Решение по дело №211/2020 на Административен съд - Перник

Р   Е   Ш   E   Н   И   Е

 

№351

 

гр. Перник, 10.09.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                       Съдия: Силвия Димитрова

 

при съдебния секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 211 по описа за 2020 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл.156 – чл.161 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по Жалба вх. № 825/05.03.2020 г. на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“, № 6а, представлявано от управителя В.М.А., чрез адв. Д.Ж. от САК, против Ревизионен акт № Р-22001418007999-091-001/27.09.2019 г., издаден от С.Т.К.- началник на сектор, възложил ревизията, и А.К.К.- главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 296/13.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. София, а именно: относно установените резултати по ЗДДС за данъчните периоди м.11.2013 г., м.07.2015 г. и м.09.2015 г., ведно със съответните лихви за забава, както и в оспорената част на установените лихви за забава за м.10.2015 г.

Със същото Решение № 296/13.12.2019 г., директорът на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. София е счел жалбата на „***“ ЕООД за недопустима в останалата част и я е оставил без разглеждане и е прекратил производството. В тази част Решение № 296/13.12.2019 г. не е оспорено и е влязло в сила.

Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен като е издаден при съществени нарушения на процесуалните разпоредби на ДОПК и в противоречие с материалноправните норми на ЗДДС. Твърди, че същият е немотивиран и необоснован, събраните в хода на ревизионното производство доказателства - интерпретирани превратно, а изводите относно непризнаване на правото на данъчен кредит – направени на база непълни, неточни и/или липсващи доказателства или такива, събрани в нарушение на ДОПК.

В съдебните заседания жалбоподателят се представлява от адв. Д.Ж. ***, който поддържа жалбата, доразвива доводите в нея и моли съда да отмени оспорвания ревизионен акт като незаконосъобразен.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – София, чрез процесуалният си представител гл. ю. к. К. К., оспорва жалбата, позовавайки се на фактическите и правни изводи, посочени в решението на директора на дирекция „ОДОП“.

Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила като страна по делото.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства, провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт и прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, обжалван и потвърден по административен ред, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по долуизложените съображения:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001418007999-020-001/19.12.2018 г. /л.60/, издадена от С.Т.К.– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София /л.47-49/. Със заповедта е възложено извършването на ревизия за установяване на отговорност на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“, № 6а, представлявано от управителя В.М.А., за определяне задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за периода от 01.11.2013 г. до 31.12.2017 г. Ревизията е следвало да завърши в тримесечен срок от връчването на ЗВР. Връчването е направено на 07.01.2019 г., видно от разписка на л.61.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия / ЗИЗВР/ № Р-22001418007999-020-002/29.03.2019 г. /л.58/, издадена от С.Т.К.срокът на ревизията е удължен до 07.06.2019 г.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р–22001418007999-091-001/03.09.2019 г. /л.62 – 88/, връчен по електронен път на ревизираното лице на 09.09.2019 г. Срещу него не е постъпило възражение в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК.

В хода на ревизията с Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-22001418007999-040-001/21.01.2019 г. от ревизираното лице е изискана счетоводната отчетност на дружеството – първични счетоводни документи, оборотни ведомости и др., справка за вземанията, декларация за липса на изискуеми задължения към кредитори/доставчици, декларация за налични складови помещения на фирмата – собствени или наети, декларация за налични офиси – собствени или наети, декларация за банкови сметки, декларация за налични стоки, материали и точното им местонахождение /придружени с аналитичност на счетоводни сметки 302/304, справки за налични недвижими имоти към момента, справка за налични МПС към момента, справка за дългосрочни и краткосрочни инвестиции към момента, декларация за всички разкрити банкови сметки, декларация за всички източници за финансиране на дейността на дружеството. Изискани са дневниците за покупки и продажби, справка-декларации по ЗДДС за ревизираните периоди, касови документи, всички договори, по които дружеството е страна, банкови документи от разкритите банкови сметки в лева и валута и т.н.

Във връзка с получени доставки от три дружества: „***“ ЕООД, „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, от задълженото лице са поискани договори за покупко-продажба на стоки или извършени услуги, приемо-предавателни протоколи, фактури, счетоводното им отразяване – аналитично по доставки, хронологии на счетоводни сметки, документи за извършени плащания /касови бонове или банкови извлечения/, документи за съхранението на стоката и откъде е натоварена, документи за извършени последващи реализации, извършени разчети и отчетени приходи. Тези документи са представени от „***“ ЕООД – гр. Перник и заведени с вх. № КПД-3316/07.06.2019 г. в ТД на НАП – офис Благоевград.

На основание чл.45, ал.2 от ДОПК са извършени насрещни проверки на посочените доставчици на ревизираното лице за установяване на факти и обстоятелства, свързани с изпълнение на условията на чл.68 и чл.71 от ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от тях. Получени са протоколи с приложени към тях документи и доказателства – Протокол № 22002319095704-141-001/16.07.2019 г. /относно фактури от „***“/, Протокол № 22221019095863-141-001/18.07.2019 г. /относно фактури от „***“ ЕАД/ и Протокол № 22221419095681-141-001/09.07.2019 г. /относно фактура на „***“ ЕООД/.

В хода на ревизионното производство са извършени проверки в информационната база данни на НАП. Направен е и преглед на приложените доказателства към Ревизионен акт № 22221016004080-091-001/10.04.2017 г. и РД № 22221016004080-092-001/24.01.2017 г. във връзка с приключила ревизия на „***“ ЕАД, обхващаща периода от 26.01.2011 г. до 31.12.2015 г. Материалите от това производство са приобщени по реда на ДОПК с Протокол № АА 1527292/01.08.2019 г.

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство документи са възприети следните факти и обстоятелства:

- „***“ ЕООД – гр. Перник е регистрирано като еднолично дружество с ограничена отговорност по фирмено дело 655/2001 г. на Пернишки окръжен съд. Дружеството е вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 14.12.2011 г. с Удостоверение № 20111214101103/14.12.2011 г. Едноличен собственик на капитала /в размер на 5000 лв. – внесен/ е В.М.А., които е и негов управител.

- извършваната дейност през ревизирания период е с Код по КИД 4322 „изграждане на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации“.

- за ревизирания период дружеството няма регистрирани клонове на територията на страната и извън нея;

- при извършената ревизия не са установени свързани лица по смисъла на ДОПК;

- към момента на ревизията, съгласно справка „Актуално състояние на всички действащи трудови договори“, дружеството няма наети лица по трудови правоотношения. ДЗЛ е било осигурено съгласно чл.5 от КСО;

По данни от информационната система на НАП през ревизираните периоди дружеството е имало регистрирани действащи трудови договори на длъжности: водопроводчик външно ВиК, работник строителство, ръководител транспорт, шофьор товарен автомобил, монтажист, машинист многотокови багери др.;

- дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 09.08.2005 г. – задължителна във връзка с облагаем оборот;

- извършената ревизия е първа за дружеството.

Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, ревизиращият екип установил, че основната дейност на „***“ ЕООД – гр. Перник е свързана с изграждане на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации. От страна на дружеството са представени сключените договори за периода на ревизията, в т.ч. и тези за процесните такива: м.11.2013 г., м.07.2015 г. и м.09.2015 г., през които то е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 24 броя фактури, издадени от „***“ ЕООД през м. 07.2015 г., 3 броя фактури, издадени от „***“ ЕАД през м. 09.2015 г. и по 1 фактура, издадена от „***“ ЕООД през м. 11.2013 г. На посочените дружества-доставчици са извършени насрещни проверки, за резултатите, от които са съставени протоколи. От тях са представени и следните документи:

1. от „***“ ЕООД:

- Договор за извозване на земна маса от 10.01.2015 г., сключен между „***“ ЕООД /товародател/ и „***“ ЕООД /превозвач/ - от страна на ревизиращите е прието, че единственото конкретно обстоятелство в него е размерът на възнаграждението - 420,00 лв. за една машиносмяна /8 часа/ или 52,50 лв. за час;

- издадените на „***“ ЕООД фактури с предмет „извозване на земна маса“ с посочен в тях период, придружени частично с товарителници - констатирано е, че не към всяка фактура има товарителница; прието е, че в представените товарителници не са попълнени всички реквизити, а само някои - място на натоварване и разтоварване /гр. Сопот/ и име на придружител на товара, а не са вписани номер на пътен лист, в повечето случаи – и МПС, с което е извършен превоза. Не са приложени пътни листове. Не са представени документи за притежавани от „***“ ЕООД собствени или наети МПС и земекопни машини.

Въз основа на данните от товарителниците са установени лицата, вписани като придружители, длъжността, която са заемали: „шофьор на товарен автомобил“, периода, в който са упражнявали труд на посочената длъжност.

2. от „***" ЕАД:

- Договор от 01.06.2015 г., сключен между „***" ЕООД /възложител/ и „***“ ЕАД /изпълнител/, с предмет: многократно извозване на строителни отпадъци. Представени са и фактури с предмет: „извозване на строителни отпадъци“ с приложени към тях протоколи от същата дата с посочени отработени човекочасове. Не са представени товарителници и пътни листове, от които да е виден обектът. Не са представени и документи за притежавани от „***“ ЕАД собствени или наети МПС.

3. от „***“ ЕООД:

- Договор от 01.11.2013 г., сключен между „***" ЕООД /възложител/ и „***“ ЕООД /изпълнител/, с предмет: проектиране, дизайн, изработка, поставяне и абонамент на рекламен билборд с размери 8х“ м, съгласно оферта, неразделна част от договора. Билбордът е разположен в гр. София - посока центъра, бул. „***“ и бул. „***“ /ХЕИ/.

Относно изпълнението на този договор са представени фактура от 15.11.2013 г. с приложена към нея оферта, както и банкови извлечения от „***“ АД.

След анализ на събраните доказателства ревизиращите органи са приели, че към част от фактурите, издадени от „***“ ЕООД, не са приложени фискални бонове за извършено плащане, както и други платежни документи; към всяка фактура е наличен приемо-предавателен протокол с посочен предмет на доставката и период, за който се отнася; представени са голям брой товарителници, като една част от тях са представени само от ревизираното лице, друга - само от доставчика, и трета - и от двете задължени лица; има дублиране на периоди по приемо-предавателните протоколи, поради което не можело да се установи как са формирани часовете, посочени в тях, на база на кои конкретни товарителници, съответно: как е формирана данъчната основа по фактурите.

Въз основа на събраните доказателства органите по приходите счели, че представените товарителници от „***" ЕООД са създадени за целите на ревизионното производство, тъй като не съдържат всички реквизити, не са описани пътните листове, въз основа на които са издадени, неправилно е вписана марката на МПС, с които е извършван превоза: ***, вместо „***“, придружаващото лице С.С.А.е работел в дружеството като шофьор в периода от 22.08.2014 г. до 06.01.2015 г., а е вписвано, че е извършвал превози до м.06.2015 г. включително. Приели, че представените договор, приемо-предавателни протоколи и товарителници са частни писмени документи без нужната доказателствена сила, както и че „***" ЕООД не притежава технически ресурс да извърши фактурираните доставки.

Относно „***“ ЕАД ревизиращите органи установили, че в периода на издаване на фактурите е имало назначени на трудов договор две лица на длъжности „зидаромазач“ и „кофражист бетонни отливки“ в дейност „Други довършителни строителни дейности“; не е разполагало с наети лица на граждански договори; няма регистрирани превозни средства; за 2015 г. не е подало годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 от ЗКПО и годишен финансов отчет /ГФО/. В хода на ревизията не са представяни първични документи и счетоводна отчетност и е направен извод, че издадените от дружеството фактури не отразяват реално извършени доставки и данъчната основа по тях е определена на 0,00 лв., но начисленият данък е приет за дължим на основание чл.85 от ЗДДС. За периода от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. „***“ ЕАД е декларирало покупки от лица, които не са декларирали продажби към него: „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, като нито ревизираното лице, нито доставчикът са представили товарителници, от които да се установи мястото на натоварване и разтоварване, данни за МПС, с което е извършен превозът, данни за водача, период от време, в който са извършени превозите и др. Установено е, че „***“ ЕАД има регистриран ЕКФП с фискално устройство, дистанционно свързан с НАП, но при направена справка за регистрирани обороти – Z отчети от  същото не се установяват отчетени суми за извършени плащания на описаните във фактурите и протоколите дати.

За доставките от „***“ ЕАД органите по приходите са обобщили, че доставчикът не притежава МПС и персонал, с които да извърши услугите, а същевременно няма подизпълнител. Представените договори и протоколи не съдържат информация за мястото на натоварване и разтоварване на строителните отпадъци; данни за МПС, с което с извършен превозът; данни за водача и период от време, в който са извършени превозите. Не са представени и транспортни документи - товарителници и пътни листове. Не е доказано и с какви последващи облагаеми доставки са свързани процесиите фактури.

Относно „***“ ЕООД ревизиращите органи са констатирали, че към м. 11.2013 г. дружеството е имало назначени лица на трудови договори на длъжности „сценограф“, „сценичен декоратор“ и „ръководител постановъчна част“. За 2013 г. същото е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО с декларирана дейност „търговско посредничество с дървен материал и материали за строителството“, а след справка в масива па КАТ се установило, че то няма регистриран товарен автомобил, с който да извърши транспортиране на конструкцията на рекламния билборд.

За горния доставчик органите по приходите приели, че не е предоставил информация за извършените разходи, свързани с изпълнението на договора, за лицата, осъществили отделните дейности и притежават ли те нужната квалификация. От представените документи не ставало ясно кой е извършил проектирането и дизайна на билборда, изработката на металната конструкция, монтирането, свързването му с ел.мрежата и т.н. Нямало данни ревизираното лице да е предавало на доставчика материали във връзка е изпълнението на услугата, а за изработката на метална конструкция и за дейностите поцинковане, грундиране и боядисване на конструкцията била необходима техника, с която няма данни доставчикът да е разполагал.

Ревизиращите приели, че доставката не е извършена, тъй като от страна на дружеството не били представени документи относно собствеността на мястото, където е поставен билборда и разрешителни за монтажа му, документ какво точно се рекламира, както и към договора не били приложени приемо-предавателни протоколи, от които да е видно кога е получен билбордът, кога е поставен и кога е демонтиран и какви разходи е направил възложителят „***“ ЕООД за премахването му с оглед на това, че съгласно договора именно той следвало да извърши демонтажа за своя сметка.

С оглед на всички събрани в хода на ревизионното производство данни и доказателства органите по приходите извели, че по фактурите, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕАД и „***“ ЕООД не са налице реално извършени доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС. В резултат на това и след преценка относно наличието на предпоставките по чл.68, чл.69 и чл.71 от ЗДДС по отношение на тях отказали правото на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури, както следва:

- от „***“ ЕООД - в размер общо на 30 326,00 лв. на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.9 от ЗДДС;

- от „***“ ЕАД - в размер общо на 5000,00 лв. на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.9 от  ЗДДС;

- от „***“ ЕООД - в размер на 4960,00 лв. на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.9 от  ЗДДС.

С ревизионния доклад са установени задължения за довнасяне в общ размер на 40 286,00 лв. /четиридесет хиляди двеста осемдесет и шест лева/ и лихви за просрочия към тях в размер на 17 758,12 лв. /седемнадесет хиляди седемстотин петдесет и осем лева и дванадесет стотинки/.

Ревизионният доклад е съобщен на данъчнозадълженото лице на 09.09.2019 г. От страна на последното не е депозирано възражение  срещу съдържащите се констатации по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК.

Ревизията е приключила с Ревизионен акт № 22001418007999-091-001/27.09.2019 г. /л.12 – л.33/. В него са възприети изцяло фактическите установявания, обективирани в ревизионния доклад. Въз основа на тях са определени размерите на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 27.09.2019 г. Установени са задължения за довнасяне в размер на 40 286,00 лв. /четиридесет хиляди двеста осемдесет и шест лева/ и лихви за просрочия към тях в размер на 17 758,12 лв. /седемнадесет хиляди седемстотин петдесет и осем лева и дванадесет стотинки/.

С Жалба вх. № 53-06-9724/07.10.2019 г. /л.91 и сл./ РА е оспорен изцяло по административен ред.

С Решение № 285/15.02.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП”, издаденият РА е потвърден в частта на установените резултати по ЗДДС за данъчните периоди м.11.2013 г., м.07.2015 г. и м.09.2015 г., ведно със съответните лихви за забава, както и в оспорената част на установените лихви за забава за м.10.2015 г. Със същото решение и след като установил, че с ревизионния акт не са извършени корекции на декларираните резултати по ЗДДС за данъчните периоди от м.12.2013 г. до м.06.2015 г., от м.08.2015 г. и от м.10.2015 г. до м.12.2017 г. данъчният орган счел, че относно тези периоди за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване. Приел, че са налице предпоставките на чл.88, ал.1, т.3 от АПК, оставил жалбата му без разглеждане като недопустима и прекратил производството в тази му част.

С Жалба вх. № 53-04-1280/19.12.2019 г. /л.2 и сл./ при дирекция ОДОП – НАП – София /вх. № 825/05.03.2020 г. при Административен съд – Перник/ ревизионният акт е оспорен по съдебен ред в частта на установените резултати по ЗДДС за данъчните периоди м.11.2013 г., м.07.2015 г. и м.09.2015 г., ведно със съответните лихви за забава – частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 40 286,00 лв. по фактури, издадени от „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕАД с ЕИК *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***. В останалата част решението не е оспорено и е влязло в сила.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, а съдът възприема като безпристрастно и компетентно изготвена.

Становището на вещото лице е формирано след проверка, извършена на място в счетоводна къща „***“ ЕООД, която е натоварена с воденето на счетоводната отчетност на жалбоподателя през процесния период /2013 г. и 2015 г./, съгласно договор за счетоводно обслужване; извършена проверка на първичните счетоводни документи, свързана с доставчиците „***“ ЕООД, „***“ ЕАД с ЕИК *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, техните клиенти с които са свързани извършените процесни доставки, след анализ на счетоводните сметки, взетите счетоводни записвания по извършените разходи и приходи, регистрите по хронологичната, синтетичната и аналитична  отчетност на счетоводните сметки, на оборотните ведомости за 2013 г. и 2015 година и др.

Експертът е описал спорните фактури по доставчици и е направил подробен и обстоен анализ на представените му документи.

Относно „***“ ЕООД с ЕИК ***:

На вещото лице е представено копие на Договор за извозване на земна маса от 10.01.2015 г., сключен между „***“ ЕООД с ЕИК *** – товародател и „***“ ЕООД – превозвач. В чл.15  от същия е конкретизиран  размера на възнаграждението – 420,00 лв. за една машиносмяна /8 часа/ - 52,50 лв. за час. Последният е подписан от страните.

В заключението подробно са описани всички, издадени във връзка с договора, фактури с вписана данъчната основа и ДДС, приложените към тях приемо-предавателни протоколи /ППП/, налични товарителници и др. Констатирано е, че фактурите, издадени от доставчика „***“ ЕООД на „***” ЕООД притежават всички задължителни, а голяма част от тях - и незадължителни реквизити, и отговарят на законоустановените изисквания за съставянето на данъчните фактури. Всички те са придружени с фискални бонове, като касовите бонове са от датите на издаването  на фактурите. Към всяка фактура е наличен приемо-предавателен протокол с посочен предмет на доставката: извозване на земна маса по договор, и посочен период, за който се отнася. Наред с това фактурите са придружени с товарителници, които съдържат изискуемите реквизити съгласно чл.53, ал.1 от ЗАвП като са посочени:  изпращач и получател: „***“ ЕООД;  превозвач: „***“ ЕООД; място на натоварване и разтоварване: гр. Сопот;  наименование на товара: земна маса; тегло - 30 000, като са описани по няколко курса; изминатите километри, часовете на натоварването и разтоварването и в забележка общото отработено време, което в повечето товарителници е 8 часа; посочени са придружителите на товара, както и данните на МПС, с което е извършен превоза/услугата, а именно: МАН № Е ***КМ, МАН № Е *** ВХ и МБ № Е ***КС.

Относно „***“ ЕАД с ЕИК ***: 

На вещото лице е представен Договор за извозване на строителни отпадъци от 01.06.2015 г., сключен между „***“ ЕООД /възложител/ и „***“ ЕАД /изпълнител/, относно многократно извозване на строителни отпадъци. В договора са определени правата и задълженията на страните. Съгласно договора възложителят следва да определи подходяща площадка за извозване на строителни отпадъци, както и да определи длъжностно лице, което да подписва месечен протокол за обема на извършената работа. Изпълнителят, съгласно договора се задължава да осигури подходящи за съответните товари транспортни средства в изправно техническо състояние, и в сроковете, посочени в заявката на възложителя. Изпълнителят,  съгласно чл.8 от ЗАвТ, трябва да осигури всички необходими документи, отнасящи се до превозното средство и лицата, които го управляват. В чл.10 от раздел ІV „Цени” от договора, е определено възнаграждението, съгласно което на изпълнителя ще се заплаща за извършената услуга: по 50 лв. на час. В чл.11 от същия раздел е определено, че заплащането на услугата ще се извършва срещу представени от изпълнителя фактура на база подписани протоколи.

При извършената проверка вещото лице е установило и описало подробно съхраняваните в счетоводството на дружеството документи, а именно: три броя фактури /с № № 00000001373/16.09.2015 г., 00000001399/24.09.2015 г. и № 00000001405/29.09.2015 г./ с посочена във всяка от тях данъчна основа и ДДС, предмет на услугата: „извозване на строителни отпадъци по договор“, с отбелязване, че плащанията се извършват в брой. Към всяка фактура е приложен съответен фискален бон; протоколи, с които страните са констатирали, че изпълнението на договора към датата на подписването на протокола е изпълнено с нужното качество, в срок и съобразно договора, посочен е предмета на извършената услуга: извозване на строителни отпадъци/изкопана земна маса/, и е вписана забележка, че протоколът е неразделна част от Договор от 01.06.2015 година.

Експертът е констатирал, че фактурираните услуги от „***“ ЕАД на жалбоподателя се изразяват в извършването на превоз на строителни отпадъци. И в трите протокола не е посочено място на натоварване и разтоварване; данни за МПС, с което е извършен превоза, данни за водача на превозното средство и периода, в които е извършен превоза. Направил е извод, че видно от клаузите по договора, изпълнителят не е  осигурил всички необходими документи, отнасящи се до превозното средство, извършило превоза и лицата, които го управляват, като не е представил на възложителя тези данни.

Относно „***" ЕООД с ЕИК ***:

На вещото лице е представен Договор за рекламен билборд от 01.11.2013 г., сключен между „***“ ЕООД /възложител/ и „***“ ЕООД / изпълнител/. Предмета на договора е: проектиране, дизайн, изработка, поставяне и абонамент на рекламен билборд с размери 8х4 м, съгласно оферта, неразделна част от договора. Билбордът, съгласно договора, е разположен в гр. София – посока центъра бул. „***“ и бул. „***“ /ХЕИ/. Срокът на договора е определен до 15 дни, който започва да тече от деня на подписване на договора: от 01.11.2013 г. При осъществяване предмета на договора е определено, че възложителят се задължава да изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 24800,00 лв. без ДДС.

При извършената проверка на административната преписка, а и в счетоводството на „***“ ЕООД експертът установява, че в счетоводството на жалбоподателя се съхранява Фактура № **********/15.11.2013 г. на стойност 24800,00 лв. и ДДС 4960,00 лв., с предмет на доставката: услуги.

На фактурата е записан предмета на доставката: „Проектиране, дизайн, поставяне и 6-месечен абонамент на рекламен билборд", както и че плащането да се извърши по банков път. Към договора е приложена оферта, като липсват конкретни уговорки за начина на предаване и установяване на извършената услуга от изпълнителя; за начина на предаване на информацията от възложителя, която е необходима за проектирането и дизайна на рекламния билборд и за начина на отчитане на абонаментното поддържане.

В счетоводството на „***” ЕООД се съхраняват платежните документи: банкови извлечения от Юробанк *** АД - б.б.  от 18.12.2013 г. в размер на 15 000.00 лв. и б.б от 21.01.2014 г. в размер на 14 760 лв., с които е извършено разплащането на извършената услуга.

Вещото лице допълнително е обвързало и проследило доставените услуги от „***” ЕООД и „***”ЕАД с извършените от жалбоподателя последващи доставки, индивидуализирани по договори, фактури и количества, за да установи дали те са облагани по ДДС. За тази цел е извършена проверка на съхраняваните в счетоводството документи, договори, фактури, протоколи образец 19 за изпълнение на СМР дейности, образец 22 за изпълнение на СМР по периоди, счетоводните записвания, дневника за продажбите за периодите, в които са  издадени фактурите на клиентите от жалбоподателя, разплащането на издадените фактури, счетоводни регистри, аналитичните партиди на клиентите, с които в дружеството е извършено префактурирането на извършените услуги.

В тази връзка:

Относно последващите доставки по извършените услуги от „***“ ЕООД:

На вещото лице е представен Рамков договор за строителство от 15.10.2014 г., сключен между „***“ ЕООД с ЕИК *********, в качеството му на възложител и „***“ ЕООД – изпълнител. Съгласно  договора  възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши: на свои риск, със свои средства, труд и необходима строителна техника и механизация, всички дейности по изпълнение на СМР за изграждане на обект: „Реконструкция и модернизация на канализационната мрежа, подмяна на амортизираната водопреносна мрежа на гр. Сопот“, по единични цени, съгласно Приложение № 1, което е  неразделна част от договора. Съгласно договора всички плащания се извършват по банков път по посочена от изпълнителя банкова сметка. ***, че плащанията ще се извършват след доказването на реално извършените по договора дейности, съгласно подписани, предадени и одобрени от възложителя протоколи, съдържащи подробно описание на тези дейности по количества и единични цени. Срокът на договора е до завършване на обекта. Съгласно договора срокът за изпълнение започва да тече от датата на подписване на договора. Правомощията и отговорностите на възложителя и изпълнителя са уредени с подписания договор, а също така гаранциите и неустойките по същия.

Вещото лице е посочило по номера и дати фактурите, издадени от “***“ ЕООД - гр. Перник на „***" ЕООД за времето от 01.02.2015 г. до 03.07.2015 г. Уточнило е, че в тях е записано основанието за издаване: извършени СМР  по приемателни протоколи за изпълнени СМР по периоди, съгласно Рамковия договор за строителство, като са посочени номерата на приемателните протоколи – Образец 19. Последните /протоколите/ са приложени към фактурите и съдържат всички необходими  реквизити, а именно посочване на обекта: „Реконструкция и модернизация на канализационна мрежа на амортизирана водопреносна мрежа на гр. Сопот”, описан е и съотвения подобект - различни улици в гр. Сопот: ул. „***“; ул. „***“; от бул. „***“ до ул.“***“; описани са видовете аналитично извършени дейности, единична мярка, количество, единична цена и общата цена. Приемателните протоколи за изпълнените СМР са подписани от възложителя и изпълнителя.

При извършения анализ на фактурираните позиции в „Канализационната мрежа“  и “Водопроводната мрежа“, посочени в приемателните протоколи, са фактурирани извършени услуги за превоз на земна маса по позиции: разваляне на паважна настилка, натоварване и извозване на строителни отпадъци, машинен изкоп, транспорт, ръчен изкоп, извозване до депо на земни почви, натоварване и извозване на трошен камък за обратна засипка и пътна основа от депо до обект, полагане на НТК и др. Стойността на тези позиции надхвърля 167 000 лева, а стойността на извършените услуги от „***” ЕООД на „***“ ЕООД за периода от 10.01.2015 г. до 03.07.2015 г. е 150 000 лв. Отбелязано е, че количествата не могат да бъдат съпоставяни, тъй като фактурирането на доставките от „***” ЕООД е извършено в часове, а количествата на извършените последващи дейности, фактурирани от жалбоподателя на „***“ ЕООД е в кубически метри.

Издадените от „***“ ЕООД фактури са посочени в дневника за продажбите за  данъчните периоди за м. февруари, април и юли  2015 година. Изплащането на фактурите от „***“ ЕООД на жалбоподателя е извършено по банков път с банкови бордера от 07.04.2015 г., 15.04.2015 г., 23.04.2015 г., 10.06.2015 г., 25.09.2015 г., 14.10.2015 г. и 01.03.2016 г. В счетоводните регистри на  жалбоподателя са извършени счетоводни записвания, които са посочени в п.2.1 на експертизата.

Относно последващите доставки по извършените услуги от „***“ ЕАД:

Извършения превоз на строителните материали от доставчика „***” ЕАД на жалбоподателя са описани подробно в пункт 1.1.2 от експертизата. Има префактуриране от „***“ ЕООД на „***“ ЕАД за извършени СМР дейности на обект за изграждане на депо за индустриални отпадъци на „***“ АД - гр. Перник.

На вещото лице е представен Договор № 7105009 С9-01 от 16.06.2015 г., сключен между „***“ ЕООД и „***“ ЕАД за обект: „Изграждане на депо за индустриални отпадъци“. По силата на същия „***“ ЕООД се задължава да изгради комуникационните тръбни линии, вкл. шахти, т.е подземната инфраструктура на обекта.  Уговорено е приемането на дейността да се извърши с приемателни протоколи - обр.19. Договорът е подписан и от двете страни.

Във всяка от фактурите, издадени от “***“ ЕООД гр. Перник на „***“ ЕАД е записано: „извършено СМР  по  протокол за изпълнени СМР обр. 19, съгласно договор № 7105009 С9-01 от 16.06.2015 г.“. Към фактурите са посочени номерата на приемателните протоколи образец 19 и датата на съставянето им. Последните съдържат всички необходими реквизити: обект, вид на извършените СМР, единична мярка, количество, единична цена и обща цена. Подписани и подпечатани са от възложителя и изпълнителя.

При извършения анализ на приемателните протоколи с експертизата е установено, че са фактурирани извършени услуги за превоз на строителни материали по следните позиции: услуга с камион МАН и услуга с моторна трамбовка с включен оператор и гориво. Стойността по тези позиции е в размер на 26 101 лева, като стойността на извършените услуги от „***” ЕАД е 25 000 лв. Фактурирането на доставките от горното дружеството е извършено за 520 часа, а количествата на извършените последващи фактури е в машиносмени 73,17 /една машиносмяна е равна на 8 часа/, т.е 585 часа.

Фактурите, издадени от “***“ ЕООД на „***“ ЕАД са описани в дневника за продажбите за данъчните периоди за м. септември, м.октомври и м.ноември 2015 година. Изплащането на фактурите от „***“ ЕАД на издадени от жалбоподателя е извършено по банков път с банкови бордера като са посочени съответните дати: 30.09.2015 г., 30.10.2015 г., 30.11.2015 г., 30.12.2015 г., 25.09.2015 г. , 14.10.2015 г. и 01.03.2016 г. В счетоводните регистри на „***” ЕООД са извършени счетоводни записвания, посочени в п.2.1 от експертизата.

С цел проследяване на законосъобразното осчетоводяване в дружеството-жалбоподател на извършените процесни доставки  от „***” ЕООД, „***” ЕАД и „***” ЕООД, както и последващите реализации, свързани с тези доставки,  вещото лице е изискало и проверило всички данъчни фактури, договори и съпроводителни документи, оборотните ведомости към 31.12.2013 г. и  31.12.2015 г. и всички относими счетоводни регистри.

Вещото лице е анализирало счетоводните сметки, въз основа на   представените му регистри на хронологично ниво на счетоводна  сметка 401 „Доставчици”, счетоводна сметка № 411 „Клиенти”, сч. сметка, сч. сметка № 206 „Транспортни средства”, счетоводна сметка   № 503 „Разплащателна сметка в лв.”, счетоводна сметка № 501 „Каса в лева”, на счетоводни сметки от група 453 „Разчети с ДДС”, счетоводни сметки   № 602 „Разходи за външни услуги” и счетоводна сметка №  703 „Приходи от продажба на услуги” както и синтетичните и аналитични регистри на дружеството на счетоводните сметки, за периодите за м.юли 2015 г.; м. септември 2015 г. и м.ноември 2013 г. Установило е, че данъчните фактури, издадени от доставчиците „***” и „***” ЕООД са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 602 „Разходи за външни услуги” в разходите за дейността и дебита на счетоводна сметка 4531 „ДДС по покупките” срещу кредитирането на счетоводна сметка 401 „Доставчици” по аналитичните  партиди  на съответните доставчици за м. юли 2015 г.,  м септември 2015 г. и м. ноември 2013 година. Констатирало е, че във водената счетоводна отчетност на „***” ЕООД процесните фактури, издадени от тримата доставчици,  са  осчетоводявани  периодично в съответните данъчни периоди и години като са намерили правилно отражение в дневниците за покупките за съответните данъчни периоди. Разплащането на фактурите от доставчиците  „***” ЕООД  и „***” ЕАД е извършено по касов път, към които са прикачени фискални бонове, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18, като е дебитирана счетоводна сметка № 401 „Доставчици” по аналитичните сметки на доставчиците и кредитирана счетоводна сметка № 501 „Каса в лева”. Фактура № **********/15.11.2013 г., издадена от „***” ЕООД е разплатена по банков път с б.б.  от 18.12.2013г. и б.б от 21.01.2014 г., като е дебитирана счетоводна сметка № 401 „Доставчици”, по аналитичната сметка на доставчика и кредитирана счетоводна сметка № 503 „Разплащателна сметка в лв.”.

Съответно, в счетоводството на „***” ”ЕООД - гр. Перник  фактурите издадени на „***“ ЕООД и „ЩРАБАГ“ ЕАД са осчетоводени по кредита на счетоводна сметка 703 „Приходи от СМР” и е начислен ДДС в кредита на сметка 4532 „ДДС за продажбите”, съответно в месеците на извършеното фактуриране и в дебита на  счетоводна сметка № 411 „Клиенти”, отразени по  аналитичните  партиди на клиентите. Фактурите са  намерили правилно отражение в дневниците за продажбите  на ревизираното лице за съответните данъчни периоди и е  начислен своевременно полагащия се ДДС, като дължим ДДС в съответствие с данъчното законодателство.

Въз основа на горните данни, според експертизата извършените  счетоводни записвания са намерили коректно отражение в счетоводните регистри на дружеството в съответствие със счетоводното законодателство на хронологично, синтетично и аналитично ниво за съответните месеци, периоди  и години.

Констатирано е, че счетоводната отчетност на жалбоподателя е организирана при спазване на Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти и данъчното законодателство. Жалбоподателят съхранява счетоводните документи на хартиен носител, класифицирани като първични, вторични документи и регистри за хронологична и систематизирана информация. Счетоводните сметки се водят в синтетични и аналитични регистри. Изисканите счетоводни документи са подредени по месеци, периоди и години, откъдето може да бъде извършена  проверка на извършените доставки и свързването им с други документи – договори, платежни документи по банков и касов път, както и да бъдат индивидуализирани последващите доставки.

При извършеното проследяване дали към всяко едно плащане по спорните доставки жалбоподателят е разполагал с необходимите парични средства експертът дава категоричен положителен отговор.

Вещото лице е анализирало фактурите, издадени от процесните дружества. Констатирало е, че  всички те отговарят на изискванията на чл.7 от Закона за счетоводството, на чл.114, ал.1, т.1 - т.15 от ЗДДС, в които са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата и чл.78 от ППЗДДС за изискванията към бланките на фактурите.

Към фактурите на „***” ЕООД, наред с приложения договор за превоз на земна маса от 10.01.2015 г., са  приложени  и  приемо-предавателни протоколи, които имат номер и дата на тези по фактурите. В ППП е записан вида на услугата и по кой договор е, посочени са периоди, в които е извършена услугата, количеството на извършената услуга. Приемо-предавателните протоколи са подписани от двете страни по сделката, а именно: получател и съставител. Всяка фактура е придружена с касов бон. Фискалните бонове са приложени в счетоводството на дружеството при спазване на Наредба № Н-18.

Приложените към административното досие и тези, съхранявани в счетоводството на дружеството товарителници, които придружават всяка една от 24-те броя фактури, притежават всички необходими реквизити, съгласно чл.53, ал.1 от ЗАвП. Експертът е отчел, че в чл.59, т. 1 и 2 от закона е определено задължението на превозвача да провери съдържанието на товарителницата и видимото състояние на товара и в тази връзка е констатирал, че всички товарителници са подписани от превозвача ”***” ЕООД и изпращача „***“ ЕООД/. Отбелязано е, че в закона няма изискване в товарителниците да бъдат описвани номерата на пътните листове, а съгласно чл.91в. от ЗАвП превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване  пътните листове, с които е извършен превоза.

Относно фактурите, издадени от „***“ ЕАД е установено, че са придружени с протоколи, които носят датата на издаването на фактурата с посочване на предмета на извършване на услугата, количеството на извършената работа в часове, като е записано, че  протокола е неразделна част от Договор от 01.06.2015 година.

В протоколите не е посочено място на натоварване и разтоварване; данни за МПС, с което е извършен превоза; данните за водача на превозното средство и периода в които е извършен превоза. В договора в чл.8 е записано, че изпълнителят следва да  осигури всички необходими документи, отнасящи се до превозното средство и лицата, които го управляват. Видно от изложеното така представените протоколи, не са оформени по вина на изпълнителя „***“ ЕАД, който не е представил тези данни на възложителя „***“ ЕООД.

В счетоводството на дружеството са приложени фискални бонове при спазване на Наредба № Н-18. Такива придружават всяка една от процесните фактури.

Относно Фактура № **********/15.11.2013 г. на „***" ЕООД е приложен  Договор за рекламен билборд от 01.11.2013 г. е установено, че същата е разплатена от жалбоподателя с платежно нареждане от банковата му сметка в „***“ АД. Последното се съхранява в дружеството. Липсва приемо-предавателен протокол както за монтажа, така и за абонамента във връзка с проектирания и поставен рекламен билборд.

В експертизата се дава и подробен отговор на въпроса относно техническата обезпеченост на жалбоподателя и възможността му да изпълни договорните си ангажименти към процесните дружества.

След проверка на водените ДМА в дружеството, аналитична партида на счетоводна сметка № 206 „Транспортни средства“, на информацията в ИС на НАП, взета от органите на НАП, представени от жалбоподателя лицензи за превоз на товари, издадени на основание чл.7 от Закона за автомобилните превози и чл.10, ал.1 от Наредба № 33 /1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на ***/, Справка за актуалното състояние на действуващите трудови договори към 31.12.2015 г. на „***” ЕООД, издадена от 10.06.2020 г. от Национална агенция за приходите, ведомости за работна заплата за периода от 01.2015 г. до м.09.2015 г. вещото лице дава категоричен отговор, че:

- ревизираното дружество е разполагало със следните ДМА: три лекотоварни автомобили, два товарни автомобила: „***“ с рег. № РК *** ВН и „***“ с рег. № РК *** ВМ, колесен трактор, моторен трион, храсторез, заваръчен апарат, фреза, хидравличен чук, двубандажен валяк и други машини и съоръжения необходими за извършване на дейността. Товарен автомобил  МАН - РК *** ВМ е придобит на 27.04.2015 г. с отчетна стойност 44 000 лв., а товарен автомобил „***" - РК *** ВН е придобит на 01.05.2017 г. с отчетна стойност  54  530 лв., т.е през процесния период жалбоподателят е притежавал товарен автомобил МАН-РК ***ВМ;

- с Лиценз № 10448, издаден на 25.02.2016 г. и валиден до 24.02.2026 г., на „***” ЕООД се дава право да извършва превоз на товари на територията на Република ***. До м. февруари 2016 г. дружеството не е разполагало с такъв;

- към 31.12.2015 г. в дружеството са работели седем регистрирани длъжностни лица: монтажници - 2 бр. лица, водопроводчик, машинист-многокофов багер, заварчик, машинист еднокофов багер и общ работник, посочени поименно в Справка за актуалното състояние на действуващите трудови договори към 31.12.2015 г. на „***” ЕООД, издадена на 10.06.2020 г. от НАП, в която са упоменати дата на сключване на договора, Код по КИД, Код по НКПД, длъжностно наименование на заеманата от лицето длъжност, основна заплата. Според ведомостите за работна заплата, за периода от 01.2015 г. до м.09.2015 г. не е начислявана и осчетоводявана работна заплата на лице на длъжност шофьор.

С оглед на установеното, вещото лице прави извод, че в процесния период жалбоподателят не е имал възможност да извършва транспортни дейности, защото не е притежавал лиценз за извършване на превоз на товари, както и назначено лице като шофьор на товарен автомобил.

След проверка на заверени копия на дневник-продажби по ЗДДС на трите дружества, предоставени от НАП, вещото лице е установило следното:

- в дневник-продажби по ЗДДС за м. юни 2015 г. „***“  ЕООД е посочило процесните 24 броя фактури като продажби,  издадени от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД. Те са на обща стойност 151 130 лв. и ДДС 30 326 лв. Данъчните основи и ДДС са намерили отражение в Справка-декларация за м. юли 2015 г. Това е констатирано и в РА № Р-22001418007999-091-001/27.09.2019 г., изготвен от органите на НАП /приложен към настоящото дело/;

- в дневник-продажби по ЗДДС за м. септември 2015 г. на  „***“ ЕООД са отразени процесните 3 броя фактури, издадени на „***“ ЕООД на обща стойност 25 000 лв. и ДДС 5000 лв. Сумата е декларирана в справка-декларация за същия период в съответствие със ЗДДС, което е констатирано и в РА № Р-2200148007999-091-001/27.09.2019 г., изготвен от органите на НАП и приложен към делото;

- в дневник-продажби по ЗДДС за ноември 2013 г. на „***“ ЕООД е включена процесната фактура №**********/15.11.2013 г. на стойност 24 800,00 лв. и ДДС 4960,00 лв., издадена от дружеството на „***“ ЕООД, а от тук е декларирана в справка-декларация за същия период: м. ноември 2013 г., в съответствие със ЗДДС, което обстоятелство е констатирано от органите на НАП  в РА № Р- 2200148007999-091-001/27.09.2019 г.

След извършена проверка в регистрите на НАП, ТР и НОИ, експертът установява, че:

- „***“ ЕООД е включен в списък № 1 на длъжниците по чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК към 31.08.2016 г.;

- „***“ ЕАД е задължено лице с несъбираем дълг – общият размер на всичките му задължения е в размер на 556 906,11 лв., в т.ч главница: 356 437,30 лв. и лихва: 200 468,81 лв. „***“ ЕАД е включен в списък №1 на длъжниците по чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК от м. август 2016 г.

- няма данни „***“ ЕАД да е включвано в първи/втори списък на длъжниците съгласно чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК;

- „***” ЕООД е регистрирано по ДОПК на 11.07.2012 г., а по ЗДДС на 18.12.2012 г. и е дерегистрирано по инициатива на данъчен орган, считано от 07.08.2015 г., при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Към датите на издаване на фактурите доставчикът „***" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице.

Към 30.07.2015 г. „***” ЕООД е било действуващо дружество, регистрирано по ДДС;

- „***” ЕАД е дружество, регистрирано по ДОПК и по ЗДДС на 26.01.2011 г. и е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган, считано от 05.11.2013 г., при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Считано от 09.03.2015 г. „***" ЕООД отново е регистрирано по ЗДДС и е дегистрирано, считано от 08.12.2015 г.

Към 30.09.2015 г. „***” ЕАД е било действуващо дружество, регистрирано по ДДС;

- „***” ЕООД е регистрирано по ДОПК и по ДДС на 10.12.2004 г., с дата на дерегистрация по ДДС: 06.01.2014 г. на основание чл.96 от ЗДДС.

Към 30.11.2013 г. дружеството е било действащо дружество, регистрирано по ДДС.

Относно техническата и кадрова обезпеченост на трите дружества /контрагенти на жалбоподателя/, експертът е направил подробно проучване – посочил е поименно лицата, които са работили по трудови правоотношения с тях; датите на сключване и на прекратяване на трудовите договори; заеманите длъжности и код по НКПД.

Изрично е упоменал, че в процесния период в „***“ ЕООД, на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ с Код по НКПД 83322005, е работил по трудово правоотношение Б.М.К.с дата на сключване на трудовия договор: 22.10.2013 г. и дата на прекратяване: 01.07.2015 г., като съгласно НКПД шофьорите на товарни и тежкотоварни автомобили управляват и обслужват товарни камиони и самосвали за превоз на стоки, течности, тежки материали и други, което е  основна задача на длъжността. На длъжност „автомонтьор на МПС“ с Код по НКПД 72312001, на 04.08.2014 г., е бил назначен Б.Р.Н., а трудовото му правоотношение е прекратено на 01.08.2015 г. Монтьорите, съгласно НКПД, пускат в действие, поддържат и ремонтират двигатели, моторни превозни средства, като изпълняват следните основни задачи: инсталират, поддържат и ремонтират двигатели, моторни превозни средства и други.

Относно „***“ ЕАД е установено, че в процесния период: от 01.01.2015 г. до 30.09.2015 г., в дружеството са регистрирани общо 2 договора от 02.09.2015 г. по код по НКПД 71122008 и 71142004 на лицата Д.Г.П.– на длъжност „зидаромазач“, и В.Х.Я.– на длъжност „кофражист“. Съгласно НКПД тези длъжности строят, поддържат и ремонтират сгради и други конструкции с използване на традиционни и/или модерни строителни технологии; изграждат и ремонтират фундаменти, стени и други конструкции от тухли, камъни и подобни материали; раздробяват камъни от кариери на плочи или блокове; режат, оформят и дообработват камъни за строителство на сгради, паметници и други цели; изграждат стоманобетонни конструкции и съоръжения, както и дообработват циментови повърхности; режат, оформят, монтират и поддържат дървени конструкции и принадлежности; изпълняват разнообразни задачи, свързани със строителството и поддържането на сгради.

Относно „***“ ЕООД е констатирано, че в периода от 01.09.2013 г. до 31.05.2014 г. са регистрирани 5 броя лица, които са в трудови правоотношения с него, на длъжности: „сценограф“, „сценичен декоратор“ и „ръководители на постановъчна част“. Като други приложни специалисти длъжностите сценограф и декоратор сценичен изпълняват технически задачи, свързани с практическо прилагане на знания в областта на културата. Основните им задачи са: осигуряват технически и практически услуги и спомагателни функции в културни дейности; съчетават творчески и технически умения в областта на изкуството и други. За Код по НКПД 26547020 на длъжност „ръководител постановъчна дейност” е отбелязано: творците и изпълнителите споделят идеи, впечатления и факти чрез разнообразни медийни средства за постигане на определен ефект; интерпретират композиции като мюзикъли или сценарии с цел изпълнение или ръководят представление; домакини са на подобни представления и други медийни събития. Специалистите на тази длъжност: измислят и създават визуални форми на изкуството; измислят, ръководят, репетират и участват в музикални, танцови, театрални и филмови представления;поемат творчески, финансови и организационни отговорности при създаването на телевизионни програми, филми и сценични представления; проучват сценарии, пиеси или книги и подготвят тяхното интерпретиране; избират и пускат музикални, видео или други видове развлекателни материали за излъчване и правят търговски и обществени изказвания и други.

Наред с лицата, наети по трудово правоотношение, „***“ ЕООД е ползвало и други специалисти – 13 броя лица, на които е заплатило съответни възнаграждения. Това обстоятелство е установено от Писмо изх. № 1424-22-51 Н1 от 18.06.2020 г. на ТД на НАП – София, офис „Изток“, Справка-декларация с вх. № № 224471500200667 от 22.01.2015 г. и Справка за изплатени доходи по чл.73 от ЗДДФЛ.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:   

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът я намира за основателна в частта относно доставките от „***“ ЕООД и „***“ ЕАД, респ. неоснователна – в частта, касаеща доставката от „***“ ЕООД.

Съображенията са следните:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-22001418007999-091-001/27.09.2019 г., издаден от С.Т.К.- началник на сектор, възложил ревизията, и А.К.К.- главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 296/13.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. София, а именно: относно установените резултати по ЗДДС за данъчните периоди м.11.2013 г., м.07.2015 г. и м.09.2015 г., ведно със съответните лихви за забава, както и в оспорената част на установените лихви за забава за м.10.2015 г.

Задълженията в горните периоди са в резултат от отказ на право на данъчен кредит в размер на 30 326,00 лв. за данъчен период м.07.2015 г. по двадесет и четири фактури, издадени от „***“ ЕООД; данъчен кредит в размер на 5000,00 лв. за данъчен период м.09.2015 г. по три фактури, издадени от „***“ ЕАД; и 4960,00 лв. за данъчен период м.11.2013 г. по една фактура, издадена от „***“ ЕООД. Установените задължения за довнасяне по ревизионния акт са в общ размер на 40 286,00 лв. /четиридесет хиляди двеста осемдесет и шест лева/ и лихви за просрочия към тях в размер на 17 758,12 лв. /седемнадесет хиляди седемстотин петдесет и осем лева и дванадесет стотинки/.

Процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия.

Спазена е предписаната от чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл.120, ал.3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни периоди. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него ревизионен доклад, съставляващ неразделна негова част съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК. Възражение срещу РД, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, не е заявено от ревизираното лице.

Ревизионното производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001418007999-020-001/19.12.2018 г. на С.Т.К.– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София. Заповедта има задължителното съдържание по чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с данните по чл.81, ал.1, т.2–5 от ДОПК; определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ревизирания период; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл.114, ал.1 от ДОПК. Не е изтекъл преклузивният срок чл.109, ал.1, изр.1 от ДОПК.

В рамките на ревизията, на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК от „***“ ЕООД – гр. Перник са изискани доказателства по нейния предмет, включително относно спорните доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл.45, ал.1 от ДОПК по спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП за същите доставчици. Тази доказателствена съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия. Ревизията е извършена в определения със ЗВР № Р-22001418007999-020-001/19.12.2018 г. и Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия / ЗИЗВР/ № Р-22001418007999-020-002/29.03.2019 г. срок, който е изтекъл  на 07.06 г. За резултатите й е съставен РД № Р–22001418007999-091-001/03.09.2019 г. – спазен е срока по заповедта. Съдържанието на ревизионния доклад съответства на законовата норма на чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК и към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.

Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:

ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на чл.112–120 от ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/. „***“ ЕООД – гр. Перник черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му. Неизпълнението на задължението на ответника по доказателствата не освобождава дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за съществуването на твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото с доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Единствено жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА в обжалваната част. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у решаващия орган в съществуването на фактите и връзките между тях. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт не е доказан.

Доказателствената тежест в производството е указана от съда с определение от 28.04.2020 г., като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални действия.

В съответствие с нормата на чл.9, ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Облагаема според чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие /чл.25, ал.1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл.168, б.“а” от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.

След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 вр. чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условието по чл.71, т.1 от ЗДДС - данъчно задълженото лице да притежава фактура, съставена в съответствие с чл.114–115 от ЗДДС с посочен на отделен ред данък за доставка на стоки или услуги, по които то е получател.

По аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС без реално извършена доставка на стока по смисъла на по чл.6, ал.1 от ЗДДС и реално извършване на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС не настъпва, респективно – не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл.68, ал.2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС /аналогична на чл.178, б.“а” от Директива 2006/112/ЕО/.

От горния анализ се установява, че възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от:

- качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т.25 от решението на СЕС по дело С-18/13/;

- своенето на данъчен документ от получателя, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от ЗДДС – чл.71, т.1 от ЗДДС;

- получаването на стоките/услугите по доставката /“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т.30 от решението на СЕС по дело С-642/11/;

- отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /т 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/.

Отсъствието на който и да е елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото.

В множество свои решения СЕС /например Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и др./ приема, че за да се признае право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. изрично е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки или услуги са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки.

От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т.37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т. 38/. Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.

Мотивите на органите по приходите за отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени на жалбоподателя от „***“ ЕООД и „***“ ЕАД не се споделят от настоящия състав по следните съображения:

От анализа на представените от ревизираното лице и от неговите доставчици доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ се налага извод, че фактурите, издадени от двете дружества, отразяват реално осъществени доставки.

Основната дейност на „***“ ЕООД през процесните периоди е свързана с изграждане на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации /това не се оспорва от страните/. За извършването на тези дейности, към 31.12.2015 г. в дружеството са работили седем лица на следните длъжности: монтажници – 2 бр., водопроводчик, машинист - многокофов багер, заварчик, машинист - еднокофов багер и общ работник. Това е установено въз основа на Справка за актуалното състояние на действуващите трудови договори към 31.12.2015 г. на „***” ЕООД, издадена на 10.06.2020 г. от Национална агенция за приходите. В справката са записани поименно лицата, дата на сключване на трудовия договор, Код по КИД, Код по НКПД, наименование на заеманата от лицето длъжност, основна заплата.

При извършената от страна на вещото лице проверка в счетоводството на дружеството на ведомостите за работна заплата за периода от 01.2015 г. до м.09.2015 г. е установено, че през този период не е начислявана и осчетоводявана работна заплата на лице, което да се води на длъжност „шофьор“.

Видно от изложеното след извършената проверка в счетоводството на „***” ЕООД,  свързана с това дали жалбоподателя е притежавал необходимата техника – товарни автомобили и персонал, за да се може да извърши   услугите – превоз на земни маси и строителни отпадъци за периода от 01.01.2015г. до м. септември 2015г., вещото лице въз основа на събраните доказателства, установи че дружеството не е имало възможност за извършване на тези  дейности, защото не е притежавало лиценз за извършване на превоз на товари, както и назначено лице като  шофьор на товарен автомобил.

През процесните периоди жалбоподателят е притежавал два товарни автомобила: МАН с рег. № РК *** ВМ, придобит на 27.04.2015 г., и „***“ с рег. № РК *** ВН, придобит на 01.05.2017 г., но не е имал издадени лицензи за превоз на товари до м. февруари 2016 г. Такъв му е издаден на 25.02.2016 г., а именно:  Лиценз № 10448, валиден до 24.02.2026 г. След като дружеството не е притежавало лиценз за превоз на товари, то не е било в състояние да извършва услуги за превоз, необходими за дейността му през 2015 г., в т.ч. и през м. юли на същата година, което обяснява сключването на договорите с „***“ ЕООД и „***“ ЕАД.

І. по отношение на доставките от „***“ ЕООД:

Същите намират своето правно основание в Договор за извозване на земна маса от 10.01.2015 г., сключен между „***" ЕООД с ЕИК *** – товародател и „***“ ЕООД – превозвач. Във връзка с този договор, през м. юли 2015 г., от страна на „***“ ЕООД са издадени 24 фактури на обща стойност 181 456,00 лв. По същото време жалбоподателят е изпълнявал задълженията си по друг договор - Рамков договор за строителство от 15.10.2014 г., сключен с „***“ ЕООД с ЕИК ***/възложител/. Според него възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши на свой риск, със свои средства, труд и необходима строителна техника и механизация, всички дейности по изпълнение на СМР за изграждане на обект „Реконструкция и модернизация на канализационната мрежа, подмяна на амортизираната водопреносна мрежа на гр. Сопот“, по единични цени, съгласно приложение № 1, което е  неразделна част от договора. Изпълнението на този договор несъмнено е изисквало да се извършват изкопни работи, товарене, транспортиране и депониране на земните маси.

Както се посочи по-горе, през процесния период жалбоподателят не е притежавал лиценз за превоз на товари и не е бил в състояние да извършва услуги за превоз, необходими за дейността му през 2015 г., в т.ч. и през м. юли на същата година, поради което е сключил договора с „***“ ЕООД.

През м. юли 2015 г. „***“ ЕООД е издало на „***“ двадесет и четири броя фактури /подробно описани както в РА и РД, така и в съдебносчетоводната експертиза/. Всички те притежават задължителните законоустановени реквизити, а голяма част от тях - и незадължителни. Отговарят на изискванията на чл.7 от Закона за счетоводството, на чл.114, ал.1, т.1 – т.15 от ЗДДС, в който са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата и чл.78 от ППЗДДС за изискванията към бланките на фактурите. Придружени са с надлежно оформени фискални бонове, които са от датите на издаването на фактурите и отговарят на изискванията на Наредба № Н-18. Към всяка от фактурите е наличен приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни по сделката: получател и съставител, с посочен предмет на доставката: извозване на земна маса по договор, и посочен период, за който се отнася. Фактурите са придружени и с товарителници, които съдържат необходимите реквизити съгласно чл.53, ал.1 от ЗАвП, а също и допълнителни такива, като са посочени: изпращач и получател: „***“ ЕООД;  превозвач: „***“ ЕООД; място на натоварване и разтоварване: гр. Сопот;  наименование на товара: земна маса, тегло - 30 000, като са описани по няколко курса; изминатите километри, часовете на натоварването и разтоварването и в забележка общото отработено време, което в повечето товарителници е 8 часа; посочени са придружителите на товара и данните на МПС, с което е извършен превоза/услугата, а именно: МАН № Е 3495КМ, МАН № Е *** ВХ и МБ № Е ***КС.

От друга страна, в договора между „***“ и „***“ ЕООД е уговорено, че всички плащания се извършват по банков път по посочена от изпълнителя банкова сметка. ***, че плащанията ще се извършват след доказването на реално извършените по договора дейности, съгласно подписани, предадени и одобрени от възложителя протоколи, съдържащи подробно описание на тези дейности по количества и единични цени. Във фактурите, издадени от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД за времето от 01.02.2015 г. до 03.07.2015 г. /Фактура № № **********/20.02.2015 г.; № **********/27.04.2015 г. и № **********/03.07.2015 г./ е записано основанието: извършени СМР по приемателни протоколи за изпълнени СМР по периоди съгласно Рамковия договор за строителство, като са посочени номерата на образец 19 /съответно: № 4/20.02.2015 г.; № 5/20.02.2015 г.; № 6/27.04.2015 г. и  № 7/03.07.2015 г./. Приемателните протоколи - акт обр. 19, са приложени към фактурите. Те съдържат всички необходими реквизити: обект и подобект, видовете аналитично извършени дейности, единична мярка, количество, единична цена и общата цена. Подписани са от възложителя и изпълнителя. С приемането на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, акт обр. 19, уреждащ предаването на строежа и строителната документация, вече не е нормативно уреден, но неговото прилагане продължава по преценка на страните. По същество акт обр. 19 е документ, с който се обективират извършени СМР на съответен етап на строителство. Реквизитите му не са нормативно уредени и поради това се ограничават до тези, с които може еднозначно да се опише стопанската операция. На практика същият представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР, поради което и тъй като е изрично съставен за установяване на завършените видове работи и за заплащане на същите, няма пречка да бъде прието, че протоколът е пряко доказателство за реализиране доставката /в този смисъл Решение № 13772 от 16.12.2015 г, по адм. дело № 13662/2014 на ВАС/. Независимо от частния си характер протоколите следва да бъдат кредитирани, тъй като са представени своевременно и в търговския оборот документирането на стопанските операции се извършва чрез съставяне именно на такива документи.

Наред с тези преки доказателства за реалност на доставките по процесните 24 фактури, издадени от „***“ ЕООД, от заключението на ССчЕ се установява редовното им осчетоводяване и при двете дружества, разплащането им, начисляване и внасяне на ДДС по тях, същите са издадени от регистрирани към релевантните дати субекти, включени са в отчетните регистри по ЗДДС, резултатите от фактурираните услуги са вложени в облагаемата дейност на ревизираното дружество. За доставките е доказано и пълно разплащане по банков път, което също е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните /в този смисъл Решение № 14149 от 22.12.2015 г. по адм. д. № 13564/2014 г. на ВАС, Решение № 12456 от 20.11.2015 г. по адм. д. № 11092/2014 г. на ВАС/.

Относно аргументите на ответника за липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика следва да се посочи, че с Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е дадено задължително тълкуване на чл. 167, чл. 168, буква „а", чл. 178, б. „а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, съобразно което не следва да се вменява в тежест на жалбоподателя да ангажира доказателства за кадрова, материална и техническа обезпеченост на прекия доставчик, а така също и за обстоятелството от кои лица реално са изпълнени услугите. Въпреки това, въз основа на събрания по делото доказателствен материал и най-вече от заключението по ССчЕ, съдът намира, че доставчикът „***“ ЕООД е разполагал с нужния ресурс да извърши фактурираните доставки. За процесния период, по трудов договор с него са работили 20 лица на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ с Код по Национална класификация на професиите и длъжностите в Република *** – 2011 /НКПД/ 83322009, на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ с Код по НКПД 83322010 и „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ с Код по НКПД 83322005. Те са установени и посочени поименно от вещото лице като е конкретизиран периода, в който всяко от тях се е намирало в трудови правоотношения с дружеството. В дружеството е било назначено и едно лице на длъжност „автомонтьор на МПС“ с Код по НКПД 72312001. Относно аргументите на ответника за липса на техническа обезпеченост, поради това че „***“ ЕООД не е представило даказателства, че е разполагало с товарни МПС или че е наело такива през 2015 г., съдът намира за уместно да се позове на горепосоченото Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11., с оглед на което не следва жалбоподателят да търпи последиците от евентуалното неспазване на трудовото, търговското или данъчното законодателство от неговия доставчик или лица, с които последният се е намирал в някакъв вид правоотношения. Рисковият профил на доставчиците на доставчика по никой начин не би могъл да рефлектира неблагоприятно върху правата на дружеството-жалбоподател, при недоказаност на данъчна измама, в която същото да участва /при носена от ответника доказателствена тежест относно този факт/. Констатациите на органите по приходите, формирани в рамките на ревизионното производство спрямо доставчика, не биха могли правновалидно да обвържат настоящия жалбоподател.

В случая с доставките от „***“ данъчните органи са установили, че превозните средства, с които са извършени превозите са собственост на други регистрирани търговски дружества, на които лицата, посочени в товарителниците като придружители на товарите, са собственици и управители. Тези дружества се явяват доставчици на доставчика на жалбоподателя и данъчните органи аргументират извода си за нереалност на извършените от тях услуги с това, че в публикуваните им отчети липсват данни да са притежавали активи и да са реализирали доходи през 2015 г. от наем, а не са представени и доказателства за отдаването на автомобилите им под наем на „***“ ЕООД. По този начин, с поведението на доставчика и неговите доставчици и непредставянето от тяхна страна на доказателства за притежавани или наети МПС се обосновават допълнителни задължения за жалбоподателя, което не намира опора в установената по делото фактическа обстановка и в закона. Търсенето на косвени данни не може да игнорира наличието на преки доказателства за реалността на извършените доставки – наличие на надлежно издадени фактури, протоколи за приемане на работата, превозни документи – товарителници, пътни листове, договори и др.

ІІ. по отношение на доставките от „***“ ЕАД:

С Договор за извозване на строителни отпадъци от 01.06.2015 г., сключен между „***“ ЕООД /възложител/ и „***“ ЕАД /изпълнител/ е възложено многократно извозване на строителни отпадъци. С договора са определени правата и задълженията на страните, възнаграждението и начина на заплащане на услугата - по 50 лв. на час, срещу представени от изпълнителя фактури на база подписани протоколи.

Установява се по делото, че във връзка с изпълнението на този договор в счетоводството на жалбоподателя се съхраняват три броя фактури /издадени през м. септември 2015 г./. Във всяка от тях е посочен доставчик, получател на доставката, предмет на услугата: „извозване на строителни отпадъци по договор“, данъчната основа, ДДС и т.н. Към всяка фактура е приложено копие на протокол от същата дата, и е видно, че страните са констатирали изпълнение на договорените дейности към датата на подписването на протокола с нужното качество и срок. Във всяка от фактурите е записано, че плащанията се извършват в брой, и са приложени надлежно издадени фискални бонове при спазване изискванията на Наредба № Н-18.

В трите протокола не е посочено място на натоварване и разтоварване; данни за МПС, с което е извършен превоза, за неговия водач и за периода в които е извършен превоза. Съпоставено с клаузите на договора, това сочи на неизпълнение от страна на изпълнителя на задължението му да осигури всички необходими документи, отнасящи се до превозното средство, извършило превоза и лицата, които го управляват.

От материалите по делото се установява, че превозът на строителните материали от доставчика „***“ ЕАД е извършен във връзка с изпълнението на Договор № 7105009 С-9-01 от 16.06.2015 г., сключен между „***“ ЕООД и „***“ ЕАД за обект: „Изграждане на депо за индустриални отпадъци“, по силата на който „***“ ЕООД се задължава да изгради подземната инфраструктура на обекта: комуникационните тръбни линии, шахти и т.н. По това време жалбоподателят не е имал издаден лиценз за превоз на товари и това е наложило да установи договорни отношения с друго лице – в случая с „***“ ЕАД. Последното е разполагало с ДМА, необходими за извършване на дейността – три лекотоварни автомобила, два товарни: „***“ с рег. № РК *** ВН /придобит на 01.05.2017 г./ и „МАН“ с рег. № РК *** ВМ /придобит на 27.04.2015 г./, колесен трактор, моторен трион, храсторез, заваръчен апарат, фреза, хидравличен чук, двубандажен валяк и други машини и съоръжения.

Установено е, че през процесния период „***“ ЕАД е притежавал товарен автомобил МАН с рег. № РК *** ВМ, както и лиценз за превоз на товари, издаден на основание чл.7 от Закона за автомобилните превози и чл.10, ал.1 от Наредба № 33 /1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на ***, а именно: Лиценз № 10448 от 25.02.2016 г., валиден до 24.02.2026 г. С оглед на това, както и предвид притежаваните от него машини и съоръжения дружеството е било технически и материално осигурено да извърши дейностите, отразени в приемателните протоколи: услуга с камион МАН и услуга с моторна трамбовка с включен оператор и гориво.

В периода 01.01.2015 г. - 30.09.2015 г. дружеството е регистрирало два броя трудови договори: на 02.09.2015 г. по Код по НКПД 71122008 – зидаромазач, и Код по НКПД 71142004 – кофражист. Следва да се отбележи обаче, че липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика само по себе си не е основание за отказ на правото на данъчен кредит съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-324/11, което становище се споделя и от настоящия съдебен състав. В тази връзка следва да бъде съобразено и Решение на СЕС от 13 февруари 2004 г. по дело С-18/2013, с което е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Според решението не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да са разполагали с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни, че данъчно задълженото лице е знаело за такава измама, а и такава не се установява, предвид наличието на редовна счетоводна отчетност съгласно заключението на ССчЕ.

От заключението на ССчЕ се установява редовното осчетоводяване на процесните три фактури и при двете дружества, разплащането им, начисляването и внасянето на ДДС по тях, издаването им от регистрирани към релевантните дати субекти, включването им в отчетните регистри по ЗДДС, влагане на резултатите от фактурираните стоки и услуги в облагаемата дейност на ревизираното дружество. За доставките е доказано и пълно разплащане.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт следва да бъде отменен в частта относно доставките извършени от „***“ ЕООД в данъчен период м.07.2015 г. и от „***“ ЕАД в данъчен период м.09.2015 г. като материално незаконосъобразен.

 

 

ІІІ. по отношение на доставката от „***“ ЕООД:

Касае се за доставка, извършена във връзка със сключен Договор за рекламен билборд от 01.11.2011 г., по който „***“ ЕООД е възложител, а „***“ ЕООД – изпълнител. Съгласно договора билбордът е разположен в гр. София – посока центъра бул. „***“ и бул. „***“  /ХЕИ/.

За изработването на билборда, от страна на жалбоподателя е издадена Фактура № ********** от 15.11.2011 г. на стойност 24 800,00 лв., каквато е и уговорената цена според договора. На фактурата е записан предмет на доставката: „Проектиране, дизайн, поставяне и шестмесечен абонамент на рекламен билборд“, както и че плащането да се извърши по банков път. В счетоводството на жалбоподателя са установени платежните документи - банкови извлечения от „***“ АД: банково бордеро от 18.12.2013 г. в размер на 15 000,00 лв. и банково бордеро от 21.01.2014 г. в размер на 14 760 лв., с които е извършено разплащането на извършената услуга. Не е установен приемо-предавателен протокол за монтажа и за абонамента. Липсват данни за собствеността на мястото, където е монтирано съоръжението, респ. договор за наем на това място или други доказателства, че доставчикът „***“ ЕООД е имал право да предоставя възможност за реклама чрез съоръжение, изградено в гр. София, бул. „***“ и бул. „***“  /ХЕИ/.

От заключението на вещото лице се установява, че в приложената към договора оферта липсват конкретни уговорки за начина на предаване и установяване на извършената услуга от изпълнителя; за начина на предаване на информацията от възложителя, която е необходима за проектирането и дизайна на рекламния билборд и за начина на отчитане на абонаментното поддържане.

От страна на органите по приходите е прието, че дружеството-доставчик не е могло да изпълни заложеното в договора, тъй като в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2015 г. е декларирана дейност „търговско посредничество с дървен материал и материали за строителството“, а изработването на рекламни билбордове не е сред декларираните дейности; че назначените лица на трудови договори са на длъжности „сценограф“ , „декоратор“ и „ръководител постановъчна част“ и липсват данни тези лица да притежават нужните квалификационни умения за проектирането и изготвянето на дизайна на билборда, за изработката на металната конструкция и за останалите дейности, свързани с монтирането на съоръжението; не се доказва за чия сметка са вложените материали; не се доказва каква техника е използвана за изработване на металната конструкция и за дейностите поцинковане, грундиране и боядисване, предвид това, че няма данни доставчикът да разполага с ДМА.

Горните изводи се споделят напълно и от настоящия съдебен състав. От една страна, при извършената на „***“ ЕООД насрещна проверка, от страна на дружеството не са представени документи /проект/ или дори информация как е изглеждало процесното съоръжение, от какви материали е било изработено, дали е използвана съществуваща рамка за поставянето му или е изработена изцяло нова металната конструкция, на какво правно основание е ползвано мястото, което се сочи за място на поставянето му. Не е представено и документ /удостоверение/ за въвеждането на обекта в експлоатация.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че органите по приходите неоснователно са отказали да признаят на жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „СМ и СМЕЛ“ ЕООД и „***“ ЕАД, поради което жалбата му в тази част се явява основателна, а ревизионният акт за двата данъчни периода, в който са извършени доставките от двете дружества се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а именно: в частта на установения резултат по ЗДДС:

- за данъчен период 01.07.2015 г. – 31.07.2015 г.: ДДС за внасяне в размер на 30 326,00 лв., ведно с лихви върху същата сума за периода 15.08.2015 г. – 27.09.2019 г. в размер на 12 707,10 лв.;

- за данъчен период 01.09.2015 г. – 30.09.2015 г.: ДДС за внасяне в размер на 4687,69 лв., ведно с лихви върху същата сума за периода 15.10.2015 г. – 27.09.2019 г. в размер на 2010,46 лв.

В останалата част – относно данъчен период 01.11.2013 – 30.11.2013 г.: ДДС за внасяне в размер на 4960,00 лв., ведно с лихви върху същата сума за периода 15.12.2013 г. – 27.09.2019 г. в размер на 2917,71 лв., ревизионният акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“, № 6а, представлявано от управителя В.М.А., чрез адв. Д.Ж. от САК, Ревизионен акт № Р-22001418007999-091-001/27.09.2019 г., издаден от С.Т.К.- началник на сектор, възложил ревизията, и А.К.К.- главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта относно установените резултати по ЗДДС:

 - за данъчен период 01.07.2015 г. – 31.07.2015 г.: ДДС за внасяне в размер на 30 326,00 лв., ведно с лихви върху същата сума за периода 15.08.2015 г. – 27.09.2019 г. в размер на 12 707,10 лв.;

- за данъчен период 01.09.2015 г. – 30.09.2015 г.: ДДС за внасяне в размер на 4687,69 лв., ведно с лихви върху същата сума за периода 15.10.2015 г. – 27.09.2019 г. в размер на 2010,46 лв.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“, № 6а, представлявано от управителя В.М.А., чрез адв. Д.Ж. от САК, срещу Ревизионен акт № Р-22001418007999-091-001/27.09.2019 г., издаден от С.Т.К.- началник на сектор, възложил ревизията, и А.К.К.- главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, относно установените резултати по ЗДДС за данъчен период 01.11.2013 – 30.11.2013 г.: ДДС за внасяне в размер на 4960,00 лв., ведно с лихви върху същата сума за периода 15.12.2013 г. – 27.09.2019 г. в размер на 2917,71 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на преписи на страните.

 

 

                                                      СЪДИЯ:/п/