Решение по дело №2826/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Арабаджъ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: - [населено място], обл. П., [улица], представлявано от управителя И. А., чрез адв. Л. Л., против Решение № 90 от 16.10.2024 г. на Районен съд гр. Асеновград, постановено по АНД № 328 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16 – 2400067 от 27.05.2024 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" [населено място], с което на дружеството, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева, за нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт, както и за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като счита, че началната дата за тримесечния давностен срок за съставяне на АУАН – 13.12.2023 г. е изтекъл на 13.03.2024 г., а АУАН е съставен на 01.04.2024 г. Твърди се също така, че е неправилна и датата на извършване на нарушението. В сочените насоки се излагат подробни доводи. Иска се от съда да отмени решението на РС – Асеновград, респ., да отмени и наказателното постановление. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е становище от процесуалния му представител, с което поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, редовно призован, се представлява от юриск. Тодоринска, която оспорва жалбата и излага подробни доводи по нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението на РС – Асеновград и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, което налага извода за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Асеновградският районен съд е сезиран с жалба, подадена от "Арабаджъ" ООД против Наказателно постановление № 16–2400067 от 27.05.2024 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" [населено място], с което на "Арабаджъ" ООД, ЕИК **** с адрес по седалище и управление: [населено място], [улица], в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 – две хиляди лева, за нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-2400067 от 01.04.2024 г., съставен от В. П. Б., на длъжност главен инспектор в Д „ИТ“ [населено място].

АУАН е съставен при следните обстоятелства:

В периода от 13.12.2023 г. до 25.03.2024 г. е извършена проверка спрямо "Арабаджъ" ООД, инициирана във връзка с постъпил в Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив сигнал от ОД на МВР Кърджали. Проверката по сигнала е възложена на В. П. Б.. Във връзка с проверката, на 11.12.2023 г. е поискана справка от началник Сектор "Миграция" при ОД на МВР Пловдив, с искане да бъде предоставена информация за статута и основанията, съгласно Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, поради които са издадени разрешения за пребиване на няколко лица, измежду които и лицето С. М.. Със същото писмо е поискана и справка относно това дали въпросните лица притежават издадени разрешения за работа в Република България. От постъпилото писмо на 13.12.2023 г. от ОД на МВР Пловдив е установено, че на основание чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ, спрямо всички лица има издадени валидни разрешения за продължително пребиване на територията на страната, като всеки един от тях е пенсионно осигурен. Сигналът, наред с постъпилата информация от Сектор "Миграция", дали основание служителите от Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив да пристъпят към по-пълна проверка на дружеството - работодател. В тази насока, на 13.12.2023 г. на дружеството изпратена призовка по електронен път, с която е указано да се яви представител на дружеството на 19.12.2023 г. и да представи трудовите досиета на лицата, посочени в поименен списък, както и документи относно тяхното пребиване в Република България, графици за работа, присъствени форми, ведомости за заплати, както и други документи, уреждащи трудовите правоотношения в дружеството. Така изпратеният списък, включвал имената лицата, за които била поискана справка от ОД на МВР Пловдив. Получаването на призовката е потвърдено на 19.12.2023 г., като във връзка с нея, управителят на дружеството се явил на 05.01.2024 г. в Дирекция "инспекция по труда" Пловдив и представил голяма част от поисканите му документи. Предвид необходимостта от представяне на всички изискани документи, на същата дата е връчена нова призовка на управителя на "Арабаджъ" ООД, с която му е указано да представи допълнителни документи, касаещи въпросните лица. Допълнително поисканите документи са представени на 10.01.2024 г., както и по електронен път на 22.03.2024 г.

Въз основа на постъпилите документи, включващи и трудовото досие на С. М., актосъставителят Боюклийска установява, че лицето е гражданин на трета държава - Република Турция, като същия има ЕНЧ ********** и притежава разрешение за продължително пребиване № ********* от 11.12.2023 г. Установено е също, че същото лице е назначено в дружеството с трудов договор № 026/31.08.2021 г. за изпълнение на длъжността "шофьор, товарен автомобил /международни превози/". При проверката са проверени представените платежна ведомост на дружеството за месец декември 2023 г., в която фигурира начисленото и изплатено трудово възнаграждение за работника, и отчетна форма за явяването и неявяването на работа на служителите в дружеството за месец декември 2023 г., в която е отразен пълен отработен месец за С. М.. От представената заповед за командироване на С. М. до Република Турция, е установено, че последният е командирован за срок от 3 дни от 17.12.2023 г., с товарен автомобил с рег. № РВ 75755 HТ, със задача: „международен превоз на стоки“, както и е издаден разходен касов ордер, с който на М. са изплатени командировъчни разходи за посочената командировка.

С оглед събраните в хода на проверката доказателства, от актосъставителя е прието, че "Арабаджъ" ООД, в качеството си на местен работодател по смисъла на §1 т.11 от ДР на ЗТМТМ, е осигурил достъп на пазара на труда на С. М., но тъй като същия е със статут на продължително пребиващ чужденец в Република България на основание чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ - пенсионно осигурен, по силата на разрешение за пребиване валидно до 29.11.2024 г., като такъв няма право на пазара на труда в Република България.

За констатираното нарушение е съставен АУАН № 16-2400067/01.04.2024 г., като наред с другите обстоятелства, в него е посочено, че нарушението е извършено на 17.12.2023 г. в [населено място], [улица] /където тогава е било седалището и адреса на управление на дружеството, когато М. е бил командирован, съгласно заповедта за командировка. Същото е квалифицирано като такова по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, като препис от съставения АУАН е връчен срещу подпис на присъстващия управител. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН няма депозирано възражение. Въз основа на АУАН е издадено и оспореното наказателно постановление.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил така оспорения административен акт. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и, че административното нарушение е надлежно установено, като с тези си действия работодателят „Арабаджъ“ ООД е осъществил състава на нарушението по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ. Прието е от съда и, че датата на извършване на нарушението е 1712.2023 г., на която, на С. М., като работник е възложена, чрез издадената заповед за командировка, конкретна задача, като, изпълнявайки същата, той е допуснат и до пазара на труда. Съдът е констатирал, че тези факти не се оспорват от жалбоподателя, като единственото възражение е в насока съставяне на АУАН при неспазване на 3-месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, който тече от откриването на нарушителя.

Съдът е изложил подробни мотиви защо не споделя възражение на дружеството, че дори и да има извършено нарушение, то евентуално същото е реализирано на датата на сключване на договора със С. М. – 31.08.2021 г., от който момент са изтекли всякакви процесуални срокове за съставяне на АУАН. В случая обаче, посочва съдът, следва да се вземат предвид не само датата на договора, но и редица други обстоятелства, които правят възражението несъстоятелно. Според съда, обстоятелствата по сключения договор дават основание да се заключи, че лицето е било допуснато до пазара на труда в Р България, като същото реално не е имало това право; неговата командировка обаче, представлява ново обстоятелство, с което, за определения в заповедта срок, се променят условията по сключения трудов договор,у като същото отново следва да се третира като нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, тъй като приложените доказателства са категорични, че тази промяна на условията по договора е станала едва след издаване на заповедта за неговото командироване в Р Турция на 17.12.2023 г. В решението са изложени подробни мотиви в насока, кога е открито нарушението, както и, че това не би могло да бъде сторено преди 10.01.2024 г., тъй като актосъставителят не е разполагал с необходимата информация, нито с необходимата документация, и след като всички документи, във връзка с проверката, от страна на работодателя са представени на 10.01.2024 г. , то именно тогава, контролният орган е в състояние да установи конкретното нарушения и неговия автор. Предвид горното е прието, че не е налице нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Съдът е изложил и подробни мотиви по отношение определения размер на санкцията, като е отбелязал, че АНО е отчел и обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Решението е правилно.

По делото не е спорно обстоятелството, че по силата на трудов договор от 31.08.2021 г., между дружеството-касатор и лицето С. М., гражданин на Република Турция, е възникнало трудово правоотношение. Не е спорно и обстоятелството, че М. притежава качеството "гражданин на трета държава" по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, доколкото е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Установено е по безспорен начин и обстоятелството, че същият е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България, по силата на Разрешение пребиване № ********* от 11.22.2023 г., валидно до 29.11.2024 г. В хода на административнонаказателното производство по надлежния ред е събрана допълнителна информация, че Разрешението е издадено на основание чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ.

Предвид безспорната установеност на всички тези факти и обстоятелства, правилно и обосновано районният съд е приел, че в случая са налице всички обективни елементи от състава на процесното нарушение, доколкото въпреки изрично въведената с чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ забрана, "Арабаджъ" ООД, като местен работодател по смисъла на §1 т.11 от ДР на ЗТМТМ, е предоставил достъп до пазара на труда в Република България на лице, гражданин на трета държава, със статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България, разрешен по реда на чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ. Следователно, описаната в НП фактическа обстановка, уличава жалбоподателя в извършване на нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, в каквато насока е формулирано административното обвинение.

Ето защо, настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд за доказаност на нарушението. По този начин е осъществен и санкционния състав на чл.75а ал.5 от ЗТМТМ, според която разпоредба, наказанията по ал.1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл.8 ал.1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда.

Правилна е и преценката на първоинстанционния съд, че в производството по реализиране отговорността на дружеството, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП и АУАН съдържат изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Предвид вида и характера на нарушението, правилно местоизвършването на нарушението е определено по седалището и адреса на управление на дружеството-превозвач, тъй като именно там е осъществен фактическият състав на нарушение, чрез предоставяне на достъп до пазара на труда в Република България на лице, гражданин на трета държава, със статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България, разрешен по реда на чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ.

Неоснователно е възражението на касатора, че заповедта за командировка на С. М. от 17.12.2023 г. не изпълнява признаците на изпълнителното деяние на нарушението – осигуряване на достъп на същия до пазара на труда, без право на такъв, с оглед неговия статут – продължително пребиваващ чужденец в РБ на основание чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ, тъй като изпълнителното деяние е осъществено на датата на започване изпълнението на трудовите функции, отразена в трудовия договор – 31.08.2021 г.

Това е така, тъй като се касае за продължено административно нарушение. В действащата нормативна уредба няма легална дефиниция на понятието продължено нарушение. Съдебната практика и доктрина застъпва становището, че продължено престъпление, респ. нарушение, е това престъпление или нарушение, при което е налице трайно, продължаващо и непрекъснато за определен период от време осъществяване на неговия състав. В случая, нарушението е реализирано непрекъснато от момента на сключването на трудовия договор – 31.08.2021 г. до командироването на работника – 17.12.2023 г., тъй като през този период непрекъснато е бил осигуряван достъп до пазара на труда на работника С. М.. В този смисъл, посочването на конкретна дата от този период, фиксирана от административнонаказващия орган като дата на извършване на нарушението, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като по никакъв начин не нарушава изискването на чл.42 ал.1 т.4, чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за посочване на датата на извършване на нарушението, нито пък нарушава правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност. Още по-малко пък, същото е основание за отмяна на НП. Следва да се приеме, че на посочената в АУАН и НП дата - 17.12.2023 г. също е реализиран съставът на нарушението, тъй като е осъществена трудовата функция на работника и, респ., на същия е осигурен достъп до пазара на труда по повод негово командироване в Република Турция, в рамките на съществуващото вече трудово правоотношение.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател и по отношение нарушена разпоредба на чл.34 ал.1 от ЗАНН от АНО, което обстоятелство не е отчетено от въззивната инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Законът визира момента на откриване на нарушителя, като релевантен момент за срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а не от момента, в който е съществувала възможност нарушителят да бъде открит. Моментът на извършване на нарушението пък е релевантен по отношение на едногодишния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. По смисъла на посочената правна норма, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото или юридическо лице отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено. Административнонаказващият орган трябва да събере всички необходими доказателства и да изследва всички факти и обстоятелства и да прецени дали действително е осъществен състав на административно нарушение. Установяването на извършеното нарушение предпоставя да бъде установен неговия автор. Нарушителят се счита за открит тогава, когато в събраните доказателства се съдържа необходимата пълнота от данни, които не пораждат съмнение относно авторството на нарушението.

В изложения контекст следва да се посочи, че, в случая административното нарушение, е било открито едва при пълната проверка от органите на Дирекция "Инспекция по труда", извършена за периода от 13.12.2023 г. до 25.03.2024 г. В този смисъл, нарушението и нарушителят е нямало как да бъдат установени преди 10.01.2024 г., тъй като актосъставителят не е разполагал с необходимата информация, нито относно съдържанието на сключения с С. М. трудов договор, нито със заповедта за неговото командироване от 17.12.2023 г. в Република Турция, нито с документите относно платените му командировъчни разходи. Възприетото становище от първоинстанционният съд, че към 13.12.2023 г. контролния орган не е разполагал с необходимата му информация относно нарушението, касаещо С. М., следва да бъде споделено. В действителност, към 13.12.2023 г. актосъставителят е разполагал единствено с постъпилия сигнал от ОД на МВР Кърджали и възможност да извърши справка в масивите на ТД на НАП. От тези данни обаче, не може да се установи дали в действителност е бил налице реално сключен трудов договор с работника и какви са условията по него. От така събраните данни до този момент, не е било възможно да се установят конкретните параметри на трудовото правоотношение и дали на работника са били изплащани трудови възнаграждения. Поради тази причина, контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" са предприели действия да извършат допълнителна проверка, която е приключила на 25.03.2024 г. В този смисъл, настоящият състав намира, че при съставяне на АУАН са били спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като при неговото издаване са били спазени и сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Посочи се по-горе, в хода на протеклата през периода от 13.12.2023 г. до 25.03.2024 г. проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" няколкократно от работодателя са изисквани документи, касаещи статута на проверяваните лица, включително и на С. М., като същите са били представени едва на 10.01.2024 г., което се установява, както от показанията на актосъставителя, така и от приложената призовка от 05.01.2024 г., в която е отразено, че до тази дата, така и не са представени всички от изисканите документи, което е наложило да бъдат изискани повторно. При това положение, първият обективно възможен момент, в който контролният орган е могъл да установи конкретното нарушение и, респективно, неговият автор, е 10.01.2024 г. Затова и съставения на 01.04.2024 г. АУАН не се явява съставен извън 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В случая, описаното в АУАН и НП нарушение правилно е квалифицирано по чл.8 ал.1 т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, която материалноправна разпоредба забранява достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиване в Република България на основание чл.24 ал.1 т.2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от ЗЧРБ. От своя страна, чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ, на каквото основание е издадено разрешението на продължително пребиване на С. М. сочи, че последният е получил право на пенсия, съгласно законодателството на Република Турция, поради което и няма право на достъп до пазара на труда.

При това положение, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно е установено, че от страна на ответното дружество, от обективна страна, е осъществен състава на административно нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, като същото, в качеството си на местен работодател по смисъла на §1 т.11 от ДР на ЗТМТМ е осигурил достъп на пазара на труда на С. М., който като такъв със статут на продължително пребиващ чужденец в Република България на основание чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ - пенсионно осигурен, по силата на разрешение за пребиване валидно до 29.11.2024 г., няма право на достъп до пазара на труда в Република България.

Нарушението правилно е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 75а ал.5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ, която предвижда имуществена санкция в размер от 2 000 лв. до 20 000 лв. на работодател – юридическо лице, което е приело на работа чужденец при условията на чл.8 ал.1 от с. з., който няма право на достъп до пазара на труда. По отношение на наложената имуществена санкция от 2 000 лева, съдът намира, че при нейното определяне АНО се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението, като е отчетено, че по време не проверката са установени няколко други нарушения на трудовото законодателство от страна на санкционираното дружество. Доколкото същата е в размер на законоустановения минимум, то и за съда не е налице възможност за нейната редукция.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 80.00 (осемдесет) съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90 от 16.10.2024 г. на Районен съд гр. Асеновград, постановено по АНД № 328 по описа на съда за 2024 г.

ОСЪЖДА "Арабаджъ" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по труда"- [населено място] сумата от 80.00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.