О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр. Велико Търново, 12.02.2024г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито
съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 115/2024г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба на П.Н.К. *** срещу незаконосъобразно действие по
АУЗД или Ревизионен акт на Община Свищов за местни данъци и такси, и мълчалив
отказ за прекратяване на образувано изпълнително производство пред ЧСИ срещу П.Н.К.
***. Моли да се отменят незаконосъобразните действия на Община Свищов във
връзка с издаден АУЗД по чл. 107 ДОПК или РА, тъй като същите не са му връчени
по законов ред от ДОПК. Моли да се отменят всички действия на органа по
изпълнение ЧСИ Виктор Георгиев по образувано спрямо него изпълнително
производство и респ. да бъде задължен от съда да ги изпълни.
С
оглед твърденията в жалбата, съдът счита, че в случая не става въпрос за
оспорване на мълчалив отказ, а за правоотношения, породени от принудително
изпълнение. Съгласно чл. 4, ал. 2
от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) общините, в лицето на
ръководителя на звеното за местни приходи, имат правото да преценят и да
изберат органа и реда, по който общината може да осъществи принудително
изпълнение на дължими й публични вземания. Принудителното събиране може да се
извърши от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс или от съдебен изпълнител по реда на Гражданския
процесуален кодекс. Правото на общината не е ограничено от каквито и
да било законови рамки, тъй като законодателят е предоставил на органите в
общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде
извършвано принудителното събиране.
Тогава,
когато общината е упражнила правото си и е избрала органа и реда, по който да
бъде принудително събрано публичното й вземане, производството по
принудителното изпълнение се осъществява по избрания ред, независимо че става
въпрос за публично вземане, породено от изпълнително основание - индивидуален
административен акт. В процесния случай очевидно Община Свищов е избрала твърдяно
публично вземане да бъде събрано принудително от частен съдебен изпълнител.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ това става по реда на Гражданския
процесуален кодекс.
Редът
по Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и реда по Гражданския
процесуален кодекс са коренно различни. Коренно различни са
правомощията на публичния изпълнител по глава 25 "Принудително
изпълнение" на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и правомощията на
частния съдебен изпълнител по част пета "Изпълнително производство"
на Гражданския
процесуален кодекс. Коренно различни са и правата на длъжника по
двата кодекса. Частният съдебен изпълнител, когато събира принудително публично
общинско вземане не прилага Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а Гражданския
процесуален кодекс.
С
оглед на това действията на частния съдебен изпълнител, когато извършва
принудително събиране на публично общинско вземане, не се обжалват пред
ръководителя на звеното за местни приходи. Пред ръководителя на звеното за
местни приходи се обжалват единствено действията на публичния изпълнител.
Публичният изпълнител, в хипотезата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, е определен от кмета на общината служител на общинската
администрация. Частният съдебен изпълнител не е орган в структурата на
общинската администрация, нито се намира в някаква йерархическа зависимост от
ръководителя на звеното за местни приходи. Неговите действия не подлежат на
обжалване пред ръководителя на звеното за местни приходи по реда на чл. 266 ДОПК.
Съгласно чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
длъжникът може да обжалва постановлението на частния съдебен изпълнител за
глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, както
и постановлението за разноски. Но това обжалване е чрез частния съдебен
изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от
извършване на действието - чл. 436, ал.
1 ГПК. То не е по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, а по реда на Гражданския
процесуален кодекс.
Тъй
като съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал. 1
във вр. с чл. 9б ЗМДТ събирането на публичните общински вземания се
извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, тогава, когато принудителното събиране е по реда
на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс от определени от кмета на общината общински
служители, които изпълняват функциите на публичен изпълнител, общинският
служител – публичен изпълнител, на основание чл. 225, ал.
1, т. 6 ДОПК може да прекрати
изпълнителното производство по писмено искане на публичния взискател.
Публичният изпълнител, определен на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, е в структурата на общинската администрация и той може да се
произнесе по искане за прекратяване на производството по 225 ДОПК.
Неговият отказ, с оглед на чл. 266, ал.
1 ДОПК ще подлежи на оспорване пред ръководителя на звеното за
местни приходи и съответно. Едва неговото решение, с оглед на чл. 268, ал.
1 ДОПК, подлежи на обжалване пред административния съд.
В
случай, че както се твърди в жалбата няма
влезли в сила АУЗД или РА, то редът за защита на жалбоподателя е като ги оспори
пред ръководителя на звеното за местни приходи и съответно пред административния
съд. Към административния ред за обжалване препраща чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във връзка с определянето на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал.2 ДОПК. Обжалването по административен ред за тези актове е
процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред,
доколкото в чл. 144 ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване
на ревизионните актове, за които това изискване е безспорно установено в чл. 156, ал.1 ДОПК. По силата на чл. 156, ал.
2 ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в
частта, в която не е обжалван по административен ред. ДОПК изисква
жалбоподателят да е изчерпал административния ред за обжалване като
задължителна процесуална предпоставка за развитие на съдебното производство.
Жалбата
е недопустима в частта относно мълчалив отказ за прекратяване на изпълнително
производство, тъй като се иска отмяна на мълчалив отказ, а не всяко бездействие
на административен орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Съгласно цитираната разпоредба мълчаливият отказ представлява
бездействие на административен орган в случаите, когато този орган има
задължение да се произнесе с изричен акт по направено пред него искане за
издаване индивидуален административен акт в определен срок или да направи
предложение до друг орган за издаване на акта. За да се приеме, че е налице
мълчалив отказ, е необходима изрично предвидена в закона правна фикция, каквато
не се съдържа в защитата срещу принудително изпълнение по Глава
двадесет и седма от ДОПК, нито в Глава
седемнадесета от ДОПК, чиито норми съгласно чл. 144, ал.
2 от ДОПК се прилагат в производства от други дялове на ДОПК, ако не
е предвидено друго.
Предвид
всичко гореизложено жалбата се явява недопустима и производството по делото
следва да се прекрати. От една страна Административният съд не разполага с
компетентност да отменя действия на частен съдебен изпълнител по реда на Гражданския
процесуален кодекс (с каквато разполагат само гражданските съдилища),
а от друга за принудителното изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс е необходимо изчерпването на оспорването по
административен ред.
Водим
от горното, Административен съд Велико Търново, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от П.Н.К. ***
срещу незаконосъобразно действие по АУЗД или Ревизионен акт на Община Свищов за
местни данъци и такси, и мълчалив отказ за прекратяване на образувано
изпълнително производство пред ЧСИ срещу П.Н.К. ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 115/2024 г. по описа на
Административен съд София – Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от съобщението до страните с частна жалба пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: