РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Ловеч, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20254310200015 по описа за 2025 година
С Електронен фиш Серия К № 9069849 на ОД на МВР Ловеч на И. П. М.,
ЕГН: ********** от гр.Варна, като представител на «Н.К.» ООД е наложена
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер
на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1
от ЗДвП, за това, че на 26.04.2024 г. в 20:08 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км.
65+700, землището на с.Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx,
насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място, при
въведено ограничение на скоростта с п.з.В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3
км или 3% с МПС «Мерцедес Г 500» с рег.№ * **** ** е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60
км/ч е установена скорост от 92 км/ч, като е налице превишаване на
разрешената скорост с 32 км/ч. Недоволен от Електронния фиш останал
жалбоподателят И. П. М., който го обжалва в срок и излага, че е
незаконосъобразен, тъй като не му е бил връчен по предвидения в закона ред и
е узнал при посещение портала на НАП с цел да заплати дължимите
осигуровки. Допуска, че ЕФ е връчен по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, но
наказващият орган не е представил доказателства дали и какви опити е
направил да го открие на постоянния му адрес, на който живее над 30 години.
1
Излага, че работи като морски офицер и по 6 месеца в годината не е в
страната, но въпреки това изпращането на писмо с обратна разписка не е
достатъчно да обоснове извод, че едно лице не е намерено на даден адрес.
Липсва отбелязване на ЕФ кога според АНО е връчен и влязъл в сила.Поради
изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не
се явява и пълномощника му адв.Д.. Постъпила е молба-становище, в която се
излагат съображения за незаконосъобразност и отмяна на ЕФ, като се
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от
материалите към преписката не присъстват данни за връчване на ЕФ лично на
жалбоподателя и не е изпълнена процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН по
предвидения в закона ред. Наказващият орган е спазил процедурата да
изпрати ЕФ за връчване на жалбоподателя по пощата с обратна разписка/л.17/,
като известието е недоставено, а след това е изпратил ЕФ за връчване по
местоживеене чрез съответното РУ при ОД на МВР-Варна, като с писма с рег.
№ 906р-6794/09.07.2024 г. и с рег.№906р-7694/05.08.2024 г. е дал изрични
указания за оформяне на документацията при връчването, които не са спазени
от съответния полицейски служител. След изпращане на първото писмо
мл.полицейски инспектор Л.П. е посетил адреса на 22.07.2024 г. не е
установил жалбоподателя, провел е беседа със съпругата му, която е отказала
да получи ЕФ, но е предоставила информация, че съпругът й ще се върне в
страната най-рано през м.септември. Последвало е второ писмо от ОД на
МВР-Ловеч, като адреса на жалбоподателя отново е посетен на 20.08.2024
г./преди посоченото в предходната докладна записка време/ от същия
полицейски инспектор, при което отново не е открит жалбоподателя и
съпругата му е отказала да получи ЕФ. И при двете посещения на адреса
полицейският инспектор в изготвените докладни записки е отразил
получената информация, но не е оформил отказа на съпругата на
жалбоподателя – И. М. да получи ЕФ по предвидения ред чрез подписа на
един свидетел. Няма данни да е направил опит да връчи ЕФ на домоуправител
2
или друго лице, живущо на адреса. Като не е съобразил тези обстоятелства
наказващият орган неправилно е приел, че ЕФ е връчен при условията на
чл.58, ал.2 от ЗАНН, отразил е дата на връчване 20.08.2024 г. и дата на влизане
в сила 04.09.2024 г. Ето защо поради изложеното съдът приема, че жалбата е
подадена в срок и следва да бъде разгледана, но по същество е неоснователна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен
фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено,
че автомобилът е управляван със скорост 92 км/ч при разрешена скорост от 60
км/ч, въведена с п.з.В-26, извън населено място, т.е. превишение от 32 км/ч,
като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо
средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е
60 км/ч и тя произтича от п.з. В-26, видно от представената схема на пътния
участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено
е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 65+700, землището
на с.Малиново, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия
материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно
доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че
превишената скорост е 95 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км
толеранс е 92 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично
е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е
взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на
автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за
собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено
извън населено място, което е видно от представената схема. Направено е
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно
разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който
се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при
забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук
следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към
нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата
представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с
3
оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на
ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена
разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото
на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина
нарушение.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена
скорост от 92 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която
не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало
ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен
наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на
автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с
обозначение “стационарна камера”.
Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за
контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ,
одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год,
протокол за проверка № 106–СГ-ИСИС/21.07.2023 год. на БИМ, схема за
контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен
начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. В случая представеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване е със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед
представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че
същата е от одобрен тип.Анотирана съдебна практика
Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от
4
стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и
точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и
мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че
във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение-
камера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по
издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и
заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията
за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН
и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение №
1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на
колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в
§ 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени
възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид
държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата
от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването
на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
5
изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш
същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна
да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от
приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на
29.04.2024 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на
ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от
информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал
записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно
описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено
ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и
превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е
извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание
на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен
на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от
справката за собственост, автомобилът е собственост на фирмата, чийто
представител е жалбоподателят. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
регламентира, че «Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.»
Последният, видно от събраните по делото доказателства е узнал за ел.фиш,
не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация и към
настоящия момент, от която да се установява, че не той, а друго лице е
управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е
ангажирана неговата отговорност, като представител на собственика на МПС,
с което е извършено нарушението. Не се споделя от настоящия състав
възражението в писмената защита, че неспазването на предвидения в закона
6
ред за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя или при условията на чл.58,
ал.2 от ЗАНН от административнонаказващия орган е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като съгласно трайната съдебна
практика по този въпрос, невръчването на НП или ЕФ по предвидения в
закона ред е основание да се приеме, че подадената жалба е допустима и в
срок, но неспазването на тази процедура не е съществено процесуално
нарушение, което може да доведе до отмяна на обжалвания акт. Независимо
от пропуска на наказващият орган да изпълни процедурата по връчване на
ЕФ, жалбоподателят е упражнил правото си на обжалване на процесния ЕФ,
поради което не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита
срещу акта, с който е санкциониран.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/
гласи: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. "
Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С
посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-
7
532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че
за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
При определяне на наказанието наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма и е наложил единствено предвиденото в закона
наказание.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, действаща към момента
на извършване на нарушението.
Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение
на чл.28 от ЗАНН, въпреки че такава преценка е допустима към настоящия
момент с оглед обстоятелството, че разпоредбата на чл.189з от ЗДвП е обявена
за противоконституционна. Въпреки, че не са представени доказателства за
налагани наказания на жалбоподателя за нарушения на ЗДвП, не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с други нарушения от същия вид, а такИ. не са и изтъкнати от
жалбоподателя. Следва да се има предвид и това, че нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят през последните години е една от основните
причини за настъпването на пътно транспортни произшествия с тежък
резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава обществената опасност
на деянието и изключва компромис по отношение на такова деяние.
По изложените съображения, съдът приема, че нарушението е
безспорно доказано, в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
8
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 9069849 на ОД на МВР
Ловеч, с който на И. П. М., ЕГН: ********** от гр.Варна, като представител
на «Н.К.» ООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на
чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9