РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Горна Оряховица, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-КараИ.ова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ.ова Гражданско дело
№ 20244120100028 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.146, ал.1 ЗЗД, чл.286 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “АПС Бета България” ЕООД твърди, че между “Кредисимо”
АД и ответника Р. К. Д. чрез използване на средства за комуникация от
разстояние бил сключен договор за потребителски кредит №
9332787/02.09.2017 г., съгласно който кредиторът предоставил на ответника
сумата от 1 200 лв., а той се задължил да я върне до 30.11.2018 г. на 15 месечни
вноски от по 103,72 лв., ведно с възнаградителна лихва с фиксиран размер –
41,24 %. В договора било уговорено, че в случай на забава в плащането на
месечна погасителна вноска, ответникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Твърди се, че на 02.09.2017 г. между ответника и „Ай тръст“
ЕООД бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който дружеството се задължило срещу заплащане на възнаграждение да
сключи с “Кредисимо” ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да
отговаря солидарно с ответника за заплащане на задълженията по договора за
кредит и да заплати всички задължения при поискване от “Кредисимо” ЕАД.
Твърди се, че на 02.09.2017 г. „Ай тръст“ ЕООД сключило с “Кредисимо” ЕАД
договор за поръчителство, съобразно уговореното с ответника. Твърди се, че
ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради
което на 18.02.2021 г. “Кредисимо” ЕАД е поканило „Ай тръст“ ЕООД да
заплати дължимите суми по договора за кредит, а поръчителят изпратил
1
уведомление за предстоящото плащане до ответника. Твърди се, че на
23.02.2021 г. „Ай тръст“ ЕООД погасило на “Кредисимо” ЕАД задълженията
на ответника – 1 072,88 лв. – главница; 275,48 лв. – договорна лихва от
02.09.2017 г. до 30.11.2018 г. и 634,20 лв. – обезщетение за забава от 30.11.2018
г. до 20.07.2023 г. Твърди, че на същата дата „Ай тръст“ ЕООД уведомило
ответника за извършеното плащане и за встъпването си в правата на кредитора
по отношение на платените суми, като претендирало и заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 1 039,12 лв.
и обезщетение за забава в плащането му – 578,39 лв. Твърди, че с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. “Кредисимо” ЕАД и „Ай
тръст“ ЕООД прехвърлили вземанията си по договорите с ищеца, за което той
бил уведомен на 30.03.2021 г. Позовава се и на уведомяване с връчване на
исковата молба. Моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за
установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът му дължи следните суми по
договор за потребителски кредит № 9332787/02.09.2017 г., сключен с
“Кредисимо” АД, както следва: 1 072,88 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 21.07.2023 г. до окончателното й изплащане; 275,48 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 02.09.2017 г. до 30.11.2018 г. и 634,20
лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за
периода от 30.11.2018 г. до 20.07.2023 г., както и 1 039,12 лв. – неплатено
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и 531,13 лв. –
обезщетение за забава в плащането на възнаграждението в размер на
законната лихва за периода от 30.11.2018 г. до 20.07.2023 г., за които е
издадена заповед № 635/24.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1533/2023 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица с присъждане на сторените в заповедното и в исковото
производство разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
договорът да е подписан от страните и да е получил сумата по предоставения
му кредит. Оспорва да е получавал покани от “Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст“
ЕООД, както и „Ай тръст“ ЕООД да е заплатило на “Кредисимо” ЕАД
задължения по договора. Твърди, че “Кредисимо” ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД, поради което клаузите относно
поръчителството в договора за кредит счита за неравноправни. Възразява, че
ответникът не е надлежно уведомен за цесията. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.146, ал.1
ЗЗД, чл.286 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено
съществуването на вземания по регресна претенция на поръчителя срещу
длъжника в размер на изпълненото към кредитора, за заплащане на
2
възнаграждение по договор за поръчка и обезщетение за забава в плащането
на парично задължение, за които е издадена заповед за изпълнение. С оглед
твърденията на ищеца, уважаването им е предпоставено от установяване, че
между ответника и “Кредисимо” ЕАД е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит № 9332787/02.09.2017 г., като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирано от
“Кредисимо” ЕАД, като преди сключване на договора “Кредисимо” ЕАД е
предоставил на ответника Стандартен европейски формуляр с преддоговорна
информация, проект на договора и Приложение № 1 към него и общи условия,
а на сайта на кредитора ответникът е натиснал бутона „Декларирам, че съм
получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и
приемам ОУ и договора“; че “Кредисимо” ЕАД изпълнил задължението си да
предостави заемната сума; че между ответника и „Ай тръст“ ЕООД бил
сключен договор за възмездно предоставяне на поръчителство от 02.09.2017 г.
с твърдяното съдържание; че между “Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД
бил сключен договор за поръчителство от 02.09.2017 г. с твърдяното
съдържание; че „Кредисимо” ЕАД поканило „Ай тръст“ ЕООД да заплати
задълженията по договора за кредит на 18.02.2021 г.; че на 23.02.2021 г. „Ай
тръст“ ЕООД погасило задълженията на ответника към „Кредисимо” ЕАД – 1
072,88 лв. – главница; 275,48 лв. – договорна лихва от 02.09.2017 г. до
30.11.2018 г. и 634,20 лв. – обезщетение за забава от 30.11.2018 г. до 20.07.2023
г., след като преди това уведомило ответника; че на 23.02.2021 г. „Ай тръст“
ЕООД уведомило ответника за погасяване на задълженията и встъпването в
правата на „Кредисимо” ЕАД; че на 02.03.2021 г. „Ай тръст“ ЕООД и
„Кредисимо” ЕАД прехвърлили на ищеца вземанията си срещу ответника по
договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство; че ответникът
бил уведомен за цесията на 30.03.2021 г.
Предвид твърденията на ищеца за начина, по който договорът е
сключен и изразяване на волята на ответника чрез поредица от фактически
действия, съставляващи технически операции, базирани на електронна
платформа на “Кредисимо” АД, с регламентирани правила за достъп до
системата и обратна връзка с клиента, правоотношението, от което ищецът
черпи предявените за съдебна защита права, попада в приложното поле на
ЗПФУР, а твърденият договор съставлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние съгласно дефиницията на чл.6, ал.1 ЗПФУР.
Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и т.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора, поради което в
тежест на ищеца бе възложено установяването, че ответникът е изразил
потвърждение за прочитане и приемане на преддоговорната информация –
Стандартен европейски формуляр, съответно – изразил е съгласие с проекта за
договор с параметрите, с които е сключен и общите условия според правилата
за използване на платформата, посочени в общите условия – на посочен в
3
заявлението за кандидатстване имейл на ответника или устно по телефона в
зависимост от ползваното средство за комуникация от разстояние.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, ответникът има регистриран профил в електронната платформа на
“Кредисимо” АД, чрез която на 02.09.2017 г. той отправил искане за отпускане
на потребителски кредит в размер 1 200 лв. След попълване на личните данни,
искането се визуализирало на административния панел на „Кредисимо“ ЕАД.
При следваща стъпка в платформата, ответникът се е съгласил (чрез
маркиране на празни чекбоксове) да бъдат обработвани на личните му данни,
в т.ч. и за нуждите на избраното обезпечение, както и декларирал, че е
запознат, че с натискане на бутона „Вземи парите си сега“ се е запознал с
Общите условия и Стандартния европейски формуляр, към които имало
хипервръзка. На административния панел на „Кредисимо“ ЕАД се е
визуализирал направеният от него избор, както и това, че не е дал съгласие за
присъединяване към лоялна програма, за обработка на лични данни с цел
маркетинг и за сключване на застраховка. При натискане на бутона „Вземи
парите си сега“, се отваряло падащо меню с три възможни избора –
„Гарантирано до минути“, „След 14 дни“ и „До 10 дни“. Бутонът
„Гарантирано до минути“ съдържал „i”, от където ответникът е могъл да се
информира, че по този начин кандидатства за обезпечен с поръчителство
кредит. На административния панел на „Кредисимо“ ЕАД се визуализирал
избор от ответника на обезпечен с поръчителство кредит. На 02.09.2017 г. в
13,27 часа на посочената от ответника електронна поща ****** бил изпратен
електронен формат на договор за кредит от разстояние, преддоговорна
информация и общите условия. При изслушването на експертизата, вещото
лице изяснява, че до тази стъпка не би могло да се стигне без маркиране на
посочените по-горе чекбоксове и избор от падащото меню след натискане на
бутона „Вземи парите си сега“. На 02.09.2017 г. в 13,28 часа на електронна
поща ******* бил изпратен хиперлинк към сайта на „Ай Тръст“ ЕООД за
запознаване с текста на договора за предоставяне на поръчителство, както и
указания за въвеждане на получения чрез SMS шестцифрен код за
потвърждение – 956044. Хиперлинкът съдържал бутон „Взимам парите
гарантирано до минути“ и празно поле за въвеждане на кода, с което
договорът за предоставяне на поръчителство бил сключен. С оглед посоченото
и предвид презумпцията, уредена в Раздел III, чл.10 от Общите условия, че
посоченото в заявлението за кандидатстване лице се счита негов автор до
доказване на противното, е налице изходящо от ответника електронно
изявление, направено чрез платформата на кредитора, съдържащо съгласие за
получаване на исковата сума срещу задължение за връщането й и сключване
на договор за предоставяне на поръчителство.
Съгласно договора за потребителски кредит и приложение № 1 към
него, „Кредисимо“ ЕАД се задължил да предостави на ищеца сумата от 1 200
лв., под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление за
получаване на кредит бъде одобрено (чл.1 от договора) при лихвен процент
4
41,24 % (355,80 лв. за целия срок на договора) и годишен процент на
разходите 50 % при допускания, че договорът ще има действие за срока, за
който е бил сключен, страните ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по него и че общият размер на кредита е
усвоен незабавно и изцяло (чл.11 от Раздел VIII на Общите условия), срещу
задължението на ответника да върне сумата с възнаградителната лихва, до
30.11.2018 г. на 15 месечни анюитетни вноски от по 103,72 лв. всяка. Съгласно
чл.4 от договора срокът за одобрение на заявлението е поставен в зависимост
от предоставянето на обезпечение (банкова гаранция в срок до десет дни от
подаване на заявлението или сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от
подаване на заявлението), като в този случай срокът за одобрение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, а в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение е 14 дни от подаване на
заявлението.
Тук е мястото да се отбележи, че изборът от падащото меню при
натискане на бутона „Вземи парите си сега“ в платформата на „Кредисимо“
ЕАД се прави преди на кандидатстващият за кредит да е известно
съдържанието на клаузата на чл.4 от договора за кредит. Изборът от падащото
меню е така зададен, че съдържанието му сочи на варианти за срок на
изпълнението на задължението на кредитора за плащане на заемната сума, а
не опции дали и какво обезпечение да бъде учредено. Видно от Приложение
№ 5 към експертизата, надписът върху падащото меню е „Избери кога да
получил парите“, а не избор за необезпечен или обезпечен кредит се
кандидатства и с какво обезпечение. Това, че “Гарантирано до минути”
всъщност не е срок за получаване на сумата, а избор на обезпечение –
поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице, потребителят би
могъл да разбере, само ако натисне бутонът „i“, който е със значително по-
малки размери от опциите. Този начин на функциониране на платформата не
задоволява изискването на чл.11, ал.2 ЗПФУР преддоговорната информация,
която доставчикът предоставя на потребителя да бъде пълна, вярна,
разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение. Напротив,
интерфейсът на платформата е създаден по такъв начин, че да насочи
потребителя да избере именно “Гарантирано до минути”, сравнявайки го с
другите опции, предвиждащи срокове по-дълги от една седмица. Това, какво
всъщност избира потребителя, не може да бъде установено и от Стандартния
европейски формуляр, тъй като в т.8 „Изисквани обезпечения; Описание на
обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит“, е
отбелязано „Неприложимо за този вид кредит“, което заблуждава
кандидатстващият за кредит потребител, че се касае за необезпечен кредит.
В изпълнение на чл.4, ал.1 от договора и съгласно заявеното при
кандидатстване за кредит, на 02.09.2017 г. ответникът възложил на „Ай тръст“
ЕООД да се задължи спрямо „Кредисимо“ ЕАД да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, съгласно който да отговаря за
5
задълженията по договора за кредит солидарно с ответника, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на ответника, срещу
задължение за заплащане на възнаграждение от 83,91 лева на месец за периода
на действие на договора за кредит (1 258,65 лв. за целия срок на договора),
платимо на „Кредисимо“ ЕАД на падежите на месечните анюитетни вноски
по договора за кредит. На същата дата – 02.09.2017 г., между „Кредисимо“
ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство, по силата на
който „Ай тръст“ ЕООД се задължило да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с ответника, за изпълнение на задълженията му по договора за
кредит.
Предвид съществените елементи на правоотношението, от което се
черпи основание за претендиране на вземанията и съдържанието на
представените договори, сключеният договор е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което спрямо правоотношението
намират приложение нормите на специалния закон.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа
информация за годишния процент на разходите (по-долу ГПР) по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит. Следователно, за да е спазено изискването на закона,
кредитополучателят следва да е наясно с параметрите на договора за кредит,
досежно размера на възнаградителната лихва и годишния процент на
разходите. В случая те са отразени в Приложение № 1 към договора и
допусканията в общите условия, но те не отговарят на действителния размер
на ГПР.
Съгласно дефинитивната норма на §1, т.1 ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Изрично в чл.4, ал.1, изречение последно от
процесния договор за кредит е предвидено, че при сключване на договор за
поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице-поръчител в
отношенията между страните по кредитния договор се прилагат съответните
разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Тъй като
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи,
независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
длъжниково неизпълнение или не, това възнаграждение представлява пряк
разход, свързан с кредита и отговаря на изискването за „общ разход по
кредита“ по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК. Обстоятелството, че то е уредено в
друг договор не води до обратния извод, доколкото и самият закон предвижда
6
това за възнаграждение за кредитни посредници или застрахователни премии.
Така макар и всеки един от договорите формално да представлява
самостоятелно правоотношение, двата договора следва да се разглеждат като
едно цяло, като в изчисляването на ГПР по договора за кредит следва да се
включи и дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Изводът за посочената връзка се подкрепя допълнително и от
наличието на договорна обвързаност между кредитора и поръчителя,
изводима от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за
предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитора юридическо лице-поръчител;
начинът на избор на това обезпечение в платформата на кредитора, обсъден
по-горе; автоматичното препращане в платформата на кредитора към сайта на
„Ай тръст“ ЕООД непосредствено след подписване на договора за кредит;
сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен
договорът за кредит; овластяването на „Кредисимо“ ЕАД да получи
плащането на възнаграждението, както и изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство. В тази връзка също не е без значение и това,
че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“
ЕООД и предвид тази свързаност уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрито увеличаване
на възнаграждението на кредитора, който ще го получи чрез дъщерното
дружество.
Така посоченият в договора за кредит ГПР – 50 %, не отговаря на
действителното фактическо положение, тъй като освен 41,24 % фиксиран
лихвен процент, следва да се добави и разходът „възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство“ в размер на 1 258,65 лв., което надвишава
размера на главницата. Това несъмнено води до заобикаляне на законовото
изискване ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва по
смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК и нарушаване на правилото на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Неизпълнението това изискване прави
договорът за потребителски кредит недействителен (чл.22 ЗПК), при което по
правилото на чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита.
На следващо място, както вече се посочи, със сключването на договора
за предоставяне на поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за предоставяне на поръчителство се уговоря
възнаграждение, което реално съставлява допълнителна печалба на кредитора,
едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител. С договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, защото
когато „Ай тръст“ ЕООД заплаща задължението на ответника на своя
едноличен собственик на капитала „Кредисимо“ ЕАД, кредиторът всъщност
7
плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за
предоставяне на поръчителство се цели единствено допълнително оскъпяване
на договора за кредит, получаване на допълнително възнаграждение от
кредитора, което е уговорено по друго правоотношение, само с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК. Това от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство на основание чл.26, ал.1, пр.2
ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Наред с това, уговореното в договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение, чиито общ размер възлиза на 1 258,65 лв. при отпуснат
кредит в размер на 1 200 лв., е неоправдано и несъразмерно високо и
противоречи на добрите нрави. Това е така, защото уговореното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, съобразно
клаузите на договора, се дължи, независимо дали отговорността на
поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение, като
размерът на възнаграждението е по-висок от главницата. При това положение
„Кредисимо“ ЕАД, като едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“
ЕООД, ще получи още веднъж главницата по кредита при всички случаи –
дори и когато отговорността на поръчителя не е ангажирана и не се е
наложило „да заплати“ сам на себе си. По тези съображения клаузата в
договора за предоставяне на поръчителство, уреждаща възнаграждението, е
нищожна. Тъй като договорът не би бил сключен, ако липсваше
възнаграждение по него, то съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на тази
клауза влече нищожност на целия договор.
По всички тези съображения, сключените договори пораждат
задължение на ответника да заплати само чистата стойност на кредита –
полученото в изпълнение на задължението на кредитора да предостави
заемната сума. Представената от ищеца разписка сочи нареждане на сумата от
880,42 лв., а не на уговорената в договора 1 200 лв. Справката-извлечение от
системата на кредитора е създадена за нуждите на доказването в настоящото
производство, защото е генерирана на 25.07.2024 г. – дни преди подаване на
молбата, с която е представена, и тя не е противопоставима на ответника. В
нея се съдържа информация за удръжка от 319,58 лв. за погасяване на
задължения по стар заем, но такъв способ за усвояване на кредита нито е
поискан от ответника, нито е посочен в кредита. Дори и неопределеният по
основание дълг на ответника да е съществувал, няма нито твърдения, нито
данни ответникът изобщо да е уведомен за прихващането съгласно
изискването на чл.104, ал.1 ЗЗД. За такова не би могло да се счита
получаването на по-малка по размер сума, защото законът изисква
извършване на прихващането именно чрез изявление. Освен посоченото,
разписката не съдържа основанието за плащане, така щото то недвусмислено
да сочи на процесния договор, нито тя самостоятелно доказва получаване на
сумата от ответника, а единствено нареждането й от страна на кредитора.
Съдът счита за приложимо в случая правилото на чл.75, ал.3 ЗЗД и чл.305 ТЗ,
макар „Изипей“ АД да не е банка, а дружество за електронни пари по смисъла
8
на ЗПУПС. Като такова, то предоставя платежни услуги, в т.ч. и по чл.4, т.2
ЗПУПС – услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка,
както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка. В
случая няма данни нито за постъпване на сумата по платежна сметка на
ответника, нито за изплащане в наличност сумата на задължението. Това не
позволява и приложение на уредената в общите условия презумпция, че всяка
предоставена от “Кредисимо” АД сума съставлява предоставен от
дружеството кредит (Раздел V, т.4 от Общите условия).
Представена е справка-извлечение от системата на „Ай тръст“ АД,
също създадена на 25.07.2024 г., която не би могла да установи изпълнение на
задължението по договора за кредит от поръчителя чрез прихващане съгласно
вписаната забележка. Дори и да се игнорира това, че документът е изготвен за
нуждите на доказването по делото и от лице, в чийто интерес е вземането да
съществува (чл.100, ал.1 ЗЗД), насрещното вземане на „Ай тръст“ АД от
„Кредисимо“ ЕАД, не е определено по основание. Макар справката да е
озаглавена „Счетоводна справка за клиент Р. К. Д. по договор за
потребителски кредит № 9332787/02.09.2017 г., явно е, че активното вземане
няма общо с договора. Не е ясно и кога то е станало изискуемо, за да се
извърши преценката по чл.104, ал.2 ЗЗД кога е настъпил погасителният ефект.
Ако се приеме за установено, че погасителният ефект е настъпил на
твърдяната от ищеца дата – 23.02.2021 г. (при липса на други данни за това), то
към датата на твърдяното погасяване, поръчителството е било прекратено
съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД – с изтичане на 6 месеца от падежа на главното
задължение (30.11.2018 г.). Посочената норма е императивна и не може да
бъде дерогирана по съгласие на страните, поради което поражда установените
в закона последици независимо от уговорката в чл.3, ал.2 от представения
договор за поръчителство (мотивите на Тълкувателно решение № 5/21.01.2022
г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС и на т.4б на Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; изрично Решение
№ 77/07.07.2022 г. по т.д. № 1973/2020 г. на I T.O. на ВКС и мн.др.). Отделно
от това, не се доказа и поръчителят надлежно да е изпълнил задълженията си
за уведомяване на ответника за изпълнението. Съгласно чл.14, ал.3, т.2 от
договора за предоставяне на поръчителство, електронните уведомления
между страните се считат получени, ако са получени на посочените
електронни пощи – за ответника: *********. Видно от представените
уведомления за предстоящото и за вече извършеното плащане, те са изпратени
до друг електронен адрес: ******, при което уредената в договора фикция за
получаване, не може да бъде приложена.
Така ответникът е дължал заплащане на „Кредисимо“ АД само чистата
стойност на кредита и не е бил задължен към „Ай тръст“ ЕООД по нищожния
договор за предоставяне на поръчителство. Не се установи „Кредисимо“ АД
да е предоставило сумата от 1 200 лв. на ответника, или „Ай тръст“ ЕООД да е
погасило неговото задължение чрез прихващане или друг способ, както и да е
противопоставило свое правопогасяващо възражение по чл.147, ал.1 ЗЗД.
9
Така „Ай тръст“ ЕООД не е станал кредитор на ответника нито по реда на
чл.146, ал.1 ЗЗД като изпълнил главното задължение поръчител, нито на
основание чл.286 ЗЗД – по вземането за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на поръчителство. „Ай тръст“ ЕООД не е имал вземания срещу
ответника, при което частното правоприемство по договора за цесия е
изключено. Посоченото прави безпредметно обсъждането на въпроса с
уведомяване за цесията. Всичко изложено води на извод за неоснователност на
исковете и предпоставя тяхното отхвърляне.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право да му се присъдят направените от него разноски, но по делото липсват
доказателства да е сторил такива, поради което няма основание за
разпределяне на отговорност за разноски.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „
Триадица“, бул. България № 81В, апартамент № 3, представлявано от само
заедно от двама от управителите Х.М.М., П.В. и В.Т. срещу Р. К. Д., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ************* да се приеме за
установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания по договор за
потребителски кредит № 9332787/02.09.2017 г., сключен с “Кредисимо” АД, за
сумите както следва: 1 072,88 лв. /хиляда седемдесет и два лева и осемдесет
и осем стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до
окончателното й изплащане; 275,48 лв. /двеста седемдесет и пет лева и
осемдесет и четири стотинки/ – договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 02.09.2017 г. до 30.11.2018 г. и 634,20 лв. /шестстотин тридесет и
четири лева и двадесет стотинки/ – обезщетение за забава в плащането в
размер на законната лихва за периода от 30.11.2018 г. до 20.07.2023 г., както и
вземания по договор за предоставяне на поръчителство от 02.09.2017 г., за
сумите както следва: 1 039,12 лв. (хиляда тридесет и девет лева и
дванадесет стотинки) – неплатено възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство и 531,13 лв. (петстотин тридесет и един лева
и тринадесет стотинки) – обезщетение за забава в плащането на
възнаграждението в размер на законната лихва за периода от 30.11.2018 г. до
20.07.2023 г., за които е издадена заповед № 635/24.07.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1533/2023 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
страните.
10
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11