РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Разград, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско
дело № 20233300500108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
С Решение № 126 от 02.03.2023г. по гр.д № 1431 /2022 г. на РС - Разград, съдът е
осъдил Водоснабдяване-с.*** ООД, да заплати на Л. М. А. сумата 206,35лв. платена без
основание увеличена цена на 789 куб.м. вода за периода 03.08.2017г.-03.08.2020г., ведно със
законната лихва считано от 03.08.2022г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска
до първоначално предявения размер. Осъдил е Водоснабдяване-с.*** ООД да заплати на Л.
М. А., както на Б. А. А. – за всеки по отделно сума в размер на 3000лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от неточно изпълнение на договорното задължение на
Водоснабдяване-с.*** ООД за предоставяне на ВиК услуги, ведно със законната лихва,
считано от 03.08.2022г. до окончателното изплащане, като отхвърлил всеки иск, до
първоначално предявения размер от 5000лв. Съответно страните са осъдени да заплатят
сторените разноски съразмерно уважената и отхвърлена част от претенциите. С решение №
173 от 20.03.2023г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като в
диспозитива на съдебно решение в абзаци едно, три и четири, законната лихва следва да се
чете, че е считано от 03.08.2022г.".
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Водоснабдяване-с.*** ООД чрез
пълномощник. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Излага подробни съображения. Сочи, че повишаването на цената за
1
доставяната вода е в следствие повишаване цената на ел. енергията, а потребителите били
уведомени чрез местната преса за това. Като доставчик на вода направил всичко възможно
да осигури нормално водоподаване в имота на ищците. Както, че в решението си
първоинстанционният съд не е обсъдил, че ползваната водопроводна мрежа е на повече от
50г., амортизирана и водеща до чести аварии, че имота на ищците е проблемен поради
височината на която се намира, че е монтирал обезвъздушител в шахтата преди имота на
ищците. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК Л. М. А. и Б. М. А. чрез пълномощник депозират
отговор. Намират жалбата за неоснователна и молят решението да бъде потвърдено, като се
съобразят събраните доказателства и действащата нормативна база. Претендират се
разноски.
В с.з. представителят на жалбоподателя поддържа жалбата. Сочи, че за периода от
двадесет години като доставчик на водата в селата *** и ***, не е имало кулизи между него
и потребителите. Водоподатаването се извършвало по мрежа, която не е собственост на
дружеството. Същата амортизирана, повече от 50-годишна, като се грижи единствено той и
полага неимоверни усилия за отстраняване на аварии. Изключение е имотът на ищците
намиращ се на най-високата точка в селото, а събиращия се въздух пречел на нормалното
водоподаване. За това е монтиран обезвъздушител, където е имота на ищцие.
Ответните страни чрез процесуален представител в с.з. изразяват становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че проблемът бил отдавна, през годините имало жалби
от различни хора и фирми. В тази най-горна точка на селото, продължавало и до днес да
няма налягане на водата. Както, че жалбоподателят няма право да извършва тази дейност,
нито може да определя цените на водата без одобрението им от регулатор.
Във връзка с указанието на въззивния съд до ищците, във връзка с констатирана
нередовност в молбата, а именно да посочат периода на претендираните неимуществени
вреди същите сочат, че е от 03.08.2017г. до 03.08.2022г. Ответната страна не е изразила
становище.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му
компетентност и по надлежно предявени обективно и субективно съединени иска по реда на
чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.82 ал.1 ЗЗД. При разглеждане на делото и при постановяване на
решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК, не е
нарушил процесуалните права, гарантиращи правото на участие и защита на страните. В
настоящото производство не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови
доводи, от които да следва различна от установената фактическа обстановка.
2
Като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид
събраните по делото доказателства и за да се произнесе по правилността на
първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
РС-Разград е бил сезиран с молба от Л. А. М. и Б. М. А. против Водоснабдяване –
с.*** ООД, в която сочат , че с ответника са в договорни отношения, по силата на които
„Водоснабдяване-с. ***” ООД открило на името на първия от тях партида с абонатен №5/15,
във връзка с доставката на питейна вода, канал и за пречистването на отпадъчни води за
имот, находящ се в с. ***, ул. ******. Съгласно Писмо с изх. №В11Ж-00-1005/11.07.2022г.
на КЕВР, за ответника Комисията е одобрила цена на услугата доставяне на вода (1.49 лв.
без ДДС и 1.79 лв. с ДДС) с Решение Ц-28/21.07.2011 г., считано от 01.08.2011 г. От тогава
КЕВР не е одобрявала нова цена на водата. Въпреки това „Водоснабдяване-с. ***” ООД, без
правно основание през всичките тези единадесет години постепенно увеличавал доставката
цена, която понастоящем е в размер на 2.58 лв. без ДДС и 3.10 лв. с ДДС на куб.м. вода, т.е.
1.31лв. в повече от дължимото за кубик. Титуляр на партидата бил пъвият ищец. Макар
партидата да е на името на първия от ищците, разходите свързани със заплащането на
ежемесечните суми за вода са общи семейни средства. Твърдят, че по този начин ответникът
за периода от 03.08.2017г. до 03.08.2022г. се е обогатил за тяхна за сметка, а те са обеднили с
обща сума в размер на 460.00 лв. Като претенцията е изменена в размер на 206,35лв. за
всеки един. Надвзетите суми са за подадени 750куб.м. вода. Много често селото оставало без
вода, като причината за това според дружеството е поредната „авария“. След отстраняването
и, дълго време това място оставало разкопано, което създава опасност за живота и здравето
им. След възстановяване на водоподаването, водата нямала нужното налягане, но за това
пък имало въздух. Поради това много често не можели да ползват бойлера. Пералнята не се
включвала или често спирала. Водата в чешмата, която течала била неизползваема за битови
и хигиенни нужди. Всичко това правело невъзможно поддържането на изрядна хигиена, а те
полагали грижи за внучето си. Имали зеленчукова и цветна градина, които не могат да
поливат. Отоплявали се на локално парно, което за да функционира следва да му бъде
осигурено водоподаване с налягане 1,2 бара, а не от 0,6 бара , каквото им подавал ответника.
Всяка година през отоплителния период ползвали компресор под наем, с който нагнетявали
водата в системата. Това се правело всеки месец, като самия процес продължавал около
четири часа. Ответникът макар и да е длъжен, не поддържал ВиК система в съответствие с
техническите и санитарни изисквания. В резултат на неизпълнението на договорните
задължения от негова страна, ищците системно търпели морални вреди, изразяващи се в
болки и страдания, поради битови неудобства, влошена хигиена, невъзможност да водим
спокоен и нормален живот. Живеели в непрекъснат страх, че бойлерът ще експлодира, или
пък пералнята или парното ще се развалят. Твърди, че отговорността на ответника във
връзка с качеството на предлаганата услуга-прекъсване на водоснабдяването с различно
времетраене на разпоредбите на чл.5 ал.3 чл.6 т.1 и т.2, чл.9 ал.1 ал.2, т.2, т.3, т.5, т.6 и т.9
от ЗРДКУ, честите аварии, с липсата на налягане е неправомерно нарушение на посочените
разпоредби и на общите условия, т.е. договорна.
3
Ответникът оспорва претенциите. Сочи, че функционира като водоснабдително
дружество от 2001г. като правоприемник на ***, от който закупил чрез търг от
ликвидираната зеделска кооперация помпената станция, която захранвала селата *** и *** и
по естествен начин по съществуащата изградена водопроводна система, снабдявал двете
села с вода. След установяването, че Община Разград е неин собстевник, дружеството
продължавало да извършва аварийни ремонти по мрежата по необходимост. На отправени
искания до общината за разрешаване извършване на планови ремонти и
реконструкции/подмяна на част от врежата/, не са получавали разрешение. При създаване на
асоцициите през 2014г. представили бизнес план в КЕВР, откъдето получили отказ за
добряването му, поради това, че не са член на асоциация Разград, не са собственици и на
водопроводната мрежа. Възразява срещу изложените обстоятелства, както това, че
недоволството на ищците било от повишаване цената на водата. То било следствие на
увеличената цена на тока, който се ползва за задвижване на помпите и зада има налягане по
норматив. Твърди, че няма отношения и не са длъжни да се съобразява с изискванията на
КЕВР.
От събраните писмени доказателства в първоинстанционното производство,
неоспорени от страните се установява, че Л. А. М. е собственик на имот в с.***, ул. ******.
На 18.01.2004г. е сключен договор №*** между него в качеството на абонат и *** като
доставчик с предмет-определяне реда и усовията за ползване на водоснабдитени и
канализационни системи. С договора търговецът се задължил да доставя вода и отвежда
отпадъчната вода за нуждите на абоната; да поддържа в изправност ВиК отклоненията, вкл.
и общия водомер след предаването му по надлежния ред на доставчика; да отчита
периодично водомерите; да пломбира холендерите на водомерите; да демонтира
повредените и/или подлежащите на проверка водомери в присъствието на абоната или негов
представител, при съставяне на двустранен протокол. Абонатът е длъжен от своя страна да
заплаща консумираната вода и отчетените отпадъчни води по действащи цени в периода на
потребление. Продавачът има право едностранно да променя цената на куб.м. вода,като
уведомява за това чрез местната преса. С договор №*** от ***г. *** е прехвърлил
търговското предприятие на Водоснабдяване-с.*** ООД. За ответника КЕВР е одобрила
цена на услугата доставяне на вода (1.49 лв. без ДДС и 1.79 лв. с ДДС) с Решение Ц-
28/21.07.2011 г., считано от 01.08.2011 г.
С влязло в сила съдебно решение №347/02.12.2013г. по гр.д.№1755/2012г. на РРС е
прието за установено спрямо ответника, че Община Разград е собственик на недвижим имот
публична общинска собственост, представляващ вътрешно водопроводна мрежа на селата
*** и ***, като ответника е осъден да предаде владението на имота на Община Разград.
Вътрешната водопроводна мрежа на с.*** е заведена в активите на Водоснабдяване-Дунав
ЕООД. Ответното дружество е отправило запитване до МРРБ КЕВР изх.№25/22.06.2015г.
относно изясняване статута като собстевници на част от водоснабдителни системи и
съоръжения, приемането в асоциацията на ВиК. Със същото уведомява за претърпени
загуби, поради невъзможност да покрива разходите си. КЕВР е уведомила ответника, че
4
предвид установената собственост на вътрешната водопроводна мрежа, следва да бъде
предадена за управление, респ. няма право да продължава да стопанисва, поддържа и
експлоатира ВиК активи-публична общинска собственост, защото това следва да става
единствено от ВиК оператори с обособена територия по смисъла на §34 от ПЗР на ЗИД на
ЗВ. Предвид собствеността на дружеството/дълбок сондаж и помпена станция със земята
върху която е изграден, напорния водопровод и довеждащите водопроводи до населените
места и съоръженията по тях/ в тази връзка ответното дружество може единствено да
продължи да доставя вода на Водоснабдяване-Разград ЕООД, като вече не обслужда
директно потребителите на населените места. КЕВР ще може да регулира цената на ВиК
услуга по смисъла на чл.12 ал.2 ЗРВКУ, като тази хипотеза ще е валидна само в случай, ако
Асоциацията на ВиК и Водоснабдяване – Дунав ЕООД гр.Разград, биха желали да
получават водни количества за селата *** и *** от активите на ответното дружество. В
случай, че е налице присъединяване на вътрешните мрежи на двете населени места към
публичната водоснабдителна мрежа, тогава КЕВР няма нормативно основание да разглежда
и одобрява бизнес план за развитието и дейност на ответника като ВиК оператор. За това е
необходимо се постигне разбирателство и споразумение за бъдещите действия по
водоснабдяването на селата между ответника от една страна и Асоциацията на ВиК и
Водоснабдяване-Дунав ЕОД гр.Разград. Съответно Община Разград с писмо от 14.07.2015г.
е уведомила ответното дружество на запитването му, че въпросите свързани с
преминаването на управлението на публичните активи в селата *** и *** към АВиК за
обособена територия на Водоснабдяване-Дянав ЕООД гр.Разград, все още не са уточнени.
Предвид честите аварии и недостатъчното налягане на водата до потребителите жителите на
селото са депозирали множество жалби до ответника, община, прокуратура, МРРБ,
Басейнова дирекция „Дунавски район“, Министерство на околната среда и водите.
Ответникът е отправил искане до Община Разград за извършване на планови ремонти и
реконструкции-подмяна на част от ВиК мрежата през 2017г., но общината като собственик е
дала разрешение единствено за извършването на аварийни ремонти. Според писмо на КЕВР
от 11.07.2022г. - до момента в комисията не е постъпвала информация за предприети
действия от компетентните органи - Община Разград, Асоциацията на ВИК-Разград и МРРБ
относно преминаване на управлението на публичните ВиК активи на територията на с.*** и
с.*** от страна на публичните собстевници и предаването на тяхното стопанисване,
експлоатация и поддръжка от страна на Водоснабдяване-Дунав ЕООД гр.Разград по силата
на сключения договор по реда на ЗВ между ВиК оператора и асоциацията на ВиК. От писмо
от 19.01.2023г. на Община-Разград е видно, че водопроводната мрежа на с.*** все още не е
приета както, че след справка в архивите, не са открити писма адресирани до ответното
дружество за предаване на активите-публична общинска собственост. А причината за това е
неуточняването, кои точно елементи са нейна собственост и кои на Водоснабдяване-с.***.
Поради което не могат да бъдат внесени, съответно одобрени и/или изменени безнис
планове и ценови заявление, които КЕВР да разгледа. В този смисъл и писмо изх.№11-0431
от 19.01.2023г. от Община-Разград приложено по делото, като причина за неприемането на
активите общината е посочила, че все още не е уточнено кои точно елементи са нейна
5
собственост и кои частна собственост, като според информация на ответтника, част от
активите използване за водоснабдяване-сондаж, помпена станция, напоред и довеждат
водопровод, остават частна собственост.
По делото са събрани гласни доказателства. Разпитания свидетел Й. Р. - син на
ищците сочи, че откакто се помни с имота имало проблеми с налягането на подаваната вода,
което им пречи нормално да поливат градината си, да се къпят, да пускат уреди като бойлер,
пералня, които се развалят. Живеели в най-високата точка на селото. Цената на водата била
3лв., никой не ги уведомил, че ще увеличават цената. Имотът им се отоплявал с локално
парно, което било свързано към водопопроводната мрежа. В системата сложили манометър
за измерване на налягането, което трябвало да е над 1.2 бара, а то било 0.6 бара, рядко
стигало до 0.8 бара. Наемали компресор за деня, а през отоплителния сезон за три дена за
увеличаване на налягането, за да работи парното. Липсата на налягане се отразявала на
пералнята, бойлера. За проблема с налягането уведомили инкасатора, който им отвръщал, че
шефовете му знаят за проблема, но не може да се направи нищо. В селото често ставали
аварии, най-голямата била през месец май, тогава нямали две седмици вода, съседите също
нямали вода.
Св. Ю. Р. *** на с.*** сочи, че по-честите проблеми с налягането на подаваната вода,
започнали 2009-2010г. Живеел в по-високата част на селото. Основните проблеми не били с
водата, а с налягането на водата в системата. Според свидетеля честите аварии на ВиК
мрежата водели до спада на налягането на водата. В най-високите точки на селото хората
недоволствали, че нямат вода и налягане, водата пристигала при тях със закъснение. Първо
опитал да разговаря със собственика на ВиК ***, последният не искал да разбере, че има
проблем, защото имали вода. Обяснение за авариите не получавал, единственото, че
мрежата е стара и не могат да я подменят, тъй като не са собственици. Особено есенния и
пролетен сезон при движение на селскостопанска техника се получавало разместване на
тръби и аварии. Първоначално при авария ответникът спирал водоподаването, което водело
до големи проблеми, особено за фирмите в района. Сега вече преди да спрат водата, се
обаждали в ***ството да предупредят. Малките аварии се оправяли за ден, а по-големите за
2 дни. При най-голямата авария нямали вода 3 дни, тя била през м. май, а високите точки
нямали вода, две седмици, налягане нямало месец и половина. Официлно след този проблем
подали жалба до съответните организации. В средата на м.януари 2023г. налягането във
водопроводната мрежа се увеличило. Започнал да получава оплаквания от живущите в
долната част на селото за силното налягане. Така било около една седмица, след което
налягането отново спаднало. Почерпил информация от земеделците в селото, които имали
къща и в с.*** и които имали хидрофор, който използвали от много време, когато не им
достига налягането. Те живеели на същата улица на 100м., където живеел ищеца.
Св. Е. Г., *** на ***до ****. сочи, че детайлно познава водоподаването на селата ***
и ***. Водата се изпомпвала от дълбок сондаж помпена станция с.***, по отвеждащи
водопроводи отивала до водоема и до двете села. Помпената станция подавала достатъчно
вода до водоема. Пробламите за с.*** бил това, че селото е разположено на по-голяма
6
височина и най-високата точка е много близка до котата на водоема, поради което водата от
водоема била с много ниско налягане в началото, където влизла в селото. Влизайки в с.***
водата първо - с тясна тръба Ф80, а водопровода бил Ф 220, но с преходи бил прехвърлен
към с.*** с по-малък воподпровод. Когато спирали водата, първо това ставало в най-
високата част на селото и после там най-късно идвала, защото въздуха се пълнел отдолу
нагоре. За целта в шахтата преди имота на ищеца поставили въздушник, който да извежда
въздуха, когато се пълни тръбата. Освен това там имало и обратен наклон, за това от
чешмите на ищците излизал въздух. Проблем се получавал, когато аварирала помпата, която
пълнела водоема. При наличие на резервна помпа подмяната не отнемала много време.
Сочи, че са подавали заявление до общината за изменение на подробен устройствен план за
реконструкция и изграждане на 2 водопровода по главната улица, но се оказало, че не може
да се направи реконструкция, т.к. общината е собственик на тръбопровода. От 2020г. била
преписката, когато общината не разрешавала да се правят водопроводи. Писали до КЕВР,
Басейнова Дирекция Дунавски район, за разрешение за изграждане на нови водопроводи, но
не им дали. След делото общината дала разрешение само да оправят аварии. Водопроводът
бил правен през 50-те години на миналия век. Бил около 7 км. и 400м., като се разделя на
три. Изграден от етернитови тръби, дълги по три метра, свързани с муфи/гумени
уплътнения/със скоби. При авария се сменяли уплътненията и скобите, тъй като гумата
стареела. Честите аварии се отразявали на налягането във вътрешната водопроводна мрежа.
Всичко това влияело на изтичането на водата, на налягането, във времето се износвали и
потичала вода по тях. Можело да се повиши наналягането в имота на ищците, но не много,
тъй като водоема и къщата им били почти на една и съща квота. Когато се копаело за
отстраняване на авария, след това дупката се запълвала максимално бързо. След
отстраняване на аварии по негово време, на високите точки в рамките на деня било пускано
водоснабдяването. Ответникът бил собственик само на водоема помпената станция и
довеждащите водопроводи до двете села. Както, че проблема бил, когато има авария в
помпата, когато се подменя, като по негово време отстранявали за 2-3 дни проблема, но след
това вече имали резервна помпа, и следвало само да се организира подмяната и.
Според заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, средната
месечна консумация за периода от 08.2017 г. до 08.2022 г. е 12,3 м³. На 12.01.2023 г.
налягането при душа в банята - 0,75 бара. На 31.01.2023г. налягането при душа в банята -
0,87 бара. Душът в банята се намира на 2,30 м над терена, това определя налягане на терена:
на 12.01.2023г. 0,98 бара, на 31.01.2023г. 1,10 бара,на 01,02, 03 февруари 2023г. на кота -
1,30м./шахта/ е 1,1 атм., което се равнява на 0,97 атм на кота терен. На 06.02.2023 г. логера
измерил в шахтата средно за дните 1,12 атм, като минималното налягане за периода е 0.86
атм, а съгласно чл.22 на Наредба № 2 от 22 март 2005 г. налягането на терена трябва да е
минимум 1 атм. или 10 м воден стълб. Налягането преди последен кран, в случая душ трябва
да е минимум 0,3 атм. Процесният имот не е захранен с налягане 1 атм на терена си: на кота
+ 308. Налягането преди последния /краен/ кран, в случая душ е 0,7-0,9 атм. При първото
изследване вещото лице е отчело стойности, по-високи от очакваните, за което няма
обяснение, като вероятностите били две: прикачена хидрофорна помпа, което било малко
7
вероято, за това вещото лице е извършило повторно замерване след дни. Водоснабдителната
мрежа в с. *** била изградена преди 50 год. от етернитови тръби с изтекъл експлоатационен
живот, които често аварират. По време на ремонтни дейностти се спира водоподаването за
района. Обикновено ремонта се състои от слагане на предпазна скоба на авариралото място,
това е ремонт, който се извършва в рамките на ден. Обезвъздушаването на мрежата е по-
дълго за високоразположени имоти. Етернитовите тръби са дълги 6 м и са свързвани чрез
муфа с уплътнения. Гумените уплътнения на свързващите муфи, губят еластичност след 50
години. Обикновено авариите са следствие на теч през гумените уплътнения. Етернитовите
тръби се чупят при натиск и слягане на почва. Водопреносната мрежа на село *** поради
денивелация изисква наличието на въздушници. В района има три такива, два монтирани на
60 м южно и един на 160 м северно от процесния имот. Само единият въздушник, който е от
страната на имота 60 м. южно е стар. Останалите два са новомонтирани с цел избягването на
въздушни тапи. От изслушването на вещото лице в с.з. става ясно, че ако захранването на
селото е само от един резервоар както е в случая, налягането може да се коригира плюс
минус 0,2 атмосфери, това е водният стъллб, който е в резервоара. Може да се вдигне нивото
в имота на шищците с хидрофорна помпа, която се слага във водомерната шахта, но не е
видял да има такава. След като има гравитация, резервоар и водата така си течала от
гравитацията, така било по-евтино. На терена на имота/повърхността на двора/ трябва да
има налягане 1 атмосфера, което е 10 метра воден стълб, а в случая е 0,86. Когато има шахта,
трябва водата да отиде на 11 метра да компенсира дълбочината на шахтата 1,3м. е
дълбочината на шахтата на резервоара. Установил разлика между кота шахта и кота душ в
имота 2,30м. Имало разлика, защото има много тръби, колена, спирателни кранове и всяко
това нещо пада налягането. Когато ВиК операторът каже, че има налягане 2 атмосфери
препоръчвали хидрофор. В имота на ищеца можел да се монтира хидрофор.
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна намира следното:
По иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 206,35лв. платена без основание цена на 789 куб.м. вода за периода
03.08.2017г.-03.08.2022г.: Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 на
Пленума на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1 изр. 1 ЗЗД изисква установяване на
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание. Изисква се още
при самото получаване, да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго. Неоснователен се явява предявеният иск, когато се
установи, че разместването на блага е настъпило въз основа на установено от ответната
страна основание. При този фактически състав за връщане на нещо, получено без основание
– ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ,
респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или
за задържане на полученото. Ищецът твърди, че е заплатил претендираната сума без
основание, с оглед липсата на одобрена нова цена на водата. В чл.7 от договора от
18.04.2004г. сключен между ищеца и ***ов, чийто правоприемник е ответното дружество, е
посочено, че абонатът заплаща консумираната вода и отчетените отпадъчни води по
8
действащи цени в периода на потребление. Както, че продавачът има право едностранно да
променя цената на куб.м., като уведомява за това чрез местната преса. В допълнителни
условия по същия договор в т.19 е посочено, че за неуредените с настоящия договор въпроси
се прилагат разпоредбите на Наредбата, ЗЗД, ЗТСУ и др. Според т.20 договорът е за една
година, като автоматично се подновява за нов едногодишен срок, ако някоя от страните не
поиска прекратяването му с едномесечно предизвестие. Поради което е налице е действащ
договор между страните за процесния период. Цената на услугата според общите разпоредби
се определя от страните при сключване на договора, като в случая такав не е посочена и
следва да се приложи специалният закон, а именно Наредба за регулиране на цените на
водоснабдителните и канализационните услуги в сила от 22.01.2016г. Според чл.2 ал.3 от
същата - Комисията регулира цените на ВиК услугите, извършвани от ВиК операторите,
включително от предприятията по чл.2, ал.3 ЗРВКУ, независимо от формите на собственост
и управление на ВиК системите. Ответното дружество попада в хипотезата на последната
разпоредба, според която - други предприятия, които извършват услуги по доставяне,
отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води, осъществяват тези дейности
съгласно изискванията на този закон. Независимо, че по отношение на ответника се
установи, че няма договор с асоциацията на ВиК съгласно чл.198о ЗВ, няма обособена
територия, цената на предоставяната от него услуга следва да се регулира съобразно
посочените правила. Освен одобрената с Решение на КЕВР №Ц-28/21.07.2011г. цена от
1,49лв. без ДДС в случая няма последваща одобрена от Комисията цена, липсват и Общи
условия. Няма данни за индивидуално договорена между страните друга цена, нито
потребителите да са уведомени за увеличаването и. Поради което платеното от ищците на
ответното дружество над нея, се явява недължимо. От заключението на вещото лице по
назначената счетоводна експертиза се установява, че за периода м.08.17г.м.08.22г. по
фактури е заплатено за 798 куб.м. вода 1839,52лв. изчислени при цена 1,49лв. за 798 куб.м.
вода – 426,82лв., като разликата е 412,70лв. Първоинстанционният съд е приел, че се дължи
на първия ищец половината от тази сума, а надплатеното в повече за посочения период е в
посочения в решението размер на 206,35лв. Поради което решението в тази част следва да
бъде потвърдено.
По отношение на исковете за претърпени неимуществени вреди за посочения
период 03.08.2017г. - 03.08.2022г. претендирани на договорно основание, следва да се има
предвид ТР №4 от 29.01.2013г. т.д. №4/2012г. ОСГТК ВКС според което, когато
неимуществените вреди са причинени от неизпълнението на договорни задължения, на
обезщетение подлежат вредите доколкото са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при
установена по делото недобросъвестност/знание за фактите, обуславящи по-тежката му
отговорност/ - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. За
да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно неизпълнение, следва да се
установят следните елементи на сложен фактически състав: 1/ наличието на облигационна
връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възниква
задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното
9
задължение; 3/ вреди /ефективни, предвидими/, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна
връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Тези право-пораждащи вземането на
изправния кредитор факти трябва да са налице кумулативно, като липсата само на един от
тях е основание за отпадане на договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82
ЗЗД. В случая обезщетението се претендира поради това, че ответникът като обществен
снабдител, чието задължение е да доставя питейна вода, с когото ищецът сключил
индивидуален договор, неправомерно е нарушил законните разпоредби. Предвид чл.198о
ал.1 ЗВ - стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите съоръженията,
както и предоставянето на ВиК услуги на потребители срещу заплащане, се извършват от
ВиК оператори по реда на ЗВ и ЗРВКУ. В разпоредбата на чл.198о ал. 2 от ЗВ е изрично
регламентирано, че в границите на една обособена територия само един В и К оператор
може да осъществява дейностите по чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, който в случая е Водоснабдяване-
Дунав ЕООД съгласно Решение №РД-02-14-2234 от 22.12.2009г. на МРРБ, с което са
обявени обособените територии на действие на ВиК операторите. За ответното дружеството
не е бил одобрен и бизнес план от КЕВР, което е изискване по смисъла на чл.10, чл.11 от
ЗРВКУ. Всичко това води до извода, че "Водоснабдяване-с.***" ООД не отговаря на
изискванията и няма право, да предоставя водоснабдителни услуги с оглед цитираните по-
горе разпоредби. В този смисъл е и текста на чл. 2 от Наредба №4 от 14.09.2009г. за
условията и реда при присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни услуги, услугите ВиК се предоставят на потребителите от търговски
дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води,
наричани за краткост "оператори", в съответствие със ЗРВКУ и ЗВ. Видно от раздел II 1.2 от
действащия между страните индивидуален договор от 18.04.2004г., ответникът се е
задължил да доставя вода и отвежда отпадъчната вода за нуждите на абоната. В случая също
така е установено с решение по в.гр.д. №35/2014г. на ОС-Разград, с което е потвърдено
решение на РС-Разград, че Община-Разград е собственик на вътрешно водопроводната
мрежа на селата *** и ***, независимо от което отвеникът продължава да владее
водопроводната мрежа без основание. От своя страна собственикът Община-Разград и до
настоящия момент не е предприела действия за осъществяване на правомощията си и до
настоящия момент. В случая причина за авариите, вследствие на които е спирано
водоподаването в имота на ищците, се дължи на това, че имотът е на по-голяма височина,
водоснабдителната мрежа в с. *** е изградена от етернитови тръби преди 50 години, с
изтекъл експлоатационен живот, които често аварират, както сочи вещото лице, в този
смисъл са и показанията на св. Г., които няма причина да не кредитира, тъй като съотвестват
на писмените доказателства, както и заключението на вещото лице. Поради денивелацията
водопроводната мрежа изисква наличие на въздушници, които са монтирани в района на
имота на ищеца – общо три, според вещото лице и показанията на същия свидетел.
Ответното дружество няма право да извършва реконструкция или подмяна на
водопроводите, а само отстранява възникналите аварии, като обикновено ремонтът се
състои от слагане на предпазна скоба на авариралото място ремонт, който се извършва в
рамките на ден, а обезвъздушаването на мрежата е по-дълго за високоразположени имоти.
10
По изложените съображения, ответното дружество не следва да носи отговорност за
възникналите аварии, при които се налага спирането на водоподаването, поради причини
възникнали след сключване на процесния договор с ищеца, а именно факта, че вътрешната
водопроводна мрежа не е негова собственост, няма право да извършва ремонт и
реконструкция на същата. По отношение на недостатъчното налягане на водата в имота на
ищците, се установява, че е по следните причини - с.*** е разположено на по-голяма
височина и най-високата точка, където е жилището им е близка до котата на водоема, както
сочи на св. Г.. Налягането може да се повиши, чрез монтиране на хидрофор, за който
вариант обяснява вещото лице в с.з. А за монтиран хидрофор, използван за повишаване
налягането в близък до този на ищците имот, сочи в показанията си и св.Ю.Р.. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 4/2004г.: „Хидрофорните инсталации и другите
инсталации за повишаване налягането на водата като елемент на сградните водопроводни
инсталации се изграждат от и за сметка на потребителите". Според ал.2 на този
текст „Операторите поддържат и ремонтират хидрофорните инсталации и другите
инсталации за повишаване налягането на водата, когато инсталациите са тяхна собственост
или са им предоставени с договор за експлоатация от потребителите." Следователно, ако по
обективни причини налягането в системата е ниско, както е в случая съответно и
потребителят носи отговорност за неговото покачване с цел задоволяване на своите нужди.
В случая на ответното дружество не може да се вмени отговорност за това, че са налице
аварии, при които се налага да спира водопадаването за отстраняването им, както и по
отношение недостатъчното налягане в имота на ищците. Разпоредбата на чл. 81 от ЗЗД
предвижда, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина. Предвид обаче разпоредбата на чл.198о
ал.6 ЗВ, ответното дружество се счита за ВиК оператор по отношение на потребителите, на
които доставя вода, независимо, че не отговаря на изискванията за такъв. Поради липсата на
общи условия, при проверката за законосъобразност при спирането на водопадаването,
съответно уведомяването на потребителите следва да се има предвид разпоредбата на чл.41
от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, още повече, че и в договора е
предвидено, че за неуредени въпроси в договора се прилагат разпоредбите на наредбата.
Съдът констатира, че е налице нарушение от страна на ответното дружество, съответно
поведение, което може да се вмени като виновно по отношение на неуведомяването на
потребителите при авариите, които налагат спиране на водоподаването за по продължителен
часови период. Така според чл.41 ал.2 т.1 и т.2 от Наредбата - подаването и отвеждането на
вода може да бъде спряно от операторите напълно или частично без предварително
уведомяване на потребителите при отстраняване на аварии по водопроводните и
канализационните системи в срок до 8 часа, а по довеждащите водопроводи - до 12 часа.
Спирането или намаляването на водоснабдяването продължава до отстраняване на
причините, които са ги предизвикали. Когато за отстраняване на причините са необходими
повече от 8 часа, засегнатите потребители се уведомяват съгласувано чрез общината или
***ството най-малко 24 часа предварително, чрез средствата за масово осведомяване. В тези
11
случаи се определя и срокът за възстановяване на водоподаването. В процесния случай от
показанията на свидетелите Ю. Р. и Й. Р. става ясно, че най-дългия период на авария, при
което е била спряна водата е през м. май/явно през 2022г./. В показанията им не става ясно
дали потребителите в частност ищците са били уведомени за спирането на водата в
посочения срок, като св.Й. Р. сочи, че едва сега започнали да се обаждат, че ще има авария и
ще спират водата. По отношение на по-краткотрайните аварии, на първо място не е
установено дали са се осъществили през процесния период, за който се претендират
неимуществени вреди, какъв вид аварии са, конкретната продължителност с оглед
преценката дали операторът е имал задължение да уведомява потребителите, предвид
посочената хипотеза на чл.41 ал.1 ал.2 от Наредба №4/2004г. Поради което следва да се
приеме за доказано, че при спирането на водата за по-продължителния период при аварията
през м. май 2022г., през който около две седмици не е имало вода, аналягане в рамките на
около месец и половина в имота на ищците намиращ се на най-високата точка, както сочи
св. Ю. Р., няма доказателства ответникът да е спазил посочената разпоредба за уведомяване
на потребителите. Това явно е предизвикало затруднения и неудобства за ищците, по
отношение задоволяване ежедневните им потребности, техния бит, възможността за
предпиремат и евентуални действия да си набавят количества вода през периода, за което е
следвало да бъдат уведомени от ответника. Поради което намира, че в този период са били
търпените неимуществени вреди от ищците, изразяващи се в негативните преживявания и
неудобства. Тук намира за необходимо да отбележи неотносимост на посочените в исковата
молба за нарушени разпоредби на чл.5 ал.3 чл.9 ал.1 т.2, т.3, т.5 т.6 т.7 и т.9 ЗРВКУ, тъй като
регламентират показателите за качество по които КЕВР измерва и оценява качеството на
предоставяните В и К услуги.
Първоинстанционния съд е определели обезщетение за всеки от ищците в размер на
3000лв., без конкретизиране на периода, което е било нередовност в исковата молба.
Предвид посочения от ищците период - м.май 2022г. от около месец и половина, през който
до имота на ищците е било преустановено водоподаването, съответно намалено налягането
на водата и за което ответникът не е уведомил по надлежния ред намира, че съответното
обозщетение е в размер на 1000лв. за всеки от ищците. Същото се следва ведно със
законната лихва считано от подаване нса молбата-03.08.2022г. до окончателното и
изплащане. Поради което първоинстнационното решение в частта, с което е присъдено
ообезщетение на всеки от ищците следва да бъде отменено за разликата от 1000лв. до
3000лв.
Решението следва да се ревизира съобразно изхода на спора и по отношение на
сторените от страните разноски.
Съгласно чл.78 ал.1 ГПК на ищците съразмерно уважената част от иска се следват в
първоинстанционното производство 497,94лв., а до определените в размер 1400,69лв.
решението следва да се отмени. За разноските на ищеца във въззивното производство
съразмерно уважената част от иска, ответникът следва да заплати сумата 211,89лв.
Ответникът на основание чл.78 ал.3 ГПК има право на разноски съразмерно
12
отхвърлената част от иска. От направените разноски в първоинстанционното производство
се следва сумата 1024,54лв., приетия размер е бил 398,72лв., т.е. още 625,82лв. За направени
във въззивното производство разноски съразмерно отхвърлената част от иска, на ответника
се следва сумата 508,33лв.
Воден от гореизложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 126 от 02.03.2023г. по гр.д № 1431/2022 г. на РС - Разград, в
ЧАСТТА, с която съдът е осъдил Водоснабдяване-с.*** ООД, да заплати на Л. М. А.
обезщетение за неимуществени вреди от неточно изпълнение на договорното задължение на
Водоснабдяване-с.*** ООД за предоставяне на ВиК услуги, за разликата от 1000лв./хиляда
лева/ до 3000лв./три хиляди лева/. Като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. М. А. против Водоснабдяване-с.*** ООД за заплащане
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 1000лв./хиляда лева/ до 3000лв./три
хиляди лева/
ОТМЕНЯ Решение № 126 от 02.03.2023г. по гр.д № 1431 /2022 г. на РС - Разград, в
ЧАСТТА, с която съдът е осъдил Водоснабдяване-с.*** ООД, да заплати на Б. А. А.
обезщетение за неимуществени вреди от неточно изпълнение на договорното задължение на
Водоснабдяване-с.*** ООД за предоставяне на ВиК услуги, за разликата от 1000лв./хиляда
лева/ до 3000лв./три хиляди лева/. Като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. А. А. против Водоснабдяване-с.*** ООД за заплащане
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 1000лв./хиляда лева/ до 3000лв./три
хиляди лева/
ОТМЕНЯ Решение № 126 от 02.03.2023г. по гр.д № 1431 /2022 г. на РС - Разград, в
ЧАСТТА с която е осъдил Водоснабдяване-с.*** ООД да заплати на Л. М. А. и Б. А. А.
разликата от 497,94лв./четиристотин деветдесет и седем лева/ до 1400,69лв./хиляда и
четиристотин лева и шестдесет и девет стотинки/ съдебни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 126 от 02.03.2023г. по гр.д № 1431/2022 г. на РС –
Разград в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Водоснабдяване-с.*** ООД, ЕИК116586199 седалище с.*** общ.Разград,
ул. Елин Пелин 1 ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. А., ЕГН********** адрес с.***, ул. ****** сумата
1000лв./хиляда лева/ обезщетение за претърпени през месец май 2022г. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 03.08.2022г. до оконачтелното и изплащане
ОСЪЖДА Водоснабдяване-с.*** ООД, ЕИК116586199 седалище с.*** общ.Разград,
ул. Елин Пелин 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. А., ЕГН********** адрес с.*** ул. ****** сумата
1000лв./хиляда лева/ обезщетение за претърпени през месец май 2022г. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 03.08.2022г. до оконачтелното и изплащане.
13
ОСЪЖДА Водоснабдяване-с.*** ООД, ЕИК116586199 седалище с.*** общ.Разград,
ул. Елин Пелин 1 ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. А., ЕГН********** и Б. А. А., ЕГН**********
двамата с адрес с.*** ул. ******, сумата 211,89лв./двеста и единадесет лева и осемдесет и
девет стотинки/ разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Л. М. А. и Б. А. А. ДА ЗАПЛАТЯТ на Водоснабдяване-с.*** ООД още
625,82лв./шестотин двадесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ разноски в
първоинстанционното производство, както сумата 508,33лв./петстотин и осем лева и
тридесет и три стотинки/ разноски във въззивното производство
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14