. – датата на
подаване на насрещната исковата молба, до окончателното й плащане.
Отхвърлен е предявения от „В.-В.Х.” ЕАД срещу „Т.Б.” ЕООД насрещен иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Т.Б.” ЕООД да заплати
на „В.-В.Х.” ЕАД сума в размер на 4 350, 53 лв. /четири хиляди триста и
петдесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща неустойка,
дължима за некачествено извършени строително-монтажни работи на обекта,
представляващ „Жилищна сграда за сезонно ползване с ДКЦ и Фитнес
център“, находяща се в гр. Черноморец, съгласно чл. 28, ал. 1 от договор за
изработка, сключен на 21.10.2014 г., между „В.-В.Х.” ЕАД и „Т.Б.” ЕООД.
Установява се решението е постановено във връзка с договор за СМР и
анекс, сключен между страните от 21.10.2014 година.
Установява се, че полза на В.В.Х. АД е издаден ИЛ въз основа на
решението за сумата в размер на 35 779, 56 лв. - платена от „В.-В.Х.” ЕАД на
„Т.Б.” ЕООД, при начална липса на правно основание за това, която подлежи
на връщане, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 26.11.2018
г. – датата на подаване на насрещната исковата молба, до окончателното й
плащане.
В полза на Т.Б. ЕООД е издаден ИЛ срещу В.В.Х. ЕАД въз основа на
съдебното решение за сумата от на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума
в размер на 13 111, 86 лв. - представляваща 1/5 от задържаната като гаранция
за добро изпълнение част от дължимото възнаграждение, която подлежи на
връщане съгласно чл. 25, ал. 2, изр. 2 от договор за изработка, сключен на
21.10.2014 г., между „В.-В.Х.” ЕАД и „Т.Б.” ЕООД.
Установява се, че при ЧСИ М.Б. е образувано изпълнително дело
20228380400001 по искане на взискателя Т.Б. ЕАД въз основа издадения по т.
дело 1612/2018 г. на СГС ИЛ. По това изпълнително дело по искане на
длъжника, който е и кредитор със съдебно установено вземане по силата на
същото решение. Това изпълнително производство е прекратено поради
прихващане от длъжника насрещното вземане.
Установява се, че за вземането на В.В.Х. АД е образувано
изпълнително дело320228380400907 по описа на ЧСИ М.Б., което продължава
за остатъка от сумата от 35 779, 56 лв. след прихващане със сумата от 13 111,
86 лева. Не се спори, че изпълнителното производство продължава и
вземането не е погасено чрез плащане или по друг способ (така и
удостоверение от ЧДИ Б. от 26.09.2022 г.).
Установява се от справка в ТР по партидата на ответното дружество,
че последния обявен ГФО е за 2017 г., като са представени за обявяване и
ГФО за 2018 и 2019 г., а за 2020 г. е подадена декларация по чл. 38, ал.9, т.2
от Закона за счетоводството. Няма подадени декларации за 2021 г. и 2022 г.
(за 2022 г. не е изтекъл срокът).
По делото са представени и изготвена справка от СДВР за леки
автомобили, собственост на ответника и справка от АВ - Имотен регистър
относно длъжника. Представена е и актуална справка за публичните
3
задължения на ответното дружество към 31.12.2022 година.
По делото е прието основно и две допълнителни заключения на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице С. Ф. за
установяване на финансово-икономическото състояние на ответното
дружество, отразяване на задълженията на кредитора, подал молби по чл. 625
от ТЗ, като и извършените погасявания.
В заключенията си вещото лице Ф. е направила анализ на финансово
икономическото състояние на ответното дружество за периода 2017-2022 г.,
на базата на представените документи по делото, получената информация от
НАП за публичните задължения на дружеството, обявените в ТР отчети на
приходите и разходите за периода 2013 – 2019 година.
След справка в счетоводството на ищеца, вещото лице е установило, че
вземанията на В.-В.Х. ЕАД към “Т.Б. ЕООД са осчетоводени по сметка 498
”други дебитори” - присъдените разходи по спечелено дело с “Т.Б.” - 7829.14
лв., лихви, прихващане на вземане/задължение с Т.Б. - 17774.23 лв. (13111.86
ЛВ.-Ь4662.37 лв.лихва), както и осчетоводяване на приход от спечеленото
дело с Т.Б. в размер на 35 779.56 лв., съгласно съдебно Решение Хо
260335/26.02.2022 г. На базата на това осчетоводяване по сметка 498”други
дебитори” В.-В.Х. ЕАД води в счетоводството си вземане в размер на 37
344.48 лв., представляващо надплатена сума по договор за СМР между “В.-
В.Х.” ЕАД и “Т.Б.” ЕООД и издадени фактури за неизвършени /неприети
строителни работи. присъдената сума съгласно Решение Хо
260335/26.02.2022 г. по т.д. 1612/2018 г. по описа на СГС - VI-17 състав,
представлява надплатена сума по Договор за СМР с Т.Б. ЕООД- обект
Черноморец (остатък след извършено прихващане с насрещно вземане).
Вещото лице е посочило, че се е свързала с процесуалния представител
на ответното дружество но не му е предоставен достъп до счетоводството на
Т.Б. ЕАД.
Установено е за изследвания период, по отбелязаните данни по ГФО ,
че за периода 2013 – 2019 г. преобладаващ дял в активите на дружеството са
имали краткотрайните материални запаси, както следва:
към 31.12.2019 г. са на стойност 4066 хил.лв., представляваши 79.3% от
сумата на актива
към 31.12.2018 г. са на стойност 4066 хил.лв., представляваши 79.3% от
сумата на актива
към 31.12.2017 г. са на стойност 4066 хил.лв., представляваши 79.3% от
сумата на актива
към 31.12.2016 г. са на стойност 4066 хил.лв., представляващи 79.3% от
сумата на актива
към 31.12.2015 г. са на стойност 4066 хил.лв., представляващи 81.1% от
сумата на актива
към 31.12.2014 г. са на стойност 3879 хил.лв., представляващи 79.6% от
сумата на актива
към 31.12.2013 г. са на стойност 2230 хил.лв., представляващи 88.4% от
сумата на актива;
4
За същия период преобладаващ дял в задълженията на Т.Б. ЕООД са
краткосрочните задължения, както следва:
към 31.12.2019 г. са на стойност 4651 хил.лв., представляваши 90.2% от
сумата на пасива
Към 31.12.2018 г. Са на стойност 4649 хил.лв., представляваши 90.6% от
сумата на пасива
Към 31.12.2017 г. Сана стойност 4647 хил.лв., представляваши 90.7% от
сумата на пасива
Към 31.12.2016 г. Са на стойност 4277 хил.лв., представляваши 83.4% от
сумата на актива
Към 31.12.2015 г. Са на стойност 4568 хил.лв., представляващи 91.8% от
сумата на актива
Към 31.12.2014 г. Са на стойност 4554 хил.лв., представляващи 93.5% от
сумата на актива
Към 31.12.2013 г. Са на стойност 2464 хил.лв., представляващи 97.7% от
сумата на актива
На основата на тези данни, в първоначалното заключение вещото лице е
посочило, че коефициентите на ликвидност са:
2013 г. – КОЛ - 0,9992; КБЛ – 0,0942; КНЛ – 0,0191 и КАЛ – 0,0191;
2014 г. – КОЛ – 1,0446; КБЛ – 0,1928; КНЛ – 0,0274 и КАЛ – 0,0274
2015 г. – КОЛ – 1,0414; КБЛ – 0,1511; КНЛ – 0,0120 и КАЛ – 0,0120
2016 г. – КОЛ – 1,0664; КБЛ – 0,1157; КНЛ – 0,0019 и КАЛ – 0,0019
2017 г. – КОЛ – 1,0373; КБЛ – 0,1124; КНЛ – 0,0018 и КАЛ – 0,0018;
2018 г. – КОЛ – 1,0396; КБЛ – 0,1151; КНЛ – 0,0041 и КАЛ – 0,0041;
2019 г. – КОЛ – 1,0436; КБЛ – 0,1195; КНЛ – 0,0041 и КАЛ – 0,0041;
Вещото лице е посочило, че достигнатите стойности на коефициентите
на ликвидност се дължат основно на голямата сума отчетена в баланса като
‘'незавършено производство” в размер на 3887 хил.лв., но е отбелязало,
че“незавършеното производство ” има една и съща стойност в размер на 3887
хил.лв., както в баланса за 2017 г., така и в баланса за 2018 г. и в баланса за
2019 година. Няма движение и в стойността на “суровини и материали”,
посочени в баланса на стойност 179 хил.лв., които имат една и съща стойност
в баланса за 2015, 2016, 2017 г., 2018 г. и 2019 г., което води до извода, че
дружеството не е извършвало никаква дейност относно отчетените в баланса
“материални запаси’’ в общ размер на 4066 хил.лв., в т.ч. “незавършено
производство” 3887 хил.лв. и суровини и материали 179 хил.лева.
Дружеството не извършва дейност, което се установявало и от отчета за
приходите и разходите към 31.12.2017 г., където отчетените приходи от
дейността са 0.00 лева. За 2018 г., отчетените приходи от продажби са 8
хил.лв., към 31.12.2019 г. отчетените приходи от продажби са 0.00 лв.,
отчетените “други лихви и финансови приходи” са 20 хил.лв. За финансовата
2020 г. от представляващия дружеството С.О. е подадена декларация по чл.38,
ал.9, т.2 от ЗСЧ, че дружеството не е осъществявало дейност.
Вещото лице е посочило, че от данните и представените документи от
5
НАП се установява, че общите публични задължения на дружеството Т.Б.
ЕООД, актуални към 20.12.2022 г., са в общ размер на 639 221.77 лв., в
т.ч.главници 352 238.45 лв. и лихви в размер на 286 983.32 лева. Съгласно
представено постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки (ПНОМ) на основание ЧЛ.121, ал.1 от ДОПК, бе констатирано, че на
основание съставен РА р-22220216003224-091-001/2017 г. за установени
публични задължения в общ размер на 371 хил.лв., от ТД на НАП София на
фирма “Т.Б.” ЕООД са наложени обезпечителни мерки, обезпечени чрез
налагане на възбрани върху недвижими имоти и върху МПС, собственост на
фирма “Т.Б.” ЕООД. (Съгласно ПНОМ изх. Ко С170022-023-
0000600/17.02.2017 г., ПНОМ изх.No 160022-023-0003953/24.11.2016 г.,
ПНОМ изх. No С160022-023- 5 0003701/07.11.2016 г., ПНОМ изх. N2
С160022-023-0003707/07.12016 г.)
В счетоводството на “Т.Б.” ЕООД в баланса към 31.12.2017 година
фигурира задължение към НАП в общ размер на 371 хил.лева.
Вещото лице е изготвило няколко варианта на ССчЕ, за определяне на
коефициентите на ликвидност, при съобразяване принципите на
документална обоснованост на счетоводните записи.
При първия вариант от отбелязаните активи са извадени за всяка една
отделна година всички активи. които не са документално обосновани,
съответно при изключвани са вземания. които са за период по-дълъг от шест
месеца просрочие.
При този вариант, вещото лице е посочило, че съгласно балансът на
“Т.Б.” ЕООД към 31.12.2016 г. отразените краткосрочни вземания са в размер
на 487 хил.лв. вземания (от клиенти 476 хил.лв. и 11 хил.лв. други вземания).
Нововъзникнали вземания през 2016 г. са 123 хил.лв. от гаранции и ДДС.
Поради непредставяне на хронология на вземанията от клиенти и на други
вземания, сумата в размер на 364 ХИЛ.ЛВ. се класифицира като вземане над 1
година. Съгласно балансът на “Т.Б.” ЕООД към 31.12.2017 г. отразените
краткосрочни вземания са в размер на 486 хил.лв. (вземания от клиенти 436
хил.лв. и 50 хил.лв. други вземания). Нововъзникнали вземания през 2017 г.
са 72 хил.лв. от гаранции. Поради непредставяне на хронология на
вземанията от клиенти и на други вземания (и липса на дейност през 2017 г.)
сумата в размер на 414 хил.лв. се класифицира като вземане със срок над 1
година. Съгласно балансът на “Т.Б.” ЕООД към 31.12.2018 г. отразените
краткосрочни вземания са в размер на 488 хил.лв. (вземания от клиенти 451
хил.лв. и 37 хил.лв. други вземания). Поради непредставяне на хронология на
вземанията от клиенти и на други вземания (и не осъществяване на дейност
през 2018 г.- отчетен приход от продажби само 8 хил.лв.) сумата в размер на
488 ХИЛ.ЛВ. се класифицира като вземане над 1 година. Съгласно балансът
на “Т.Б.” ЕООД към 31.12.2019 г. отразените краткосрочни вземания са в
размер на 508 хил.лв. вземания (от клиенти 451 хил.лв. и 37 хил.лв. други
вземания). Нововъзникнали вземания са 268 х.лв. от гаранции. Поради
непредставяне на хронология на вземанията от клиенти и на други вземания
(отчетени 0.00 лв. от продажби и ХИЛ.ЛВ. други лихви и финансови приходи
- 20 хил.лв.), сумата в размер на 240 хил.лв. се класифицира като вземане със
6
срок над 1 година. в баланса към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. вземанията
в общ размер на 508 хил.лв. са класифицирани със срок над 1 година.
Краткосрочните задължения към 31.12.2022 г. са увеличени с разликата от
263 хил.лв. (по справка на НАП 639 хил.лв., по баланс 376 хил.лв.).
При това коефициентите на ликвидиност при този вариант за периода
2016-2022 г. са както следва:
2016 г. – КОЛ – 0,9813; КБЛ – 0,0306; КНЛ – 0,0019 и КАЛ – 0,0019
2017 г. – КОЛ – 0,9431; КБЛ – 0,0182; КНЛ – 0,0018 и КАЛ – 0,0018;
2018 г. – КОЛ – 0,9286; КБЛ – 0,0041; КНЛ – 0,0041 и КАЛ – 0,0041;
2019 г. – КОЛ – 0,9891; КБЛ – 0,0650; КНЛ – 0,0041 и КАЛ – 0,0041;
2021– КОЛ – 0,0881; КБЛ – 0,0039; КНЛ – 0,0039 и КАЛ – 0,0039;
2022 г. – КОЛ – 0,8311; КБЛ – 0,0037; КНЛ – 0,0037 и КАЛ – 0,0037;
Вещото лице е изготвило и втори вариант на заключението, като са
изключени всички активи. за които няма данни да са налични съгласно
инвентаризационните описи или друга надлежна документация.
Посочено е, че инвентаризационни описи за наличие на дълготрайни и
краткотрайни материални активи на “Т.Б.” ЕООД не са предоставени на
вещото лице. Оборотни ведомости, хронологична и аналитична разшифровка
на задълженията на Т.Б. ЕООД по контрагенти, както и на вземанията от
клиенти и други вземания не са предоставени на вещото лице. Дружеството е
спряло дейността си от 2020 г., поради което вещото лице е приело, че
данните от баланса към 31.12.2019 г. са идентични към 31.12.2021 г. и към
31.10.2022 г. и към 31.12.2022 година.
Посочено е, че в баланса на фирма “Т.Б.” ЕООД към 31.12.2016 г.
отразените краткотрайни материални активи са в размер на 4 066 хил.лв.
(суровини и материали 179 хил.лв.и незавършено производство 3887 хил.лв.).
При условие, че с получените аванси от 3 346 хил.лв. се закрият отчетените
разходи за незавършено производство и материали общо в размер на 4066
хил.лв., както и се приспаднат другите резерви в размер на 397 хил.лв., при
неотчетени други приходи от продажби, то отчетения финансов резултат
следва да се намали с 323 хил.лв. или се получава загуба възлизаща на 280
хил.лв. В баланса на фирма ‘Т.Б.” ЕООД към 31.12.2017 г. отразените
краткотрайни материални активи са в размер на 4 066 хил.лв. (суровини и
материали 179 хил.лв.и незавършено производство 3887 хил.лв.). При
условие, че с получените аванси от 3 346 хил.лв. се закрият отчетените
разходи за незавършено производство и материали общо в размер на 4066
хил.лв., както и се приспаднат другите резерви в размер на 397 хил.лв.,
поради неотчетени други приходи от продажби, то отчетения финансов
резултат следва да бъде намален с 323 хил.лв., т.е получава се загуба
възлизаща на 694 хил.лева. В баланса на фирма “Т.Б.” ЕООД към 31.12.2018
г. отразените краткотрайни материални активи са в размер на 4 066 хил.лв.
(суровини и материали 179 хил.лв.и незавършено производство 3887 хил.лв.).
При условие, че с получените аванси от 3 346 хил.лв. се закрият отчетените
разходи за незавършено производство и материали общо в размер на 4066
7
хил.лв., както и се приспаднат другите резерви в размер на 397 хил.лв.,
поради неотчетени други приходи от продажби, то отчетения финансов
резултат следва да бъде намален с 323 хил.лв., при което се получава загуба
възлизаща на 317 хил.лева. В баланса на фирма “Т.Б.” ЕООД към 31.12.2019
г. отразените краткотрайни материални активи са в размер на 4 066 хил.лв.
(суровини и материали 179 хил.лв.и незавършено производство 3887 хил.лв.).
При условие, че с получените аванси от 3 346 хил.лв. се закрият отчетените
разходи за незавършено производство и материали общо в размер на 4066
хил.лв., както и се приспаднат другите резерви в размер на 397 хил.лв.,
поради неотчетени други приходи от продажби, то отчетения финансов
резултат следва да бъде намален с 323 хил.лв., т.е получава се загуба в размер
на 305 хил.лв. Към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. разчетите са както за 2019
г., като към 31.12.2022 г. краткосрочните задължения са увеличени с
разликата от 263 хил.лв. ( по справка на НАП задължения 639 хил.лв. (по
баланс 376 хил.лв.).
При тези уговорки, вещото лице е изчислило следните коефициенти на
ликвидност:
2016 г. – КОЛ – 0,5317; КБЛ – 0,5317; КНЛ – 0,0086 и КАЛ – 0,0086
2017 г. – КОЛ – 0,4705; КБЛ – 0, 4705; КНЛ – 0,0076 и КАЛ – 0,0076;
2018 г. – КОЛ – 0,4810; КБЛ – 0,4810; КНЛ – 0,0171 и КАЛ – 0,0171;
2019 г. – КОЛ – 0,4991; КБЛ – 0,4991; КНЛ – 0,0171 и КАЛ – 0,0171;
2021– КОЛ – 0,4031; КБЛ – 0,4031; КНЛ – 0,0138 и КАЛ – 0,0138;
2022 г. – КОЛ – 0,3355; КБЛ – 0,3355; КНЛ – 0,0115 и КАЛ – 0,0115;
При третия вариант вещото лице е изчислило показателите за
ликвидност и автономност, като са изключени вземания със срок над 1
година, изключени са материални активи, за които няма данни да са налични.
включени са задължения към НАП съгласно справка на НАП, за
задълженията на дружеството актуални към 20.12.2022 година.
Посочено е, че в баланса на “Т.Б.” ЕООД към 31.12.2019 г. се води
задължение към НАП за данъци и осигуровки на обща стойност 376 хил.лв. (в
същия размер към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г.). Във връзка с
констатираната разлика в размер на 263 хил.лв. между сумата от 639 хил.лв.
по справката на НАП и отразените в баланса, е изчислен алтернативен
вариант към 31.12.2022 г. с включване на сумата 263 хил.лв. като
краткосрочно задължение и съответно същата сума е посочена като разход за
бъдещ период.
При този вариант, вещото лице е изчислило следните коефициенти на
ликвидност:
2016 г. – КОЛ – 0,1006; КБЛ – 0, 1006; КНЛ – 0,0061 и КАЛ – 0, 0061
2017 г. – КОЛ – 0,0727; КБЛ – 0, 0727; КНЛ – 0,0073 и КАЛ – 0,0073;
2018 г. – КОЛ – 0,0163; КБЛ – 0,0163; КНЛ – 0,0163 и КАЛ – 0, 0163;
2019 г. – КОЛ – 0,2472; КБЛ – 0, 2472; КНЛ – 0,0156 и КАЛ – 0, 0156;
2021– КОЛ – 0,0138; КБЛ – 0, 0138; КНЛ – 0,0138 и КАЛ – 0,0138;
8
2022 г. – КОЛ – 0,0115; КБЛ – 0, 0115; КНЛ – 0, 0115 и КАЛ – 0,0115;
В съдебно заседание, при приемане на последното заключение вещото
лице Ф. е посочила, че в баланса се водят и 8 000 лева – банков депозит, но
поради липса на достъп до счетоводството на ответника, не може да потвърди
наличието им.
Съдът кредитира констатациите от вещото лице, в основното и
допълнителните заключения, като съобразени с наличните по делото
документи, след направени справки в счетоводството на взискателя, и като се
прецени процесуалното поведение на ответника, а именно - непредставяне на
първична счетоводна документация, аналитични разшифровки,
инвентаризационни описи. Относно изводите на вещото лице, Съдът ще
обсъжда същите, заедно с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че с оглед изявлението на кредитора, инициирал
производството В.В.Х. ЕАД, уточнено с молбата от 15.09.2022 и дадените
разяснения в решение 201/11.12.2014 г. по т. дело 659/2014 г. I ТО на ВКС,
представляващо задължителна практика по чл. 290 от ГПК, следва да се
приеме, че молителят твърди наличие на двете основания -
неплатежоспосoбност и свръхзадлъжнялост за откриване на производството
по несъстоятелност при условията на евентуалност, като главното твърдение
е за наличие на състоянието на неплатежоспособност, а евентуалното- за
свръхзадлъжнялост.
Съдът ще разгледа първо дали са налице предпоставките за откриване
на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност.
Във връзка с възраженията на ответника, че се касае за ново
производство по искане с искане по чл. 625 от ТЗ, като вече било установено
финансово икономическото състояние на ответното дружество в периода
преди 2020 г., а след това ответникът не извършвал дейност, следва да се
отбележи следното:
Както е посочено и в решение № 216 от 19.04.2017 г. по т. д. №
448/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС предмет на производството по чл. 625 ТЗ не е
установяване съществуването на конкретно материално право, а на
състоянието на неплатежоспособност на длъжника. Преценката за наличие на
това състояние следва да бъде извършена към приключване на устните
състезания по делото.
Видно от представения препис от решение 473/21.07.2021 г. на САС по
т. дело 2171/2020 г. искът на В. 2011 ЕООД и В.В.Х. ЕАД за откриване на
производство по несъстоятелност на Т.Б. ЕООД е отхвърлен поради
9
неустановяване, че двамата кредитори са материално легитимирани да искат
откриване на производство по несъстоятелност – тъй като нямат вземания,
свързани с търговска сделка между страните по смисъла на чл. 608 от ТЗ. Не е
решен въпросът относно финансово икономическото състояние на ответното
дружество със СПН.
Поради това и в настоящото производство всички предпоставки за
откриване на производството по несъстоятелност подлежат на самостоятелно
установяване, включително и дали е налице неплатежоспособност като
икономическо понятие.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен
в чл. 608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от
лицата по чл. 625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ;
3) да са налице някои от предпоставките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ - да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории;
4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ - невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и
5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е
обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Ответникът по молбата е "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от
ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си
форма.
Първият въпрос по делото е дали молителят има вземане, което
покрива критериите на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, т.е дали е налице парично
вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.
Установява се по делото, че ищецът има съдебно признато вземане
(страните са обвързани от СПН на решение 260335/26.02.2022 г. по гр. дело
1612/2018 г. на СГС – чл. 298,ал.2от ГПК) в размер на сумата от 18 005,33
лева - вземане във връзка с осъществено плащане във връзка със сключени с
ответника договори за СМР, след направено прихващане с вземането на
ответника по молбата.
Както е посочено в цитираното решение на ВКС (решение № 216 от
19.04.2017 г. по т. д. № 448/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) преценката дали
лицето, подало молбата, има качеството кредитор по търговска сделка, се
извършва в контекста на разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, която разяснява
кои вземания имат характера на такива по търговска сделка. Разпоредбата на
чл. 608, ал. 1 ТЗ няма отношение към пораждането на материалното право на
кредитора, а към правните му последици и в частност към наличието на
10
процесуалното право да поиска откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника. Преценката за наличие на това процесуално
право при ангажирани доказателства за възникване на твърдяното вземане,
обосноваващо качеството му на кредитор, следва да бъде извършена
съобразно действащите към момента на приключване на устните състезания
правни норми, в това число нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ в редакцията й към
този момент.
Съгласно текста на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, в настоящата редакция,
която е валидна и към момент на възникване на вземането на кредитора в
настоящото производство, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването ѝ.
В настоящата хипотеза кредиторът има вземане във връзка с
надвнесени суми в рамките на съществуващи търговски отношения с
ответника по повод два договора за СМР (договори за изработка) и заплатени
от молителя като възложител суми за изпълнените от ответника като
изпълнител СМР. Настоящата съдебна инстанция намира, че така, както е
заявена исковата претенция, в рамките на производството, в което е
установено съществуването на вземането на В.В.Х. ЕАД, независимо, че се
касае за вземане, основано на неоснователното обогатяване, се касае за
вземане, „отнасящо се до“ по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ, съществуваща и
сключена между страните търговска сделка и разменени престации именно по
повод тази сделка.
Поради това се установява наличието на третата предпоставка за
откриване на производството по несъстоятелност на ответното дружество.
Относно четвъртата и петата предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност:
При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, Съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение
за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение
на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца. По правната си същност презумпцията
представлява правно-техническо средство, чрез което се установяват връзки
между един известен факт от действителността, от който се съди за
наличието на втори неизвестен факт, от което следват определени правни
последици.
11
Както е посочено в практиката на ВКС съдът по несъстоятелността
трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и
състоянието му на неплатежоспособност/свръхзадълженост към момента на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. С разпоредбата
на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ е регламентирано правото на съда по свой почин да
установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите
решения и определения. Предвиденото в нея засилено служебно начало се
отнася за цялото производство по несъстоятелност, включително за фазата по
разглеждане на молбата за откриването му и се прилага, както в
първоинстанционното, така и във въззивното производство (така решение №
199/08.11.2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение №
78/19.08.2015 г. по т. д. № 2271/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО и др.).
Поради това и се приема, че съдът по несъстоятелността може
служебно да прилага презумпциите по чл. 608,ал.2,ал.3и ал. 4 от ТЗ и да се
приеме за доказано наличието на неплатежоспособност на длъжника при
условие, че някоя от презумпциите не са оборени.
Практиката приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608,
ал.3 ТЗ на база на легалното определение на понятието
„неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на
друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни
е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ,
като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността
на ответника да погасява задълженията си.
В конкретния случай длъжникът не обори презумцията. Напротив,
установи се по делото на базата на заключенията на съдебно-счетоводната
експертиза, че длъжникът не е извършил плащания на кредитора В.В.Х. ЕАД,
както и кредитора НАП, при настъпила изискуемост на тези задължения.
Установява се и основанието за прилагане на презумцията по чл. 608,
ал.4 от ТЗ, доколкото кредиторът В.В.Х. ЕАД е образувал изпълнително
производство за събиране на съдебно установеното му вземане, и видно от
справката от ЧСИ от 26.09.2022 г., т.е повече от 6 месеца след образуването
му вземането му е останало частично неудовлетворено, като има
неудовлетворена сума в размер на 13 941,93 лева за главница , както суми за
разноски и пр.
Установява се и от заключението на ССчЕ (Съдът кредитира третият
вариант на второто допълнително заключение по съображенията, изложени
по-долу), че дружеството не разполага със средства и имущество да разплати
тези задължения.
Поради това Съдът намира, че се установява, че е налице неплащане
поради липсата на средства, а не поради субективна преценка.
12
Следва да се отбележи, че състоянието на неплатежоспособност в
конкретния случай се потвърждава и при анализа на финансово-
икономическото състояние на длъжника.
При този анализ се използват различни икономически и финансови
показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки
един от тях, Съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период
(1 година), участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които
се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или
определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в четири групи: материални
запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите освен по вида се различават и по
ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността
представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-
ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или
на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните
пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се
включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за
бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните
запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се
13
формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат
критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако
краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са
ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да
бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен
еквивалент в пари.
Водещ показател за установяване на състоянието на
неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност,
отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения.
Съдът намира, че по делото, с оглед изслушаната експертиза и
изчислените показатели, се установи, че е налице траен и устойчив характер
на затрудненията на предприятието на ответника.
При преценка на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза,
Съдът съобрази и, че за оценка на реалното финансово състояние на
длъжника следва да се изхожда от обективно установими и документално
обосновани данни, от които да се направи извод, вкл. и не само, за
реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни
за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса -
актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на
съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата
стабилност на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по
т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016
г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО
на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото служебно начало в
производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
При оценка състоянието на неплатежоспособност и нейното
настъпване, съдът дължи преценка за това, дали отразеното в годишните
финансови отчети, съответства на реалното имущество, дали е ликвидно това
имущество, реализируемо ли е. При преценка на ликвидността на вземанията
на длъжника към трети лица, от икономическа гледна точка, от значение са
множество фактори, като налице ли е това вземане, вярно ли е квалифицирано
като краткотрайно, има ли забава за изпълнение, събираемо ли е, има ли
погасяване по давност. Съдът дължи преценка на реално съществуващите
активи и в този смисъл, в тежест на длъжника е да установи именно
ликвидността на активите си, така както ги е отразил в годишния финансов
отчет.
При тези съображения, Съдът отчита липсата на съдействие от
страна на длъжника Т.Б. ЕООД с оглед установяване на действителното му
финансово икономическо състояние, независимо, че е надлежно уведомен за
указанията на съда още с определението за насрочване.
От представената справка от СДВР, отдел ПП, удостоверение от
ЧСИ М.Б. от 26.09.2022 г., и служебна справка от АВ-Имотен регистър, се
14
установява, че към момента активите на ответното дружество - от
категорията на ДМА са три автомобила и три броя паркоместа.
Не се ангажираха доказателства от ответника – длъжник, че
посочените в ГФО като краткотрайни материални активи като краткотрайни
материални запаси (материали и незавършено строителство) още от 2016 г.
реално съществуват, вкл. и към момента на изготвяне на последното
заключение към 12.2022 година. Не са ангажирани доказателства относно
характера на тези вземания вземане – условия, длъжник, изискуемост и пр.
Поради това и с оглед данните на вещото лице, е посочените
стойности за КМА в отчетите през 2017-2019 г. са с една и съща стойност,
като същевременно няма данни за получавани плащания за периода след 2016
година, както и че с оглед данните към 01.2023 г., неустановяващи наличие на
активи на дружеството, включително и незавършена продукция, Съдът
намира, че следва да изключи тези активи като недоказани за периода след
2016 година.
Относно краткосрочните задължения, посочени като получени
аванси, с оглед естеството на дейността на ответното дружество – строеж и
продажба на апартаменти, следва да се приеме, че това са плащания,
получени във връзка със сключени договори за СМР/продажба на недвижими
имоти.
Не се представиха данни за кредиторите по тези договори, условията
на договорите.
По тези съображения, Съдът кредитира третият вариант от
заключените на ССчЕ – второ допълнително заключение, при което са
извършени корекционни изчисления, чрез изключване на активите, които не
са материално доказани и обосновани за периода след 2016 г., доколкото след
тази дата се установява записване на едни и същи стойности на КМА.
Така за изследвания период се установява, че всички коефициенти за
ликвидност са значително под показателите, свидетелстващи за добро
финансовото състояние на дружеството. Коефициентът на общата ликвидност
за периода 2017 - 2022 г. е в порядъка 0,0727- 0,163, при препоръчителна
стойност 1. Значително под минималните препоръчителни стойности (от 0,6 –
до 0.7) са и показателите на коефициента на бърза ликвидност, както и
другите два спомагателни коефициента – коефициента на незабавна
(препоръчителни граници – 0,3-0,4) и абсолютна ликвидност (следва да е по-
голям от 0,2).
Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо
понятие.
Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период може да
се заключи, че затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент
от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и като
юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на неплатежоспобността съдът
15
съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. №
466/2004 г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на
ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д.
№ 169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е.
следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното
икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните
за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото
състояние на дружеството, Съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за влошеното
икономическо състояние (тенденция, започнала категорично и стабилно след
01.01.2017 г., като и преди това има тенденция в тази насока), и като се
съобразят данните за датата на възникване на вземането на кредитора, а
именно – 26.11.2018 г. – датата на предявяване на НИМ по решение
260335/26.02.2022 г. по гр. дело 1612/2018 г. на СГС, видно от посоченото в
диспозитива на съдебното решение (кредиторът, чиято е доказателствената
тежест не доказа кога точно е възникнало вземането по чл. 55 от ЗЗД).
Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от
18.01.2022 г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, с което е определил
разноски за привнасяне от кредиторите на ответника.
В дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума
за покриване на началните разноски, поради което съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5
от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако
молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството,
съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и постанови
заличаване на длъжника от търговския регистър.
С оглед уважаването на искането по чл. 625 от ТЗ на основание
неплатежоспособност, не следва да се разглежда заявеното като евентуално
основанието свръхзадлъжнялост.
16
Относно разноските:
Молителя – кредитор е направил искане за присъждане на
направените разноски и с оглед изхода на делото, такива му се дължат в
пълен обем.
Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК,
СГС, VI-10 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Т.Б. ЕООД,
ЕИК *******, седалище: гр. София, бул Витоша 1А,съдебен адрес: гр. София,
бул. ******* *******,адв. Ч. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА – 26.11.2018 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Т.Б.
ЕООД,ЕИК *******, седалище: гр. София, бул Витоша 1А.
ОБЯВЯВА Т.Б. ЕООД,ЕИК *******, седалище: гр. София, бул
Витоша 1А В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на Т.Б. ЕООД,ЕИК
*******, седалище: гр. София, бул Витоша 1А.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на Т.Б.
ЕООД,ЕИК *******, седалище: гр. София, бул Витоша 1А.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 1508/2022 г.
по описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника Т.Б. ЕООД,ЕИК *******,
седалище: гр. София, бул. Витоша 1А ,че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ
спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от
вписването на настоящото решение в ТРРЮЛНЦ, о молба на кредитор или
длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно
имущество на длъжника или при представяне на доказателства за внасяне по
сметка на Софийски градски съд на сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева),
необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника Т.Б. ЕООД,ЕИК *******,
седалище: гр. София, бул Витоша 1А, че ако в срок една година от вписването
на настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на производството,
производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде
постановено заличаване на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА Т.Б. ЕООД,ЕИК *******, седалище: гр. София, бул
Витоша 1А да заплати на В.В.Х. ЕИК *******,съдебен
17
адрес:гр.София,ул.*******, адв. А. Т. сумата от 3970 лева – разноски по
делото за заплатена държавна такса, депозити за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18