Решение по дело №196/2020 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260009
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20205340200196
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

№ 260009

 

град Първомай, 01.03.2021 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 196 по описа на Съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0325-000119 / 27.02.2020 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Д.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1. от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия Закон и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.

В Жалбата си Д.А.А. моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно, заради несъставомерност на деянието от субективна страна.

При редовно призоваване на страните за съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят не се явява, а въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай – не изпраща представител, като Началникът й с депозирано писмено становище моли да се остави Жалбата без уважение и да се потвърди обжалваното Наказателно постановление.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

 

От фактическа страна:

 

От 08:00 часа до 20:00 часа на 12.02.2020 година актосъставителят Г.П.К. и колегата му Р.И.А. – младши автоконтрольори при РУ на МВР - Първомай, са дежурен автопатрул и в изпълнение на задълженията си по контрол на безопасността на движението двамата са на установъчен пункт на улица „Патриарх Евтимий“ в град Първомай, област Пловдив.

Към 14:50 часа на инкриминираната дата органите на реда спират за проверка до № 34 лек автомобил „Фиат Пунто“ с ДК № ***, управляван от Д.А.А., който представя изискуемите по закон документи.

След проверка в служебния таблет на номера на автомобила не излизат данни за него и чрез дежурния в оперативната част на РУ на МВР - Първомай проверяващите констатират, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация за това, че след сключване на договор за покупко-продажба обстоятелството не е заявено в съответното звено на МВР от новия собственик, за да се издаде на негово име регистрационно свидетелство на фиата.

В присъствието на жалбоподателя Г.П.К. му съставя и връчва на място Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия АА № 628255), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

По разпореждане на основание чл. 107, ал. 2, предложение 2. от НПК от въззиваемата стана са представени разпечатки от информационната система на МВР, видно от които с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите № 18370 от 09.12.2019 година на Нотариус рег. № 642 с район на действие Районен съд - Пловдив лек автомобил „Фиат Пунто“ с ДК № *** е прехвърлен в собственост от А.П.П. на Н.Я.Ш. (и двамата от град Пловдив), като в съответствие с чл. 144, ал. 4 от Закона за движението по пътищата нотариусът уведомява по електронен път Министерството на вътрешните работи (сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция - Пловдив) за извършената сделка и договорът за покупко-продажба е маркиран в системата на КАТ в 13:20 часа на 09.12.2019 година, но поради неизпълнение на задължението Н.Я.Ш да регистрира на свое име моторното превозно средство в двумесечен срок от придобиването му, в 18:30 часа на 09.02.2020 година регистрацията на лек автомобил „Фиат Пунто“ с ДК № *** е прекратена служебно.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

 

От правна страна:

 

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно се сочи нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, чието изречение първо към инкриминираната дата визира: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а е констатирано безспорно, че на 11.02.2020 година Д.А.А. шофира лекия автомобил на Н.Я.Ш, чиято регистрация, заради липса на нова такава от приобретателя в двумесечен срок от придобиването, на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата е служебно прекратена, считано от 18:30 часа 09.02.2020 година.

За нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата се отчита, че жалбоподателят не е собственик на процесния фиат, като в тази връзка следва да се отбележи, че редът по силата на чл. 144, ал. 2 от Закона за движението по пътищата за прехвърляне на регистрирани моторни превозни средства изисква наличие на писмен договор с нотариална заверка на подписите, какъвто документ не е представен по делото с оглед на наведените в Жалбата твърдения, че А. е купил леката кола. Но именно жалбоподателят управлява на инкриминираната дата по отворен за обществено ползване път моторното превозно средство с ДК № ***, а задължението за допускане на пътя само на регистрирани моторни превозни средства не е за собствениците, а за водачите им.

Като субект на правото Д.А.А. е длъжен да познава законите в страната и в частност (като правоспособен водач) – разпоредбите на Закона за движението по пътищата, вменяващ задължение управляваните моторни превозни средства да са с надлежна регистрация, както и че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство (чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата).

Към 11.02.2020 година жалбоподателят може и да не е предвиждал обществено опасните последици от деянието си на просто извършване, които настъпват със самото управление на нерегистрирания лек автомобил, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, а по аргумент от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият.

Фактите по делото сочат, че Д.А.А. следва да е наясно с нередности по документалното оформяне във връзка със собствеността на автомобила, за да може основателно да предположи активизиране на императива на чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, защото при спирането му за проверка от органите на реда лично предоставя документите на фиата, в които по разпоредбите на Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства фигурира името на предишния собственик А.П.П. (описано в Акта за установяване на административно нарушение), а не на Н.Я.Ш, за която нарушителят сочи в Жалбата си: „…прехвърлихме я на името на мое близко момиче“.

Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на санкционната норма по чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В съответствие с текста на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН наказанията са в определените от законодателя граници и правилно са наложени в максимума за нарушението – съгласно представената с преписката Справка за нарушител / водач Д.А.А., който е правоспособен за категории В, АМ и В1 от 10.11.2003 година, до момента има наложени със 17 влезли в сила наказателни постановления и с 13 фиша административни наказания за 33 нарушения на правилата за движение по пътищата. Нещо повече, освен настоящото, жалбоподателят има издадени още 2 невлезли в сила наказателни постановления за 4 нарушения по Закона за движението по пътищата, едно от които – за същото деяние.

С оглед на горното Съдът намира, че целите по чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, биха се постигнали именно с най-тежките наказания на предвиденото по чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение – това не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, но следва да се отбележи, че в случая правилно е приложена Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, съгласно чийто чл. 6, ал. 1, т. 5 за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер се отнемат 10 контролни точки.

И Актът, и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като документите са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515 / 14.05.2018 година (допълнена със Заповед № 8121з-525 / 19.07.2019 година) на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 317з-3394 / 10.09.2018 година на Директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив.

С оглед на гореизложеното са несъстоятелни защитните възражения, за което и на основание чл. 63 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,

 

РЕШИ:

 

Потвърждава Наказателно постановление № 20-0325-000119 / 27.02.2020 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Д.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1. от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия Закон и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Районен съдия:                     (п)              

СЗ