Р Е Ш Е Н И Е
Номер
19.05.2022г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
ГО, 30 състав
На двадесет и пети февруари Година 2022
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар Диана Борисова
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 4777 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ТПК «Т.» поддържа в исковата молба, че на 20.09.2018 г. по изп.д. № 20189230400150 на ЧСИ Г. Н., peг. № 923 на
КЧСИ, е извършен опис на поземлен имот с пл. №843 от кв. 2 и 3, в УПИ III от кв. 3 с площ от 2400 кв.м по
плана на м. „3-та индустриална зона“, гр. София -НПЗ “Орион“, находящ се на ул.
„*****/ул.*****/. При извършването на описа имотът се намирал във владение на
ищеца. Било депозирано възражение пред ЧСИ с твърдението, че имотът не е
собственост на длъжника по делото, т.к. същият е нанесен без правно основание в
границите на имот с пл.№274 от кв.3 по плана плана на м. „3-та индустриална
зона“, гр. София - НПЗ “Орион“, находящ се на ул. „*****/ сега ул.“*****“/ -
собствен на ищеца. Възражението, както и направеното с него искане за
прекратяване на принудителното изпълнение били оставени без уважение от ЧСИ.
Излага, че взискател по
изпълнителното дело е ответникът “С.Д.К.“ ЕАД, а длъжник е ответникът „Л.“ ЕООД.
Поддържа, че съгласно
нотариален акт № 8 том I, peг. № 1176, дело № 8 от 24.02.1999 г. на Нотариус С.К.ищецът е собственик на ДВОРНО МЯСТО, цялото
с площ от 9 530 кв.м по доказателствен акт и 12 790 кв.м. по скица,
съставляващо имот с пл. № 274 от кв. 3
по плана на м. „3-та индустриална зона“, гр. София -НПЗ “Орион“, находящ се на
ул. „*****/ сега ул.“*****“/, заедно с построените в него масивни стопански
сгради, а именно: дърводелска работилница с три халета със застроена площ от
1756 кв.м., масивна стопанска постройка, състояща се от складове, канцелария и
битово помещение, масивна стопанска постройка-склад и метален навес със
застроена площ от 228 кв.м., масивна стопанска постройка-склад за обков със
застроена площ от 43 кв.м., масивна стопанска постройка-склад-котелно помещение
със застроена площ от 115 кв.м., масивна стопанска постройка- портиерно
помещение със застроена площ от 14 кв.м., при съседи на дворното място по
скица: изток - имот пл. № 193, запад и север - имот пл. № 273, юг-улица.
Сочи, че е собственик на процесния имот като възстановена кооперация
по смисъла на §1 от ДР от Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./, на която се
възстановяват правата върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10
септември 1944 г.
С уличнорегулационен план от
1965 г., одобрен със заповед № 178 от 24.07.1965 г. за нуждите на ТПК „Т.“ били
отредени два броя недвижими имоти, подробно описани в нот.акт № 89 от 1965 г. и
в нот. акт № 200 от 1973 г., при което счита, че е придобил същите по
регулация. Собствеността върху процесните имоти като иззето и одържавено
имущество, вляло се във фирма „Р.“, е
възстановена по силата на закона с влизането му в сила и на основание §1 от ДР
от Закона за кооперациите от 1991 г. / отм./.
На основание чл. 2 ал.3 от ПМС №
192/01.10.1991 г. във връзка с §1 от ДР от Закона за кооперациите от 1991 г.
отм. между представители на ищеца и на фирма „Р.“ на 10.12.1991 г. е подписан
протокол-опис за приемане и предаване на възстановеното ни имуществопо нот.акт
№ 89 от 1965 г. и по нот. акт № 200 от 1973 г.
Било постигнато споразумение
фирма „Р.“ да изкупи от 2 830 кв.м в северната част на имота, но това
изкупуване не е било извършено и нито праводателят на ответника „С.Д.к.” ЕАД -
фирма „Р.“, нито някой от ответниците, някога са влизали във владение на
процесните имота, нито са придобивали фактическата власт върху тях.
Със Заповед № РД-48-03 от
14.01.1992 г. Кметът на София, в качеството на принципал на общинската фирма „Р.“,
наредил да се върнат на ищеца указаните в протокола недвижими и движими вещи
при условията на чл.1 ал.4 и чл. 2 ал.1 от ПМС № 192/01.10.1991 г.
Независимо от изложеното, през
1998г. част от описаните в нот.акт № 89 от 1965 г. и в нот. акт № 200 от 1973
г. имоти били актувани като общински с АОС №934, а със Заповед №РД
09-110/22.04.1998г. било одобрено изменение на кадасталния и регулационен план
на гр. София – НПЗ „Запад – Люлин“, подзона „Орион“, с което бил нанесен
новообразуван имот с план. №843 от кв.2 и кв.3, който съгласно твърденията на
ищеца се намира в границите на собствения му имот с пл. № 274 от кв. 3 по плана
на м. „3-та индустриална зона“, гр. София -НПЗ “Орион“, находящ се на ул. „*****.
Горепосочената Заповед на кмета
на район “Връбница“ е обжалвана от ТПК „Т.“ пред Софийски Градски Съд,
Административна колегия, III В
отделение по адм.д. № 825/2003 г. и с влязло в сила решение от 23.02.2004 г.
същата заповед е обявена за нищожна.
На заседание на ОЕСУТ от 20.09.2007
г. за район „Връбница“ било взето решение процесния имот с пл. № 843 да бъде заличен от кад. лист № 219, съгласно
съдебното решение.
Със Заповед № РД-57-86/31.08.2011
г. на кмета на Столична община имотите, предмет на АОС № 934/19.03.1998 г. са отписани от актовите книги за общинска
собственост на р-н „Връбница“ в полза на ТПК „Т.“.
С нот.акт № 65 от 07.11.2011 г.
на нотариус рег. № 201 ответникът “С.Д.К.“ ЕАД, правоприемник по силата на
преобразуване и приватизация на фирма „Р.“ продал на ответника „Л.“ ЕООД
процесния недвижим имот. За принудително изпълнение на вземането на “С.Д.К.“
ЕАД за продажната цена е било образувано посоченото по-горе изп. дело.
Счита, че тази сделката за
покупко-продажба от 2011г. му е непротивопоставима, доколкото не първия
ответник, а именно ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по
силата на посоченото по-горе. При условия на евентуалност счита, че е придобил
собствеността по силата на изтекъл в негова полза давностен срок на осн. чл. 79
ал.2 от ЗС като добросъвестен владелец.
Релевира искане за прогласяване
нищожността на покупко-продажбата, извършена с нот.акт № 65 от 07.11.2011 г.,
поради несъществуването в правния мир на имота – предмет на сделката, а именно
имот с план. №843 от кв.2 и кв.3.
С оглед изложеното, предявява
искане да бъде установено по отношение на взискателя и длъжника по изп.д. №
20189230400150 на ЧСИ Г. Н., рег. № 923 на КЧСИ, че поземлен имот с пл. № 843 от кв. 2 и 3, в УПИ III от кв. 3 с площ от 2400 кв.м по
плана на м. „3-та индустриална зона“, гр. София -НПЗ “Орион“, находящ се на ул.
„*****/ул.*****/, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.2821.843,
върху който е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20189230400150 на
ЧСИ Г. Н., рег. № 923 на КЧСИ, не принадлежи на длъжника „Л.“ ЕООД, поради
обстоятелството, че процесният поземлен имот не съществува и представлява реална
част от собствения на ТПК“Т.“ поземлен имот с пл. № 274 от кв. 3 по
плана на м. „3-та индустриална зона“, гр. София - НПЗ “Орион“, находящ се на
ул. „*****/ сега ул.“*****“/.
Исковата молба е редовно връчена
на ответника „Л.“ ЕООД чрез залепване на уведомление на посочения в Търговския
регистър адрес по седалището на търговеца. В срока за отговор такъв не е
постъпил.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1
от ГПК, ответникът „С.Д.К.“ ЕАД подава писмен отговор, в който оспорва иска
като недопустим и неоснователен.
Счита, че ищецът няма правен интерес от
производството, т.к. не е носител на права, засегнати от изпълнението. Ищецът
вече е упражнил правото си на защита чрез предявяването на положителен
установителен иск, по който било образувано гр.д. №9031/2001г. на СРС, 39 с-в,
по който било постановено решение, с което искът бил отхвърлен, т.к. ищецът не
доказал нито един от твърдените придобивни способи – покупко-продажба,
възстановяване или давностно владение. Решението било потвърдено от втората
инстанция по делото, а по време на разглеждането му от ВКС ищецът депозирал
отказ от предявените алтернативни искове. Счита, че последиците на отказа са
като на отхвърлително решение, а именно – отричането със СПН на претендираното
от ищеца право.
На следващо място, оспорва в деня на налагането на
възбраната ищецът да е бил във владение на процесния имот. От протокола за опис
от 20.09.2018г. се установява, че към момента на извършването му във владение
на имота е намерен ответника „Л.“ ЕООД. Подадената от ищеца частна жалба срещу
действията на ЧСИ била оставена без разглеждане именно с мотива, че той се
явява трето лице, за което не е установено да се е намирало във владение на
вещта, както и поради поросрочие.
Счита, че поради изложеното ищецът няма правен интерес
от предявяването на иска и моли производството по делото да бъде прекратено.
По същество, счита същия за неоснователен. Оспорва
сделката от 2011г. да е непротивопоставима на ищеца. Извежда правото си на
собственост от следното:
От акт за
частна общинска собственост № 923, съставен на 19.03.1998г. от район „Връбница“
на Столична община се установява, че процесният имот е включен в капитала на „Р.“
ЕООД, праводател на „С.Д.К.“ ЕАД.
С Нотариален акт № 1, т. I к, peг. № 436, дело №
10/2000г. на нотариус Р.Р., peг. № 203 по регистъра на
Нотариалната камара, вписан като Нотариален акт № 60, т. I, дело № 373/2000г. в
СВ при СРС, „Р.“ ООД е признато за собственик на процесния имот, а именно:
едноетажна панелна сграда с площ 288 кв. м, склад - панелна сграда на един етаж
е площ от 47,74 кв. м, навес с две оградни стени е площ 288кв. м., навес с три
оградни стени е площ 504 кв.м., построени върху дворно място, находящо се в гр.
София, район „Овча купел“, с административен адрес ул. „*****, цялото е площ 2
400 кв.м., съставляващо имот № 843 в кв. 3 и 2 по плана на гр. София - НПЗ
„Люлин Запад“, местността „III индустриална зона „Орион“.
С Нотариален акт за собственост
на недвижим имот по правоприемство № 14, том I, peг. № 655, дело
13/2002г. от 08.03.2002г. на нотариус № 088- Районен съд - гр. София, вписан в
СВ вх. № 5190 от 2002г., акт. № 95, том XVI, дело № 3605/02г„ им. П.
77086-77090, „С.Д.К.“ АД е признат за собственик на процесния недвижим имот
чрез преобразуване и приватизация на общинска фирма „Р.“ ЕООД.
Към настоящия момент посочените
констативни нотариалните актове не са отменени.
На следващо място, твърди, че упражнява фактическата власт върху имота
повече от 20 години чрез дружеството, чийто правоприемник е, преди датата на
прехвърлителната сделка. В този смисъл е придобил правото на собственост и въз
основа на упражнявано необезпокоявано давностно владение в срок много по- дълъг
от законово предвидимия.
Поради това, оспорва като неоснователни
твърденията ищеца, че не е бил собственик на поземления имот към момента на
разпоредителната сделка от 2011г.
На следващо място, оспорва
твърдението на ищеца, че е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот по давност. Сочи, че съгласно съдебното решение по гр.д.
№9031/2001г. не е установено, че
процесният имот не е част от имотите, върху които ТПК „Т.“ е придобило
право на собственост чрез отчуждаване по реда на ППЗПИНМ /отм./, а
придобиването на имот на това основание изключва последващо придобиване по
давност.
Оспорва възражението за нищожност
на договора за покупко-продажба на процесния имот от 2011г. поради невъзможност
на предмета, като изтъква съдебната практика, съгласно която дори и към момента
на сключване на сделката реално определените части от имота да не са фактически
обособени, ако е възможно същите да бъдат обособени като самостоятелен обект,
съгласно действащия устройствен закон към този момент, сделката не е нищожна.
Изтъква, че сочената от ищеца
Заповед на кмета на СО за отписване на процесния имот от актовите книги за
общинска собственост, не е титул за собственост.
С уточнителни молби по делото
страните са конкретизирали твърденията си досежно срока на изтеклата в полза на
всяка една от тях придобивна давност, като според ищеца той е владял
непрекъснато в периода от 10.12.1991г., когато имотът му е бил предаден от
фирма „Р.“ до 20.09.2018г., а според ответника – той е владял имота от 01.01.1974г.
чрез праводателя си ДП „Р.“ непрекъснато до датата на продажбата на същия на
втория ответник през 2011г., като имотът никога не е бил предаван на ищеца.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след
което приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет нотариален акт № 8 том I, peг. № 1176, дело № 8 от 24.02.1999 г. на Нотариус Слави
Крашевски, съгласно който ищецът е собственик на ДВОРНО МЯСТО, делото с площ от 9530 кв.м по
доказателствен акт и 12790 кв.м. по скица, съставляващо имот с пл. № 274 от кв.
3 по плана на м. „3-та индустриална зона“, гр. София -НПЗ “Орион“, находящ се
на ул. „*****/ сега ул.“*****“/, заедно с построените в него масивни стопански
сгради, а именно: ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА С ТРИ ХАЛЕТА със застроена площ от
1756 кв.м., МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, състояща се от складове, канцелария и
битово помещение, МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА-СКЛАД И МЕТАЛЕН НАВЕС със
застроена площ от 228 кв.м., МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА-СКЛАД ЗА ОБКОВ със
застроена площ от 43 кв.м., МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА-СКЛАД-КОТЕЛНО ПОМЕЩЕНИЕ
със застроена площ от 115 кв.м., МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА- ПОРТИЕРНО ПОМЕЩЕНИЕ със застроена площ от 14 кв.м., при съседи на
дворното място по скица: изток - имот пл. № 193, запад и север - имот пл. №
273, юг-улица. Съгласно посоченото в нотариалния акт, правото на собственост е придобито
чрез възстановени права по Закона за кооперациите и ПМС №192/1991г.
От обявление за публична
продан по изп. дело №150/2018г. по описа на ЧСИ Г. Н. се установява, че от
29.05.2020г. е насрочена публична продан на поземлен имот с идентификатор
68134.2821.843 с адрес: гр. София, р-н Връбница, ул. „*****с площ 2 400
кв.м. /2422 по скица/ съставляващ имот с планоснимачен номер 843, включен в УПИ
III в кв.3 по плана на гр. София, местност „НЗП Орион
и съседни жилищни територии“, собственост
на „Л.“ ЕООД, ведно с построените в имота сгради.
С АДС №25556 от 12.05.1994г.
като държавна собственост са актувани едноетажна панелна сграда от 288 кв.м.,
склад – панелна сграда – 47 км.м., навес с две оградни стени от 288 кв.м. и
навес с три оградни стени -504 кв.м.,
ведно с дворното място от 1 750 кв.м., бивша собственост на ОФ „Р.“.
На основание Заповед № РД-
09-110/22.04.1998 г. на кмета на район “Връбница“ е одобрено изменението на
кадастралния и регулационен план на гр.София- НП“Запад-Люлин“, подзона “Орион“
и нанасянето на новообразуван имот пл. № 843 от кв. 2 и 3.
С акт №934/19.03.1998г. е
актуван като общинска частна собственост имот пл. № 843, кв.2 и 3, НЗП – Запад
Люлин, подзона Орион“, от 2 400 кв.м., ведно с построените в същия
сгради - едноетажна панелна сграда с
площ 288 кв.м., склад – панелна сграда на 1 етаж – 47,74 кв.м., навес с две
оградни стени – 288 кв.м. и навес с три оградни стени – 504 кв.м. с бивш
собственик ОФ „Р.“, стопанисван и управляван от „Р.“ ЕООД и включен в капитала
на същото.
Заповед № РД-
09-110/22.04.1998 г. на кмета на район “Връбница“ е обжалвана от ТПК „Т.“
пред
Софийски Градски Съд, Административна колегия, III В отделение по адм.д. №
825/2003 г. и с решение от 23.02.2004 г. същата заповед е обявена за нищожна. С
решение № 7499/29.07.2005 г. на ВАС, II отделение по адм.д. № 1829/2005 г.
решението на СГС е потвърдено.
Със Заповед №
РД-57-86/31.08.2011 г. на Кмета на Столична община е наредено отписването от
актовите книги за общинска собственост на р-н Връбница АОС № 934/19.03.1998 г.,
касаещ имот
пл. № 843 от кв. 2 и 3 НПЗ “Запад-Люлин“, подзона “Орион“, с площ от 2 400
кв.м., ведно с построените в него 2 бр. сгради и 2 навеса.
На 08.03.2002г. ответникът „С.Д.К.“
АД се е снабдил с нотариален акт, с който е признат за собственик на основание
на правоприемство чрез преобразуване и приватизация на общинска фирма „Р.“ ЕООД
на поземлен имот, находящ се в гр. София, район Връбница, ул. „******, целият с
площ от 2 400 кв.м., съставляващ УПИ с пл. №843 от кв.3 по плана на гр. София,
местност НЗП- Люлин запад -III-та индустриална зона, ведно с построените в същия едноетажна панелна
сграда, едноетажна панелна сграда – склад и два навеса.
През 2011г. ответникът „С.Д.К.“
АД е продал на ответника „Л.“ ЕООД недвижимия имот, като за обезпечаване на
вземането на продавача за остатъка от продажната цена, е посочено вписването на
законна ипотека върху имота. Поради неизпълнение на задължението на „Л.“ ЕООД
за заплащане на продажната цена, ответникът „С.Д.К.“ АД е пристъпил към
снабдяване с изпълнителен лист и образуване на посоченото по-горе изпълнително
дело.
С разпореждане от 10.10.2018г.
ЧСИ Н. е отхвърлил като неоснователно възражението на ТПК „Т.“ като трето за
изпълнителното производство лице, срещу насочването на принудителното
изпълнение чрез извършване на опис на посочения недвижим имот. С влязло в сила
определение на СГС от 04.12.2018г. по гр.д. №15177/2018г. подадената от ТПК „Т.“
жалба срещу разпореждането на ЧСИ е оставена без разглеждане.
Установява се от ангажираните
по делото съдебни актове, че през 2001г. в Софийският районен съд е образувано
гр. д. №9031 по предявени от ТПК „Т.“ положителни установителни искове за
собственост относно едноетажна панелна сграда с площ 288 кв.м., склад – панелна
сграда на един етаж с площ 47,74 кв.м., навес с две оградни стени с площ 504
кв.м. и на дворното място, върху което те са построени с площ от 2 400
кв.м., находящо се в гр. София, р-н „Връбница“, ул. „******, съставляващо имот
пл. №843 в кв.3 и 2 по плана на гр. София, НЗП „Люлин –Запад, местност „III-та индустриална зона „Орион“ срещу „Р.“ АД / с
променена в хода на делото фирма – „С.Д.К.“ АД/, Столична община и държавата,
за признаване на установено правото на собственост на ищеца на две алтернативни
основания – покупко-продажба и възстановяване на правото на собственост по реда
на Закона за кооперациите от 1991г. /отм./ и ПМС №192/01.10.1991г. от една страна,
а от друга – поради изтекла в полза на ищеца придобивна давност. С решение по
делото от 17.12.2003г. исковете са отхвърлени като недоказани, като решението
на СРС е потвърдено с решение от 08.07.2010г. на СГС по в.гр.д. №1394/2004г. По
касационна жалба на ТПК „Т.“ е било образувано касационно производство по гр.
д. № 1556 по описа за 2010г. на ВКС. С определение от 03.06.2011г.
производството по делото е прекратено, а решенията на СРС и СГС – обезсилени на
осн. чл.233 от ГПК, поради отказ от иска.
Приет по делото е Протокол за
опис на процесния недвижим имот от 20.09.2018г., в който е посочено, че на
посочения ден и час порталът на имота е отворен от г-н И.Н., представляваш ТПК
„Т.“, който заявил, че кооперацията е собственик на имота и представил
документи. Лицето е назначено за пазач на имота.
Приети са писмени
доказателства, установяващи правния статут на ответника „С.Д.К.“ ЕАД, от които
е видно, че:
С ПМС № 156/1973 г. (ДВ
бр.64/14.08.1973г.) е разпоредено да се образува към Софийски градски народен
съвет (СГНС) държавно стопанско предприятие за ремонт, поддържане и
стопанисване на сградния фонд на основата на РСУ „Р.“, ТПК „Строител“, ТПК
„Багра“, промкомбинат „Мир“ и Софжилфонд. Съгласно решение на СГНС (Протокол
№21/24.10.1973 г.) предприятието се създава като юридическа личност - държавно
Стопанско предприятие за ремонт и строителство към СГНС. До м. август 1987 г. то функционира под името
Стопанско предприятие „Реконструкция и ремонт на сградния фонд“ – София, след
което е преобразувано в Стопански комбинат „Р.“.
С Решение № 2/26.06.89 на
Столичен народен съвет е учредена Общинска фирма „Р.“, която е правоприемник на
Стопански комбинат „Р.“. С Решение от 11.07.1989 г. на СГС по фирмено дело №
1002/1989 г. е регистрирана Общинска фирма „Р.” и вписана в регистъра за
общинските фирми на СГС. С решение № 5 на Столичния общински съвет (Протокол №
49 от 29.06.1994г.) ОФ „Р.” е преобразувана в Еднолично дружество с общинско
имущество „Р.” ЕООД с капитал 43 750 лева, формиран на основата на извършената
преоценка на имущество по ПМС № 179, съгласно счетоводен баланс към
30.09.1993г. Промяната е отразена в Решение от 21.09.1994 г. на СГС по ф.д. №
1002/1989г.
С Решение от 07.11.1997 г. на
СГС 1997 г. по ф.д. № 1002/1989 г. ОФ „Багра“ се влива в „Р.” ЕООД и капиталът
на дружеството се увеличава от 43 750 лева на 45 716 лева.
След проведена процедура по
приватизация Столичен общински съвет прехвърля 75 % от капитала на „Р.” ЕООД на
„Р. И.” АД (регистрирано по ф.д. 5105/1997 г. на СГС) с договор от 07.09.1999
г. „Р.” ЕООД продължава дейността си като ограничено отговорно дружество - „Р.“
ООД със съдружници Столична община собственик на 25 % от капитала и „Р. И.” АД
- собственик на 75 % от капитала. Промяната е вписана с решение от 26.10.1999
г. на СГС по ф.д. № 1002/1989г. С Решение от 16.05.2000 г. на СГС по ф.д. №
1002/1989г. През 2001г. „Р. И.” АД е
преименувано „К.Е.” АД. През 2000г. „Р. ООД се преобразува в „Р.” АД, а с
решение от 26.07.2001 г. на СГС наименованието на дружеството е променено на „С.Д.К.”
АД.
С договор за продажба чрез
търг с тайно наддаване от 14.02.2003 г. „К.Е.” АД купува от Столичен общински
съвет 11,429 % от капитала на „С.Д.К.”
АД, става едноличен собственик на 100 % от капитала на „С.Д.К.” АД, и дружеството
продължава дейността си като ЕАД.
Представени са писмени
доказателства, че имот, описан като Арматурен двор, находящ се в гр. София, ул.
„****** с площ от 1 750 кв.м. е включен в баланса на ОФ „Р.“ към
30.09.1993г., учредена с решение №1 от седмата сесия на СНС/ 26.06.1989г.,
поела активите и пасивите на прекратения СК „Р.“.
Към делото е приобщена
преписката по приватизационната продажба на общинското търговско предприятие „Р.“
ЕООД. От същата се установява, че в правния анализ имот пл.№843 в кв.2 и 3 по
плана на бр. София, м. „НПЗ Люлин Запад“, подз. трета индустриална зона “Орион“
с площ 2 400кв.м. с едноетажна сграда, с адрес ул. „******, е включен като
актив на дружеството.
По делото е изслушано
заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните и доколкото в пълнота е
отговорило на поставените задачи, се кредитира изцяло от съда. След подробно
запознаване с приватизационната преписка и останалите писмени доказателства по
делото, вещото лице по изслушаната ССчЕ е посочило, че от приетите по делото
Правен анализ от декември 1998г. и приложения към него списък на дълготрайни
материални активи, включени в уставния фонд на ОФ „Р.“, към 1990г. общинската
фирма е водела по счетоводна Сметка 201
Земя и 203 Сгради, съответно по баланса си, терен с площ от 2 400 кв.м. с
построена върху него „канцелария с навес“, представляващи имот пл. № 843 в кв.
2 и 3 по плана на гр. София, м. „Люлин – запад, подзона III-та индустриална „Орион“, находящ се на ул. „******. Съгласно
приложения списък на ДМА от 1990 г., включени в уставния фонд на ОФ „Р.”,
предприятието е водело по баланса си сгради и съоръжения, построени върху терен
на фирмата на ул. „*****, сред които Канцелария - арматурно стопанство и Канцелария
- арматурен двор. Извършената експертна оценка на недвижимата собственост
включва обект земя с площ 1750 кв. м., с адрес: гр.София, кв. Орион, ул.
*****, а в Протокола за оценка на сградния фонд съгласно 179 ПМС/1991
г., имот Канцелария с навес - „Орион” фигурира под т. 46, с година на
въвеждане в експлоатация 1974 г. и преоценена стойност 7 980 лв., като този
факт се потвърждава и от инвентарната книга (инвентарен н-р 28) от 1993 г.
(след като са били възстановени имотите на ТПК "Т.").
На база
посочения правен анализ, през февруари 1999 г„ от „Софийски имоти” ЕАД е
извършена приватизационна оценка на „Р.” ЕООД, послужила за оценка на акциите, предмет
на приватизационната сделка. Видно
от Доклада на оценителя, при определяне на стойността на земите е взета предвид
и Земя - арматурен двор на ул. „*****, гр. София, с площ 2400 кв.
м, която е оценена на 24 000 DM. А в оценката на сградния фонд
на дружеството участват следните обекти на въпросния терен: навес канцелария -
с определена пазарна стойност 953 DM, навес
канцелария /метален навес/ - с определена пазарна стойност 2 773 DM, навес
канцелария /стоманобетонов навес и естакада/ - с определена пазарна стойност 14
040 DM. Процесният имот е включен в капитала на дружеството
при оценка на акциите предмет на приватизационната сделка.
Извън
горното, вещото лице сочи, че са му били предоставени данъчните декларации с
входящи номера, с които са плащани местни данъци и такси след като е стартирала процедурата по
приватизация (Сметка обр. 5 от 1998, 1999 и 2000 г.), както и Данъчна оценка от
1999 г. Удостоверението за данъчна оценка сочи, че по партида на дружеството в
Данъчно бюро „Връбница” - София, на ул. „*****, са регистрирани: дворно място
от 2 400 кв. м, панелна сграда от 288 кв. м, склад панелна сграда от 47.74 кв.
м, навес с две оградни стени от 288 кв.м, навес с три оградни стени от 504 кв.
м. Дружеството разполага с данъчни декларации и данъчни оценки, входирани и
издадени и в други периоди след тези. Заключението на ССчЕ пълно и компетентно
е отговорило на поставените въпроси, и не е оспорено от страните по делото,
поради което съдът го кредитира изцяло.
По
делото са изслушани първоначално и допълнително заключение на
съдебно-техническа експертиза, от които се установява следното:
Процесният
имот пл. № 843 е разположен в северната част на имот пл. № 274 по кадастралния
план преди изменението му със Заповед № РД-09-110/28.04.1998 г. на Кмета на
район „Връбница“.
По
плана на м. „НПЗ Орион - III-та
индустриална зона“, одобрен със Заповед № РД-50-09-438а/23.10.1984 г. имот пл.
№ 274, кв. 3 има площ по графични данни 12 790 м2. Имотът е частично
идентичен с парцел II-за НПК
„Нови технологии“, кв. 3.
С
изменението на кадастралния план на основание Заповед № РД-09-110/ 28.04.1998
г. на Кмета на район „Връбница“, от бившия имот пл. № 274 са
образувани два имота: пл. № 843, заемащ северната част на бившия пл. № 274, с
площ 2 400 м2; пл. N° 247, който запазва номера си и
заема останалата част от бившия имот пл. N° 247. По
действащия регулационен план на м. НПЗ "Орион и съседни жилищни територии
- част север", одобрен с Решение № 40, т. 2 по Протокол № 24/30.03.2001 г.
на СОС и Решение № 149 по Протокол N° 40/18.07.2002
г.на СОС, процесният имот пл. № 843 представлява част от УПИ III-за ТПК „А.Р.“, кв. 3. Площта му е 2400 м2.
В кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на ИД на
АГКК, имотът е нанесен с идентификатор 68134.2821.843 и има площ 2 422 м2.
При
посещение на място вещото лице е установило, че процесният ПИ с идентификатор
68134.2821.843 по данни от действащия регулационен план има лице от ул. „Проф. Я.М.“,
но тъй като оградата на ПИ 68134.2821.274 не съвпада с регулационната линия,
имотът фактически няма достъп до ул. „Проф. Я.М.“. Предвидената с регулационния
план улицата от север не е реализирана. Достъп до имота се осъществява през ПИ
68134.2821.197. Няма оформен вход, само отвор в оградата.
Процесният
имот пл. № 843 е възникнал със съставянето на АчОС № 934/19.03.1998 г. и на основание Заповед № РД-09-110/28.04.1998 г.
на Кмета на район „Връбница“ е
нанесен в кадастралния и регулационен план на м. „НПЗ Запад - Аюлин“, подзона „Орион“, одобрен със Заповед №
РД-50-09-438а/23.11.1984 г. Заповедта е издадена на
основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ и чл. 90 ППЗТСУ. Решението за заличаване на имот пл. № 843 не е
било приведено в изпълнение. При изработването и одобряване на кадастралната карта
имотите са отразени така, както са нанесени в регулационния план.
Заключението
на СТЕ пълно и компетентно е отговорило на поставените въпроси, и не е оспорено
от страните по делото, поради което съдът го кредитира изцяло.
За установяване правния
интерес на ищеца от водене на делото, с оглед заявеното от него евентуално
основание за придобиване собствеността върху процесния имот, а именно – изтекла
в негова полза придобивна давност, е проведен разпит на двама свидетели.
Свидетелят Ю. Д.Ц.заявява, че
е в контакт с ищеца от 1997г. Стопанската дейност на ТПК „Т.“ се осъществява
чрез производство на дървена дограма, а свидетелката като клиент поръчала
изработката на такава за къщата си. През 2001-2002г. била поканена за
член-кооператор. Една от причините за това била, че свидетелката, като вещо
лице към съда и съобразно компетентността си, консултирала кооперацията във
връзка с неин имот, с който имало проблеми. Имотът бил върнат по закона за
кооперациите, но по силата на един протокол, който свидетелката е виждала,
предприятието „Р.“ поискало да остане в имота и да ползва част от него,
временно. После някъде около 1999-2000г. от кооперацията разбрали, че „Р.“ си е извадил нотариален акт
за този имот. Свидетелката прегледала всички документи и посъветвала ищеца да
заведе дело. Заведеното дело срещу „Р.“ в крайна сметка не било спечелено от
ТПК „Т.“. Около 2000-2001г. свидетелката станала член-кооператор, а
впоследствие и член на управителния съвет на кооперацията, какъвто е и до
момента. Твърди, че кооперацията ползва целия имот от 1997г. В процесната част,
която е спорна между страните, имало една стара сграда, която си била там още
откакто свидетелката посетила имота за първи път и която се ползвала от ТПК „Т.“
– навес, където си оставяли инструментите и други неща. В имота имало и други
наематели по сградите, които са на кооперацията, всичко било общо, нямало
ограда. Свидетелката заявява, че в имота никога не е виждала трети лица, освен
служителите на кооперацията и фирмите – наематели. Заявява, че достъп до
процесния имот №843, освен през имота на ТПК „Т.“, няма. Същият никога не е бил
ограден, освен с една телена ограда откъм котелното около 1998-1999г. Котелното
е на границата между двата имота, но имотът целият винаги се е ползвал от ТПК „Т.“.
Заявява, че целият имот на ТПК
„Т.“ е около 12 дка. Спомня си, че е влязла в същия откъм ул. „Янаки Стоилов“,
където имало портал. Знае къде е разположен спорният имот пл.№843 – около един
огромен навес, където някога е бил бетоновият възел на „Р.“ и вдясно от него,
почти до оградата, където се намира една панелна сграда, до нея има още една –
по-малка. Тези сгради винаги са били ползвани от ТПК „Т., дори са били отдавани
под наем от нея. От 1997г. тези сгради не са ползвани от „Р.“, а за преди
1997г. – не знае.
При разпита в съдебно
заседание свидетелят П.П.заявява, че е председател на контролния съвет на ТПК „Т.“.
През 1975г. постъпил на работа в тогавашния „Р.“, където работил до 1996г. като
шофьор, обслужвал дърводелския цех и арматурния двор. След това станал
член-кооператор на ищеца. Заявява, че никой друг, освен ТПК „Т.“ не е владял,
държал или влизал в имота. Не му е известно някой друг да има партиди за ток и
вода. По едно време имало наематели, които ползвали едно кофражно скеле. Няма
друг достъп до имота, освен през портала, който е с бариера.
Заявява, че целият имот през
1991г. бил възстановен на кооперацията. За около година в част от имота
останали арматуристите на „Р.“, но т.к. дружеството не им плащало и не им
давало работа, се изнесли и оттогава никой не ползвал тази част от имота.
По инициатива на ответната
страна по делото е проведен разпит на свидетелите Н.П.и Ф.Х..
Свидетелят Х.заявява, че е работил в „Р.“ още
от 1967г. – първо на ул.„******, а после – на ул.“******, където се намирала
базата на арматурния двор, правели се заготовки, които после се монтирали по
обекти. На обекта имало сграда, машини, писта око 100-120 м. дълга и около 2,5
м. широка. Имотът граничел с имот на „Софстрой“, от която страна бил ограден с
колове и нанизани на около 2 метра панелки. От другата страна граничел с
дърводелните. На имота имало ток, но не бил водоснабден. За вода ходели в
„Софстрой“ или в дърводелницата на „Р.“. Свидетелят работил на мястото около
десет години, до 1993г., когато напуснал дружеството. От разговори с бивши
колеги знае, че то е продължило дейността си с арматура и продължило да работи.
В арматурния двор имало сграда – канцелария и до нея складче, в което
работниците оставяли инструментите си и имало съблекалня. Имало и кулокран,
където слагали желязото. Не са му известни конфликти и претенции на трети лица
към имота. Заявява, че освен тях – работниците на „Р.“, никой друг не го е
ползвал. Входът за арматурния двор бил откъм „******, където имало портал и
будка с пазач.
Свидетелят П.заявява при
разпита в съдебно заседание, че познава фирмите „Р.“ и „София Д.К.“ от 1992г.,
т.к. е работил за тях от 1992 до 2006г. Заемал длъжността шофьор. Знае, че
фирмата имала арматурен двор, който се намирал на ул. „******, заедно с
дърводелския цех. В периода 1992-2006г. е посещавал периодично обекта. Карал им
арматура-заготовка от „Стомана – Перник“. Арматурният двор си имал два камиона,
които си работели постоянно там, но когато някой от тях бил счупен, свидетелят
ги обслужвал. Арматурният двор се намирал на място в „Модерно предградие“ или
„Бакърена фабрика“ – не е сигурен за квартала, на адрес „******. Имало улица и портал отпред. Отдясно
имало една малка сграда, две халета, ламаринен навес – там стоварвали – а
по-навътре имало една по-голяма сграда с машините за арматура. На обекта
работели 10-15 арматуристи. Никога не е
имал проблем с достъпа до имота. След 2006г., когато вече не работел за фирмата,
отново е посещавал имота. Два-три пъти в периода 2007-2008г. с личния си
автомобил карал своя приятелка -
счетоводителка, която работела там. Не знае кой е поддържал охраната
отпред на портала на „******, но заявява, че в периода, когато той е посещавал
обекта, влизането се е осъществявало свободно. Не е имало пропускателен режим,
нито бариера, а само една будка. Когато той е отивал, вратите били отворени и
не знае чий служител е бил човекът на портала. Никой не го е спирал и „закачал
за нищо“. Знае, че имотът е бил електроснабден, защото машините работели, за
вода – не знае. Чувал е за ТПК „Т.“ от колеги, но не знае нищо конкретно.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица
в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено
върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат
правата на тези лица. Освен чрез този иск, защитата на тези трети лица може да
бъде осъществена и чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда
на чл. 435, ал. 4 ГПК, ако в деня на запора, възбраната или предаването, ако се
отнася за движима вещ, те се намират във владение на вещта, по отношение на
която са предприети действия по принудително изпълнение. В случаите, когато
третото лице се намира във владение на вещта към момента на извършване на
посочените изпълнителни действия, то може да избира между двата способа за
защита-този по чл. 435, ал. 4 ГПК и този по чл. 440 ГПК.
Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е уреден с изрична законова
разпоредба, която очертава както случаите, когато той може да бъде предявен,
респективно кога е налице правен интерес от него, така и кои са надлежните
страни по иска - чл. 440, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Посоченото в закона обстоятелство,
което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е
засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни
действия. Засегнатото право може да бъде както правото на собственост на третото
лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно право
върху същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се
противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се
погаси след извършването й. При това законът е очертал и активната легитимация
на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може
да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението.
Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато
по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети
изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и
то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на
третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл.
440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е
при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника
и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното
изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето
лице.
В настоящия случай са налице данни, че изпълнителното дело,
е висящо и частен съдебен изпълнител е предприел действия по изпълнение върху
имот с пл.№ 843 от кв.3, по плана на м. „3-та индустриална зона“, гр. София –
ХПЗ „Орион“, находящ се на ул. „****** /сега проф. Я.М./, върху който ищецът
претендира право на собственост като част от собствения му недвижим имот с пл.
№274 от кв.3 по плана на м. „3-та индустриална зона“, гр. София – ХПЗ „Орион“,
находящ се на същия адрес.
Отделно от горното и съгласно постановките на Тълкувателно
решение №
3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, искът по чл. 440, ал.
1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на
вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, и може да упражни
правото си на обжалване по чл. 435, ал. 4 ГПК, с изключение на случаите, когато
това право е упражнено и жалбата е била уважена.
По делото са налице данни, че ищецът е упражнил правото си
по чл.435 от ГПК, но жалбата му е била оставена без разглеждане.
Не са налице и предпоставките и за отвод за пресъдено нещо
поради наличието на вече влязло в сила решение между същите страни и за същия
спор. Установява се от представените съдебни актове, че предходния процес между
страните е имал за предмет положителен установителен иск за собственост относно
дворно място с площ от 2 400 кв.м., находящо се в гр. София, р-н
„Връбница“, ул. ******, съставляващо имот с пл. №843 в кв.3 и 2 по плана на гр.
София, ведно с построените в същото
място панелна сграда, склад и навес.
Предмет на положителния установителен иск е правото на
собственост на ищеца, в случая – ТПК „Т.“.
Предмет на отрицателния установителен иск, чийто частен
случай е искът по чл.440 от ГПК, е правото на собственост на ответника, в
случая – длъжника по изп. дело „Л.“ ЕООД, като правата на ищеца не стават част
от предмета на делото и следва да бъдат доказани само с оглед наличието на
правен интерес от воденето на процеса, но по този въпрос съдебното решение не
формира СПН.
Ето защо, не е налице идентитет между делата от обективна, а
също и от субективна страна, поради което предявеният иск е процесуално
допустим.
Доказателствената
тежест за установяването на принадлежността на правото на собственост върху процесния
недвижим имот по иск, предявен по реда на чл.440, ал.1 ГПК, се определя по правилото
на чл.154, ал.1 ГПК.
Ищецът основава интереса
си от търсената с иска защита на твърдение, че е собственик на вещта.
Следователно, с оглед установяване наличието на правен интерес, негова е
тежестта да докаже правото си на собственост на заявените в исковата молба
основания – по силата на възстановяване, евентуално по давност.
Ответникът, който също твърди, че е бил собственик на имота
към момента, в който го е продал на втория ответник - длъжника по изпълнението,
следва до докаже правото си на собственост на посочените в отговора основания –
по силата на правоприемство от праводателя си „Р.“ ЕООД /а доколкото правата на
„Р.“ се оспорват – те също следва да бъдат установени от ответника/ или по
давност.
Относно правата на ищеца, които обосновават правния му
интерес от водене на делото, съдът намира следното:
По делото е установено, а не се и оспорва от ищеца, че през 2001г. в Софийският
районен съд е образувано гр. д. №9031 по предявени от него положителни
установителни искове за собственост относно едноетажна панелна сграда с площ
288 кв.м., склад – панелна сграда на един етаж с площ 47,74 кв.м., навес с две
оградни стени с площ 504 кв.м. и на дворното място, върху което те са построени
с площ от 2 400 кв.м., находящо се в гр. София, р-н „Връбница“, ул. „******,
съставляващо имот пл. №843 в кв.3 и 2 по плана на гр. София, НЗП „Люлин –Запад,
местност „III-та индустриална зона „Орион“ срещу „Р.“ АД / с променена в хода на делото
фирма – „С.Д.К.“ АД/, Столична община и държавата, за признаване на установено
правото на собственост на ищеца на две алтернативни основания – покупко-продажба
и възстановяване на правото на собственост по реда на Закона за кооперациите от
1991г. /отм./ и ПМС №192/01.10.1991г. от една страна, а от друга – поради
изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Не е спорно, че с определение от 03.06.2011г.
на ВКС по гр. д. № 1556 по описа за 2010г. на ВКС производството по делото е
прекратено, а решенията на СРС и СГС – обезсилени на осн. чл.233 от ГПК, поради
отказ от иска.
При така установените факти,
съдът намира, че ищецът не е легитимиран да обосновава правния си интерес,
извеждайки правото си на собственост от основанията, които са били предмет
исковете, от които е заявил отказ. С отказ от иска ищецът десезира съда с
предявения от него иск, като по изрична разпоредба на закона – чл.233,
изр.второ от ГПК в този случай ищецът не може да предяви отново същия иск. Следователно,
отказът от иск представлява изявление на ищеца до съда, с което окончателно се
отказва от търсената с иска защита. Ищецът не може да предяви наново същия иск
срещу същия ответник, т.е. определението за прекратяване на делото поради отказ
от иска се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по делото и техните
правоприемници.
След като ищецът окончателно
се е отказал от възможността да установи със СПН правото си на собственост досежно
процесния имот по отношение на ответника на посочените основания - покупко-продажба и възстановяване на правото
на собственост по реда на Закона за кооперациите от 1991г. /отм./ и ПМС
№192/01.10.1991г. от една страна, а от друга – поради изтекла в полза на ищеца
придобивна давност /за процесния на предходно воденото между страните дело по
положителния установителен иск период/, то по аргумент на по-силното основание,
ищецът не може да извежда правния си интерес от иска по чл.440 от ГПК от същите
основания. Ето защо, при изследване въпроса за правото на собственост на ищеца
по настоящото дело, с оглед установяването на правен интерес, съдът изобщо не
следва да разглежда посоченото в исковата молба придобивно основание -
възстановяване на правото на собственост по реда на Закона за кооперациите от
1991г. /отм./ и ПМС №192/01.10.1991г., защото позоваването на същото след
отказа от иск през 2011г. е недопустимо. Съдът обаче намира за допустимо извеждането
на правен интерес у ищеца от твърдението, че е придобил процесния недвижим имот
по давност. Това произтича от естеството на давността като придобивен способ, чийто
фактически състав включва владение на имота и изтичането на определен срок от
време. По същество, съдът намира за допустимо извеждането на правния интерес на
ищеца от твърдението му, че е владял процесния имот непрекъснато и
необезпокоявано в период, различен от
/последващ/ периода, предмет на разглеждане по воденото между страните дело по
предявения от ТПК „Т.“ положителен установителен иск за признаване правото на
собственост, придобито чрез давностно владение, от който ищецът се е отказал по
реда на чл.233 от ГПК.
По съществото на спора:
Предмет на иска е правото на собственост на ответника -
длъжник по изпълнителното дело „Л.“ ЕООД. Доколкото същият е придобил правото
на собственост от втория ответник – „С.Д.К.“ ЕАД по силата на покупко-продажба,
предмет на доказване е правото на собственост на „С.Д.К.“ ЕАД към момента на
продажбата, на заявените от този ответник основания - по силата на
правоприемство от праводателя си „Р.“ ЕООД, евентуално по давност.
В тежест на ответника е да докаже, че процесният имот е бил
държавна/общинска собственост, която е била предоставена за стопанисване и
управление на Общинска фирма „Р.“, преобразувана в „Ремонстрой“ ЕООД по реда на
ЗППДОП /отм./, дял от чийто капитал впоследствие е бил продаден с договора за
приватизационна продажба на „Р. И.“ АД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП
/отм./ при
преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с
държавно имущество имуществото, предоставеното за стопанисване или управление
на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на
тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго, като разпоредбата е приложима и за общински предпирятия на основание чл. 9 от ЗППДОП
/отм./.
С посочените разпоредби е уредено специално основание за придобиване
на собственост. Фактическия състав на този придобивен способ включва: имотът да е държавна/общинска собственост; имотът да е предоставен за стопанисване и управление на
държавно / общинско предприятие; с акта за преобразуване на това
държавно/общинско предприятие да не е изключено преминаването на собствеността
върху вещта в търговското дружество.
Установява се приетите от
писмени доказателства и изслушаните заключения на ССчЕ и СТЕ, че имот, описан
като Арматурен двор, находящ се в гр. София, ул. „****** с площ от 1 750
кв.м. е включен в баланса на ОФ „Р.“ към 30.09.1993г., учредена с решение №1 от
седмата сесия на СНС/ 26.06.1989г., поела активите и пасивите на прекратения СК
„Р.“. На по-късен етап при заснемане с цел нанасяне в кадастралния план, е било
установено, че процесният терен е 2 400кв.м.
С АДС №25556/94 г. е актуван
като държавен имот, представляващ дворно място от 1750 кв.м., ведно с
построените в същия сгради. В акта за държавна собственост е посочено, че
същият се издава на осн. ПМС №53/93г. и чл.81, ал.4 от Наредбата за държавните
имоти /отм./ - когато при изготвяне на
правни анализи по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи
на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) се установи, че предоставените на
държавните предприятия недвижими
имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове на
държавните организации или са им зачислени според разделителни протоколи, не са
вписани в актовите книги или вписванията не са актуализирани, съответният орган
по ал. 1 на чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и
общински предприятия уведомява служба "Държавни имоти", която е длъжна да извърши актуването.
С акт
№934/19.03.1998г. е актуван като общинска частна собственост имот пл. № 843,
кв.2 и 3, НЗП – Запад Люлин, подзона Орион“, от 2 400 кв.м., ведно с
построените в същия сгради - едноетажна
панелна сграда с площ 288 кв.м., склад – панелна сграда на 1 етаж – 47,74
кв.м., навес с две оградни стени – 288 кв.м. и навес с три оградни стени – 504
кв.м. с бивш собственик ОФ „Р.“, стопанисван и управляван от „Р.“ ЕООД и
включен в капитала на същото.
Установено е по делото, че с Решение № 2/26.06.89 на
Столичен народен съвет е учредена Общинска фирма „Р.“, която е правоприемник на Стопански комбинат
„Р.“, а през 1994г. общинската фирма е преобразувана в еднолично дружество с
общинско имущество „Р.” ЕООД, което от своя страна е било приватизирано през
1999г. и продължава
дейността си като „Р.“ ООД със съдружници Столична община - собственик на 25 %
от капитала и „Р. И.” АД - собственик на 75 % от капитала. От представеното
Решение №5 по Протокол №49 от 29.06.1994г. на СОС се установява, че процесният
имот не е бил изключен от поетите активи на общинската фирма. Дружеството е
неин универсален правоприемник. През
2000г. „Р. ООД се преобразува в „Р.” АД, а с решение от 26.07.2001 г. на СГС
наименованието на дружеството е променено на „С.Д.К.” АД /от 2003г. – ЕАД/.
Така посочените доказателства
в съвкупност доказват, че правото на собственост върху процесния имот е било придобито
от „Р.“ ООД по силата на приватизационната сделка. От заключението на
техническата експертиза също така се установява, че квадратурата на имота,
посочен в акт№934/19.03.1998г., стопанисван и управляван от „Р.“ ЕООД
съответства на площта на ПИ с идентификатор 68134.2821.843 по кадастралната
карта.
Макар съдът по-горе изрично да
е посочил, че няма да се произнесе по наведените от ищеца твърдения за
придобиване правото на собственост върху процесния имот по силата на
възстановяване по Закона за кооперациите /отм./, предвид направения отказ от
иск за собственост с това именно основание по водено по-рано между страните
дело, само за пълнота на мотивите, намира за уместно да посочи, че от
представените от ищеца доказателства и от изслушаната СТЕ не може да се
установи идентичност между имотите, за които кооперацията твърди да са й
реституирани, и процесния имот.
От друга страна, ищецът не
установява правото си на собственост въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност. За да достигне до този извод, съдът обсъжда поотделно и в
съвкупност събраните по делото гласни доказателства и намира, че показанията на
свидетелите Ц.и П.си противоречат с показанията на свидетеля П., който сочи, че
в периода 1992-2006г. е бил служител на „Р.“, респ. „С.Д.К.“, посещавал е
араматурния двор нееднократно, доставял е заготовки и на мястото са работели
10-15 човека. Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите на ищеца поради следното: На първо място, св. Ц.признава, че е член
на Управителния съвет на кооперацията, а св. П.сочи, че е председател на нейния
Контролен съвет. Съдът намира, че лицата могат да бъдат разпитвани като
свидетели, доколкото не са законни представители на ищцовата кооперация и
следователно нямат положението на страна, в който случай би било допустимо само
даването на обяснения по чл.177, ал.1, т.2 от ГПК. При извършването на
преценката по чл.172 от ГПК обаче, съдът намира, че свидетелите са силно
заинтересовани от изхода на делото, като член-кооператори и като участници в
органите на ищцовата кооперация. Поради тази причина и като взе предвид
посоченото по-горе противоречие с показанията на св. П., които съдът преценява
като незаинтересовани, намира, че по делото не може да се приеме за установена трайна фактическа власт на ищеца
върху процесния имот в периода 10.12.1991 -20.09.2018г., довела до
придобиването му от ищеца по давност.
От
гореизложеното следва, че към 2011г., когато ответникът „С.Д.К.“ ЕАД е продал
на ответника „Л.“ ЕООД процесния недвижимия имот, сделката е произвела типичния
си вещно-транслативен ефект и по делото не се доказва имотът да придобит по
давност от ищеца. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски има ответната страна. Съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата по делото, сторените от нея
разноски възлизат на 700 лв. – платени депозити за вещи лица и 7 596 лв.
за адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Изчислено по реда на НМРАВ, минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
материалния интерес на делото, възлиза на 2 330,65 лв. Предвид
фактическата и правна сложност на същото, съдът намира, че адв. хонорар следва
да се присъди в двоен на минималния размер. Следователно, адвокатско
възнаграждение следва да се присъди за сумата от 4 661, 30 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Кооперация ТПК „Т.“, ЕИК ******иск за признаване за установено по отношение на взискателя „С.Д.К.“ ЕАД, ЕИК ******и длъжника „Л.“
ЕООД, ЕИК ******по изп.д. № 20189230400150 на ЧСИ Г. Н., рег. № 923 на КЧСИ, че
поземлен имот с пл. № 843 от кв.
2 и 3, в УПИ III от кв. 3 с площ
от 2400 кв.м по плана на м. „3-та индустриална зона“, гр. София - НПЗ “Орион“,
находящ се на ул. „*****/ул.*****/, представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.2821.843, не принадлежи на длъжника „Л.“ ЕООД.
ОСЪЖДА ТПК „Т.“, ЕИК ******да заплати на „С.Д.К.“ ЕАД , ЕИК ******сумата
от 5 361,30 лв. - разноски по
делото, от които 700 лв. – платени депозити за вещи лица и
4 661, 30 лв. - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: