Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 15.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. П.а, като разгледа т.д. № 2260/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 95, ал. 1 и чл. 95б, ал. 1, т. 6 вр. чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП.
Ищецът сдружение „М.“ твърди, че е организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по реда на ЗАПСП в регистъра на Министерство на културата, считано от 1994 г. На основание чл. 94а, ал. 2 ЗАПСП ищецът имал право да управлява правата на авторите на различни музикални произведения, сред които и As we do our thing (The Allergies), Deep space (Mario Biondi Feat. James Taylor), Feeling good (Ms. Lauryn Hill), Reggae Makossa (Manu Dibango), Spooky (Dusty Springfield), The one I’ve loved (4 to the bar) и Tiempo Y Silencio (Cesaria Evora § Pedro Guerra), по силата на договори, сключени с организациите, чиито членове са тези автори. От своя страна ответникът „А.Д.7“ ЕООД стопанисвал заведение, находящо се в гр. София, бул. „********където на 19.03.2019 г. разпространил публично, но без разрешение от авторите, горепосочените музикални произведения, с което нарушил авторските им права. Ищецът сочи, че от неправомерното използване на произведенията авторите претърпели имуществена вреда под формата на пропусната полза (неполучено възнаграждение). Ето защо и съобразно легитимацията му, дадена с чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП, ищецът претендира обезщетение в размер на по 500 лв. за нарушаване на правото върху музиката и върху текста за всяко едно от разпространените без разрешение произведения или общо 7 000 лв. (вж. уточнителна молба от 13.01.2021 г.), ведно със законната лихва от предявяване на исковете до погасяването. Моли също за осъждане на ответника да разгласи диспозитива на решението. Претендира разноски.
Ответникът “А.Д.7“ ЕООД оспорва исковете при твърдението, че ищецът не е легитимиран да ги предявява от името на авторите на процесните произведения, нито от името на титулярите на сродни права, ако възпроизвеждането би било чрез радиопрограма, както и че исковата молба е подадена от лице без надлежна представителна власт (последните две възражения са заявени в писмената защита, депозирана на основание чл. 149, ал. 3 ГПК). По същество оспорва да е възпроизвеждал тези музикални произведения в стопанисвания от него търговски обект. Поддържа, че към процесната дата по силата на договорни отношения с трето лице озвучавал заведението с произведения, върху които имал отстъпени права за разпространение и достъпът до които се осъществявал чрез интернет портал до сървъра на третото лице. Оспорва и размера на претендираните обезщетения. Въз основа на изложеното моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП.
За основателността им ищецът следва да установи, че процесните произведения са годни обекти на авторското право; че има активна легитимация да предявява права за обезщетение във връзка с нарушение на процесните авторски права; че ответникът е използвал процесните произведения чрез излъчването им по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица; че от нарушението са настъпили вреди, размерът на които се определя от съда по критериите, заложени в чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП, а при липса на точни данни – при условията на чл. 95а ЗАПСП.
Относно обектите на авторско право:
Музикалните произведения са годен обект на авторското право съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗАПСП вр. чл. 71, ал. 1 КМЧП. В случаите, в които те са съставени както от музика, така и от текст, обект на авторското право е и литературното произведение съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.
В настоящия случай не се спори, че процесните произведения са музикални и с текст, както и че създаването им е резултат от творческа дейност по смисъла на чл. 3 ЗАПСП. Ето защо същите са годен обект на авторски права.
Относно легитимацията на ищеца:
Няма спор, а и се установява от удостоверение изх. № У-62/05.09.2014 г., че ищецът е вписан в регистъра, воден от Министерство на културата на основание чл. 40г ЗАПСП (отм.), сега чл. 94г ЗАПСП, като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по управление на права във връзка със следните начини на използване и обекти: възпроизвеждане на музикални произведения, разпространение на записи на такива, публичното им изпълнение, излъчването им по безжичен път, предаването им по кабел/друга електронна съобщителна мрежа и др.
Съгласно чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП и чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП организацията за колективно управление на права може от свое име да предявява искове в защита на правата, предоставени й за управление. От заключението на приетата съдебна експертиза е видно, че процесните права са предоставени на ищеца в горепосочения смисъл, тъй като авторите на текста и композиторите на процесните музикални произведения са членове на чуждестранни организации за колективно управление на права, с които ищецът има сключени договори за взаимно представителство както към момента на процесното нарушение, така и към момента на предявяване на исковете.
Това е достатъчно да се приеме, че ищецът е легитимиран да търси защита при нарушаване на авторските права върху текста и музиката на процесните музикални произведения (арг. чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП, която разпоредба изисква единствено доказване на вписване на сродната чуждестранна организация в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП).
Сезирането на съда е извършено от ищеца чрез лице, снабдено с представителна власт съгласно вписването в търговския регистър. Последният факт е единствено релевантен при определяне процесуалната редовност на сезирането, като възможното противоречие на решението за избор на представляващ с разпоредби на устава, съответно възможните пороци на вписването на представляващия не могат да бъдат релевирани инцидентно в настоящия процес.
Неоснователно е възражението на ответника, че в случаите, в които произведението се излъчва по радио (според показанията на доведения от ищеца свидетел), правоимащ да търси такава защита е съответната радиоорганизация като носител на сродни права. Обект на сродното право по чл. 72, т. 4 ЗАПСП е програмата като съвкупност от творчески елементи, а не отделните музикални произведения, включени в нея, и в този смисъл радиоорганизацията няма права върху съставните произведения, вкл. право да търси защита за нарушени авторски права върху тях.
Относно деянието:
Няма спор, че към 19.03.2019 г. ответникът е стопанисвал по търговски начин заведение, находящо се в гр. София, бул. „********На тази дата заведението било посетено от свидетеля П. – лице, комуто ищецът е възложил да извършва посредничество при сключване на договори за преотстъпване на права за публично изпълнение на музикални произведения. Този факт не се опровергава от показанията на свидетеля П. – салонен управител на обекта към процесната дата, а същевременно се потвърждава от представения от ищеца фискален бон, от който е видно, че на 19.03.2019 г. е извършена консумация в обекта. Именно държането на фискалния бон от ищеца е достатъчна индиция за връзката между извършената консумация и посещението на свидетеля, действащ по възлагане на ищеца.
Свидетелят П. сочи, че бил в лятната градина на заведението, където звучала музика от 2-4 тонколони, разположени в ъглите. Използвайки мобилен софтуер за идентифициране на музикални произведения („Шазам“), свидетелят установил, че сред излъчваните музикални произведения били и процесните седем музикални произведения. а според рекламните спотове, които редували песните, излъчването им било в рамките на радиопрограма. Непосредствено след идентификация на песните с мобилното приложение П. извършил и втора проверка чрез възпроизвеждане на разпознатите песни в уебсайт за видеосподеляне („Youtube“). След като установил по този начин идентичността им, свидетелят изпратил на ищеца списък на идентифицираните песни с цел да се извърши справка дали същите са сред произведенията, с управлението на правата върху които ищецът в качеството си на организация за колективно управление на права е натоварен. Точното наименование на песните се потвърждава от свидетеля чрез разпознаване на предявения му в о.с.з. на 10.09.2021 г. документ, обективиращ електронната кореспонденция.
Съдът кредитира показанията на П., като намира, че същите са логични, непротиворечиви нито вътрешно, нито със събраните писмени доказателства. Те не се явяват опровергани и от показанията на свидетеля П., които съдът също кредитира – той сочи, че практиката в заведението била да се извършва озвучаване чрез специален канал, достъпът до който бил осигурен по силата на договор с „А.М.Н.“ ООД. Според П. в заведението никога не било пускано радио, но показанията в тази част имат субективен характер и могат да бъдат кредитирани само относно времето, в което П. е бил в обекта. Същият не би могъл да свидетелства със сигурност за факти, които биха могли да са се осъществили в негово отсъствие, а съгласно показанията му той е отсъствал от обекта по различни причини и в различно часово време – както в почивните си според графика дни, така и в случаите, в които е осъществявал „административна работа“. Ето защо макар и да дава вяра на показанията на този свидетел, съдът не може въз основа на тях да изключи достоверността на показанията на свидетеля П. и поради това приема за доказан установения чрез тях факт, а именно – че на 19.03.2019 г. в заведението, стопанисвано от ответника, са били излъчени публично процесните музикални произведения.
Следва да се посочи, че този факт е доказан при условията на пълно доказване – свидетелят П. лично е възприел излъчените в заведението песни, а след идентифицирането им със софтуер лично е извършил проверка в интернет дали песните, които звучат в заведението и които са разпознати от софтуера, действително са наименовани по този начин, съответно дали са изпълнени от идентифицираните от софтуера групи/изпълнители. Ето защо е без значение възможността софтуерът „Шазам“ да допусне неточност при идентификацията – в настоящия случай данните от този софтуер са били използвани от свидетеля само като насочващи за последващата му проверка.
Относно противоправността:
Както беше посочено, от изслушваната съдебна експертиза се установява, че авторските права върху музикалните произведения, изпълнени публично в заведението на ответника, попадат в обхвата на управление, възложено на ищеца по силата на договори за взаимно представителство с чуждестранни организации за колективно управление на права, чийто членове са авторите на текста и музиката на произведенията. Същевременно е безспорно, че ответникът не е имал разрешение нито от колективната организация, нито от авторите да излъчи публично произведенията (по силата на договора с „А.М.Н.“ ООД ответникът е получил права да излъчва други произведения, различни от процесните). Това означава, че същият е използвал произведенията по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП без да има право, което съставлява нарушение на авторските права върху тях. Ирелевантно е дали публичното изпълнение е било опосредено чрез излъчване на радиопрограма, тъй като когато последната се излъчва на публично място, то лицето, което я излъчва, на свой ред се явява разпространител на включените в програмата произведения.
Относно размера на обезщетението:
Съгласно чл. 95 ЗАПСП, който наруши авторско право, дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. В настоящия случай обект на нарушение са авторски права както на автора на текста, така и на музиката, поради което обезщетение се дължи за всяко от тях като отделен обект на авторското право (дори ако едно и също лице е автор и на двете).
Законови критерии
за определяне на размера на обезщетението са обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, пропуснатите ползи, приходите, реализирани от нарушителя
вследствие на нарушението, а също и изискването за възпиращо и предупредително
въздействие на обезщетението върху нарушителя и на останалите членове на
обществото. Възможно е обаче въпреки прилагането на тези критерии да не се
установи точният размер на обезщетението и в този случай съгласно чл. 95а ЗАПСП
обезщетението се определя по един от следните начини: или чрез присъждане на
сума от 500 лв. до 100 000 лв., като конкретната сума се съобразява с
горепосочените обстоятелства, или чрез присъждане на равностойността на
предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени
екземпляри.
В настоящия случай вредата следва да се съизмери основно с пропусната полза от получаване на лицензионно възнаграждение, но няма данни какъв би бил размерът на последното, когато се касае до еднократни изпълнения. В този смисъл е и обяснението на вещото лице Д., дадено в о.с.з. на 01.12.2021 г. – според използваната от ищеца тарифа за определяне на възнагражденията се дължат годишни абонаментни такси и „математическото изчисление въз основа на годишния абонамент, разделен на часове, не би бил точен измерител“.
Ето защо съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, като с оглед обстоятелствата, при които е извършено нарушението – еднократно и пред неголяма аудитория, размерът на обезщетението следва да се определи в неговия законов минимум – по 500 лв. за всяко нарушено авторско право. Този размер е достатъчен, за да осигури въздействието по чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, като същевременно се явява справедлив и от гледна точка на формиралата се константна съдебна практика за определяне на обезщетението при напълно сходни случаи.
Поради изложеното исковете следва да бъдат изцяло уважени.
По иска по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП.
Предпоставките за уважаване на иска са идентични с разгледаните по-горе – да е налице нарушение на авторски права, установено по съдебен ред. Целта на разгласяването е да се постигне предупредително въздействие съгласно чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, поради което прилагането на тази мярка наред с присъждането на обезщетение се явява оправдано.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 1 610 лв. разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.Д.7“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на сдружение с нестопанска цел „М.“, ЕИК*******, на основание чл. 95 вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 вр. чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от извършено на 19.03.2019 г. нарушение на авторско право върху текст и музика на следните музикални произведения: As we do our thing (The Allergies), Deep space (Mario Biondi Feat. James Taylor), Feeling good (Ms. Lauryn Hill), Reggae Makossa (Manu Dibango), Spooky (Dusty Springfield), The one I’ve loved (4 to the bar) и Tiempo Y Silencio (Cesaria Evora § Pedro Guerra), ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до погасяването.
ОСЪЖДА „А.Д.7“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на решението по чл. 95 ЗАПСП в два всекидневника и чрез телевизионна организация с национално покритие в часовия пояс 15.00 - 16.00 часа.
ОСЪЖДА „А.Д.7“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на сдружение с нестопанска цел „М.“, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 610 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: