Р
Е
Ш
Е Н И
Е № 202
14.02.2020г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в закрито заседание на
четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 237/
2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437,
ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по
жалба вх.№ 3361/ 31.01.2020г. по описа на ПОС от ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ – гр.София, представлявано от ИД Н. Ч. и И.Г., чрез гл. юриск.Б.А. против
Постановление от 10.12.2019г. по изп.д.№ 20199100401290 по описа на ЧСИ Росен
Раев, рег.№ 910 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, в частта, в която е
оставено без уважение възражение вх.№ 20441/ 09.12.2018г. на жалбоподателя в
качеството му на длъжник, за намаляване на приетия по изпълнителното дело
адвокатски хонорар от 2 826,70 лева до сумата 200 лева. По изложени доводи
в жалбата се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и
постановяване намаляване размера на
адвокатския хонорар до минималния дължим такъв според чл.10, т.1 от Наредба
№1/2004г. Претендира се присъждане на разноски на жалбоподателя за съдебната
инстанция, вкл. за юриск.възнаграждение в размер на 100 лева.
Постъпило е възражение с
характер на отговор по жалбата от адв.Д.Б., процесуален представител на
взискателя по изпълнителното дело А.Д.П. ***, с което се оспорва жалбата като
неоснователна по мотивирани съображения в отговора и се иска същата да се
остави без уважение.
Постъпили мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Р.Р.,
в които е мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на жалбата на
длъжника в изп.производство.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК при
обжалване на разноските по изпълнението, подадена е в преклузивния по чл.436,
ал.1 ГПК срок, поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на А.Д.П. *** чрез проц.й представител адв.Д.Б.
за събиране на вземане по изп.лист от 20.11.2019г., издаден по т.д.№ 484/
2017г. по описа на ОС-Пловдив, против ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ –
гр.София, в размер на сумата 130 000 лева - застрахователно обезщетение по
застраховка „ГО“, сумата 2 000 лева, обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на
увреждането – 02.04.2014г. до окончателното им изплащане, както и сумата
3 855 лева – разноски по делото.
Жалбоподателят
има качеството на длъжник в изпълнителния процес, поради което се явява
легитимиран да обжалва разноските по изпълнението на основание чл.435, ал.2,
т.7 ГПК. С молбата за образуване на изпълнително производство от страна на
взискателя е представен и ДПЗС от
29.11.2019г. за процесуално представителство на адв. Д.Б. с договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 826.70 лева, което с
Разпореждане на ЧСИ от 29.11.2019г. е прието към разноските по изпълнението. След
изпращане на ПДИ изх.№
014808/29.11.2019г., получена от длъжника на 04.12.2019г. с посочен общ размер
на задълженията / 219 320,45 лева/, вкл. размерът на адвокатското
възнаграждение за проц.представител на взискателя от 2 826,70 лева, е
постъпило възражение с вх.№ 20441/
09.12.2019г. от длъжника. С посоченото възражение договореният между
взискателката и процесуалния й представител адв.Д.Б. адв.хонорар в размер на
2 826,70 лева е оспорен като прекомерен. Поискано е намаляване на адвокатския хонорар
до сумата от 200 лева за образуване на изпълнително дело / чл.10, ал.1 от
Наредба №1/2004г за МРАВ / с оплакването, че исканият адвокатски хонорар е
прекомерен поради несъответствие на правната и фактическа сложност на делото и
мотива, че единствените извършени действия от пълномощника на взискателя са
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и посочване на способа
за изпълнението му.
С обжалваното
Постановление за разноските от 10.12.2019г. съдебният изпълнител е мотивирал
отказа си за намаляване на оспореното като прекомерно адвокатско
възнаграждение, посочвайки възлизащото в минимален размер от 3037.52 лева
адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и т.2, пр.последно във връзка с чл.7,
ал.2, т.5 от Наредбата и мотивът за непредвидимост от страна взискателя с оглед
развитието на производството фактическата и правна сложност към момента на
образуване на изпълнителното производство, поради което и съответствието на претендираното адв.възнаграждение със
законовите разпоредби. Извършено е и позоваване на разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК за дължимост на разноските по изпълнението от страна на длъжника с
изключение на случаите по чл.433 ГПК при прекратяване на изпълнението, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, изоставяне действията от взискателя или
отмяна от съда или направени разноски от страна на взискателя за изпълнителни
способи, които не са били приложени.
Депозираната от
взискателя жалба против обжалваното Постановление за разноските е с водещия
мотив, че въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не се
явява свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общият принцип за отговорността за разноски, като се поддържа възражението, че
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да се определи
съгласно чл.10, т.1 от Наредбата №1/2004г. за МРАВ само за образуване на изпълнителното дело, тъй като била подадена
само една молба за образуване на изпълнителното дело от пълномощника на
взискателя, не са били извършвани други процесуални действия, свързани с
вземането, както и на следващо място, че образуваното изп.дело не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност, а образуваното изп.дело не е
усложнено от фактическа и правна страна. В тази насока е извършено позоваване
на множество съдебна практика на СГС,
въз основа на която е мотивирано последващо изложение в жалбата. Въз основа на
тези доводи е поискано отново намаляване на адв.възнаграждение на основание
чл.78, ал.5 ГПК до размера от 200 лева.
Жалбата е неоснователна.
Действително повдигнатият пред съдебната инстанция спор относно приетите от
съдебният изпълнител разноски в частта им на адвокатското възнаграждение за
процесуалния представител на взискателя не касае пряко законосъобразността на
изпълнителните действия на ЧСИ, като се основава на разпоредбата по чл.79 ГПК,
уреждаща принципно основанията при разпределяне отговорността за разноски между
длъжника и взискателя. В случая няма спор, че поради образуване на
изпълнителното дело от взискателката чрез упълномощения за това процесуален
представител – адв.Д.Б. се дължи адв.възнаграждение за образуване на делото по
чл.10, т.1 от НМРАВ. От друга освен
формулираното твърдение от страна на длъжника,
че не са били извършвани от страна на проц.представител на взискателя
действия след образуване на изпълнителното производство, не е посочено от
жалбоподателя в коя от предвидените в разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК изключения не се следва
определяне и начисляване на адв.възнаграждение за сметка на длъжника разноски
по изпълнението. Не се установява от
данните по делото доброволно изпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение да е извършено от
страна на длъжника, като извършеното плащане на част от процесното общо
задължение е резултат от предприетия изпълнител способ за удовлетворяване на
вземането на взискателката чрез постъпления на суми от трето задължено лице
след наложен запор на вземания на длъжника. Следователно и доколкото към
момента на образуване на изпълнителното дело и в срока за доброволно изпълнение
не са налице данни за вида и обхвата на бъдещите изпълнителни действия, наличието
на основания и предвидимост относно необходимостта за тяхното предприемане, то
основателно е мотивиран от съдебният изпълнител доводът за липса на условия за определяне
на степента на фактическа и правна сложност към момента на образуване на
изпълнителното производство. Независимо
от горното по делото са налице данни за извършени от страна на проц.представител
действия във връзка с развитието по поисканите от същия и предприети от
съдебния изпълнител изпълнителни способи по удовлетворяване на взискателя за събиране на процесните вземания по
изпълнителния лист/ вкл. във връзка с вдигане на наложени запори върху вземания
на длъжника от трети задължение лица/. / С оглед на това договореното по чл.10, т.1 и
т.2 от НМРАВ адвокатско възнаграждение доколкото не надвишава и минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване и за водене на
изпълнителното дело / при включване в материалния интерес по чл.7, ал.2, т.5
НМРАВ и определените по размер от ЧСИ законни лихви към датата на ПДИ от
29.11.2019г. в размер на 71 396,86
лева/, не е налице основание за неговото намаляване поради прекомерност.
Съотнасянето на посочената от страна
жалбоподатателя практика на СГС следва
да се отбележи е условно, доколкото преценката относно наличието на условия за
определяне и начисляване на адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 НМРАВ е въз
основа на конкретното развитие на процесуалните действия на страните в
изпълнителния процес.
По така изложените съображения жалбата се
намира за неоснователна и като такава ще се остави без уважение, а обжалваното
постановление за разноските ще се потвърди.
С оглед
неоснователността на жалбата не следва да се присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 10.12.2019г. по
изп.д.№ 20199100401290 по описа на ЧСИ Росен Раев, рег.№ 910 на КЧСИ, район на
действие ОС-Пловдив, в частта, в която е оставено без уважение възражение вх.№
20441/ 09.12.2018г. на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – гр.София,
представлявано от ИД Н. Ч. и И. Г. в качеството му на длъжник, за намаляване на
приетия по изпълнителното дело адвокатски хонорар от 2 826,70 лева до
сумата 200 лева.
В необжалваната част
постановлението е влязло в сила.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: