Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-16 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15666 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата М.М.П. твърди, че на 26.09.2014 г. в резултат на настъпило ПТП след село Бенковски в посока село Добромирци, настъпило по вина на водача на автомобил Опел Астра с ДК № *****, деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност и с който тя е пътувала като пътник в автомобила в посока от село Дружинци за гр. Неделино, са й причинени телесни увреждания, изразяващи се в съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и крайниците, довели до травматичен шок, оток и охлузвания на кожата на лицето, корема и лявата ръка, разкъсвания на мускулатурата на предната коремна стена, опорака на тънкото черво и голямото було, разкъсване на левия купол на диафрагмата с пролапс на бял дроб на коремната кухина, кръвоизлив в коремната кухина и под тристенния лист на коремницата, фрактура на VІІ и VІІІ ребро в дясно, фрактура на ХІІ гръден прешлен и счупване на радиуса на лявата ръка на типично място и наложили провеждане на болнично и оперативно лечение. Така получените увреждания са й причинили силни болки, страдания и неудобства от проведеното болнично лечение, включващо и оперативно лечение и продължило около 20 дни, необходимост от постелен режим поради фрактурата на ХІІ гръден прешлен, носенето на имобилизиращ тараколумбален корсет, необходимостта от постепенно раздвижване и извършване на нови операции за причинената й фрактура и на ІІ поясен прешлен (Л2) – 06.01.2015 г. и 03.02.2016 г. и необходимостта от оказването й на помощ през дългия възстановителен период, който не е приключил. Твърди, че в резултат от уврежданията е претърпяла имуществени вреди общо в размер на 9702.97 лева – разходи за такси, медикаменти, медицински принадлежности, лечение и прегледи, и неимуществени вреди, справедливото обезщетяване на които възлизало в размер на 25000 лева (така допуснато по чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска в публично съдебно заседание на 15.04.2019 г.). Моли ответникът, пред който е предявена писмено претенцията, но е отказал да изплати обезщетение, да бъде осъден да заплати тези суми, заедно със законната лихва върху тях от предявяване на исковата молба на 15.12.2016 г. (така допълнителна искова молба от 06.03.2017 г.) до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът З.Б.В.И.Г. АД в законоустановения срок оспорва така предявените искове, възразявайки че липсва причинна връзка на твърдяните вреди с процесното ПТП, чийто механизъм не е доказан, а при евентуалност навежда възражения за съпричиняване поради непоставен предпазен колан от ищцата, завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и недоказаност на имуществените вреди, включително и връзката им с процесното ПТП. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

По делото се установява от представените констативен протокол № 51 от 24.09.2014 г., протокол за оглед на местопроизшествие, схема и фотоалбум, изготвени към него, и решение от 15.09.2015 г. по н.а.х.д. № 198/2015 г. на РС – Момчилград, в досъдебното производство по което ищцата М.П. е поискала на основание чл. 342, ал. 2 от НК наказателното производство срещу водача на автомобил Опел Астра – В.М.Ч., за причинената й средна телесна повреда от процесното ПТП да бъде прекратено (така постановление от 31.07.2015 г. на РП – Момчилград), че на 26.09.2014 г., около 16.40 часа, на път ІІІ клас, Община Кирково, водачът на автомобил Опел Астра поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя – мокра пътна настилка, на десен завой губи контрол над автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, като се блъска челно в правилно движещия се участник – автомобил Форд Фокус, и настъпва ПТП, в резултат от което е пострадала и ищцата М.П.. От съставителя на протокола е констатирано и че за водача на автомобил Опел Астра с ДК № ***** е била сключена със З.Б.В.И.Г. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № 03114001148689, със срок на застрахователно покритие от 17.04.2014 г. до 17.04.2015 г., като този правнорелевантен факт е признат и за безспорен между страните – така и застрахователна полица от 13.04.2014 г. Съдът не обсъжда останалите документи от наказателното производство, тъй като те не представляват годно доказателствено средство в граждански процес - не са събрани непосредствено от съда с участието на страните.

Тези документи и представените медицински документи – епикризи, амбулаторни листове, експертни решения за 50 % трайно намалена работоспособност от 23.07.2015 г. до 01.09.2016 г. и 36 % трайно намалена работоспособност до 01.04.2020 г. и фактури с приложени към тях фискални бонове за потребителски такси, медикаменти, импланти и други медицински изделия и услуги на обща стойност 9702.97 лева, всички издадени през релевантния период, са били предмет на изследване от приетото заключение на комплексната експертиза и съответно са послужили на вещите лица за достигане на крайните им заключения, които съдът възприема за достоверно дадени. От заключението се установява по делото, че процесното ПТП е настъпило на път, свързващ село Дружинци с гр. Неделино и предназначен за двупосочно движение на автомобили с една пътна лента за всяка посока, на прав пътен участък в близост до завой, при което водачът на автомобил Опел, преминавайки десния за него завой при скорост на движение преди удара и при ПТП с около 60 км/ч, изгубил управлението върху автомобила и се отклонил наляво, навлизайки в пътната лента за насрещното му движение, като реализира ПТП, при което управляванията от него автомобил Опел удря с предната си част челно предната част на автомобил Форд. Задните части на двата автомобила се завъртели надясно под малък ъгъл, като автомобилите се установили близост до мястото на удара. Изяснява се от заключението, че при този удар се е реализирало голямо отрицателно ускорение, което е предизвикало голяма инерционна сила върху тялото на ищцата М.П. по посока на движението на автомобила и предизвикала движение на тялото й в същата посока на автомобила, в който тя е пътувала като пътник на задната седалка.

Установява се от заключението, че в резултат от настъпилото ПТП ищцата М.П. е получила травматични увреждания, изразяващи се в: съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и крайниците, довела до травматичен шок, и представляваща по медико-биологичната си характеристика „разстройство на здравето, временно опасно за живота“; контузия с оток и охлузване на кожата на лицето, корема и лявата ръка – „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“; счупване на VІІ и VІІІ ребра в дясно - „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“; разкъсване на мускулатурата на предната коремна стена (двата прави мускула – апоневроза и линиа алба), опорака на тънкото черво и голямото було – „разстройство на здравето, опасно за живота“; разкъсване на левия купол на диафрагмата с пролапс на бял дроб на коремната кухина – „разстройство на здравето, опасно за живота“; кръвоизлив в коремната кухина – „разстройство на здравето, опасно за живота“; кръвоизлив под тристенния лист на коремницата– „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“; счупване на ХІІ гръден прешлен и ІІ поясен прешлен, представляващи по своята медико-биологична характеристика трайно нарушена функция на гръбначния стълб за период по-голям от 30 дни“, и счупване на лява лъчева кост на типично място – „трайно затруднена функция на ляв горен крайник за период по-голям от 30 дни“. За тези травматични увреждания на ищцата М.П. е било проведено по спешност болнично лечение – реанимационно с водно солеви разтвори, антибиотици, нискомолекулярен хепарин, аналгеници, антиеметици, манитол и аналгетици, и оперативно лечение – лапаротомия, пластика на предната коремна стена, хирургичен шев на диафрагмата, шев на йейюнума и мезентериума, частично отстраняване на оментум майор, торакоцентеза и дренаж на десностранен ретро-перитониален хематом. След изписването й от болницата на 17.10.2014 г. (така епикриза от МБАЛ Д-р А.Д.– гр. Кърджали) лечението й продължило с носене на корсет, медикаменти и рехабилитация. За контузията на кръста и компресивното счупване на тялото на Л2 е било проведено оперативно лечение - транспедикуларна задна стабилизация на Л1-Л2-Л3 (ASKO титан), а след това и друго оперативно лечение за отстраняване на металната конструкция - експлантация на металните импланти и корпоредеза на Guardian VP. Понастоящем лечението продължавало във връзка с развитието на парези на ищцата. Изяснява се по делото, че възстановителният период за отделните травматични увреждания на ищцата е бил с различна продължителност – от 15 дни до 75 дни, като възстановяването й от счупването на прешлените продължавало понастоящем (около 4 години и 6 месеца след настъпването на процесното ПТП) поради развитието на парези. От тези травматична увреждания ищцата М.П. е с определени 36 % трайно намалена работоспособност за срок от три години – до 01.04.2020 г. (така експертно решение от 07.03.2018 г. на НЕЛК, в който като дата на инвалидизация на ищцата е посочена датата 23.07.2015 г., до който момент за нея е била налице временна неработоспособност, видно от експертно решение от 23.09.2015 г. на ТЕЛК). За състоянието на трайно намалената работоспособност не се очаквало подобрение, предвид характера на причинените й травми (така пояснението на вещото лице при неговото изслушване в съдебно заседание). Според експерта разходите, извършени от ищцата М.П. и за които са представените фактури и фискални бонове към тях, са били необходими за нейното лечение от уврежданията, непосредствените причини за получаването на които са въздействащите сили върху тялото й по време на претърпяното ПТП. Вещите лица са категорични в извода си, че ищцата е била с поставен предпазен колан, с който автомобил Опел Астра е бил оборудван фабрично и който задържал тялото на пътника върху седалката, намалявайки инерционните сили, въздействащи върху тялото й.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан св. К.Т.– сестра на съпруга на ищцата. От показанията на свидетелката се установява, че заедно с оперативното лечение на ищцата се наложило кръвопреливане заради разкъсванията й в коремната кухина, като след болничното й лечение, което било около 20 дни, продължило нейното лечение при домашни условия. Възстановяването й е било изключително трудно, тъй като ищцата е трябвало да се захранва много внимателно, а едва след възстановяването й и поради тежестта на травмите е могло да се премине към провеждането на операциите за счупените прешлени. Ищцата била на легло почти около година след произшествието, като имала нужда от чужда помощ и била вдигана само за раздвижвания, при които бил свалян ползвания от нея корсет. Сега продължавала да го ползва, ходила прегърбена, а понякога поради затрудненията й при ходене ползвала и бастун. Изпитвала болки в гърба и понастоящем, които налагали да ползва обезболяващи. Начинът й живот се променил, станала емоционално нестабилна и се страхувала да пътува след произшествието. Съдът цени показанията на св. К.Т.при преценката им съобразно чл. 176 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната й заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетелката почива на непосредствените й възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията й се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По исковете по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и акцесорните претенции.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя, трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай се установи по делото, че при настъпилото на 26.09.2014 г. по пътя между село Бенковски и село Добромирци, Община Кирково, пътнотранспортно произшествие застрахованият при ответника водач на автомобил Опел Астра - В.Ч., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП относно разположението на пътното превозно средство върху пътя и контрола и подходящата му скорост на движение със състоянието на пътя при управлението на автомобил Опел Астра с несъобразена скорост на движение със състоянието на пътя – мокра пътна настилка, с която на десен завой губи контрола над автомобила и навлиза в лентата за насрещното му движение, в която се движи автомобил Форд с посока на движение от гр. Неделино към село Дружинци, удря с предната си част челно предната част на автомобил Форд, с което е причинил на ищцата М.П. – пътник на задната седалка в управлявания от него автомобил, множество и различни по вид и тежест увреждания. Доказа се по делото, че получените от нея увреждания се изразяват в: съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и крайниците, довела до травматичен шок; контузия с оток и охлузване на кожата на лицето, корема и лявата ръка; счупване на VІІ и VІІІ ребра в дясно; разкъсване на мускулатурата на предната коремна стена, опорака на тънкото черво и голямото було; разкъсване на левия купол на диафрагмата с пролапс на бял дроб на коремната кухина; кръвоизлив в коремната кухина; кръвоизлив под тристенния лист на коремницата; счупване на ХІІ гръден прешлен и ІІ поясен прешлен и счупване на лява лъчева кост на типично място, които са различни по своята медико-биологична характеристика и в резултат от които тя е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Изпитвала е болки и страдания, неудобства от невъзможността да се обслужва сама за дълъг период от време – около една година, промяната в начина й на живот, страх от случилото се и пътуването й занапред, и е извършила разходи за лечение на уврежданията общо в размер на 9702.97 лева. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин, че причина за претърпените от ищцата М.П. увреждания са в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача на автомобил Опел, извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Правилно е възражението на ответника, че представеното по делото влязло в сила решение по чл. 78а от НК няма задължителната сила по чл. 300 от ГПК, тъй като тя е предпоставена от тъждество между деянието, предмет на присъдата, респ. решението по чл. 78а от НК, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, каквото тъждество не е налице в разглеждания случай. Всички елементи от фактическия състав на деликта обаче се установиха по несъмнен начин от съвкупната преценка на събраните по делото доказателствени средства, поради което възраженията на ответника в обратния смисъл се явяват неоснователни.

Доказа се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата М.П. срещу ответника З.Б.В.И.Г. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 257, ал. 1 и 2 и чл. 267, ал. 1 от КЗ (отм.) е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Опел Астра. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представените полица и констативен протокол.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищцата М.П. е претърпяла различни по характер и тежест увреждания, посочени по-горе и засягащи различни системи на човешкия организъм – нервна, храносмилателна, дихателна и опорно-двигателна системи, като те са й причинили значителни болки и страдания. За лечението на получените разкъсвания на мускулатурата на предната коремна стена, опорака на тънкото черво и голямото було и на левия купол на диафрагмата с пролапс на бял дроб на коремната кухина и компресивното счупване на ІІ поясен прешлен тя е претърпяла общо три оперативни интервенции. Налице е продължителен и усложнен процес на възстановяване на ищцата, което към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция продължавало поради развитието на парези от получените от нея увреждания. За дълъг период от време – около една година, тя се е нуждаела от чужди грижи, следвани от трудностите да се придвижва без използване на помощни средства и неудобства от промяната в начина й на живот, промяната в стойката на тялото й и страха й от случилото се. Ищцата е освидетелствана и са й определени 36 % трайно намалена работоспособност със срок до 01.04.2020 г., за която не се очаквало подобрение, предвид характера на получените от нея увреждания. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и сравнително младата, макар и зряла, и работоспобна възраст на ищцата – 36 години, и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието – м. септември 2014 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, неудобства и страх възлиза на 120000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 250000 лева – отхвърлен, като неоснователен.

По делото се установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури и фискални бонове и приетото заключение на комплексната експертиза и че през периода от м. октомври 2014 г. до м. февруари 2016 г., ищцата М.П. е извършила разходи за медицински услуги, медикаменти, импланти и други медицински изделия общо в размер на 9702.97 лева, които са били необходими и използвани за лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания. Следователно извършените от ищцата разходи са в причинна-следствена връзка с противоправното поведение на делинквента, отговорността на който е застрахована при ответника, поради което и искът за имуществени вреди се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от ищцата М.П. на процесните вреди. Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи ищцата, като пътник в автомобил Опел Астра, със своите действия да е нарушила правилото за движение по пътищата относно използването на обезопасителни колани по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с непоставянето на такъв през време на движението на автомобила, както и с него тя да е съпричинила настъпването на вредоносния резултат. От събраните по делото доказателства не се доказа ищцата М.П. при настъпване на процесното ПТП да не е използвала обезопасителен колан, с който автомобил Опел е бил оборудван. Напротив, по делото се установи по безпротиворечив начин, че същата е пътувала в автомобила, като пътник на задната седалка, с поставен обезопасителен колан. По тези съображения съдът приема, че в случая не е налице съпричиняване от ищцата М.П. на процесните вреди, което да бъде основание за намаляване на размера на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Основателността на така предявените искове води до основателност и на акцесорните претенции за законната лихва от предявяване на исковата молба на 15.12.2016 г. до окончателното изплащане на присъдените с решението суми.

Ищцата на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободена от заплащането на такси и разноски по производството, но за нея е организирана и провеждана безплатна правна помощ от адв. Д.С., на която с оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА следва да се присъди сумата 4124.06 лева. На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 145.86 лева, представляваща разноски по производството за възнаграждение за вещи лица, такси за удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, определени съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 5312.98 лева, представляваща сбора на държавна такса от 5188.12 лева и възнаграждение за вещи лица от 124.86 лева, определени съразмерно на уважената част на исковете.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, пл. *****, да заплати на М.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***. *****, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 120000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания – съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и крайниците, довела до травматичен шок; контузия с оток и охлузване на кожата на лицето, корема и лявата ръка; счупване на VІІ и VІІІ ребра в дясно; разкъсване на мускулатурата на предната коремна стена, опорака на тънкото черво и голямото було; разкъсване на левия купол на диафрагмата с пролапс на бял дроб на коремната кухина; кръвоизлив в коремната кухина; кръвоизлив под тристенния лист на коремницата; счупване на ХІІ гръден прешлен и ІІ поясен прешлен и счупване на лява лъчева кост на типично място, в резултат от осъществено на 26.09.2014 г. на пътя между село Бенковски и село Добромирци, Община Кирково, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Опел Астра с ДК № ***** – В.М.Ч., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със З.Б.В.И.Г. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.12.2016 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 9702.97 лева - застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински услуги, медикаменти, импланти и други медицински изделия, настъпили от причинените й увреждания в резултат от посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.12.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 120000 лева до пълния предявен размер от 250000 лева.

ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, пл. *****, да заплати на адв. Д.И.С. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 4124.06 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на М.М.П. безплатна правна помощ по производството.

ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***. *****, да заплати на З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, пл. *****, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 280.32 лева, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, пл. *****, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 5312.98 лева - държавна такса и възнаграждения за вещи лица.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: __________

Р. Бошнакова