РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Бургас, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря Н. Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120106920 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Топлофикация-Бургас“ АД срещу Д. И. К., иск за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
569,75 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за обект на
потребление, находящ се в град Б., ***, за периода от м.07.2018 г. до м.06.2022 г., ведно със
законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 26.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 100,19 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.09.2018 г. до 23.08.2022 г., за които суми е издадена
Заповед № 2667/01.09.2022 г. по ч. гр. д. № 5498/2022 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415
ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът, като съсобственик на обект на потребление, находящ се в
град Б., ***, не са изпълнили задълженията си за заплащане на доставена и ползвана
топлинна енергия за периода от м.07.2018 г. до м.06.2022 г. на обща стойност 569,75 лева,
включваща компонентите сградна инсталция и отчет за дялово разпределение. Сочи се, че
срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна
енергия, а съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок се дължи обезщетение в
размер на законната лихва. В тази връзка се поддържа, че ответникът дължи сумата от
100,19 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2018 г. до 23.08.2022
г. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника, като дадените
на кредитора указания са обусловили правния му интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
1
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител е подали отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ответникът е собственик на процесния
обект на потребление, но се оспорва твърдяното от ищеца реално потребление, като се сочи,
че обектът се намира на последния етаж от сградата и реално не получава в имота си
топлинна енергия, отдадена от вертикалните и хоризонталните топлопроводи на сградната
инсталация, поради липса на преминаваща такава в имота му. Поддържа се, че
съществуващата в общите части сградна инсталация не работи. В условията на
евентуалност се оспорва начина на разпределение, като се твърди, че същото не следва да се
осъществява пропорционално предвид обстоятелството, че в по-долните етажи са монтирани
осем тръби, а в процесния обект има три тръби. Направено е възражение за погасяване по
давност на вземанията за периода от м.07.2018 г. до м.08.2019 г.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщени по делото като писмени доказателства са следните документи: справка
на потреблението за процесния имот за периода от м.08.2018 г. до м. 08.2022 г., карнет и
свидетелства за годност на СТИ /л. 9 – л. 16/, сключен между ищеца и потребителите
договор от 21.01.2000 г. за доставяне на топлинна енергия в етажна собственост, находяща
се гр. Б., *** /л. 22/ и сключени между ищеца и „Белчевстрой“ ЕООД договори за дялово
разпределение от годините – 2002 г., 2005 г., 2008 г., 2018 г. и анексите към тях, Решение на
ДКЕВР от 07.12.2009 г., както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация-Бургас“ ЕАД на потребителите на гр. Бургас /л. 64/.
Приобщен е Протокол от 19.11.2007 г. на Общо събрание на етажните собственици,
взело решение да се сключи договор за индивидуално разпределение на топлинната енергия
по апартаменти, за извършване на дялово разпределение. Подписът на Управителя е
нотариално заверен, а протоколът придружен от списък на съгласилите се етажни
собственици /л. 18 – л. 21/.
Не е спорно, че собственик на процесния апартамент е ответникът.
Представено по делото е копие от списък на живущите в процесната етажна
собственост за наличие или липса на радиатори и сградна инсталация на съответните етажи
от сградата /л. 81/.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза /л. 103/ се установява, че незаплатените суми по компоненти са за
сградна инсталация – 522,64 лева и отчет и дялово разпределение – 48,58 лева и частично
плащане – 1,47 лева. Общият размер на задължението възлиза на 569,75 лева, а мораторната
лихва възлиза на 100,19 лева, като същата е изчислена без периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г., в който лихви за забава не са начислявана, съобразно забраната установена в
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Установява
се, че през целия процесен период абонатната станция за процесната етажна собственост е
била действаща и е работила на отопление и БГВ. Спазени са нормативните изисквания и
утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия при индивидуалното разпределение на
топлинна енергия за всички абонати, присъединени към абонатната станция.
2
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да установи –
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да
докаже съществуващо между страните облигационно отношение, доставките на топлинна
енергия за процесния период и размера на вземанията, дължими за тези доставки,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докажат направените правоизключващи възражения, включително
възражението за погасителна давност.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл.3,
ал.1 от Общите условия на ищеца, купувач на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик, или
титуляр на вещно право на ползване.
В настоящото производство не е спорно, че ответникът е собственик на апартамент в
сграда в режим на етажна собственост, за който са начислени процесните суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС -
решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр.
д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната
практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната
собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
От сертификатите за годност на СТИ и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, което съдът описа по-горе и кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че процесните суми са начислени при спазване на изискванията
за извършване на отчет – срокове, процедура, методика и цени, включително периодична
проверка на общия топломер.
Поради това, съдът намира искът за главница за процесния период за доказан по
своето основание.
Изложеното налага съдът да се произнесе по своевременно направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания с изтичане на
кратката три годишна погасителна давност. Съгласно чл. 32 ал. 1 от ОУ купувачите са
3
длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок,
след изтичане на периода, за който се дължат, а съгласно чл. 41 ал. 1 от същите при
неизпълнение в срок на задълженията се дължи обезщетение за забава. От приложеното по
делото ч. гр. д. № 5498/2022 г. на РС - Бургас е видно, че заявлението за процесните
вземания е подадено в съда на 26.08.2022 г., с което е прекъснат, респ. спрян давностният
срок за вземанията от този момент до края на исковия период. Следователно срокът на
кратката три годишна погасителна давност е изтекъл за вземанията за главница и лихви за
периода до 26.08.2019 г.
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия следва да
бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Съобразно представената към заключението в табличен вид справка за дължими суми и след
приспадане на периода, в който вземанията на ищеца са погасени по давност, дължимите
суми за главница възлизат в размер на 414,66 лева, до който размер предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над уважената част до предявената в
размер – следва да бъде отхвърлен.
Изводът за основателност на главния иск обуславя основателността на акцесорната
претенция за мораторна лихва, която съобразно представената към заключението в табличен
вид справка за дължими суми, отчитане на частичното плащане в размер от 1,18 лева,
извършено през м.01.2020 г. и след приспадане на периода, в който вземанията на ищеца са
погасени по давност възлиза в размер от 51,81 лева, до който размер предявеният иск за
лихва е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над уважената част до
предявената в размер – следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер от 17,40 лева, както и сторените в исково производство
разноски в размер от 261,10 лева, от които сумата от 52,20 лева за заплатена държавна такса
и сумата от 208,90 за депозит за експертиза, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
В полза на ответника се полагат направените разноски, съобразно отхвърлената част
от исковете, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
121,50 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
Д. И. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** дължи на ищеца „Топлофикация-Бургас“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Лозово“ следните
суми: 414,66 лева /четиристотин и четиринадесет лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за обект на
потребление, находящ се в град Б., ***, за периода от м.07.2018 г. до м.06.2022 г., ведно със
законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 26.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 51,81 лева /петдесет и един лева и
осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2018
г. до 23.08.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над уважения
размер от 414,66 до предявените 569,75 лева, както и иска за лихви за разликата над
уважения размер от 51,81 лева до предявените 100,19 лева, за които суми е издадена Заповед
№ 2667/01.09.2022 г. по ч. гр. д. № 5498/2022 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1,
4
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** да заплати на
„Топлофикация-Бургас“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. „Лозово“ сумата от 17,40 лева /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени в ч. гр. д. № 5498/2022 г. на РС-Бургас съдебно-деловодни
разноски и сумата от 261,10 лева /двеста шестдесет и един лева и десет стотинки/,
представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Бургас“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Лозово“ да заплати на Д. И. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б.,
*** сумата от 121,50 лева /сто двадесет и ден лева и петдесет стотинки/, представляваща
направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5