№ 12177
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110147752 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Е. С. К. обективно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за
установено, че същият дължи на ищеца следните суми: 732.96 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № **********, ведно със законна лихва от
24.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия размер на 122.74 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
04.11.2021 г., сумата от 9.29 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.05 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 67017/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение на насрещната страна.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. С. К. е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между
страните, както по делото не били представени доказателства, че през
процесния период ответникът да е бил собственик на процесния имот. Моли
съда да отхвърли исковете. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че през процесния имот ищецът е доставял до топлоснабден
имот с адрес ж.к. „Младост 1“, бл. 82, вх. В, ет. 10, ап. 16 топлина енергия на
стойност посочена в исковата молба, както и че за процесния имот услугата
дялово разпределение е съгласно стойностите в исковата молба, които суми
не били заплатени.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 85 от 03.05.1995 г., том ********, дело **********/95 г.,
съгласно който Р.В.К. продава на своя син Е. С. К. собствените си ¾ ид. ч. от
следния недвижим имот, а именно апартамент № 116, находящ се в
/административен адрес/ Представен е и нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 88 от 07.07.1995 г., том *****, дело *********, съгласно
който Е. С. К. дарява майка си Р.В.К. ¾ ид. ч. от следния недвижим имот, а
именно апартамент № 116, находящ се в /административен адрес/
В настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства, че
ответникът е титуляр на вещни права по отношение на процесния апартамент
2
№ 116, находящ се в /административен адрес/ т.е, че е негов собственик или
ползвател, както и такива, че е наемател на имота. За това обстоятелство няма
и признание от страна на ответника /напротив същият оспорва
съществуването на облигационно правоотношение между страните/. По
делото във връзка с твърденията на ищеца, че ответникът е бил собственик на
¼ ид. ч. от процесния недвижим имот са приети нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 85 от 03.05.1995 г., том ********, дело
**********/95 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 88 от
07.07.1995 г., том *****, дело *********, от които е видно, че ответникът е
закупил ¾ ид. ч. от процесния апартамент, с които ¾ идеални части се е
разпоредил още на 07.07.1995 г. Като по делото няма ангажирани никакви
други доказателкства, откъдето са се направи извод, че ответникът е
собственик на идеални части от процесния имот. В този смисъл при липсата
на други доказателства по делото, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че ответникът не
е потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно, че между
страните не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Тези
обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото
права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно
убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно
/защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
Следователно ответникът не дължи на ищцовото дружество
претендираните главници. А щом няма главни вземания, не може да има и
задължения за обезщетения за забава, поради което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответникът има право на разноски, като се
претендира сумата от 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира за основателно възражението на ищеца за
прекомерност на възнагражденията претендирани от всеки един от
ответниците по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правна сложност на делото, намалява същия на 400 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените Фирма, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/ против Е. С. К., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо Е. С. К. да бъде признато за установено, че
дължи на Фирма следните суми: сумата от 732.96 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № **********, ведно със законна лихва от
24.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия размер на 122.74 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
04.11.2021 г., сумата от 9.29 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
3
законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.05 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 67017/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Е. С. К., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400 лв.
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4