№ 896
гр. Варна , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100502079 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.268 - 273 от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба от Т. В. Ж. срещу решение № 1/ 20.01.2020г.
постановено по гр.№ 896/ 2002г. на Районен съд-Варна, с искане да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго решение, с което / в диспозитива/ да се впише участието на
съделителя Д. И. М. като процесуален субституент на И. Д. М. за прехвърлените с договор
за дарение идеални части по нот.акт № 60, том 1, рег.№ 756, н.д.№ 60/ 2008г. В уточняваща
молба жалбоподателят посочва, че фактът на настъпилото правоприемство във втората фаза
на делбата е служебно известен на съда по повод на предявен иск за делба от И. М. , предмет
на гр.д.№ 7430/ 2015г. ВРС, и от представените доказателства, но не е обсъден във връзка с
правата на съделителите.
Счита, че делбата следва да се извърши с участието на всички лица, притежаващи
идеални части от делбения имот. Вписването на приобретателя в мотивите и диспозитива на
решението ще му даде възможност да изкупи имота по реда на чл.354 ГПК, а в случай, че
бъде изкупен от друг съделител или продаден на трето лице – да получи припадащата се на
дела му част от продажната цена.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от Д. И. М., чрез адвокат Н.Т.,с който
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съставът на Варненския окръжен съд, предвид изразените становища и
доказателствата към делото, констатира:
1
Производството е за делба между Т. В. Ж. и Д. И. М..
Първата фаза е приключила с влязло в сила решение за допускане делбата на
описаните недвижими имоти и лек автомобил, при равни квоти за втория недвижим имот и
движимата вещ, а за първия имот- апартамент № 97, при посоченото съотношение на
дяловете с решение № 185 от 27.04.2005г. по гр.д.№ 732/ 2004г. на ВКС ,I г.о.
Предмет на въззивно разглеждане е решение № 1/ 20.01.2020г. ,с което районният съд
е постановил прекратяване на съсобствеността чрез изнасяне на публична продан на
делбения имот- апартамент № 97 на трети етаж в жилищна сграда , построена върху
държавна земя,с адрес- гр.Варна ,ул.“ ***„ №*, с обща застроена площ 102.70 кв.м. , при
посочените съседи, заедно с избено помещение № 97 с площ 3.84 кв.м. , при посочените
граници , и прилежащите 09109 % ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавно дворно място , при квоти 5885/ 17289 ид.части за Д. И. М. , и 11404/
17289 ид.части за Т. В. Ж., при посочена пазарна стойност и с начална цена, определена от
съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между
съделителите съобразно техните квоти, на основание чл. 348 ГПК. Обжалвано е от
съделителя Т.Ж. в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решение № 2/ 18.05.2020г. ВРС е оставена без уважение молбата на Т.Ж. с правно
основание чл.250 ГПК, за допълване на решението с изрично отбелязване, че съделителят
Д.М. участва като процесуален субституент на И. М., за прехвърлените с договор за дарение
от 10.03.2008г. идеални части от имота, и молбата с правно основание чл.247 ГПК, за
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно границата на
имота - „ север-изба на ап.99“, която да се чете „ север- изба на ап.96.“ . Решението не е
обжалвано по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
На основание чл.269 ГПК съдът извършва проверка за допустимостта на въззивното
производство, с оглед поддържаното от жалбоподателя оспорване на постановените
решения- основно и допълнително, с идентични възражения и по същество идентично
искане:
1/.Да се допълни решението по извършване на делбата с вписване участието на
съделителя Д. И. М. като процесуален субституент на И. Д. М., приобретател за неговата
част от имота- предмет на делба;
2/.Да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка за погрешно посочена
граница на имота в решение №1 / 2020г.
С въззивна жалба срещу решение № 1/ 20.01.2020г., жалбоподателят е изложил
съображения за непълнота на съдебния акт относно участието на съделителя Д.М. като
процесуален субституент на И. М.- качество, придобито вследствие извършено дарение на
собствената му част от апартамент № 97, след влизане в сила на решението по допускане на
делбата. Поставеният с въззивната жалба въпроси са развити в съответните искания за
допълване и поправка на основното решение.
Искането за допълване на решение № 1/ 20.01.2020г. е разгледано в открито
производство по реда и при условията на чл.250 ГПК, приключило с влязло в сила решение
№ 2/ 18.05.2020г. Производството по чл.247 ГПК и чл.250 ГПК се развива самостоятелно и
по правилото на чл.250, ал.3 ГПК и чл.247, ал. 3 постановеното допълнително решение/
решение за поправка/, подлежи на обжалване по общия ред.
Във връзка с направените уточнения по предмета на делото съдът съобразява, че
решение № 2/ 18.05.2020г. е връчено на страните, съответно на 27.05.2020г. и 22.05.2020г. ,
и не е обжалвано в законния 14-дневен срок. Срокът за обжалване е изтекъл паралелно с
проведеното администриране на въззивната жалба от районния съд, но нито една от
2
страните не е заявила интерес от оспорване на второто решение. По отношение на
възраженията за недопустимост и незаконосъобразността на решение № 2/18.05.2020г.,
направени пред въззивния съд с молбата от 06.11.2020г., е настъпила процесуална
преклузия.
На основание чл. 269 ГПК съдът е служебно задължен да извърши проверка за
валидността и допустимостта на обжалваното решение, в резултат на която достига до
следните констатации и правни заключения:
Във втората фаза на делбата районния съд е осъществил процесуални действия със
следното съдържание :
С протоколно определение от 23.11.2005г. делото е внесено в архив, на основание
чл.142, ал.2 от ПСАРОВАС. На 12.03.2008г. Т.Ж. е подала молба за възобновяване на
производството, поради постигнато извънсъдебно споразумение относно имотите- предмет
на делба. Това искане е оставено без уважение с определението от 14.03.2008г. до
представяне на доказателство за останалата, невнесена част от депозита.
Делото е възобновено след изпълнение на указанието за внасяне на депозит по
назначените съдебни експертизи- на 27.07.2018г. Допълнително са представени
доказателства за осъществените разпоредителни сделки с имотите- допуснати до делба.
Съделителят Д.М. е дарил на сина си И. Д. М. притежаваната идеална част от апартамент №
97, съгласно нотариален акт № 60, том I, рег.№ 756, дело 60 от 2008г. На същата дата с
нотариален акт № 59, том I, рег.№ 755, дело №59 от 2008г., Т.Ж. е прехвърлила на Д.М. чрез
договор за покупко-продажба притежавана идеална част от дворно място и постройките в
него, описани в решението по допускане на делба. С оглед ликвидиране на съсобствеността
върху имота- земя и сгради , с молбата от 23.04.2018г. е поддържано становище за
възобновяване на производството по извършване на делбата само по отношение на
апартамент № 97 / с.185/
В проведеното на 07.05.2018г. съдебно заседание двете страни за изразили съгласие
за прекратяване на делото, поради оттегляне на предявения иск за делба и на основание
чл.119, ал.1 ГПК / отм./, и съдът е постановил прекратяване на производството по гр.д.№
896/ 2002г. ВРС.
Определението за прекратяване не е обжалвано. С влизането му в сила за съда по
делбата е преустановена възможността да осъществява процесуални действия по
движението на делото във връзка със спорното материално право, с изключение на
предвидените в ГПК процедури, до отмяната на съдебния акт от въззивната съдебна
инстанция.
В условията на прекратено гражданско съдопроизводство, на 27.07.2018г. районният
съд е възобновил разглеждането на делото и насрочил съдебно заседание за извършване на
делбата по отношение на апартамент № 97.
С протоколно определение от 27.03.2019г. е спрял производството по делото по общо
съгласие на страните, на основание чл.229, ал.1,т.1 от ГПК, след което с определение № 1/
30.09.2019г. го е възобновил и в проведеното съдебно заседание на 18.12.2019г. е
приключил съдебното дирене. Според становището на пълномощника на ищцата делбата
следва да приключи с изнасяне на имота / апартамент № 97/ на публична продан и
получената от проданта сума да се разпредели между съсобствениците според квотите,
определени с решението по допускане на делбата.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от страните не е отправено искане и
изразявано съгласие за заместване на съделителя Д.М. във втората фаза на делбата за
неговата квота от съсобствения имот, с придобилия тази част.
3
Съобразно възприетите факти и обстоятелства съдът достига до извод за недопустимо
произнасяне с решение по извършване на делбата, постановено след прекратяване на делото
във втората фаза на делбения процес.
Съдебната практика е последователна, че прекратяване на делото при наличие на
влязло в сила решение по допускане на делбата, е недопустимо, на основание оттегляне на
иска или поради липса на искане за възобновяване на делото, спряно по взаимно съгласие /
определение № 129/ 14.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№ 100/ 2012г., I г.о., решение № 2408 от
23.01982 по гр.д.№ 1854/ 82г. /,защото правото на съделителите да се делят остава
нереализирано .
Определението по чл. 274 ал.1, т.1 от ГПК е формален акт, обусловен от изразената
обща воля на страните да бъде преустановено разглеждането на делото. Подлежи на
обжалване пред контролната въззивна инстанция при спазване разпоредбите на
процесуалния закон. Тя е компетентна да преценява допустимостта и законосъобразността
на съдебния акт. Такова правомощие първостепенния съд няма.
Нито страните, нито съда по собствена инициатива, имат право да го игнорират, заявявайки
на друго основание намерение за продължаване на съдопроизводствените действия.
Поради изложените съображения приема, че постановените след прекратяване на
производството решения- № 1/ 20.01.2020г. по извършване на делбата, и № 2/ 18.05.2020г.,
подлежат на обезсилване, като недопустими.
На основание чл. 270, ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1/ 20.01.2020г. и решение № 2/ 18.05.2020г., постановени от
Районен съд- Варна по гр.№ 896/ 2002г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4