Присъда по дело №344/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 7
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Стратимир Гошев Димитров
Дело: 20215600200344
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 7
гр. ХАСКОВО , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
СъдебниМАРИЯ ГЕОРГИЕВА
заседатели:АТАНАСОВА

ТАНЯ ГОРАНОВА
ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
и прокурора Невена Бойкова Владимирова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Наказателно
дело от общ характер № 20215600200344 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. В. Й. - роден на *** год. в гр.***, живущ в
***, област ***, *** гражданин, ***, ***, *** образование, ***, ЕГН
********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на17.II.2021 год. в гр.Харманли, област
Хасково дал подкуп /дар/ - парична сума в размер на 20 /двадесет/ лв. /2 бр.
банкноти с номинал от по 10 лева със серийни номера *** и *** на
длъжностно лице - полицейски орган, а именно: Д. А. Т., ***, ***, за да не
извърши действие по служба – да не му състави акт за установяване на
административно нарушение за извършени от него нарушения по чл.139 ал.2
т.1, 2 и 3 от ЗДвП и по чл.146 ал.1 от ЗДвП вр. чл.15 ал.12 от Наредба I-
45/2000 год., поради което и на осн. чл.304а вр. чл.304 ал.1 вр. чл.58а ал.4 и
вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК ГО ОСЪЖДА на наказание ПРОБАЦИЯ”,
1
при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ
ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 8 /осем / месеца с периодичност 2 /два/
пъти
седмично и “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от 8 /осем/ месеца, както и на
наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 /петстотин/ лв.
На осн. чл.53 ал.1 б.”б” вр. чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на
Държавата предмета на престъплението - 2/два/ броя банкноти с номинал от
по 10 /десет/ лева със серийни номера *** и ***.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-
Пловдив в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по нохд № 344/2021 год. на ОС- Хасково:

С обвинителен акт Окръжна прокуратура- Хасково е повдигнала обвинение против Й.
В. Й. от с.П., област Х. за това, че на 17.02.2021 год. в гр.Харманли, област Хасково дал
подкуп /дар/ – парична сума в размер на 20 лв., 2 броя банкноти с номинал от по 10 лева със
серийни номера **** и ****** на длъжностно лице - полицейски орган, а именно Д.А.Т.,
******** в група „******“ в ***** при *****, със специфично наименование на длъжността
„****“, за да не извърши действие по служба – да не му състави акт за установяване на
административно нарушение за извършени от него нарушения по чл.139 ал.2 т.1, 2 и 3 от
ЗДвП и по чл.146 ал.1 от ЗДвП във вр. чл.15 ал.12 от Наредба I – 45/2000 год.
Подсъдимият заявява, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на
чл.370 и сл. от НПК и то при условията на чл. 371 т.2 от същия, като се признава за виновен
по така предявеното му обвинение, заявява, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства
за проверка на същите. Декларира съгласие самопризнанието му и всички събрани на
досъдебното производство доказателства да се ползват при постановяване на присъдата.
Като съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията на чл.373
ал.3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият Й. В. Й. е на *** год., ******* гражданин, ***, *****, грамотен с ****
образование, ***. Без други регистрирани противообществени прояви, със сравнително
добри, положителни характеристични данни.
На 17.02.т.г. подсъдимият управлявал МПС „Фолксваген Голф“ рег.№ *****,
собственост на неговия зет Г.А., но ползван от него, на път от с.П. за гр.Харманли. С него
пътували родствениците му – свидетелите И. Й. и А.П.. Тримата отивали да закупят
строителни материали за ремонт. На влизане в Харманли, около 15:20 часа край бежанския
център били спрени за полицейска проверка от свид.Д.Т..
Свид.Д.Т. бил назначен със Заповед №1121К-14423/17.12.2019 год. на директора на
ОД МВР – Хасково на длъжността „**** ****“ в група „******“ в ***** при ****** със
специфично наименование на длъжността „****“. След полагане на изпит за проверка на
знанията по Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането, със Заповед №
1253з-8/16.01.2020 год. на директора на ОД МВР – Хасково бил определен да извършва
проверки по спазване правилата за движение по пътищата и да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП и КЗ. Тази длъжност заемал и към
инкриминираната дата.
Свид.М.К. бил назначен на същата длъжност „**** ****“ в група „******“ в *****
при ОД МВР – Хасково със специфично наименование на длъжността „****“ със Заповед
№272з-697/22.04.2015 год. на директора на ОД МВР – Хасково. След полагане на същия
изпит като колегата си Т., със Заповед №1253з-121/15.05.2019 год. на директор на ОД МВР
– Хасково на свой ред бил определен да извършва такива проверки. Той също заемал тази
длъжност към посочената в обвинителния акт дата на извършване на деянието.
В изпълнение на служебно поставена им задача за установяване на нарушения,
1
свързани със ЗДвП и КЗ, съобразно утвърден от началника на РУ –Харманли план за
провеждане на специализирана полицейска акция от 16.02.2021 год., на 17.02.2021 год. от 15
часа двамата се установили на местостоянка на ул.“****“ до автосервиз „****“ в
гр.Харманли. Служебните си задължения двамата изпълнявали облечени с полицейски
униформи и със служебен автомобил „Грейт уол“, рег.№ ****, с поставени отличителни
знаци ***“.
Тъкмо в изпълнение на гореописаните свои служебни задължения, свид.Т. спрял за
полицейска проверка управлявания от подсъдимия лек автомобил.
Свидетелят се представил и поискал документите за проверка. Подсъдимият му ги
предоставил. След като ги прегледал, свид.Т. поискал да провери дали автомобилът е
оборудван с пожарогасител, аптечка, триъгълник и светлоотразителна жилетка.
Подсъдимият заявил, че те са в багажника, излязъл от автомобила и отворил същия. Тогава
свид.Т. възприел, че на автомобила е монтирана газова уредба и поискал удостоверението за
първоначалната проверка, съгласно изискването на чл.146 ал.1 вр. чл.15 ал.12 от Наредба I
– 45/2000 год. Подсъдимият не притежавал такова. Освен това в багажника имал само
светлоотразителна жилетка, липсвали пожарогасител, аптечка и триъгълник, което пък било
нарушение по чл.139 ал.2 от ЗДвП за задължително оборудване на лекия автомобил.
Свид.Т. уведомил подсъдимия, че предвид констатираното, ще му състави акт за
установените нарушения. Приканил го да изчака и се отправил към полицейския автомобил,
където седнал на мястото на водача и пристъпил към съставянето на АУАН в присъствието
на колегата си – свид.К..
Подс.Й. решил да избегне неблагоприятните за него последствия и взел решение за
тази цел да даде подкуп на свид.Т. с цел да го мотивира да не изпълни служебните си
задължения. В изпълнение на така намисленото, приближил полицейския автомобил и
заявил на полицая „Дай да направим нещо, ще почерпя“. В подкрепа на думите си извадил
от портфейла си две банкноти с номинал от по 10 лева всяка и ги поставил на прага на
шофьорската врата на служебния автомобил, която в този момент била отворена. Стореното
от него било възприето визуално и от свид.К., който не чул думите му, тъй като бил на
разстояние извън автомобила.
Свид.Т. категорично отказал да приеме предложения подкуп, вместо което докладвал
за случая на ОДЧ при *****. По неговия сигнал на място била изпратена следствена група,
включваща разследващ полицай. Незабавно бил извършен оглед на местопрестъпление, с
което по реда на чл.212 ал.2 от НПК е започнало ДП по настоящото дело. По-късно би
извършен и оглед на веществени доказателства – два броя банкноти с номинал от по 10 лева
всяка със серийни номера № **** и ******.
Със заключение на техническа експертиза на ДП е установено, че двете банкноти с
номинал от по 10 лв. са истински и представляват редовна сесия.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен
начин от всички събрани събраните на ДП доказателства, поради което съдът прие, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя напълно от същите.

По правната квалификация на деянието:
При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът намери, че със
стореното подсъдимият Й.Й. от обективна страна е осъществил състава на чл.304а вр. чл.304
ал.1 от НК, като дал на длъжностно лице, полицейски служител - свидетеля Д.Т. по време на
2
изпълнение на служебните му задължения подкуп /дар/ - сумата от 20 лв., за да не извърши
действие по служба, а именно – да не му състави АУАН за извършени от него нарушения по
чл.139 ал.2 т.1, 2 и 3 от ЗДвП и по чл.146 ал.1 от ЗДвП във вр. чл.15 ал.12 от Наредба I –
45/2000 год. Въпреки дадения подкуп, последният изпълнил задълженията си и съставил
акт.
От събраните на ДП писмени доказателства се установява, че към инкриминираната
дата, както свид.Т., така и свид.К. са назначени на служба в МВР, Областна дирекция-
Хасково, на една и съща длъжност – „**** ****“ в група „******“ в ***** при ОД МВР –
Хасково със специфично наименование на длъжността „****“ и на 17.02.2021 год. към 15:20
часа са изпълнявали служебните си задължения, тъй като по утвърден график са носели
дежурство.
Безспорно същите имат качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“
от НК, а така също и „полицейски орган“ по смисъла на ЗМВР, към който следва да се
счита, че препраща нормата на чл.304а от НК. Това е така, защото съгл. чл.142 ал.1 т.1 от
ЗМВР служителите на МВР са държавни служители - полицейски органи, а съгл. чл.14 ал.1
и ал.2 от същия- „охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и
осигуряване безопасността на движението по пътищата и се осъществява от полицейските
органи съобразно компетентността им.“ Предприетата проверка на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия е както функция, предвидена в длъжностната им характеристика,
така и установено в чл.70 ал.1 ЗМВР служебно правомощие. Съгл. чл.31 т.1 от ЗМВР пък,
административно-наказателната дейност се осъществява от органите на МВР в
предвидените от закона случаи чрез установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания. Тази норма съставлява основание за свид.Т. да
състави АУАН за извършените от подсъдимия административни нарушения. В случая са
били установени нарушения на правилата за движение, преследването на които е от
компетентността именно на органите на МВР.
Сумата от 20 лева е дар, който е даден от подсъдимия на свидетеля, за да не изпълни
служебните си задължения, т.е. да не извърши действия по служба.
Предаването на сумата се извършва след като подсъдимият е бил уведомен от свид.Т.
какво възнамерява да предприеме и в момент, когато той е пристъпил към съставянето на
акт въпреки настоятелната молба на подсъдимия да не изпълни служебните си задължения.
От субективна страна подс.Й. е действал при пряк умисъл - предвиждал е и е
осъзнавал общественоопасните последици от деянието си и е искал и пряко целял тяхното
настъпване. Обстоятелството, че свидетелите - ***** са длъжностни лица, които в момента
изпълняват служебните си задължения несъмнено се е обхващало от представите му.
Впрочем умисълът в действията на подсъдимия ярко се илюстрира от факта, че преди да
остави банкнотите на прага на отворената шофьорска врата на служебния **** автомобил,
той неколкократно е помолил «да се направи нещо» и «да почерпи». Подсъдимият е останал
непоколебим в намерението си и е довършил деянието, като е оставил банкнотите в
служебния автомобил, с което те са излезли от владението му. Обстоятелството, че свид.Т.
не ги е взел /не е приел подкупа/, е без значение.
Всъщност състава на престъплението по чл.304 а от НК представлява квалифициран
състав на престъплението «Подкуп», поначало установено от чл.304 от НК, като
квалифициращите признаци са специални характеристики на длъжностото лице, на което се
предлага или дава подкупа - съдия, съдбен заседател, прокурор, следовател, полицейски
орган или разследващ полицай. Както се изтъкна, в случая подкупът е даден на полицейски
орган, поради което деянието на подсъдимия е съставомерно по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от
3
НК.
Причина за извършване на деянието е желанието да се избегне
административнонаказателна отговорност чрез заобикалянето на закона и установения
правов ред.
По вида и размера на наказанието:
В условията на производство по реда на глава ХХVІІ от НПК и то по чл.371 т.2 от
същия, съдът на осн. разпоредбата на чл.373 ал.2 е длъжен да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК, съгласно който наказанието се определя или по реда на ал.1- 3 от
същия, или при условията на чл.55 от НК, ако съдът прецени, че и те са налице.
За престъплението по чл.304а ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода” до десет години без долна граница. Кумулативно е предвидено и наказание
„глоба”- с горна граница 15 000 лв.
Съдът, като прецени на общо основание всички отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства установени по делото, намира следното:
Подс.Й. е *****. Личните му характеристични данни са сравнително добри,
положителни. Няма други противообществени прояви. Изразява разкаяние и съжаление за
стореното. Прави пълни самопризнания и с процесуалното си поведение на съдебното
следствие подпомага съда при разкриване на обективната истина. Степента на обществена
опасност на личността на дееца е незначителна.
Степента на обществена опасност на деянието също не е висока. На първо място
стойността на предложената сума е незначителна. Следва обаче да се държи сметка, че
опитите да се предлага подкуп на *** с цел избягване на отговорност за нарушения на
правилата за движение, както и на други административни нарушения, предизвикват силен
негативен обществен отзвук. Обективната преценка на доказателствата изисква да се
отбележи, че поведението на подсъдимия не е било съпроводено с арогантно, нагло, или
изобщо скандализиращо поведение. Извършването на престъплнието следва да се отдаде
преди всичко на една неправилна и неадекватна момента преценка на ситуацията, в която е
попаднал като водач, на когото предстои съставяне на АУАН.
Като прецени гореизброените аргументи в тяхната съвкупност, съдът прие, че по
делото са налице условията за приложение на чл.55 от НК в хипотезата на чл.58а ал.4 от
същия, тъй като смекчаващите обстоятелства са от една страна многобройни, а от друга -
такива, че и най – малкото, предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко. Ето защо по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.»б» от НК наложи на подсъдимия наказанието
„Пробация” под формата само на двете задължителни пробационни мерки- „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от
по 8 месеца за всяка. Това наказание, чрез така отмерения размер, е напълно достатъчно, за
да се постигне изискуемия от закона възпиращ и поправително- възпитателен ефект за него.
Специално пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес” е
достатъчно да се търпи също при минималната предвидена периодичност - два пъти
седмично.
Алтернативно предвиденото наказание глоба съдът намери, че следва да наложи в
един размер от 500 лв., за да бъде подсилен именно поправително-превъзпитателния ефект
от наказанието. Същият не е нисък, с оглед материалното положение и имуществено
състояние на подсъдимия. В тази насока следва да се отчете и, че това наказание не е
предвидено за подкуп точно в тези му конкретни измерения, каквито се установиха по
4
делото.
На осн. чл.307а вр. чл.53 ал.1 б.”б” от НК съдът постанови отнемане в полза на
държавата на предмета на престъплението - 2 броя банкноти с номинал от по 10 лева всяка,
със серийни номера **** и ******.
Разноски по делото не са били направени.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.


Председател:
5